Пътуване във времената на Царска България. Защо днес се издига

Пътуване във времената на Царска България. Защо през днешния ден се издига монумент на Съветската войска там, където е трябвало да бъде издигнат замък и какви са тайните на Царската зоологическа градина?

През последния месец паметникът повдигна доста въпроси - какъв е и какво би трябвало да бъде неговото бъдеще. Но какво е неговото минало и за какво не се издига царски замък в парка?



В края на 19-и век, когато вместо павета е имало тиня, а каруците са били повече от файтоните, за княжески замък е определен някогашният османски конак.

„ Конакът несъмнено е една естествена постройка след Освобождението - при тези пари толкова, при тези благоприятни условия на страната е напълно разбираемо “, споделя историкът Петър Стоянович.

С идването на цар Фердинанд София лека-полека придобива европейски образ. Това, което малко на брой знаят, е, че на мястото на днешния монумент на Съветската войска е имало проекти да бъде повдигнат същинският царски замък по проект на популярния проектант Никола Лазаров.



„ Единственото напътствие на царя към Лазаров е това да следва правилата на Виенския замък Белведере и собствеността на Евгени Савойски. По-кратко и по-ясно напътствие аз не съм чувал до момента “, показва Стоянович.

Причината да не се осъществят тези планова са настъпващите Балкански войни и национални произшествия.



„ Това стартира през 1912 година, приключва – 1914 година Това се оказват години, негодни за дворцови строителства. Проектът на този замък по извънредно забавен метод припомня един голям вид на това, което цар Фердинанд в заточение си построява в Словакия “, разяснява историкът.

Д-р Петър Стоянович е историк, публицист, един от най-големите откриватели на епохата на Царска България. Помолихме го да направи паралел сред предишното и актуалното съществуване на градината с паметника.



„ Ако би трябвало да предпочитам сред един западен замък и една източна юрта, естествено ще предпочета да пребивавам в бароковия замък. Мисля, че с изключение на с комизъм и гротеска даже не трябва да съпоставяме тези варианти “, споделя той.

Нов, същински замък не е бил издигнат, само че Княжеската градина се е гордяла с друга столична емблема. Царската зоологическа градина е била на това място.



„ Съвсем първоначално не е имало никакъв асфалт, приказваме за края на 80-те години на 19-и век.
Ще ви излъжа кои бяха първите животни, само че при всички случаи няма по какъв начин да не е била някоя птица, тъй като царят е прочут - тогава князът, със своята пристрастеност към орнитологията. Много български жители почват да идват да му подаряват и най-много да му продават разнообразни, хванати от тях животни “, споделя доктор Стоянович.

Той ни споделя и за специфичното отношение на хората към животните тогава.

„ Сутрин, обед и вечер се рапортува на двореца положението на всяко едно животно, води се дневник - на две смени, нощна и дневна - за това по какъв начин се работи по тези животни. Включително по време на бомбардировките над София в самия завършек на ВСВ, един от първите въпроси, с които се обръща тогавашният цар в заточение Фердинанд Първи към своите доближени, е: " Какво е положението на животните, докладвайте дали има ранени и убити? ", споделя историкът.



„ Може би има някои по-зрели баби и дядовци, които си спомнят по какъв начин реве лъвът чак до Площад „ Славейков “. Но единственото, което е останало от оня интервал, е тази къщурка. Ако не ме лъже паметта тук вирееха летателни птици, само че какви бяха - не мога да кажа. Днес мисля, че е бирария “, добавя още той.



Според доктор Стоянович, историята не трябва да засенчва днешния ден.

„ Никое минало не може да се придвижи в сегашното. Ние би трябвало да пренесем духа, стила и отговорността си към това време. Никой няма да седне тук с цилиндър и царска корона да се разхожда измежду тези алеи. Достатъчно е ние да се разхождаме като наследници на тази ера на нашите предшественици “, споделя Петър Стоянович.