Единствените хора, които загиват в космоса
Пътуването в космоса и назад на Земята, е премеждие, което носи много опасности. Членовете на задачата Аполо 1 не съумяват да излязат от стартовата площадка, преди пожар да отнеме живота им. Космическата совалка Чалънджър експлодира по пътя си към космоса. Колумбия избухва при завръщането си от космоса. Но макар всички рискове, пред които са изправени тези смели откриватели, единствено трима мъже фактически са умират в космоса.
Георги Добровски, Владислав Волков и Виктор Патасиев са тримата съветски космонавти с това достижение. Те умират на 168 км над Земята, до момента в който формалната граница сред нашата атмосфера и космоса е на 100 км. Макар и съвсем незнайни за неруснаците, гибелта им е причина за еднодневен печал в Москва, а погребението им е едно от единствено двете групови държавни погребения в руската история.
Тримата са част от задачата Союз 11. Те започват на 6 юни 1971 година и се прикрепиха към галактическата станция на Съветския съюз Салют 1. Така те стават първите хора в историята, които сполучливо се прикрепят към галактическа станция и я населяват.
Екипажът извършва рутинни задания, до момента в който е на галактическата станция: тества маневреността на станцията, прави някои наблюдения върху земната повърхнина и следи какъв брой добре хората съумяват да се приспособят за живот в космоса за нескончаем интервал от време – дотогава никой не беше прекарал толкоз време в космоса, колкото тези тримата.
С изключение на един пожар на 11-ия ден от задачата им, всичко минава съвсем по проект. На 22-ия ден те се качват на галактическия транспортен съд Союз и се приготвят да се върнат на Земята.
Ракетите Союз се състоят от три елементи като единствено капсулата за наново влизане се връща на Земята с екипажа. Болтове с експлозиви отделят капсулата от останалата част на галактическия транспортен съд. Проблемите стартират, когато всички болтове гръмват по едно и също време, а не един по един, както е проектирано. Така получените детонации са прекалено много за близкото уплътнение и то стартира да тече.
След като капсулата стартира да изпуска въздух в космоса, екипажът има 13 секунди, с цел да откри и запечата теча, преди да остане без О2.
Те обаче ще изпаднат в безсъзнание за 60 секунди и ще умрат за по-малко от две минути. Разследващите откриват, че на екипажа са нужни най-малко 52 секунди, с цел да затвори сполучливо теча. Така че, откакто приключването стартира, ориста им значително е решена.
Тъй като последователността на стадиите при кацане се обработва посредством автоматизирани системи, наземният екипаж няма визия за ситуацията на космонавтите, до момента в който не апаратът не каца. Яростните старания за възкръсване на мъжете са несполучливи.
Инцидентът предизвиква на НАСА прочут стрес. Никой в никакъв случай не е бил в космоса толкоз дълго, колкото тези трима мъже. Докато следствието не завършва, се счита, че това, че са били в орбита толкоз дълго, е предизвикало гибелта им. НАСА възнамерява да пусне своя лична галактическа станция Скайлаб през 1973 година и се тормози, че не е безвредно да бъде на орбита за времето, належащо за осъществяване на плануваните опити. Когато бяха разкрити детайлите на следствието, това разчиства пътя за по-дългите задачи, които виждаме в по-ново време.
Друг резултат от следствието е откритието, че костюмите под налягане могат да спасят живота на космонавтите. Дотогава никой не е бил задължен да носи костюмите в космоса. След това изобретение всички космонавти ги носят.
Въпреки че не са известни в целия свят, тримата мъже са възпоменати в космоса. На Луната има плоча, отдадена на тяхната памет, която е оставена там от задачата Аполон 15. Отново на Луната има и три кратера, кръстени на тримата мъже. Също по този начин група хълмове на Плутон е кръстена на тях.
Очаква се сполучливото обитаване на галактическа станция да бъде триумфалният отговор на препоръките на кацането на Съединени американски щати на Луната. На тримата мъже се гледа като на герои в Съюз на съветските социалистически републики и се счита, че опечалените, които отдават почитта си на починалите космонавти са почти десетки хиляди. Има приятели, които намерено плачат по улиците. Дори Леонид Брежнев е толкоз разчувстван от гибелта на тримата, че би трябвало да прикрие лицето си, до момента в който отдава почитта си. Съветските герои са убити, само че всички галактически пътешественици след тази трагична задача Союз 11 са по-безопасни поради тях.
