Как Германия се опита да произведе свръхвойници
Первитинът е чудотворният опиум на нацистка Германия. Докато води война в окупирана Полша, Хайнрих Бьол, немски публицист и нобелов лауреат, написа на родителите си в Кьолн: „ Тук е тежко и се надявам, че ще разберете, в случай че скоро ви пиша едвам един път на няколко дни. Днес ви пиша най-много, с цел да ви помоля за малко Первитин. ” Няколко месеца по-късно той още веднъж написа писмо до тях с молба още веднъж да му обезпечат Первитин.
Первитинът е предопределен за приложимост от водачи, моряци и пехотни войски за постигане на гигантски достижения. Войниците, които приемали медикамента, можели да остават будни с дни и да изминават километри без да се нуждаят от отмора и без да изпитват апетит. Днес той е прочут като метамфетамин или бистър мет. Метамфетаминът е извънредно мощен опиум, даже и в дребни дози подтиква централната нервна система като освобождава допамин и по този начин дава на човек продължителна еуфоричност, покачва бдителността и концентрацията и отстранява умората. Този опиат има и резултат на мощен афродизиак, което го прави всеобща „ празненство дрога ”. Службата на Организация на обединените нации за опиати и престъпност пресмята, че в света 25 милиона души злоупотребяват с бистър мет. Той е синтезиран за пръв път през 1887 година когато се е предписвал за лекуване на ХРНВ (Хиперкинетично разстройство с нарушаване на вниманието), затлъстяване (понеже отстранява апетита) и запушен нос (под формата на капки за нос).
По време на Втората международна война немските въоражени сили тъпчат бойците си
с огромни количества стимуланти като алкохол, опиати и метамфетамин, с цел да поддържат положителната им кондиция и въодушевление. Директорът на Военномедицинската академия – Ото Фридрих Ранке и Институтът по обща и военна физиология заключват, че използването на опиати и опиати ще подобрят самоувереността и концентрацията на войските, както и ще им разрешават да поемат по-големи опасности като в това време ще понижат чувствителността им към болежка, апетит, жадност и отмалялост. Ранке промотира метамфетамина като чудотворно лекарство, което би помогнало на Германия да реализира победа над съдружниците.
Във военните среди метамфетаминът се продавал на дребни хапчета, наречени Первитин и се употребявал от всички клонове на комбинираните въоръжени сили на Вермахта. Мъжете ги наричали „ таблетки Стука ” (по името на известния немски бомбардировач), „ хапчета Херман Гьоринг ”, както и „ шоколадов контейнер ” поради мощта, която тези дребни хапове отключват.
Между април и юли 1940 година над 35 милиона таблетки Первитин и Изофан (леко модифицирана версия) са изпратени на немската войска и военновъздушните сили. Инструкциите на опаковката предлагат доза от една до две таблетки „ единствено при нужда, с цел да се поддържа бодрост “. Често подложените на мощен стрес бойци превишавали дозата.
Започват засилени инспекции на плажове и хотели
Герд Шмийкъл от 7-ма танкова дивизия си напомня претърпяното под въздействие на стимуланта по време на боевете в Житомир, Украйна, 1943 година:
„ Не можех да дремя. Бях приел прекалено много Первитин. Всички бяхме подвластни от него много време, приемахме го по-често и в по-големи дози от допустимото. Хапчетата като че ли премахваха възприятието на раздразнителност и неспокойствие. Изпаднах в свят на блестящо равнодушие. Опасността губеше границите си, личната мощ като че ли се усилваше. След борбите изпадахме в необичайно положение на замайване, в което острата потребност от сън се бореше с чистата зоркост. ”
Норман Олер, създател на „ Тотално замайване – Наркотиците в Третия райх ” е на мнение, че немското настъпление във Франция се е осъществило с помощта на Первитин. „ Няма опиати, няма настъпление ” споделя Олер в изявление пред Гардиън.
„ Когато Хитлер чу проекта за навлизане през Арден, го утвърди. Но висшото командване сподели: не е допустимо, нощем би трябвало да почиваме, а те (съюзниците) ще се отдръпват и ние ще останем в планината. Но тогава беше пуснат указът за стимуланти и това разреши на войските да останат будни три дни и три нощи. Всички командири на танкове бяха „ надрусани ”, а без танкове изрично нямаше да завоюват. ”
Едни от най-впечатляващите истории за мощта на опиата идва от Финландия, която води война дружно с немците, а след това минава на страната на Съюзниците към края на войната.
На 18 март 1944 година Аймо Койвунен, финландски боец, назначен за ски патрул в терена на Канталахти, във Финландска Лапландия, кара трети ден зад противников линии, когато групата му попада в засада на руските сили. След престрелка преследвачите са свалени, след което групата се предвижва на ски цяла заран и Койвунен е отпаднал и на ръба на припадъка същия следобяд. Той си спомня, че носи в себе си цялостен ресурс от Первитин и с цел да не стопира, той бърка с ръкавица в джоба и изважда хапчета, които гълтам без да преброи. По-късно схваща, че вместо една таблетка, приема цялата опаковка – общо цели 30. След малко в тялото му забушува мощна сила. Той бързо напредва в снега, само че резултатът не трае дълго и стартира да губи схващане (точно това, което се опитвал да избегне с опиата).
Когато се буди от транса, Койвунен се оказва далечен на 100 километра, изгубил патрула, боеприпасите и храната си и без никакъв спомен за това предвижване. Той продължава да кара ските към мястото, където има вяра, че ще го чакат останалите от екипа, а през това време продължава да се бори с талази на унесеност и халюцинации. Това траяло няколко дни като се редували етапи на бодрост и сън. После Койвунен стъпил на мина, която отнесла крайници му. Неспособен да се движи лежал в канавка в продължение на седмица без хранителни запаси при -20 градуса, в очакване на помощ. Когато го разкрили, той бил изгубил 43 кг, а пулсът му бил 200 удара в минута. На ските е минал над 400 км. до момента в който ядял единствено борови пъпки и сибирски сойки, които улавял и гълтал сурови.
Това става първият документиран случай на предозиране на боец с метамфетамин по време на борба. В продължение на войната немските лекари от ден на ден се безпокоят поради пагубните резултати на тази дрога над здравето и държанието на бойците.
Историкът Лукаш Камиенск написа в своя книга: „ В деня след приема на дрога бойците са били с влошено общо положение, имали признаци като прекалено потене, нарушено кръвообращение, а в някои редки случаи се е стигало и до гибел. Броят на произшествията на военните водачи също се е нараснал. Войник, приел Первитин, нормално се оказвал некадърен да се показа съответно на идващия ден или два, приличайки повече на зомби, в сравнение с боец. Понякога резултатът се изявявал в ужасно нападателно държание, което оказва помощ да се обяснят зверските убийства от униформени от Вермахт. Случвало се е и бойците да правят убийства над висшите си офицери, което е опасност за армейския морал. ”
Въпреки че военните се пробват да лимитират използването на Первитин като го класифицират за неразрешено вещество на 1 юли 1941, 10 милиона таблетки от него са изпратени на войските същата година.
Към края на войната Германия стартира да тества нов стимулант – хапче с кодово име D-IX. Той съдържа пет мг кокаин, три мг первитин и пет мг Еукадал (обезболяващо средство на основа морфин). Камиенск споделя, че то е дало на хората „ съвсем машинална издръжливост ”, а фантазията на Хитлер да трансформира воините на Вермахт в съвсем роботи замалко да се реализира.
Обаче Германия губи войната преди старта на всеобщото произвеждане на новия опиум D-IX и това поставя завършек на упоритостите й да сътвори свръхвойници.
Източник
Как Германия се опита да създаде свръхвойници
