Калпави знаци ни водят към ада
Пътен пъкъл скова Европа в края на лятото "Трейс " ремонтират на пожар трасето край Своге Укрепват трасето за Ситово и Лилково Всяка година 700 гинат по пътищата убийци
Смисълът от пътните знаци е да контролират придвижването и да ориентират водачите на МПС какво следва в съответния сектор. Целта на слагането им е една - да се понижат предпоставките за произшествия. Така е, само че не напълно, когато става дума за България. Тук за знаците дава отговор някаква работа, която е към Агенция пътна инфраструктура /АПИ/, която пък е конструкция на Министерството на районното развиване и благоустройството.
При строителството на нов път всичко е ясно - специалистите гледат чертежите, след това посещават трасето на място. Обследват, тестват, разискват и вземат решение - тук ще има ограничаване на скоростта, тук сигнален знак за завой, възбрана за изпреварване и така нататък Тяхната концепция за организацията на придвижването се осъществя посредством система от предизвестия, инструкции и забрани, които идват от хоризонталната маркировка, пътните знаци, светофарите и така нататък Проста работа. По-сложно е обаче, когато би трябвало да се приложи на процедура и работата е в ръцете на чиновника Х от институцията Y.
Още по-трудно е, в случай че става дума за остарял път, който има потребност от осъвременяване във връзка с сигурността. След нещастието в Своге регионалният шеф на София Илиян Тодоров попита нещо значимо, само че гласът му се изгуби в общото говорене. Човекът искаше да знае кой взима решенията и кой носи отговорността за това вярно ли е контролиран и маркиран веднъж. Защото неприятната или неправилна маркировка може да се окаже съдбовна при усложнена конюнктура поради интензивен трафик или неприятно време, колкото и най-дълбоката яма в средата на шосето. Ясно е, че пътищата в България са неприятни.
Ясно е, че отвън автомагистралите съвсем нищо не се поддържа, до момента в който не опре ножът до кокал. Кръпките гълтат милиони всяко лято, а дупките отново се отварят на идната зима, а парите се въртят в порочния кръг. Тревите и храсталаците изяждат банкетите, а канавките съвсем в никакъв случай не поемат водата при мощен дъжд, тъй като все се оказват непочистени. За осветлен път или мантинела с положително светлоотразяване на изток от София не може да става и дума. Да не приказваме, че в 80% от трасетата нощем не се вижда осевата линия, както и страничните, които би трябвало да ориентират водачите къде е краят на пътя.
Ако за всичко това дава отговор АПИ със съответните регионални пътни ръководства, би трябвало да попитаме какъв брой постоянно чиновниците в организацията обикалят пътищата, с цел да съберат данни за положението им. Ако въпреки всичко го вършат - какво се случва с въпросната информация? Май остава единствено в докладите, против които се оформят ведомостите за заплати. Или - нищо потребно. И това е напълно несъмнено, както излиза наяве от хилядите километри с неприятна маркировка у нас. Избираме си едно подобен сектор по относително здрав път в сърцето на България - 6 километра сред селата Бъта и Попинци в община Панагюрище и го завъртаме няколко пъти.
Мястото е равнинно, а пътят с малко завои. Няма нищо притеснително като се изключи маркировката и информацията, която ни дават знаците. Вместо да ни оказват помощ, те по-скоро ни объркват и ни вкарват в риск. В посока Бъта има два дълги десни завоя. Там обаче е положена прекратена осева линия, което би трябвало да значи, че изпреварването е допустимо. Да, но не - в случай че предприемете сходна маневра, подведени от маркировката, рискувате преден удар, тъй като на въпросните сектори няма никаква видимост към насрещното придвижване.
Връщаме се назад и наближаваме Попинци. След няколко предупредителни знака и такива с инструкции на участниците в придвижването следва прословутият В34. Той би трябвало да значи завършек на въведените забрани и ограничавания. Натискаме малко газта /а и пътят е с лек надолнище надолу/ и оооп - изненада - виждаме край нас къщи, а начело мостче. При втори обход и съществено взиране вдясно сред шубраците виждаме първо знак за ограничаване на скоростта, а след това и табелата „ Попинци “.
И двете са укрити в храстите по-добре от катаджия от времето на соца. На всичко от горната страна безусловно на метри след началото на селото има знак В5, който значи, че би трябвало да осигурим преимущество на насрещно движещите се коли. Кой е по какъв начин е разчертал въпросната неуместна обстановка със знаците, е тъмна Индия. Въпросът е различен - кой носи отговорност за това, че някаква работа /разбирай страната посредством нейните институции/ всекидневно слага стотици водачи в риск с подвеждащата информация. Според Член 6, точка 1 от Правилника за използване на Закона за придвижване по пътищата за маркировката би трябвало да дава отговор притежателят на пътя.
Но тъй като тук всичко е поред комплицирано, в нашата обстановка не е ясно кой е длъжен да оправи кашата със знаците преди селото и вътре в него - АПИ или община Панагюрище. Който и да е, нека прати някой познавач на място и да обясни обстановката. Подобни неприятно проведени и сигнализирани сектори по пътищата на родината са стотици и хиляди. А там, на тихия фронт от войната по пътищата, гинат хора, жертви на порочния кръг „ човек - път - автомобил “ и абдикиралите държавни институции.
Смисълът от пътните знаци е да контролират придвижването и да ориентират водачите на МПС какво следва в съответния сектор. Целта на слагането им е една - да се понижат предпоставките за произшествия. Така е, само че не напълно, когато става дума за България. Тук за знаците дава отговор някаква работа, която е към Агенция пътна инфраструктура /АПИ/, която пък е конструкция на Министерството на районното развиване и благоустройството.
При строителството на нов път всичко е ясно - специалистите гледат чертежите, след това посещават трасето на място. Обследват, тестват, разискват и вземат решение - тук ще има ограничаване на скоростта, тук сигнален знак за завой, възбрана за изпреварване и така нататък Тяхната концепция за организацията на придвижването се осъществя посредством система от предизвестия, инструкции и забрани, които идват от хоризонталната маркировка, пътните знаци, светофарите и така нататък Проста работа. По-сложно е обаче, когато би трябвало да се приложи на процедура и работата е в ръцете на чиновника Х от институцията Y.
Още по-трудно е, в случай че става дума за остарял път, който има потребност от осъвременяване във връзка с сигурността. След нещастието в Своге регионалният шеф на София Илиян Тодоров попита нещо значимо, само че гласът му се изгуби в общото говорене. Човекът искаше да знае кой взима решенията и кой носи отговорността за това вярно ли е контролиран и маркиран веднъж. Защото неприятната или неправилна маркировка може да се окаже съдбовна при усложнена конюнктура поради интензивен трафик или неприятно време, колкото и най-дълбоката яма в средата на шосето. Ясно е, че пътищата в България са неприятни.
Ясно е, че отвън автомагистралите съвсем нищо не се поддържа, до момента в който не опре ножът до кокал. Кръпките гълтат милиони всяко лято, а дупките отново се отварят на идната зима, а парите се въртят в порочния кръг. Тревите и храсталаците изяждат банкетите, а канавките съвсем в никакъв случай не поемат водата при мощен дъжд, тъй като все се оказват непочистени. За осветлен път или мантинела с положително светлоотразяване на изток от София не може да става и дума. Да не приказваме, че в 80% от трасетата нощем не се вижда осевата линия, както и страничните, които би трябвало да ориентират водачите къде е краят на пътя.
Ако за всичко това дава отговор АПИ със съответните регионални пътни ръководства, би трябвало да попитаме какъв брой постоянно чиновниците в организацията обикалят пътищата, с цел да съберат данни за положението им. Ако въпреки всичко го вършат - какво се случва с въпросната информация? Май остава единствено в докладите, против които се оформят ведомостите за заплати. Или - нищо потребно. И това е напълно несъмнено, както излиза наяве от хилядите километри с неприятна маркировка у нас. Избираме си едно подобен сектор по относително здрав път в сърцето на България - 6 километра сред селата Бъта и Попинци в община Панагюрище и го завъртаме няколко пъти.
Мястото е равнинно, а пътят с малко завои. Няма нищо притеснително като се изключи маркировката и информацията, която ни дават знаците. Вместо да ни оказват помощ, те по-скоро ни объркват и ни вкарват в риск. В посока Бъта има два дълги десни завоя. Там обаче е положена прекратена осева линия, което би трябвало да значи, че изпреварването е допустимо. Да, но не - в случай че предприемете сходна маневра, подведени от маркировката, рискувате преден удар, тъй като на въпросните сектори няма никаква видимост към насрещното придвижване.
Връщаме се назад и наближаваме Попинци. След няколко предупредителни знака и такива с инструкции на участниците в придвижването следва прословутият В34. Той би трябвало да значи завършек на въведените забрани и ограничавания. Натискаме малко газта /а и пътят е с лек надолнище надолу/ и оооп - изненада - виждаме край нас къщи, а начело мостче. При втори обход и съществено взиране вдясно сред шубраците виждаме първо знак за ограничаване на скоростта, а след това и табелата „ Попинци “.
И двете са укрити в храстите по-добре от катаджия от времето на соца. На всичко от горната страна безусловно на метри след началото на селото има знак В5, който значи, че би трябвало да осигурим преимущество на насрещно движещите се коли. Кой е по какъв начин е разчертал въпросната неуместна обстановка със знаците, е тъмна Индия. Въпросът е различен - кой носи отговорност за това, че някаква работа /разбирай страната посредством нейните институции/ всекидневно слага стотици водачи в риск с подвеждащата информация. Според Член 6, точка 1 от Правилника за използване на Закона за придвижване по пътищата за маркировката би трябвало да дава отговор притежателят на пътя.
Но тъй като тук всичко е поред комплицирано, в нашата обстановка не е ясно кой е длъжен да оправи кашата със знаците преди селото и вътре в него - АПИ или община Панагюрище. Който и да е, нека прати някой познавач на място и да обясни обстановката. Подобни неприятно проведени и сигнализирани сектори по пътищата на родината са стотици и хиляди. А там, на тихия фронт от войната по пътищата, гинат хора, жертви на порочния кръг „ човек - път - автомобил “ и абдикиралите държавни институции.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ