Буря с дъх на газ под сянката на Русия
Перфектна стихия с мирис на газ под сянката на съветския „ Газпром “ се развихри в българската енергетика през последните дни. Тя стартира със смени по върховете на държавната компания „ Булгаргаз “, докара до обвинявания в отклонение на гориво на фона на високите сметки на българите за ток и раздели политическия пейзаж по този начин, че държавното управление се видя на фронта на газова война против ГЕРБ, част от Българска социалистическа партия и президента.
В основата на всичко наподобява, че стои фактът, че тази година изтича договорът с „ Газпром “ за доставки и упования да се проведат договаряния за нов.
Напрежението в енергетиката е гарнирано и с обвинявания за изменничество на национални ползи и поръчки за обвинявания против основни фигури от бившето управление на „ Булгаргаз “. Новата власт стимулира промените в борда на компанията с
действия срещу страната
довели до повишаване на газа и 1,5 милиона лв. вреди дневно (по калкулации на енергийния министър Александър Николов). Бившето управление е „ сдържало “ доставките на по-евтиния през 2021 година азерски газ и по този начин е дало приоритет на съветския, от който България е мощно подвластна. Не е загадка, че в случай че Азербайджан скапе контракта с „ Булгаргаз “, частни компании имат интерес да поемат доставките, написа „ Дойче веле “.
Следващите реакции на рецесията демонстрираха ясно кои са страните в газовия спор в България. Незабавно започнаха офанзиви против осъществените от новите шефове на „ Булгаргаз “ борсови покупко-продажби. Правителството пък твърди, че прави всичко в интерес на потребителите и в търсене на по-ниски цени на природния газ за вътрешния пазар, за разлика от европейския, където борсовите стойности остават високи и чувствителни на всяка информация откъм доставките на „ Газпром “ и разполагането на съветски войски край украинската граница.
ГЕРБ упрекна държавното управление, че с дейностите си цели
пренареждането на газовия пазар
в изгода на други играчи, които били „ новите медиатори “.
Бившите ръководещи получиха обществена поддръжка от хора като Румен Овчаров и Румен Петков, които пък са част от съдружния сътрудник в ръководството – „ Българска социалистическа партия за България“. По-скоро на същата страна се оказа и президентството, откъдето се чуха терзания поради промяната на управлението на „ Булгаргаз.
Тезата на Овчаров и Петков е същата като на ГЕРБ – връщат медиаторите на газовия пазар, което прави доставките нестабилни. Договорът за азерския газ е балон, а този с „ Газпром “ ни подсигурява доставки, разгласи Румен Овчаров, който е покровител на дълготрайните договори с руснаците. За него сходно решение е стратегическо, за други обаче – васално.
Бившият началник на „ Булгаргаз “ Николай Павлов също твърди, че задачата е елементи от газовия пазар, следен сега 95 % от държавния снабдител, да бъде „ отхапан “ от частни търговци.
Отстраненият шеф на „ Булгаргаз “ Николай Павлов. Сн.: Българска телеграфна агенция
На сходно мнение са и индустриалците, за които не може да се каже, че са най-големите почитатели на Павлов. Те са недоволни от загатнатите планове на енергийния министър Александър Николов и бъдещия началник на енергийния регулатор Станислав Тодоров да се промени ценообразуването на газа за вътрешния пазар по този начин, че за бита и топлофикациите да остават постоянно най-евтините доставки – без значение дали са по съветския или азерския контракт.
Какво следва
Потреблението на природен газ в България е към 3 милиарда куб. метра – съвсем колкото е и вносът от Русия. Енергийни специалисти като Овчаров поучават и бъдещият контракт да е дълготраен, а главният му мотив за това е ценовата непоклатимост. В същото време обаче България има 25-годишен контракт за доставка на 1 милиарда куб. метра азерски газ и наред с това се изследват опциите за обезпечаване на по-големи количества.
Газопроводът България-Гърция, Сн.: haskovo.net
За да се получи цялостният размер на контрактуваните количества, а и на по-големи, би трябвало да е подготвена газовата връзка с Гърция. Не е несъмнено дали интерконекторът ще проработи от 1 юли, макар че от компанията ICGB твърдят, че над 80% от строителните действия са изпълнени, хидротестовете на територията на Гърция – приключени, а процедурата напредва и по българското трасе. Капацитетът на тръбата е 3 милиарда куб. метра годишно, с опция да се увеличи до 5 милиарда. „ Булгаргаз “ е резервирал 1 милиарда куб. метра, само че други над 500 милиона куб. метра са „ заети “ от гръцката ДЕПА, италианската „ Едисон “ и американската „ Линден Енерджи “, която има 50% от българската „ Овергаз “.
Междусистемната газова връзка със Сърбия би трябвало да е подготвена до 2023 година Сн.: Българска телеграфна агенция
Интерконекторът не просто ще диверсифицира газовите доставки, само че и ще понижи господстващото състояние на „ Булгаргаз “, затова и цените. Втечнен газ – американски или от Катар, азерско синьо гориво – това значи и нови снабдители на пазара, каквито към този момент се появиха от няколко години, въпреки и с дребни количества. А Европейската комисия от дълго време упорства да бъде понижен монополът на „ Булгаргаз “.
Без „ Северен поток 2 “, в случай че Русия влезе в Украйна
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън предизвести, че в случай че Русия нахлуе в Украйна „ Северен поток 2 “ няма да проработи.
„ Ако Русия нахлуе, в случай че танковете й, войските й още веднъж преминат границата с Украйна, тогава към този момент няма да има „ Северен поток 2″. Ние ще го направим“. Това сподели Байдън в отговор на въпрос по време на конференция след диалози с немския канцлер Олаф Шолц.
В основата на всичко наподобява, че стои фактът, че тази година изтича договорът с „ Газпром “ за доставки и упования да се проведат договаряния за нов.
Напрежението в енергетиката е гарнирано и с обвинявания за изменничество на национални ползи и поръчки за обвинявания против основни фигури от бившето управление на „ Булгаргаз “. Новата власт стимулира промените в борда на компанията с
действия срещу страната
довели до повишаване на газа и 1,5 милиона лв. вреди дневно (по калкулации на енергийния министър Александър Николов). Бившето управление е „ сдържало “ доставките на по-евтиния през 2021 година азерски газ и по този начин е дало приоритет на съветския, от който България е мощно подвластна. Не е загадка, че в случай че Азербайджан скапе контракта с „ Булгаргаз “, частни компании имат интерес да поемат доставките, написа „ Дойче веле “.
Следващите реакции на рецесията демонстрираха ясно кои са страните в газовия спор в България. Незабавно започнаха офанзиви против осъществените от новите шефове на „ Булгаргаз “ борсови покупко-продажби. Правителството пък твърди, че прави всичко в интерес на потребителите и в търсене на по-ниски цени на природния газ за вътрешния пазар, за разлика от европейския, където борсовите стойности остават високи и чувствителни на всяка информация откъм доставките на „ Газпром “ и разполагането на съветски войски край украинската граница.
ГЕРБ упрекна държавното управление, че с дейностите си цели
пренареждането на газовия пазар
в изгода на други играчи, които били „ новите медиатори “.
Бившите ръководещи получиха обществена поддръжка от хора като Румен Овчаров и Румен Петков, които пък са част от съдружния сътрудник в ръководството – „ Българска социалистическа партия за България“. По-скоро на същата страна се оказа и президентството, откъдето се чуха терзания поради промяната на управлението на „ Булгаргаз.
Тезата на Овчаров и Петков е същата като на ГЕРБ – връщат медиаторите на газовия пазар, което прави доставките нестабилни. Договорът за азерския газ е балон, а този с „ Газпром “ ни подсигурява доставки, разгласи Румен Овчаров, който е покровител на дълготрайните договори с руснаците. За него сходно решение е стратегическо, за други обаче – васално.
Бившият началник на „ Булгаргаз “ Николай Павлов също твърди, че задачата е елементи от газовия пазар, следен сега 95 % от държавния снабдител, да бъде „ отхапан “ от частни търговци.
Отстраненият шеф на „ Булгаргаз “ Николай Павлов. Сн.: Българска телеграфна агенция
На сходно мнение са и индустриалците, за които не може да се каже, че са най-големите почитатели на Павлов. Те са недоволни от загатнатите планове на енергийния министър Александър Николов и бъдещия началник на енергийния регулатор Станислав Тодоров да се промени ценообразуването на газа за вътрешния пазар по този начин, че за бита и топлофикациите да остават постоянно най-евтините доставки – без значение дали са по съветския или азерския контракт.
Какво следва
Потреблението на природен газ в България е към 3 милиарда куб. метра – съвсем колкото е и вносът от Русия. Енергийни специалисти като Овчаров поучават и бъдещият контракт да е дълготраен, а главният му мотив за това е ценовата непоклатимост. В същото време обаче България има 25-годишен контракт за доставка на 1 милиарда куб. метра азерски газ и наред с това се изследват опциите за обезпечаване на по-големи количества.
Газопроводът България-Гърция, Сн.: haskovo.net
За да се получи цялостният размер на контрактуваните количества, а и на по-големи, би трябвало да е подготвена газовата връзка с Гърция. Не е несъмнено дали интерконекторът ще проработи от 1 юли, макар че от компанията ICGB твърдят, че над 80% от строителните действия са изпълнени, хидротестовете на територията на Гърция – приключени, а процедурата напредва и по българското трасе. Капацитетът на тръбата е 3 милиарда куб. метра годишно, с опция да се увеличи до 5 милиарда. „ Булгаргаз “ е резервирал 1 милиарда куб. метра, само че други над 500 милиона куб. метра са „ заети “ от гръцката ДЕПА, италианската „ Едисон “ и американската „ Линден Енерджи “, която има 50% от българската „ Овергаз “.
Междусистемната газова връзка със Сърбия би трябвало да е подготвена до 2023 година Сн.: Българска телеграфна агенция
Интерконекторът не просто ще диверсифицира газовите доставки, само че и ще понижи господстващото състояние на „ Булгаргаз “, затова и цените. Втечнен газ – американски или от Катар, азерско синьо гориво – това значи и нови снабдители на пазара, каквито към този момент се появиха от няколко години, въпреки и с дребни количества. А Европейската комисия от дълго време упорства да бъде понижен монополът на „ Булгаргаз “.
Без „ Северен поток 2 “, в случай че Русия влезе в Украйна
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън предизвести, че в случай че Русия нахлуе в Украйна „ Северен поток 2 “ няма да проработи.
„ Ако Русия нахлуе, в случай че танковете й, войските й още веднъж преминат границата с Украйна, тогава към този момент няма да има „ Северен поток 2″. Ние ще го направим“. Това сподели Байдън в отговор на въпрос по време на конференция след диалози с немския канцлер Олаф Шолц.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ