Пациент лежи в болница 29 г., освидетелстван е, близките му не го искат
Пациент лежи в държавната психиатрична болница „ Свети Иван Рилски “ от 29 години. Това описа пред „ Телеграф “ шефът на лечебното заведение доктор Цветислава Гълъбова.
„ 12-те държавни психиатрични лечебни заведения са обърнати на приюти, те са тъкмо от институционално приютен вид лечебни заведения. Продължава да няма дневни центрове, предпазени жилища, в това време продължава да има проблеми със наложителното лекуване по Закона за здравето. Продължават проблемите и със правосъдната психиатрия и неналичието тук-там за наложително лечение по Наказателния кодекс “, споделя доктор Гълъбова. Тези заключения са записани и в Националната карта на дълготрайните потребности от здравни услуги.
По думите на доктор Гълъбова, направилите тежки закононарушения психологично заболели са превърнати в доживотници без право на подмяна. Това е по този начин, тъй като в тази си част, Наказателният кодекс не е променян, откогато е основан. В него не е посочено по кое време тези пациенти могат да излязат от лечебното заведение, в което са настанени и не е планувано какво се случва с тях, когато околните им отхвърля да поемат отговорност. „ Така психологично болните, направили тежки закононарушения остават да живеят в държавните психиатрични лечебни заведения “, споделя доктор Гълъбова и добавя „ В нашата болница имаме 11 такива, най-дългият е от 29 година От 29 години този пациент е при нас. Има близки, само че отхвърлят да се грижат за него. И тъй като отхвърлят да кажат в съда, че са съгласни да поемат грижата за него и да го настаним в обществено заведение от новосъздадените, индивидът продължава да е при нас “.
Друг проблем, разказан в картата, е детско-юношеската психиатрия. По данни на Националния център по публично здраве и разбори, упражняващите в компетентност „ Детска психиатрия “ у нас, са едвам 21 експерти. Стационарните отделения за детска психиатрия пък са единствено две – Центровете за психологично здраве (ЦПЗ) в Русе и София, където е допустима консултацията на деца, без леглови престой. В същото време съгласно статистиката едно на всеки пет деца изпитва психологично разстройство всяка година, а 11% от девойките и момчетата на възраст 10-19 година са с диагностицирано психологично разстройство.
Както в Националната карта, по този начин и в Националната тактика за психологичното здраве са заложени ограничения, които би трябвало да бъдат подхванати до 2030 година В тях е включено разкриването на отделения по детско-юношеска психиатрия в 3 академични клиники в Плевен, Стара Загора и Пловдив, както и напълно ново поделение по детска психиатрия към бъдещата Национална детска болница. Предвидено е и разкриването на клиника по хранителни разстройства. „ През последните години като най-болезнен се обрисува точно казусът с питателните разстройства и той остава неуреден “, разяснява психиатърът акад. проф. Дроздстой Стоянов, който е съавтор на тактиката за психологично здраве. Той удостоверява и казуса с фрагментите в страната. „ Днес се наложи да видя човек от Сливен. Младеж на 19 години, който явно за първи път се среща с психиатър. Не е в реда на нещата един подобен първи епизод да бъде овладяван и съветван на повече от 400 км. от местоживеенето на пациента “, споделя акад. Стоянов.
В България има 12 държавни психиатрични лечебни заведения (ДПБ), 12 центрове за психологично здраве (ЦПЗ), 5 психиатрични клиники (в академични болници) и 17 психиатрични отделения към многопрофилни лечебни заведения. Съществуват и психиатрични кревати в структурата на други лечебните заведения на обособени ведомства – Психиатрична клиника във ВМА и психиатрично поделение в МВР-болница. Във всички тях има общо 3 937 психиатрични кревати, което е осигуреност от 0,58 кревати на 1 000 население. За интензивно лекуване са 2 480 от леглата, а за дълготрайни грижи, едвам 484. Налични са и 458 места за временен престой за даване на услуги в изискванията на дневен стационар. В шест области на страната – Видин, Перник, Монтана, Силистра, Сливен и Ямбол има единствено по едно психиатрично поделение към МБАЛ. Според акад. проф. Дроздстой Стоянов казусът в дълготрайните грижи се дължи на неналичието на колаборация сред общественото и здравното министерство. „ Тези 400 места не са задоволителни, само че те касаят сложни медико-социални услуги, които са въпрос на съгласуваност сред двете ведомства. За момента тази съгласуваност е непълноценна “, разяснява психиатърът.
Държавната психиатрична болница би трябвало да бъде преместена от Курило в София, се показва в документа. Това пребазиране е включено и в Плана за възобновяване и резистентност. Вече е избрана и постройката, а идейният план е подготвен, сподели доктор Цветеслава Гълъбова. Новата психиатрична болница ще се намира в столичния квартал „ Надежда “. Очаква се още през месец май да бъде предоставена социална поръчка, а осъществяването ѝ би трябвало да се реализира до 2026 година „ Проблемът е, че в Плана за възобновяване и резистентност са планувани 3,5 млн.лева, а в този момент сумата набъбна на 9,5 милиона поради инфлацията. Тоест към 6 милиона би трябвало да дойдат от националния бюджет “, изясни още доктор Гълъбова. Освен за психиатрията „ Иван Рилски “, пребазирано е планувано и стационарната услуга на центъра в Пловдив, която ще се реалокира в УМБАЛ „ Св. Георги “, а също и на отделението в Хърсово, което ще премине към Центъра в Благоевград.
„ 12-те държавни психиатрични лечебни заведения са обърнати на приюти, те са тъкмо от институционално приютен вид лечебни заведения. Продължава да няма дневни центрове, предпазени жилища, в това време продължава да има проблеми със наложителното лекуване по Закона за здравето. Продължават проблемите и със правосъдната психиатрия и неналичието тук-там за наложително лечение по Наказателния кодекс “, споделя доктор Гълъбова. Тези заключения са записани и в Националната карта на дълготрайните потребности от здравни услуги.
По думите на доктор Гълъбова, направилите тежки закононарушения психологично заболели са превърнати в доживотници без право на подмяна. Това е по този начин, тъй като в тази си част, Наказателният кодекс не е променян, откогато е основан. В него не е посочено по кое време тези пациенти могат да излязат от лечебното заведение, в което са настанени и не е планувано какво се случва с тях, когато околните им отхвърля да поемат отговорност. „ Така психологично болните, направили тежки закононарушения остават да живеят в държавните психиатрични лечебни заведения “, споделя доктор Гълъбова и добавя „ В нашата болница имаме 11 такива, най-дългият е от 29 година От 29 години този пациент е при нас. Има близки, само че отхвърлят да се грижат за него. И тъй като отхвърлят да кажат в съда, че са съгласни да поемат грижата за него и да го настаним в обществено заведение от новосъздадените, индивидът продължава да е при нас “.
Друг проблем, разказан в картата, е детско-юношеската психиатрия. По данни на Националния център по публично здраве и разбори, упражняващите в компетентност „ Детска психиатрия “ у нас, са едвам 21 експерти. Стационарните отделения за детска психиатрия пък са единствено две – Центровете за психологично здраве (ЦПЗ) в Русе и София, където е допустима консултацията на деца, без леглови престой. В същото време съгласно статистиката едно на всеки пет деца изпитва психологично разстройство всяка година, а 11% от девойките и момчетата на възраст 10-19 година са с диагностицирано психологично разстройство.
Както в Националната карта, по този начин и в Националната тактика за психологичното здраве са заложени ограничения, които би трябвало да бъдат подхванати до 2030 година В тях е включено разкриването на отделения по детско-юношеска психиатрия в 3 академични клиники в Плевен, Стара Загора и Пловдив, както и напълно ново поделение по детска психиатрия към бъдещата Национална детска болница. Предвидено е и разкриването на клиника по хранителни разстройства. „ През последните години като най-болезнен се обрисува точно казусът с питателните разстройства и той остава неуреден “, разяснява психиатърът акад. проф. Дроздстой Стоянов, който е съавтор на тактиката за психологично здраве. Той удостоверява и казуса с фрагментите в страната. „ Днес се наложи да видя човек от Сливен. Младеж на 19 години, който явно за първи път се среща с психиатър. Не е в реда на нещата един подобен първи епизод да бъде овладяван и съветван на повече от 400 км. от местоживеенето на пациента “, споделя акад. Стоянов.
В България има 12 държавни психиатрични лечебни заведения (ДПБ), 12 центрове за психологично здраве (ЦПЗ), 5 психиатрични клиники (в академични болници) и 17 психиатрични отделения към многопрофилни лечебни заведения. Съществуват и психиатрични кревати в структурата на други лечебните заведения на обособени ведомства – Психиатрична клиника във ВМА и психиатрично поделение в МВР-болница. Във всички тях има общо 3 937 психиатрични кревати, което е осигуреност от 0,58 кревати на 1 000 население. За интензивно лекуване са 2 480 от леглата, а за дълготрайни грижи, едвам 484. Налични са и 458 места за временен престой за даване на услуги в изискванията на дневен стационар. В шест области на страната – Видин, Перник, Монтана, Силистра, Сливен и Ямбол има единствено по едно психиатрично поделение към МБАЛ. Според акад. проф. Дроздстой Стоянов казусът в дълготрайните грижи се дължи на неналичието на колаборация сред общественото и здравното министерство. „ Тези 400 места не са задоволителни, само че те касаят сложни медико-социални услуги, които са въпрос на съгласуваност сред двете ведомства. За момента тази съгласуваност е непълноценна “, разяснява психиатърът.
Държавната психиатрична болница би трябвало да бъде преместена от Курило в София, се показва в документа. Това пребазиране е включено и в Плана за възобновяване и резистентност. Вече е избрана и постройката, а идейният план е подготвен, сподели доктор Цветеслава Гълъбова. Новата психиатрична болница ще се намира в столичния квартал „ Надежда “. Очаква се още през месец май да бъде предоставена социална поръчка, а осъществяването ѝ би трябвало да се реализира до 2026 година „ Проблемът е, че в Плана за възобновяване и резистентност са планувани 3,5 млн.лева, а в този момент сумата набъбна на 9,5 милиона поради инфлацията. Тоест към 6 милиона би трябвало да дойдат от националния бюджет “, изясни още доктор Гълъбова. Освен за психиатрията „ Иван Рилски “, пребазирано е планувано и стационарната услуга на центъра в Пловдив, която ще се реалокира в УМБАЛ „ Св. Георги “, а също и на отделението в Хърсово, което ще премине към Центъра в Благоевград.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ