Българският Рокфелер и днес смайва с делата си
Пенчо Семов. За неговите каузи и добрини може да се споделя с часове - и още, и още. От дребна чувах това име, свързвах го най-вече с обстоятелството, че той е сътворил едно от чудесата на Габрово - белия " параход " в гората, в кв. " Дядо Дянко ", който през днешния ден е болница. Но и визия нямах за другите чудеса, които той е правил през живота си.
Историята на Пенчо Семов е забележителна, освен с това по какъв начин елементарното момче от село става един от най-заможните и най-прочутите българи, а на първо място с човешките качества, които той има.
Роден е в Цвятковци, покрай Габрово. За година на раждане се приема 1873-а. Началното си обучение приключва в родното си село, а след това обикаля из страната с татко си, който е търговец на кожи и вълнени платове. Макар и още дребен, Пенчо към този момент приказва турски, съветски и френски.
В края на ХIХ в. се венчава за любовта си Аница Талева, само че след няколко години го сполетява най-голямата неволя - от туберкулоза умират брачната половинка му и двете им деца! След нещастието се отдава на работа и дружно със своя татко и с брат си основават фабрика, която години наред ще бъде един от главните мотори на промишлената активност в града.
Това е фабриката за вълна и прежди " Иван Семов и синове ". Предприемчивият габровец натрупа големи облаги, които влага в нови инициативи.
Създава си престиж измежду деловите среди и не след дълго става акционер в 28 акционерни сдружения в цяла България - от София, през Габрово, до Варна. Бързо се прочува като извънредно предприемчив, предвидлив, огромен производител - един от най-големите индустриалци в страната. От 1917 година е ръководител на Управителния съвет на фабрика " Успех " в Габрово. Синдик и акционер е и на памукотекстилната фабрика " Принц Кирил ", негова благосъстоятелност са и предприятията " Вилата " и " Иван Семов ". Бил е ръководител на Българското комерсиално параходно сдружение във Варна. За да сбъдне детската си фантазия да има транспортен съд, поръчва на арх. Никола Гръблев да построи постройка във формата на параход, предопределена първоначално за девически интернат. Чак по-късно става известна белодробна болница.
До през днешния ден се приказва за човеколюбието и загрижеността на Семов към хората, с които той работи. Естествен човек, доста непосредствен до подчинените си, прави безкрайни благодеяния по всички вероятни способи. Има общо 15 хиляди служащи. Знае дребните имена на всички! Всеки може умерено да отиде при него и да показа собствен тежък проблем. Изпраща на лични разходи в Европа младежи, които да получат обучение като текстилни инженери. Много постоянно дава пари на свои служащи, с цел да си купят земя или да си построят къщи. Помага безгранично. Например нееднократно негови чиновници търсят помощ от фабриканта по персонални въпроси - на едни им следва женитба, други чакат дете, а нямат жилище. На мига Семов взема решение казуса... Такива образци - доста.
Състоянието му се пресмята на чудовищните 1 милиард и 83 милиона български златни лв., които, преизчислени, в наше време се равняват на 10 милиарда!
Благотворителната му активност е пословична. Построява учебно заведение в родното си село. Купува казино " Бузлуджа " и го трансформира в дом на женското сдружение " Майчина грижа ". Там дълго време се подвизава известното едноименно кино в града. През 1928 година основава лична фондация " Пенчо Семов ", на която трансферира част от парцелите си. Според двете му завети се възнамерява необятна благотворителна активност - основаването на санаториуми, старопиталища, учебни заведения...
В София Семов основава и финансира първия в България подслон за бездомни. Безплатни трапезарии за възпитаници поддържа в Габрово, Варна и Казанлък. Дарява средства за католическия лицей " Свети Августин " в Пловдив, за Априловската гимназия в Габрово, за учебни заведения във Варна и други градове.
С персонални средства Семов основава фонд за битка с туберкулозата. Дарява 300 000 $ за градежа на корпусите на Аграрния факултет на СУ - през днешния ден Аграрен университет в Пловдив. Подпомага и Института по заразни и паразитни заболявания в столицата. През 1936 година подарява част от чифлика и вилата си във Варна, където в този момент се намира почивна станция " Журналист " на Съюз на българските журналисти.
Според откривателите на живота му персоналните дарения на габровеца възлизат на към 55 милиона лв., а направените посредством фондацията - над 200 милиона! В документ на Министерския съвет от 1950 година е вписана сумата от даренията на обща стойност 204 162 524 лв. - в пари, акции и скъпи бумаги.
Пенчо Семов умира на 10 юли 1945 година в Габрово, по това време наследството му се прави оценка на над 10 милиона тогавашни $! Тези средства и фабриките му са национализирани от новата власт. Малка част от неговите капитали се употребяват след гибелта му, както той е поискал приживе. В наши дни част от неговите парцели като " Старопиталище на Пенчо Семов с прилежащия му парк ", да вземем за пример изискват поддръжка и сериозен ремонт... и са оставени на произвола на ориста.
Мотото на " Българският Рокфелер " и " Най-социалният фабрикант на Балканите ", както са го наричали, е " Любов, труд, неизменност "! Той продължава да живее и през днешния ден в хилядите положителни каузи и чудеса, които е направил. Хубаво е повече българи да знаят за тях и да следват образеца му! Защото, в случай че неговото наследство беше изпълнено по отношение на волята му, Пенчо Семов щеше да бъде най-големият покровител и филантроп у нас, задминавайки даже бележитите братя Христо и Евлоги Георгиеви!
Историята на Пенчо Семов е забележителна, освен с това по какъв начин елементарното момче от село става един от най-заможните и най-прочутите българи, а на първо място с човешките качества, които той има.
Роден е в Цвятковци, покрай Габрово. За година на раждане се приема 1873-а. Началното си обучение приключва в родното си село, а след това обикаля из страната с татко си, който е търговец на кожи и вълнени платове. Макар и още дребен, Пенчо към този момент приказва турски, съветски и френски.
В края на ХIХ в. се венчава за любовта си Аница Талева, само че след няколко години го сполетява най-голямата неволя - от туберкулоза умират брачната половинка му и двете им деца! След нещастието се отдава на работа и дружно със своя татко и с брат си основават фабрика, която години наред ще бъде един от главните мотори на промишлената активност в града.
Това е фабриката за вълна и прежди " Иван Семов и синове ". Предприемчивият габровец натрупа големи облаги, които влага в нови инициативи.
Създава си престиж измежду деловите среди и не след дълго става акционер в 28 акционерни сдружения в цяла България - от София, през Габрово, до Варна. Бързо се прочува като извънредно предприемчив, предвидлив, огромен производител - един от най-големите индустриалци в страната. От 1917 година е ръководител на Управителния съвет на фабрика " Успех " в Габрово. Синдик и акционер е и на памукотекстилната фабрика " Принц Кирил ", негова благосъстоятелност са и предприятията " Вилата " и " Иван Семов ". Бил е ръководител на Българското комерсиално параходно сдружение във Варна. За да сбъдне детската си фантазия да има транспортен съд, поръчва на арх. Никола Гръблев да построи постройка във формата на параход, предопределена първоначално за девически интернат. Чак по-късно става известна белодробна болница.
До през днешния ден се приказва за човеколюбието и загрижеността на Семов към хората, с които той работи. Естествен човек, доста непосредствен до подчинените си, прави безкрайни благодеяния по всички вероятни способи. Има общо 15 хиляди служащи. Знае дребните имена на всички! Всеки може умерено да отиде при него и да показа собствен тежък проблем. Изпраща на лични разходи в Европа младежи, които да получат обучение като текстилни инженери. Много постоянно дава пари на свои служащи, с цел да си купят земя или да си построят къщи. Помага безгранично. Например нееднократно негови чиновници търсят помощ от фабриканта по персонални въпроси - на едни им следва женитба, други чакат дете, а нямат жилище. На мига Семов взема решение казуса... Такива образци - доста.
Състоянието му се пресмята на чудовищните 1 милиард и 83 милиона български златни лв., които, преизчислени, в наше време се равняват на 10 милиарда!
Благотворителната му активност е пословична. Построява учебно заведение в родното си село. Купува казино " Бузлуджа " и го трансформира в дом на женското сдружение " Майчина грижа ". Там дълго време се подвизава известното едноименно кино в града. През 1928 година основава лична фондация " Пенчо Семов ", на която трансферира част от парцелите си. Според двете му завети се възнамерява необятна благотворителна активност - основаването на санаториуми, старопиталища, учебни заведения...
В София Семов основава и финансира първия в България подслон за бездомни. Безплатни трапезарии за възпитаници поддържа в Габрово, Варна и Казанлък. Дарява средства за католическия лицей " Свети Августин " в Пловдив, за Априловската гимназия в Габрово, за учебни заведения във Варна и други градове.
С персонални средства Семов основава фонд за битка с туберкулозата. Дарява 300 000 $ за градежа на корпусите на Аграрния факултет на СУ - през днешния ден Аграрен университет в Пловдив. Подпомага и Института по заразни и паразитни заболявания в столицата. През 1936 година подарява част от чифлика и вилата си във Варна, където в този момент се намира почивна станция " Журналист " на Съюз на българските журналисти.
Според откривателите на живота му персоналните дарения на габровеца възлизат на към 55 милиона лв., а направените посредством фондацията - над 200 милиона! В документ на Министерския съвет от 1950 година е вписана сумата от даренията на обща стойност 204 162 524 лв. - в пари, акции и скъпи бумаги.
Пенчо Семов умира на 10 юли 1945 година в Габрово, по това време наследството му се прави оценка на над 10 милиона тогавашни $! Тези средства и фабриките му са национализирани от новата власт. Малка част от неговите капитали се употребяват след гибелта му, както той е поискал приживе. В наши дни част от неговите парцели като " Старопиталище на Пенчо Семов с прилежащия му парк ", да вземем за пример изискват поддръжка и сериозен ремонт... и са оставени на произвола на ориста.
Мотото на " Българският Рокфелер " и " Най-социалният фабрикант на Балканите ", както са го наричали, е " Любов, труд, неизменност "! Той продължава да живее и през днешния ден в хилядите положителни каузи и чудеса, които е направил. Хубаво е повече българи да знаят за тях и да следват образеца му! Защото, в случай че неговото наследство беше изпълнено по отношение на волята му, Пенчо Семов щеше да бъде най-големият покровител и филантроп у нас, задминавайки даже бележитите братя Христо и Евлоги Георгиеви!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ