Емил Попов се завърна от оня свят и ето какво разказа за ген. Мутафчийски
Пациент на ген. Веселин Мутафчийски написа разтърсваща изповед във Facebook.
Той споделя по какъв начин е бил избавен от него и споделя какъв брой доста му е признателен.
Преди години той е бил атакуван и намушкан с нож. Буквално е бил на косъм от гибелта.
Една СНИМКА на ген. Мутафчийски от 2009 година взриви мрежата!
Ето и историята на Емил Попов от профила му във Facebook:
Веднъж ме намушкаха тежко с нож, пребиха ме и ме захвърлиха! Нямам визия за какво. Най-вероятно ме объркаха с някого, тъй като и пари, и злато, и часовник ги оставиха у мен!
Беше измежду нощ, лежах без да мога да мръдна. Бях в схващане. Нищо не ме болеше, само че усещах, че загивам. Бях по тил.
От стомаха ми нещо излизаше, а върху едното ми око плискаше кръв и не можех да мигам с него. Единият от ударите с ножа беше попаднал над ухото ми, разрязал артерия фациалис и от там пулсираше кръв нагоре.
Бях върху камъни и малко ми беше студено. Това беше единственото стеснение, което изпитвах, както и лека горест, че загивам, и… колкото и необичайно да звучи – съжалявах, че не мога да запаля цигара!
Ген. Мутафчийски разбули мистерията към фотографията му от 2009-а, която взриви мрежата
Нямаше нещастия, боязън от гибелта или болежка! Просто лека горест, непонятен покой и студ
Тогава чух сирените!
Някой от балконите на близкия блок ме видял и извикал полиция. Помня разтревожени униформени, които говореха по станция, само че ги чувах глухо, отдалечено и не разбирах думите им. Сякаш говореха на някакъв различен, неясен език.
В колата за спешна помощ лекарката ме молеше да вдишвам.
Молеше ме…
Трепераща ме молеше да вдишвам.
Само кървави ръкавици и нервен, само че добър и угрижен глас.
Говореше ми на ТИ и повтаряше:
„ Моля те, дишай! Преглътни и дишай. Аз те вардя! Дишай, момче! Чуваш ли ме! Моля те! Хайде двамата! Ето по този начин! Дишай, апелирам те! “
После пресипнал глас в „ Пирогов “ отсече:
„ Тук ще почине! Карайте го в незабавна неврохирургия на военномедицинска! Аз ще им звънна да приготвят екип! “
Последното, което си припомням е хладния досег на метал по тялото ми /режеха облеклата ми с ножица/ и думите: „ На три го местим! Хайде! Едно, две…. “ – и съм изгубил схващане!
Събудих се в легло с разтворена книга на шкафчето до мен. Помня книгата. Кримка на Чейс. Някаква сестра ме будеше с леко бутане. Лекар неврохирург с името Добрев, показваше на колцина студенти, по какъв начин е обработена трепанираната слепоочна кост, а преди този момент незабавно е зашита артерия фациалис. Основната артерия снабдяваща мозъка с кръв.
Говореше им за удачните дейности на сътрудника си от Спешна помощ, която с пръсти събирала раздраните краища и по този метод запазвала притока на кръв в мозъка, което съхранило пациента жив!
Млад доктор се включи също и изясни по какъв начин като началник на приемащия ме екип, наредил на лекар Добрев първо да обработи артерия фациалис, за да обезпечи мозъчна активност. Едва тогава разпоредил, упойка и се заел с обработка на коремните рани и изваждане на счупеното от ножа острие.
Беше доста бледен и в действителност младолик, приветлив и неясно прочут!
Аз бях на 35, а той изглеждаше по-малък от мене!
Когато завърши визитация, мина самичък.
Прегледа всичките ми рани. Обясни ми за болките в главата, мътното зрение. Каза също, че вечерта ще ме заболи доста корема!
После потегли към врата, обърна се, намигна ми и сподели: „ След 10 дни ще тичаш! Обещавам ти! “.
Нататък е ясно!
Мама, другари, визитации и по този начин 10 дни!
Изписаха ме здрав и с белези като кърпена топка по главата, само че жив.
Изписа ме лекар Добрев – неврохирургът!
Исках да благодаря и на оня младият доктор, дето всеки ден идваше. Същият дето управлявал екипа. Този, който наредил на Добрев да стартира от артерия фациалис.
Беше в интервенция. Не го видях. Спасяваше някой различен! Това беше лекар Венцислав Мутафчийски! Тогава млад хирург!
Благодаря Ви, докторе!
Лекарката дето ме докара до него в никакъв случай не видях. По-късно разбрах, че се оженила и напуснала страната ни. Работи в Съединени американски щати! Дали ме помни?!
Благодаря на един доктор, мой другар. Всъщност най-дългогодишният ми и същински другар. Той също е хирург във ВМА. Той ме върна към този случай и ми напомни неща, които желаех да не помни! Чете ме и си знае кой е. Ако желае може да се отбелязя.
В момента е из Африка! Заради карантината не може да се прибере при фамилията си. Лекува ги там.
Сигурно и него го плюят локални публицисти. И той с задачи в Афганистан, Ирак и Босна.
Синът му – също е доктор. Първа година. Младо и доста красиво, високо момче – отново във ВМА. “
