Бейрут, Ливан – Август 2022 г. е и Ливан води с две точки пред Филипините с 18 секунди до края на мача при препълнен Стадион Nouhad Naufal в предградие на Бейрут, когато топката се изсипва към Ваел Аракджи отляво – давайки му шанс да потопи тройка, запечатваща мача.
Ако ударът се осъществи, това не само ще гарантира победата, но и ще помогне за осигуряването на билет на Ливан за Световното първенство по футбол през 2023 г., което ще се проведе през август и септември.
Непритеснен от натиска на 8 000 ревящи фенове и връхлитащия Джордан Кларксън, който иска да блокира, най-полезният играч (MVP) на Купата на ФИБА за Азия за 2022 г. прави удара – ефективно гарантирайки на малката арабска страна мястото й на Световното първенство за четвърто място време в своята история. Тяхната квалификация беше потвърдена след лесна победа срещу Индия няколко дни по-късно.
Феновете се включиха в социалните медии след мача с Филипините, за да изразят въодушевлението си.
„Гледах мача, докато бях в офиса и не можех да контролирам писъците си при всяка игра“, написа Абед във Facebook група от 45 000 ливански баскетболни фенове. „Много колеги бяха объркани и ме питаха какво получавам от всичко това. Наистина няма обяснение за връзката ни с този спорт.“
В отговор на думите на Абед, Слейман се заяжда с въпроса на колегите в коментарите: „Какво получаваме от това? Благодарение на тази игра можем да изпитаме гордост от нещо, наречено Ливан, а не от партии, секти или политика.“
Наистина, баскетболът върна така необходимата радост, солидарност и надежда в страна, която все още страда от последиците от осуетеното въстание, катастрофалната експлозия на пристанището в Бейрут и продължаващия финансов колапс.
Освен квалификациите за Световното първенство, което започва в петък, Ливан също имаше магическа серия до финала на 2022 FIBA Asia Cup в Индонезия миналото лято, когато загубиха с две точки от Австралия – третата страна в класацията света.
Няколко месеца преди това Ливан вдигна трофея от Арабския шампионат през 2022 г. пред предимно ливанска публика в Дубай, като направи грандиозно завръщане през четвъртата четвърт и победи действащия африкански шампион Тунис на финала.
Експерти казват, че тези успехи имат дълбок ефект върху ливанското общество.
„Спортът е невероятно мощен, защото е продукт, който е пълен с емоции – това е форма на забавление, която съчетава националната идентичност с личните мечти и страсти, независимо от политическия контекст,“ Надим Насиф, учен по спортна история и управление базиран в университета Нотр Дам в Ливан, каза пред Ал Джазира.
„Баскетболът се харесва на ливанците, защото страната е конкурентоспособна на международно ниво в [един от] най-популярните спортове в света.“
„Те могат да донесат малко радост“
Баскетболът е отдушник за ливанското общество от няколко десетилетия. Възползвайки се от големите инвестиции на покойния милиардер Antoine Choueiri, ливанският баскетбол бързо процъфтява след гражданската война (1975-1990) и преживя златен век от средата на 1990-те до 2013 г., когато FIBA временно спря Ливанската федерация по баскетбол поради проблеми с управлението.
По-специално се открояват два съперничещи си клуба, ал-Рияди и Сагесе. Подхранван от сектантско напрежение между предимно сунитската фенбаза на Рияди и предимно маронитските привърженици на Сагесе, „Бейрутското дерби“ катапултира популярността на спорта и направи Ливанската баскетболна лига (LBL) една от най-добрите в Азия.
Въпреки че списъците на отборите винаги са били мултиконфесионални, сектантските партии и техните бизнес партньори са финансирали всеки свои отбори, което им е позволявало да укрепят основната си база, като същевременно показват силата си, като публично надхвърлят разходите и побеждават съперници.
Политическото финансиране също повиши нивото на конкуренцията чрез професионализиране на спорта, привличане на по-добри чуждестранни играчи и треньори и насърчаване на повече млади хора сериозно да преследват баскетболна кариера.
Това доведе до Рияди и Сагесе да спечелят азиатското първенство общо пет пъти от 1999 г. насам и успехът се пренесе и в националния отбор, който участва в три последователни световни първенства и достигна пет поредни полуфинала на азиатската купа през тази златна ера.< /p>
Басел Шибл – дългогодишен фен, наричан „енциклопедията на ливанския баскетбол“ в кръговете на социалните медии, разказа на Al Jazeera как е преминавал смъртоносната демаркационна линия, разделяща мюсюлманското мнозинство Западен Бейрут от християнското мнозинство Източен Бейрут, за да гледа своя любимият отбор, Рияди, играе приятелски срещи и повдига духа на хората по време на гражданската война.
Басел също спомена август 2006 г., когато Ливан разстрои Венецуела и бившата колониална сила Франция на Световното първенство по футбол, по-малко от седмица след като Израел хвърли последната си бомба във войната Израел-Хизбула, завършила с повече от 1200 смъртни случая.
„Успяхме да спечелим първите си победи на Световната купа, докато Израел непрекъснато ни нанасяше въздушни удари това лято. Победата над Франция вече беше огромна, но това означаваше много повече победата.”
Басел направи малка пауза и добави: „Сега историята се повтаря“.
В емоционално интервю след мача по време на Купата на Азия през 2022 г., MVP на турнира Аракджи говори за трудностите на своята страна.
„Ние идваме от разбита страна, пълна с тъга, така че просто искаме да направим нашите хора щастливи“, каза той на 21 юли.
След това Аракджи разкритикува премиера Наджиб Микати в социалните медии, след като последният публично аплодира националния отбор след победата им над Китай на четвъртфиналите на Купата на Азия:
„Нямаме нужда от неговите поздравления. Опитваме се да изчистим бъркотията, в която той и колегите му политици ни забъркаха, така че ще бъде по-добре, ако си държи устата затворена.“
Подобни публични прояви на солидарност с ливанския народ, съчетани с щастието, донесено от националния отбор по време на криза, показаха ясно, че пътуването на отбора обратно към Световната купа – след като пропусна последните две издания – е повече от просто играта на баскетбол.
Тамам Джаруди, вторият вицепрезидент на Ливанската федерация по баскетбол, каза пред Al Jazeera, че баскетболът в Ливан обединява хора от различни класи, секти, полове и поколения, както и служи като бягство от ежедневните реалности – особено за младежите.
„Вместо децата да са по улиците и да вървят по тъмни пътеки, те могат да имат модели за подражание като Ваел Аракджи или Амир Сауд, които им носят малко радост и ги карат да вярват в мечтите си“, каза Джаруди.
„Нека не се залъгваме, няма да спечелим Световната купа“, добави той. „Но нашата цел е да се опитаме, колкото можем, да докажем, че принадлежим там, като сме конкурентни на най-добрите отбори в света.
„Гордея се с моята страна“
Индонезия, Филипините и Япония ще бъдат съвместни домакини на 19-ото издание на Световното първенство по баскетбол за мъже от 25 август до 10 септември. Ливан беше привлечен в една от най-трудните групи на турнира, заедно с претендентите за титлата Франция и Канада, както и черните коне Латвия – срещу които се изправят в първия си мач в Джакарта в петък.
Но докато шансовете на Ливан да премине през груповата фаза за първи път са малки, старши треньорът Джад Ел Хадж каза, че крайната цел на отбора е да се класира за Олимпиадата в Париж следващата година – постижение, което ливанците никога досега не са постигали – като завършат като най-високо класирания азиатски отбор в турнира.
За разлика от футбола, където Световното първенство по футбол царува, Олимпийските игри остават най-престижното състезание в международния баскетбол.
Ако нито един азиатски отбор не спечели мач в съответната група – възможен сценарий – Ливан все още може да стигне до Олимпиадата чрез два класификационни мача, които вероятно ще бъдат срещу Иран и Кот д'Ивоар.
Тъй като не участваха в последните две Световни първенства, Ливан понастоящем е класиран на 43-то място в световен мащаб – много назад от топ 25 в класацията на ФИБА през 2010 г. Неопитният отбор щеше да се възползва от подготвителните игри срещу високопоставени противници, но федерацията не можа да насрочи подготвителни мачове за Световната купа срещу страна от топ 20, въпреки че осигури приятелски мачове както срещу Иран, така и срещу Кот д'Ивоар, както и срещу Камерун, Египет и Мексико.
Най-важното постижение на федерацията в предварителния период обаче беше успяването да подпише и натурализира бивш играч от НБА и MVP на Източноазиатската Суперлига (EASL) Омари Спелман, който ще представлява Ливан за първи път този месец.< /p>
Според правилата на ФИБА всяка нация има право да даде гражданство на един играч, роден в чужбина. Треньорът El Hajj реши да избере Spellman заради неговия размер, умение да стреля и гъвкавост в атака в множество състави.
Списъкът от 12 човека ще включва и осем завърнали се от отбора на второ място в Азия за 2022 г., воден от Аракджи, колегата му Серджио Ел Даруич и капитана на отбора Али Хайдар. За съжаление, любимецът на феновете и потенциална перспектива за НБА, 20-годишният Юсеф Хаят, се оттегли от турнира, след като получи контузия по време на тренировка с Мичиган Уолвъринс, само дни преди да се присъедини към националния отбор в Бейрут.
Ливанският баскетбол също е засегнат от различни структурни проблеми в страната. Освен фалита на държавата – който й пречи да финансира баскетболната федерация – политическите съперничества и неофициалните сектантски квоти продължават да подкопават ефективното управление на спорта. Графикът и форматът на сезон 2023-24 LBL, който обикновено започва в началото на октомври, все още не е определен, тъй като политическите съперници във федерацията отново са попаднали в задънена улица – точно както провалените президентски избори в Ливан.
Въпреки това, въпреки че Ливан ще бъде голям аутсайдер, когато започне кампанията си за Световното първенство в петък, те вече са спечелили сърцата на хиляди предани фенове, които нетърпеливо чакат да ги аплодират, както са правили през цялото бурно минало на Ливан.
Ели, един от многото диаспорни поддръжници на Ливан, улови добре това чувство, докато отговаряше онлайн на феновете, които са загрижени за това как ще се представи Ливан: „Какъвто и да е резултатът, аз се гордея с моята страна.“
Източник: Ал Джазира
