Около 30% от разрешените за употреба нови терапии са достъпни за българските пациенти.
Пациентите в някои страни от Европейския съюз чакат доста повече, с цел да получат достъп до нови лекарствени лечения , в сравнение с пациентите в други държави-членки, като разликите се усилват, вместо да понижават. Това е изводът в най-изчерпателното досега изследване на знака на изчакване „ EFPIA WAIT “, оповестено на 6 април.
Според него междинният интервал до възнаграждение с обществени средства за новаторски лекувания в обособените страни от Европейски Съюз и Европейското икономическо пространство е 511 дни. Пациентите в Германия чакат към 133 дни за достъп до нови медикаменти спрямо пациентите в България, които чакат 764 дни.
" Днес единствено към 30% от позволените за приложимост сред 2017-2020 година от Европейската организация медикаменти са налични за българските пациенти. Вярваме, че е време за смяна ", сподели шефът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България Деян Денев по отношение на отчета на EFPIA.
Европейската федерация на фармацевтичните промишлености и асоциации открива, че има 10 фактора, които изясняват рестриктивните мерки и забавянето. Бариерите и закъсненията се коренят в процесите на ценообразуване и включване на медикаменти в системите на възнаграждение с обществени средства в държавите-членки и съответното влияние върху вземането на търговски решения.
В България да вземем за пример нови лечения се позволяват до възнаграждение от НЗОК един път годишно, постоянно с огромно закъснение. Отстъпките и обезщетенията, дължими на НЗОК в първата година от заплащането на ново лекарство значително надвишават приходите от него.
Според него междинният интервал до възнаграждение с обществени средства за новаторски лекувания в обособените страни от Европейски Съюз и Европейското икономическо пространство е 511 дни. Пациентите в Германия чакат към 133 дни за достъп до нови медикаменти спрямо пациентите в България, които чакат 764 дни.
" Днес единствено към 30% от позволените за приложимост сред 2017-2020 година от Европейската организация медикаменти са налични за българските пациенти. Вярваме, че е време за смяна ", сподели шефът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България Деян Денев по отношение на отчета на EFPIA.
Европейската федерация на фармацевтичните промишлености и асоциации открива, че има 10 фактора, които изясняват рестриктивните мерки и забавянето. Бариерите и закъсненията се коренят в процесите на ценообразуване и включване на медикаменти в системите на възнаграждение с обществени средства в държавите-членки и съответното влияние върху вземането на търговски решения.
В България да вземем за пример нови лечения се позволяват до възнаграждение от НЗОК един път годишно, постоянно с огромно закъснение. Отстъпките и обезщетенията, дължими на НЗОК в първата година от заплащането на ново лекарство значително надвишават приходите от него.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ