7-ма Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. Павел, архиепископ Константинополски. Св. Клавдия. Преподобни Лука Тавроменийски.
Павел солунянин, архиепископ Константинополски (Цариградски), бил от жертвите на оня ужас, посредством който гибелната Ариева разкол дълго разтърсвала православната Църква.
Няколко пъти се възкачвал Павел на патриаршеския трон и няколко пъти бил свалян от него според от това, кое въздействие преобладавало в кръвопролитната битка сред арианите и православните. Той постоянно еднообразно показвал себе си хладнокръвен изповедник и дирек на православието.
Император Констанций го изпратил на изгнание в малоазийската област Кападокия, в град Кукуз. Там Павел бил удушен със личния му омофор.
Това станало в 350 година В 381 година мощите му са пренесени в Цариград, а оттова - във Венеция, където се намират до ден сегашен.
Блаженият наш отец Лука произхождал от Сицилийския град Тавромения. Още в младите си години той с старание посещавал Божиите църкви и бил освен слушател, само че и реализатор на Божествените Писания. И когато родителите му решили да му намерят жена, една нощ той излязъл от вкъщи си и отишъл в необитаема пустиня. Там той живеел самичък със зверовете.
След като прекарал 14 дни в пост, свети Лука се удостоил с божествено и ангелско посещаване. Накрая отишъл в една обител, където приел монашество и се предал на недопечен постнически живот: вкусвал по малко самун и вода през три или четири дни и съвсем не спял. Така живял в продължение на година и половина. После дружно с още един духовник се уединил на планината Етна, където се подвизавал, хранейки се единствено с тревите, които растели в тази планина. Малко почивал, малко спял, като от самото начало носел единствено една дреха и ходел необут.
Той си сложил като предписание да не излиза от килията си, до момента в който не изчете целия Псалтир. Обикновено завършвал правилото си към третия час. От третия до шестия час се трудел. И към този момент след шестия час вкусвал немного храна, без освен това да изоставя работата си. Като живеел по този начин, той се удостоил с огромна берекет и познал всяка мъдрост, тъй че някои, недоумявайки, говорели: " Откъде той познава книгите? ".
Според откровението, което получил, той отишъл на едно място, където събрал 12 монаси и с огромно усърдие устроил техния живот. Заради това преподобният отпътувал даже във Византия, където се срещнал с устройството на монашеските общежития и беседвал с тамошните отци. Оттук той отпътувал за Коринт, където, откакто претърпял в една обител не повече от седем месеца, спокойно умрял в Господа.
В същия ден се празнува паметта на свети Герман, архиепископ Казански.
Страдание на светите мъченици Александра и Клавдия
Тези свети мъченици потърпевши при царуването на нечестивия Максимиан, който повдигнал против християните грубо гонение. Тогава всички, които вярвали в Христа, без значение от тяхната възраст, били излъчени на най-различни мъчения. Така постъпвал и шефът на град Амисус, където живеели тези свети деви. Той заповядал да ги заловят и да ги доведат при него.
Запитани, девиците се оповестили за християнки, а самия шеф нарекли " нечовечен и безсърдечен ". Затова, по негова заповед, те на първо време били разсъблечени и бити грубо с пръчки, а по-късно им отрязали гърдите; след което ги повесили на дърво и стържели телата им, до момента в който не се разкрили вътрешностите им, и най-после ги хвърлили в нагорещена пещ, където те предали душите си в ръцете на Господа.
Няколко пъти се възкачвал Павел на патриаршеския трон и няколко пъти бил свалян от него според от това, кое въздействие преобладавало в кръвопролитната битка сред арианите и православните. Той постоянно еднообразно показвал себе си хладнокръвен изповедник и дирек на православието.
Император Констанций го изпратил на изгнание в малоазийската област Кападокия, в град Кукуз. Там Павел бил удушен със личния му омофор.
Това станало в 350 година В 381 година мощите му са пренесени в Цариград, а оттова - във Венеция, където се намират до ден сегашен.
Блаженият наш отец Лука произхождал от Сицилийския град Тавромения. Още в младите си години той с старание посещавал Божиите църкви и бил освен слушател, само че и реализатор на Божествените Писания. И когато родителите му решили да му намерят жена, една нощ той излязъл от вкъщи си и отишъл в необитаема пустиня. Там той живеел самичък със зверовете.
След като прекарал 14 дни в пост, свети Лука се удостоил с божествено и ангелско посещаване. Накрая отишъл в една обител, където приел монашество и се предал на недопечен постнически живот: вкусвал по малко самун и вода през три или четири дни и съвсем не спял. Така живял в продължение на година и половина. После дружно с още един духовник се уединил на планината Етна, където се подвизавал, хранейки се единствено с тревите, които растели в тази планина. Малко почивал, малко спял, като от самото начало носел единствено една дреха и ходел необут.
Той си сложил като предписание да не излиза от килията си, до момента в който не изчете целия Псалтир. Обикновено завършвал правилото си към третия час. От третия до шестия час се трудел. И към този момент след шестия час вкусвал немного храна, без освен това да изоставя работата си. Като живеел по този начин, той се удостоил с огромна берекет и познал всяка мъдрост, тъй че някои, недоумявайки, говорели: " Откъде той познава книгите? ".
Според откровението, което получил, той отишъл на едно място, където събрал 12 монаси и с огромно усърдие устроил техния живот. Заради това преподобният отпътувал даже във Византия, където се срещнал с устройството на монашеските общежития и беседвал с тамошните отци. Оттук той отпътувал за Коринт, където, откакто претърпял в една обител не повече от седем месеца, спокойно умрял в Господа.
В същия ден се празнува паметта на свети Герман, архиепископ Казански.
Страдание на светите мъченици Александра и Клавдия
Тези свети мъченици потърпевши при царуването на нечестивия Максимиан, който повдигнал против християните грубо гонение. Тогава всички, които вярвали в Христа, без значение от тяхната възраст, били излъчени на най-различни мъчения. Така постъпвал и шефът на град Амисус, където живеели тези свети деви. Той заповядал да ги заловят и да ги доведат при него.
Запитани, девиците се оповестили за християнки, а самия шеф нарекли " нечовечен и безсърдечен ". Затова, по негова заповед, те на първо време били разсъблечени и бити грубо с пръчки, а по-късно им отрязали гърдите; след което ги повесили на дърво и стържели телата им, до момента в който не се разкрили вътрешностите им, и най-после ги хвърлили в нагорещена пещ, където те предали душите си в ръцете на Господа.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ