С автомобил през непризнатите Донецка и Луганска република
Пътешествието ми през 2016 година с автомобил от Кипър до Баренцово море продължи 83 дни. Пропътувах над 23 хиляди километра, като обиколих седемнайсет страни и стигнах до крайбрежията на шест морета: Средиземно, Черно, Азовско, Бяло (на север), Баренцово и Балтийско.
Избрах подобен маршрут, изхождайки от няколко съображения. Първо, желаех да прегледам страните от двете страни на условната разграничителна линия сред Изтока и Запада. Тя започваше на юг от „ Зелената линия “, отделяща Република Кипър от Севернокипърската турска република, и стигаше на север до 200-километровата граница сред Норвегия и Русия. Втората причина е, че желаех да обиколя страни, които през последните няколко века са били в състава на пет империи: Турската, Руската, Шведската, Германската и Австро-Унгарската. Трета причина - имах желанието да видя с очите си по какъв начин се живее в страни и територии, съществуващи в несъгласие с интернационалните решения и правните правила. Сред тях са Луганската национална република и Донецката национална република, отделили се от Украйна през 2014 година В тези райони тече конфликт на два съществени и с идентична юридическа мощ, само че радикално противоположни правилото. Единият е „ Правото на нациите на самоопределяне “, а другият е „ Ненарушимост на държавните граници “.
-----
От южния съветски град Таганрог потеглих на север към граничния пункт с Донецката национална република. Руските граничари ме пуснаха без проблем. Но при донецките нещата не се получиха. Като ми видя паспорта, проверяващият незабавно ме изпрати при началника на граничната застава. Последният ми изясни, че по техните закони туристи не се позволяват свободно да влизат в републиката. Можело единствено в случай че отивам служебно, след позволение от техните управляващи. Или пък, в случай че имам персонална покана от някого и той е заявил, че ще дава отговор за мен. Върнаха ме назад в Русия.
Направих 120-километров преход до идващия граничен пункт, към този момент в Луганската национална република. Там обстановката се повтори. Началникът на заставата и тук ми изясни, че като екскурзиант е изключено да ме пуснат, и ме попита имам ли прочут, при който отивам и който да ме чака. Отговорих, че нямам подобен, само че желая да посетя Луганск, тъй като е събрат с моя град Перник в България. Просто от прочувствени съображения искам да прегледам братския град на родния ми Перник. И индивидът ме пусна. Името „ Перник “ се оказа пропуск за влизане в Луганската национална република.
Луганската република ме посрещна и с друга изненада – до момента в който граничният чиновник вкарваше в компютъра домашния ми адрес на ул. „ Отец Паисий “, седящата в съседство негова колежка сподели: „ Аз съм чела за този човек. Той е ваш публицист “.
На идващия ден рано сутринта без проблеми прекосих от Луганската в Донецката република. По този метод полулегално проникнах в зона на боен спор.
При сепаратистите от Донецк и Луганск
Ако би трябвало да обобщя по какъв начин локалните хора виждат събитията в Донецката и Луганска република, мога да ги изтъквам най-общо по този начин: „ През 2014 година, когато украинските националисти взеха властта в Киев, ние тук се вдигнахме на въстание и се отделихме. Украйна желае да бъде със Запада - добре. Украинците желаят да бъдат ръководени от Съединените щати - добре, щом по този начин им харесва. Ние тук обаче не желаеме да бъдем командвани от американците. Ние тук сме част от съветския свят и желаеме да сме с Русия “.
Луганската национална република ме посрещна с обезлюдени региони. Беше празникът Света Троица, който тук е много церемониален и се чества в събота, неделя и понеделник. Но другата причина да няма доста хора е емиграцията поради военните дейности.
Първо се стопирах в дребния град Антрацит. От името му излиза наяве, че той е ситуиран в регион с развъртян въгледобив. Нямаше нищо впечатляващо от туристическа позиция. В дребен ресторант се нахраних с вкусно локално ядене, сходно на нашия винен кебап. Заедно с безалкохолна напитка и самун ми струваше 5 лв. - много по-ниски цени, в сравнение с в Русия.
И в двете републики се употребява съветската рубла. Поради глобите не действаше системата за интернационалните картови разплащания и нямаше роуминг, с цел да употребявам мобилния телефон. В двете републики не се изискваше застраховка " Гражданска отговорност " за автомобила. Останах с усещане, че Донецката и Луганската република действат като независими страни, тясно обвързани с Русия. Всяка от тях има всичките атрибути на държавната власт: конституция, държавен глава, държавно управление, войска, знаме, герб и така нататък
Побратимената на Перник столица Луганск
За рождена година на Луганск се смята 1795-а. Тогава съветската императрица Екатерина ІІ издава декрет за създаване на цех за стомана и за произвеждане на оръдия. В днешно време Луганск е огромен промишлен център с развито машиностроене. Например тук се намира най-големият в Европа цех за произвеждане на дизелови локомотиви. Населението на града е близо половин милион, по-голямата част от които са руснаци.
Най-големият ресторант в града и в този момент се споделя „ Перник “. Всички хора, с които разговарях (и в Донецк, и в Луганск), знаеха за този ресторант. Били са в него, само че никой от тях нямаше визия какво значи думата „ Перник “. Беше им забавно да научат, че това е град в България, който е бил побратимен с Луганск.
Пренощувах в автомобила на паркинга пред Министерството на енергетиката. Преди разсъмване потеглих към Донецката република. На граничния пункт единствено погледнаха паспорта и попитаха:
„ Имаш ли оръжие в автомобила? “
Провериха багажника и ме пуснаха да вляза.
Дебалцево беше първият град, който посетих в тази република. Вече започнахме да забравяме за „ Дебалцевския казан “ и тежките сражения, които се водиха там. „ Котелът “ съставлява обкръжени няколко хиляди украински военни в региона на Дебалцево. Този град бих определил като „ печален град “, а неговите поданици бих нарекъл „ тъжни хора “. Това е поради разрушенията и жертвите измежду популацията. Разговарях с няколко души рано сутринта в центъра. Направи ми усещане изразът: „ Ние воювахме със завист, по тази причина успяхме да се оправим с по-силен съперник “. Попитах сражавали ли са се на тяхна страна и елементи от съветската войска. „ Не “, дадоха отговор, „ ние сами се справихме. Сами извоювахме тази победа. В обособени интервенции са взели участие съветски спецчасти. Руски разследващи самолети ни предоставяха разследваща информация. Русия ни достави модерно въоръжение. Имаше и доброволци от някогашни руски републики, от Сърбия, от Чечения. Най-добри са чеченците, те се раждат бойци. Но главно ние воювахме “.
След Дебалцево на един блок-пост ме спря боен от Донецката национална република. Попита ме дали мога да го закарам до Донецк. Обясних му, че съм екскурзиант и преди този момент желая да мина през Горловка и Макеевка, с цел да ги прегледам. Той сподели: „ Няма проблем. Това е забавно и за мене. Дори ще мога да те разведа “. Попита по телефона своя пълководец дали може да се забави с екскурзиант от България, позволиха му. Така Евгени ме заведе на най-интересните места в Горловка, Макеевка и Донецк.
И Горловка е промишлен град с развито машиностроене и въгледобив. Паркирах в центъра и смъкнах навигацията, с цел да не ми я откраднат. Евгени се изуми и сподели, че при тях такова нещо е невероятно. В началото след независимостта имало повишаване на престъпността, само че след това изловили всички бандити и крадци и ги вкарали в пандиза. Сега никой не смее да пипне непозната движимост, тъй като знае какво го чака, изясни ми Евгени.
След Горловка спряхме в Макеевка – град с 350 хиляди поданици, ситуиран в индустриалната област Донбас. Над половината от популацията му са етнически руснаци. Голяма част от жителите работят в рудниците и заводите в близост. Металургичните фабрики са причина това да е един от най-замърсените градове в Източна Европа.
Докато ме развеждаше из региона на Донбас, не пропуснах опцията да разпитам Евгени за ситуацията и с какво съответно се занимава. Той ми изясни, че е артилерист в батарея 122-милиметрови гаубици „ Гвоздика “. Официално тежките оръдия са раздалечени от фронтовата линия. Но на процедура денем те обикалят и набелязват цели измежду позициите на украинската войска. През нощта
изкарват самоходните оръдия на огневи позиции
Дават по няколко изстрела по задачите, които са набелязали денем. Бързо се изтеглят, преди украинците да разкрият позициите им и да стартират да ги обстрелват. По същия метод работили артилеристите от армията на Украйна. Но последните стреляли освен по военни цели, само че и по фабрики и електроцентрали. Понякога украински снаряди попадали и в жилищни здания.
Град Донецк има близо един милион поданици и е столица на непризнатата Донецка национална република. Наричат го „ Града с милион рози “, защото за всеки гражданин се засажда най-малко по една роза. По улиците и в парковете беше цялостно с розови алеи и градини. С Евгени започнахме обиколката от Олимпийския стадион, а по-късно в един от кварталите на Донецк се почерпихме в дребна сладкарница, където работеше жена му. Донецк ми се видя превъзходен актуален град. Спрях се при Паметника на Младостта в центъра. Отстрани е изписан и стих на стихотворец: младостта му се е присънила като боса госпожица, ходеща по тревата с полуразкопчан халат.
След като ме беше развел из Донецк, закарах Евгени до неговото отделение, на двадесетина километра от града. По нищо не си личеше, че там има самоходни артилерийски оръдия. Това си беше на пръв взор един селскостопански двор. Но очевидно в оборите за животни, някъде под навесите, държат техните самоходни оръдия и друга техника. Евгени отиде да приказва с командира на поделението дали ще ме пусне вътре, с цел да прегледам, само че му отхвърлиха - не можело
елементарен екскурзиант от страна, член на НАТО,
да се допусне в поделението. Евгени ми подари три огромни армейски консерви с телешко месо. Така се разделихме с този артилерист, с който се срещнах инцидентно и който бе мой екскурзовод из три града на Донбас.
Обикаляйки из тези места, видях много опустошения от войната. Видях разрушени жилищни здания, разрушени бензиностанции, промишлени халета. На един блок-пост в Донецката република отбиваха придвижването от основния път. Когато попитах за какво, военните ми обясниха, че този път минава на към километър от фронтовата линия и от украинските позиции. През деня украинските снайперисти, с цел да не скучаят, стреляли по преминаващите коли. Това ми се видя доста необикновено, само че на репликата ми: „ Не може да бъде! “, те дадоха отговор: „ Да, истина е. Затова за сигурност на пътуващите отбиваме колите по различен път “.
Краснодон беше последният град, който посетих в самопровъзгласилата се Луганска национална република. Той е прочут с незаконната младежка антихитлеристка съпротивителна организация „ Млада армия “. В центъра на града има монумент на младогвардейците, пред който на пост стояха две ученички. Напуснах Луганската република през Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Изварино “ в посока Русия. За три дни в региона на Донбас изминах 680 км.
Избрах подобен маршрут, изхождайки от няколко съображения. Първо, желаех да прегледам страните от двете страни на условната разграничителна линия сред Изтока и Запада. Тя започваше на юг от „ Зелената линия “, отделяща Република Кипър от Севернокипърската турска република, и стигаше на север до 200-километровата граница сред Норвегия и Русия. Втората причина е, че желаех да обиколя страни, които през последните няколко века са били в състава на пет империи: Турската, Руската, Шведската, Германската и Австро-Унгарската. Трета причина - имах желанието да видя с очите си по какъв начин се живее в страни и територии, съществуващи в несъгласие с интернационалните решения и правните правила. Сред тях са Луганската национална република и Донецката национална република, отделили се от Украйна през 2014 година В тези райони тече конфликт на два съществени и с идентична юридическа мощ, само че радикално противоположни правилото. Единият е „ Правото на нациите на самоопределяне “, а другият е „ Ненарушимост на държавните граници “.
-----
От южния съветски град Таганрог потеглих на север към граничния пункт с Донецката национална република. Руските граничари ме пуснаха без проблем. Но при донецките нещата не се получиха. Като ми видя паспорта, проверяващият незабавно ме изпрати при началника на граничната застава. Последният ми изясни, че по техните закони туристи не се позволяват свободно да влизат в републиката. Можело единствено в случай че отивам служебно, след позволение от техните управляващи. Или пък, в случай че имам персонална покана от някого и той е заявил, че ще дава отговор за мен. Върнаха ме назад в Русия.
Направих 120-километров преход до идващия граничен пункт, към този момент в Луганската национална република. Там обстановката се повтори. Началникът на заставата и тук ми изясни, че като екскурзиант е изключено да ме пуснат, и ме попита имам ли прочут, при който отивам и който да ме чака. Отговорих, че нямам подобен, само че желая да посетя Луганск, тъй като е събрат с моя град Перник в България. Просто от прочувствени съображения искам да прегледам братския град на родния ми Перник. И индивидът ме пусна. Името „ Перник “ се оказа пропуск за влизане в Луганската национална република.
Луганската република ме посрещна и с друга изненада – до момента в който граничният чиновник вкарваше в компютъра домашния ми адрес на ул. „ Отец Паисий “, седящата в съседство негова колежка сподели: „ Аз съм чела за този човек. Той е ваш публицист “.
На идващия ден рано сутринта без проблеми прекосих от Луганската в Донецката република. По този метод полулегално проникнах в зона на боен спор.
При сепаратистите от Донецк и Луганск
Ако би трябвало да обобщя по какъв начин локалните хора виждат събитията в Донецката и Луганска република, мога да ги изтъквам най-общо по този начин: „ През 2014 година, когато украинските националисти взеха властта в Киев, ние тук се вдигнахме на въстание и се отделихме. Украйна желае да бъде със Запада - добре. Украинците желаят да бъдат ръководени от Съединените щати - добре, щом по този начин им харесва. Ние тук обаче не желаеме да бъдем командвани от американците. Ние тук сме част от съветския свят и желаеме да сме с Русия “.
Луганската национална република ме посрещна с обезлюдени региони. Беше празникът Света Троица, който тук е много церемониален и се чества в събота, неделя и понеделник. Но другата причина да няма доста хора е емиграцията поради военните дейности.
Първо се стопирах в дребния град Антрацит. От името му излиза наяве, че той е ситуиран в регион с развъртян въгледобив. Нямаше нищо впечатляващо от туристическа позиция. В дребен ресторант се нахраних с вкусно локално ядене, сходно на нашия винен кебап. Заедно с безалкохолна напитка и самун ми струваше 5 лв. - много по-ниски цени, в сравнение с в Русия.
И в двете републики се употребява съветската рубла. Поради глобите не действаше системата за интернационалните картови разплащания и нямаше роуминг, с цел да употребявам мобилния телефон. В двете републики не се изискваше застраховка " Гражданска отговорност " за автомобила. Останах с усещане, че Донецката и Луганската република действат като независими страни, тясно обвързани с Русия. Всяка от тях има всичките атрибути на държавната власт: конституция, държавен глава, държавно управление, войска, знаме, герб и така нататък
Побратимената на Перник столица Луганск
За рождена година на Луганск се смята 1795-а. Тогава съветската императрица Екатерина ІІ издава декрет за създаване на цех за стомана и за произвеждане на оръдия. В днешно време Луганск е огромен промишлен център с развито машиностроене. Например тук се намира най-големият в Европа цех за произвеждане на дизелови локомотиви. Населението на града е близо половин милион, по-голямата част от които са руснаци.
Най-големият ресторант в града и в този момент се споделя „ Перник “. Всички хора, с които разговарях (и в Донецк, и в Луганск), знаеха за този ресторант. Били са в него, само че никой от тях нямаше визия какво значи думата „ Перник “. Беше им забавно да научат, че това е град в България, който е бил побратимен с Луганск.
Пренощувах в автомобила на паркинга пред Министерството на енергетиката. Преди разсъмване потеглих към Донецката република. На граничния пункт единствено погледнаха паспорта и попитаха:
„ Имаш ли оръжие в автомобила? “
Провериха багажника и ме пуснаха да вляза.
Дебалцево беше първият град, който посетих в тази република. Вече започнахме да забравяме за „ Дебалцевския казан “ и тежките сражения, които се водиха там. „ Котелът “ съставлява обкръжени няколко хиляди украински военни в региона на Дебалцево. Този град бих определил като „ печален град “, а неговите поданици бих нарекъл „ тъжни хора “. Това е поради разрушенията и жертвите измежду популацията. Разговарях с няколко души рано сутринта в центъра. Направи ми усещане изразът: „ Ние воювахме със завист, по тази причина успяхме да се оправим с по-силен съперник “. Попитах сражавали ли са се на тяхна страна и елементи от съветската войска. „ Не “, дадоха отговор, „ ние сами се справихме. Сами извоювахме тази победа. В обособени интервенции са взели участие съветски спецчасти. Руски разследващи самолети ни предоставяха разследваща информация. Русия ни достави модерно въоръжение. Имаше и доброволци от някогашни руски републики, от Сърбия, от Чечения. Най-добри са чеченците, те се раждат бойци. Но главно ние воювахме “.
След Дебалцево на един блок-пост ме спря боен от Донецката национална република. Попита ме дали мога да го закарам до Донецк. Обясних му, че съм екскурзиант и преди този момент желая да мина през Горловка и Макеевка, с цел да ги прегледам. Той сподели: „ Няма проблем. Това е забавно и за мене. Дори ще мога да те разведа “. Попита по телефона своя пълководец дали може да се забави с екскурзиант от България, позволиха му. Така Евгени ме заведе на най-интересните места в Горловка, Макеевка и Донецк.
И Горловка е промишлен град с развито машиностроене и въгледобив. Паркирах в центъра и смъкнах навигацията, с цел да не ми я откраднат. Евгени се изуми и сподели, че при тях такова нещо е невероятно. В началото след независимостта имало повишаване на престъпността, само че след това изловили всички бандити и крадци и ги вкарали в пандиза. Сега никой не смее да пипне непозната движимост, тъй като знае какво го чака, изясни ми Евгени.
След Горловка спряхме в Макеевка – град с 350 хиляди поданици, ситуиран в индустриалната област Донбас. Над половината от популацията му са етнически руснаци. Голяма част от жителите работят в рудниците и заводите в близост. Металургичните фабрики са причина това да е един от най-замърсените градове в Източна Европа.
Докато ме развеждаше из региона на Донбас, не пропуснах опцията да разпитам Евгени за ситуацията и с какво съответно се занимава. Той ми изясни, че е артилерист в батарея 122-милиметрови гаубици „ Гвоздика “. Официално тежките оръдия са раздалечени от фронтовата линия. Но на процедура денем те обикалят и набелязват цели измежду позициите на украинската войска. През нощта
изкарват самоходните оръдия на огневи позиции
Дават по няколко изстрела по задачите, които са набелязали денем. Бързо се изтеглят, преди украинците да разкрият позициите им и да стартират да ги обстрелват. По същия метод работили артилеристите от армията на Украйна. Но последните стреляли освен по военни цели, само че и по фабрики и електроцентрали. Понякога украински снаряди попадали и в жилищни здания.
Град Донецк има близо един милион поданици и е столица на непризнатата Донецка национална република. Наричат го „ Града с милион рози “, защото за всеки гражданин се засажда най-малко по една роза. По улиците и в парковете беше цялостно с розови алеи и градини. С Евгени започнахме обиколката от Олимпийския стадион, а по-късно в един от кварталите на Донецк се почерпихме в дребна сладкарница, където работеше жена му. Донецк ми се видя превъзходен актуален град. Спрях се при Паметника на Младостта в центъра. Отстрани е изписан и стих на стихотворец: младостта му се е присънила като боса госпожица, ходеща по тревата с полуразкопчан халат.
След като ме беше развел из Донецк, закарах Евгени до неговото отделение, на двадесетина километра от града. По нищо не си личеше, че там има самоходни артилерийски оръдия. Това си беше на пръв взор един селскостопански двор. Но очевидно в оборите за животни, някъде под навесите, държат техните самоходни оръдия и друга техника. Евгени отиде да приказва с командира на поделението дали ще ме пусне вътре, с цел да прегледам, само че му отхвърлиха - не можело
елементарен екскурзиант от страна, член на НАТО,
да се допусне в поделението. Евгени ми подари три огромни армейски консерви с телешко месо. Така се разделихме с този артилерист, с който се срещнах инцидентно и който бе мой екскурзовод из три града на Донбас.
Обикаляйки из тези места, видях много опустошения от войната. Видях разрушени жилищни здания, разрушени бензиностанции, промишлени халета. На един блок-пост в Донецката република отбиваха придвижването от основния път. Когато попитах за какво, военните ми обясниха, че този път минава на към километър от фронтовата линия и от украинските позиции. През деня украинските снайперисти, с цел да не скучаят, стреляли по преминаващите коли. Това ми се видя доста необикновено, само че на репликата ми: „ Не може да бъде! “, те дадоха отговор: „ Да, истина е. Затова за сигурност на пътуващите отбиваме колите по различен път “.
Краснодон беше последният град, който посетих в самопровъзгласилата се Луганска национална република. Той е прочут с незаконната младежка антихитлеристка съпротивителна организация „ Млада армия “. В центъра на града има монумент на младогвардейците, пред който на пост стояха две ученички. Напуснах Луганската република през Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Изварино “ в посока Русия. За три дни в региона на Донбас изминах 680 км.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ