Как се дава интервю за покойник
Бурното развиване на българските малките екрани сътвори една нова специалност – професионалният ефирен посетител. Това е човек, който не се занимава с нищо друго с изключение на да обикаля всички излъчвания и да взема отношение по всички въпроси, от които нищо не схваща.
По този метод професионалният посетител се издига в личните си очи и натрупа телевизионна популярност, от която нe съумява да извлече никаква изгода. Най-ярък късмет за изява професионалните посетители съзират, когато почине някой известен и обичан човек. Тогава те потеглят по телевизионните студиа и леят горчиви сълзи за покойника с вярата да откраднат за себе си нещичко от неговата популярност, още преди да е изстинал.
Има няколко души в България, които са се трансформирали в професионални телевизионни оплаквачи. Умре ли някой –веднага цъфват в ефира. Даването на изявление за мъртвец обаче е характерен род, който се подчинява на строги правила. Не е задоволително единствено да се реве, належащо е по време на изявлението гостът да подчертае какъв брой го е обичал мъртвецът и по какъв начин постоянно му е повтарял, че е популярен човек със специфични качества и неоспорим гений.
Хубавото на тези изказвания е, че не могат да бъдат опровергани, тъй като обектът на диалога е смълчан вечно и няма по какъв начин да се възползва от правото си на отговор.
В края на изявлението гостът по традиция вмята един нехаен анонс за идната му премиера (клип, концерт, книга), тъй като остаряла сентенция от шоубизнеса гласи “покрай мъртвото най-добре се популяризира живото ”.
Ето едно примерно изявление, отговарящо на всички стандарти на жанра.
ВОДЕЩА (с печална физиономия): И една трагична новина – през вчерашния ден ни напусна огромният български артист (режисьор, публицист, музикант, журналист) Дренчо Пенчев. (на екрана се появява фотография на покойника, налага се да е усмихнат). Той имаше блестящо наличие в актуалната българска просвета и остави дълбока следа в сърцата ни. Поклон пред паметта му. Сега в студиото е един от най-близките му другари артистът (музикантът, журналистът) Вачко Мачков. Господин Мачков, къде ви завари ужасната вест за гибелта на Дренчо Пенчев?
ГОСТ (въздъхва тежко, като че ли едвам съумява да овладее сълзите си): Завари ме на подготовка (в редакцията, в студиото), както постоянно. Понякога си мисля, че ние все работим и от време на време пропущаме значимите неща. Но такава е ориста ни – да работим... (въздъхва още по-тежко) Обади ми се жена му Стефчето и още преди да подвигна телефона, някак си усетих, че се е случило нещо ужасно. А единствено преди два дни бяхме дружно, смяхме се и Дренчо ми сподели: “Вачко, ти си най-талантливият артист (музикант, журналист) в България. Ти си национално благосъстояние. Но хората не те правят оценка ”. Такъв беше Дренчо, постоянно говореше истината.
ВОДЕЩА: Какъв човек беше той?
ГОСТ (въздъхва тежко): Простете, само че не мога да приказвам в минало време за него. Не мога да кажа “беше ”. Той е. Аз отхвърлям да приема гибелта му. Сигурен съм, че в този момент ни гледа отнякъде и се радва на достиженията ми. Дренчо не познаваше завистта, той постоянно се е радвал на триумфите на другите и най-вече на моите. Беше огромен безгрижник, огромен мъжага. Двамата с него постоянно бяхме душата на компанията, изключително аз. Може би му е било малко погрешно, че дамите харесваха повече мен, само че по никакъв метод не го е показвал.
ВОДЕЩА: С какво ще го запомните?
ГОСТ: Да го запомня? Аз в никакъв случай няма да го не помни. С него сме другари от студентските години, още от първи курс. Бяхме странна двойка: аз – хубав, образован, от остарял софийски жанр, той – грозновато, пъпчиво селянче с тежък акцент. Но някак си се харесахме. Може би селският му инстинкт е усетил в мен искрицата на гения... не знам. Аз ходех тогава с най-красивата жена в София – Лили Дрекс от Банишора. Мисля, че той също я харесваше, дори един път ми сподели “Вачко, в случай че някой ден Лилито ти омръзне, и решиш да я зарязваш, може ли да ѝ кажеш няколко положителни думи за мен? ” Много се смяхме тогава.
ВОДЕЩА: Познавате се с Дренчо Пенчев от 40 години....
ГОСТ: Станаха ли 40 години? Боже, по какъв начин лети времето... Какво ли не сме претърпели дружно през тия години... Помня един път празнувахме рождения ми ден в Клуба на публицистите. Бях събрал целия елит – Батето, Веждичката, Джагара... И Дренчо подвигна тост и сподели “Пия за най-великия български артист (музикант, журналист) на всички времена – моя другар Вачко. Помнете ми думата – този човек някой ден ще влезе в учебниците ”. Колко проникновен е бил Дренчо... (разплаква се) Как е предвиждал бъдещето!... Е, още не съм влезнал в учебниците, само че и това ще стане. Въпрос на време е.
ВОДЕЩА: Били сте му кум...
ГОСТ: Да, кумувах му на сватбата дружно с втората ми брачна половинка – унгарската балерина Йодварта Чертванкереш. Тя беше най-красивата жена в соцлагера. Трима маджарски министри ѝ бяха предложили брак, само че тя им споделила “не, аз съм влюбена в най-страхотния мъжага на планетата - Вачко Мачков от България ”. И пристигна тука, аз живеех тогава в „ Парк Хотел Москва “ и карах една черна Волга. Не я карах аз де, имах водач, само че както и да е. И срещам Дренчо с Йодварта, а Дренчо ми вика “Вачко, това е фантастична жена. Само човек като теб заслужава да я има ”. И ме предложения за кум, да им кумувам на сватбата със Стефчето. Имам възприятието, че по това време Стефчето беше влюбена в мен и се ожени за Дренчо единствено с цел да бъде близо до мен, само че това са неща, които е по-добре да останат в загадка. Такъв съм си аз, същински благородник – постоянно вардя в загадка интимните си прекарвания.
ВОДЕЩА: В предварителния диалог ми казахте, че Дренчо Пенчев е имал финансови усложнения и постоянно сте му давали пари назаем...
ГОСТ: Не желая да приказвам за това. Каквото съм дал – дал съм, то е останало вечно сред нас. Случвало се е и да не ми върне заема, само че аз постоянно съм забравял. Даже предходната седмица му бях дал 200 лв. назаем и през вчерашния ден като ми се обади Стефчето да ми заяви ужасната вест, ми сподели “Вачко, в този момент имам да заплащам за заравяне, за опело, и сега няма да мога да ти върна парите ”. Викам “не се притеснявай Стефче, не съм за 200 лв., ще ми ги върнеш когато можеш, дори в случай че искаш може да ми ги изплащаш на вноски по 20 лв. на месец, хора сме въпреки всичко ”. Такъв съм си аз – широкоскроен.
ВОДЕЩА: С какво желаете хората да запомнят Дренчо Пенчев?
ГОСТ: Знаете ли, най-страшното нещо в България е, че хора като Дренчо бързо биват забравени. А това е извънредно. Затова взех решение да посветя идната си премиера (клип, концерт, книга) на паметта на моя другар. Мисля, че това ще бъде най-хубавият метод да го почетем, тъй като той обожаваше изкуството ми. Нека всички, които го обичаха, да се усещат поканени в сряда от 19 и 30.
ИВО СИРОМАХОВ
По този метод професионалният посетител се издига в личните си очи и натрупа телевизионна популярност, от която нe съумява да извлече никаква изгода. Най-ярък късмет за изява професионалните посетители съзират, когато почине някой известен и обичан човек. Тогава те потеглят по телевизионните студиа и леят горчиви сълзи за покойника с вярата да откраднат за себе си нещичко от неговата популярност, още преди да е изстинал.
Има няколко души в България, които са се трансформирали в професионални телевизионни оплаквачи. Умре ли някой –веднага цъфват в ефира. Даването на изявление за мъртвец обаче е характерен род, който се подчинява на строги правила. Не е задоволително единствено да се реве, належащо е по време на изявлението гостът да подчертае какъв брой го е обичал мъртвецът и по какъв начин постоянно му е повтарял, че е популярен човек със специфични качества и неоспорим гений.
Хубавото на тези изказвания е, че не могат да бъдат опровергани, тъй като обектът на диалога е смълчан вечно и няма по какъв начин да се възползва от правото си на отговор.
В края на изявлението гостът по традиция вмята един нехаен анонс за идната му премиера (клип, концерт, книга), тъй като остаряла сентенция от шоубизнеса гласи “покрай мъртвото най-добре се популяризира живото ”.
Ето едно примерно изявление, отговарящо на всички стандарти на жанра.
ВОДЕЩА (с печална физиономия): И една трагична новина – през вчерашния ден ни напусна огромният български артист (режисьор, публицист, музикант, журналист) Дренчо Пенчев. (на екрана се появява фотография на покойника, налага се да е усмихнат). Той имаше блестящо наличие в актуалната българска просвета и остави дълбока следа в сърцата ни. Поклон пред паметта му. Сега в студиото е един от най-близките му другари артистът (музикантът, журналистът) Вачко Мачков. Господин Мачков, къде ви завари ужасната вест за гибелта на Дренчо Пенчев?
ГОСТ (въздъхва тежко, като че ли едвам съумява да овладее сълзите си): Завари ме на подготовка (в редакцията, в студиото), както постоянно. Понякога си мисля, че ние все работим и от време на време пропущаме значимите неща. Но такава е ориста ни – да работим... (въздъхва още по-тежко) Обади ми се жена му Стефчето и още преди да подвигна телефона, някак си усетих, че се е случило нещо ужасно. А единствено преди два дни бяхме дружно, смяхме се и Дренчо ми сподели: “Вачко, ти си най-талантливият артист (музикант, журналист) в България. Ти си национално благосъстояние. Но хората не те правят оценка ”. Такъв беше Дренчо, постоянно говореше истината.
ВОДЕЩА: Какъв човек беше той?
ГОСТ (въздъхва тежко): Простете, само че не мога да приказвам в минало време за него. Не мога да кажа “беше ”. Той е. Аз отхвърлям да приема гибелта му. Сигурен съм, че в този момент ни гледа отнякъде и се радва на достиженията ми. Дренчо не познаваше завистта, той постоянно се е радвал на триумфите на другите и най-вече на моите. Беше огромен безгрижник, огромен мъжага. Двамата с него постоянно бяхме душата на компанията, изключително аз. Може би му е било малко погрешно, че дамите харесваха повече мен, само че по никакъв метод не го е показвал.
ВОДЕЩА: С какво ще го запомните?
ГОСТ: Да го запомня? Аз в никакъв случай няма да го не помни. С него сме другари от студентските години, още от първи курс. Бяхме странна двойка: аз – хубав, образован, от остарял софийски жанр, той – грозновато, пъпчиво селянче с тежък акцент. Но някак си се харесахме. Може би селският му инстинкт е усетил в мен искрицата на гения... не знам. Аз ходех тогава с най-красивата жена в София – Лили Дрекс от Банишора. Мисля, че той също я харесваше, дори един път ми сподели “Вачко, в случай че някой ден Лилито ти омръзне, и решиш да я зарязваш, може ли да ѝ кажеш няколко положителни думи за мен? ” Много се смяхме тогава.
ВОДЕЩА: Познавате се с Дренчо Пенчев от 40 години....
ГОСТ: Станаха ли 40 години? Боже, по какъв начин лети времето... Какво ли не сме претърпели дружно през тия години... Помня един път празнувахме рождения ми ден в Клуба на публицистите. Бях събрал целия елит – Батето, Веждичката, Джагара... И Дренчо подвигна тост и сподели “Пия за най-великия български артист (музикант, журналист) на всички времена – моя другар Вачко. Помнете ми думата – този човек някой ден ще влезе в учебниците ”. Колко проникновен е бил Дренчо... (разплаква се) Как е предвиждал бъдещето!... Е, още не съм влезнал в учебниците, само че и това ще стане. Въпрос на време е.
ВОДЕЩА: Били сте му кум...
ГОСТ: Да, кумувах му на сватбата дружно с втората ми брачна половинка – унгарската балерина Йодварта Чертванкереш. Тя беше най-красивата жена в соцлагера. Трима маджарски министри ѝ бяха предложили брак, само че тя им споделила “не, аз съм влюбена в най-страхотния мъжага на планетата - Вачко Мачков от България ”. И пристигна тука, аз живеех тогава в „ Парк Хотел Москва “ и карах една черна Волга. Не я карах аз де, имах водач, само че както и да е. И срещам Дренчо с Йодварта, а Дренчо ми вика “Вачко, това е фантастична жена. Само човек като теб заслужава да я има ”. И ме предложения за кум, да им кумувам на сватбата със Стефчето. Имам възприятието, че по това време Стефчето беше влюбена в мен и се ожени за Дренчо единствено с цел да бъде близо до мен, само че това са неща, които е по-добре да останат в загадка. Такъв съм си аз, същински благородник – постоянно вардя в загадка интимните си прекарвания.
ВОДЕЩА: В предварителния диалог ми казахте, че Дренчо Пенчев е имал финансови усложнения и постоянно сте му давали пари назаем...
ГОСТ: Не желая да приказвам за това. Каквото съм дал – дал съм, то е останало вечно сред нас. Случвало се е и да не ми върне заема, само че аз постоянно съм забравял. Даже предходната седмица му бях дал 200 лв. назаем и през вчерашния ден като ми се обади Стефчето да ми заяви ужасната вест, ми сподели “Вачко, в този момент имам да заплащам за заравяне, за опело, и сега няма да мога да ти върна парите ”. Викам “не се притеснявай Стефче, не съм за 200 лв., ще ми ги върнеш когато можеш, дори в случай че искаш може да ми ги изплащаш на вноски по 20 лв. на месец, хора сме въпреки всичко ”. Такъв съм си аз – широкоскроен.
ВОДЕЩА: С какво желаете хората да запомнят Дренчо Пенчев?
ГОСТ: Знаете ли, най-страшното нещо в България е, че хора като Дренчо бързо биват забравени. А това е извънредно. Затова взех решение да посветя идната си премиера (клип, концерт, книга) на паметта на моя другар. Мисля, че това ще бъде най-хубавият метод да го почетем, тъй като той обожаваше изкуството ми. Нека всички, които го обичаха, да се усещат поканени в сряда от 19 и 30.
ИВО СИРОМАХОВ
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ