Смяната на ролите не означава смяна на политиката
В Скопие са обезпокоени от оставката на Румен Радев и идването на Илияна Йотова, само че не чакат смяна в отношението към Северна Македония
Радев извади на напред във времето правата на българите край Вардар и обвързването им с европейската интеграция на прилежащата ни страна
Цяла седмица мина от оставката на президента на България Румен Радев и терзанията към Вардар за това, каква ще бъде оттук насетне позицията на България към Северна Македония, стават все по-видими. Най-общо казано, от политическия хайлайф на прилежащата страна не крият задоволството си, че Радев към този момент няма да е държавен глава, само че в това време, в границите на хипотезата, че при избрани условия би могъл да стане министър председател на страната ни, се притесняват, че тази нова възможна битност би му дала повече на практика благоприятни условия, динамичност и еластичност да продължи още по-настойчиво в отбраната на правата на локалните българи там. Разбира се, таман представителите на българската общественост в Северна Македония са тези, които с признателност правят оценка ролята на Радев в тяхна поддръжка и се надяват, макар неговата оставка, това да продължи и при новата политическа и институционална настройка на властта в България.
Ако инцидентно ви е направило впечатление, много постоянно съм заявявал, че правя оценка цената на ръководещите у нас по това какво отношение имат към казуса, наименуван най-общо „ Македония “. Независимо дали става дума за министър председател, президент или какъвто и да е различен фактор. Това разбиране може да наподобява едностранчиво и ненапълно, само че до момента не ме е подвеждало. Сигурен съм, че и в този момент ще стане по този начин, когато Румен Радев към този момент не населява „ Дондуков “ 2, а явно има желание да се впусне в политическата борба в България, или както преобладаващото болшинство от анализатори и коментатори определяха това като „ скачане отнякъде в нещо “.
В своите девет години като държавен глава на Република България Румен Радев работи с трима президенти на Република Северна Македония. Така се стекоха нещата. Най-напред „ хвана “ последните месеци от втория мандат на посочения от премиера Никола Груевски и определен на първо място с гласовете на последователите на ВМРО-ДПМНЕ проф. Георге Иванов. После му се наложи да търси съдействието с едномандатния Стево Пендаровски, повдигнат от левоцентристкия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ). Даже бе един от държавните глави на прилежащите на Северна Македония страни, който участва на инагурацията му в Скопие на 12 май 2019 година Така до 8 май 2024 година, когато в повторна борба Пендаровски загуби от преподавателката по конституционно право в Скопския университет проф. Гордана Силяновска-Давкова, издигната от ВМРО-ДПМНЕ, само че към този момент с различен ръководител на партията – Християн Мицкоски. Както се вижда, колелото на властта при съседите за тези девет години, в които Радев бе президент на България, се завъртя, без това да е основало условия за някаква осезателна смяна на мнението на Скопие към страната ни. Не толкоз от дълго време заради честата промяна на служебни кабинети у нас Буяр Османи, началник на дипломацията в държавните управления на Зоран Заев и Димитър Ковачевски, се оплакваше, че към този момент не може да хване края на своите български сътрудници, тъй като доста постоянно се сменяли. Налагало се да работи с шест или седем министри на външните работи. Е, и Радев в този момент би могъл да каже, че и при него казусът е почти подобен. Но с всеки от президентите на Северна Македония той откри метод да поддържа връзка все с вярата, че персоналните и институционални контакти на най-високо държавно ниво биха могли да играят значима роля за нормализиране и развиване на целия комплекс двустранни връзки.
Да си напомним. По покана на Георге Иванов през февруари 2018 година Радев направи публично посещаване в прилежащата ни страна. Видя се с домакина Иванов, беседва с него и в следствие професорът съобщи, че е предложил двете страни да сключат контракт за стратегическо партньорство. Не се случи, най-много поради българската позиция, че единствено няколко месеца преди този момент е подписан Договора за добросъседство и другарство, който към момента не е дал своите плодове. Тогава Радев се видя и с премиера Зоран Заев, като и пред двамата показа мнението си в поддръжка на българите в Северна Македония. А какви са техните усеща, имам поради локалните българи, стана ясно при визитата на българския президент в манастира „ Йоан Бигорски “. Придружен от двама митрополити- Старозагорския Киприян и Пловдивския Николай, той участва на взаимната литургия, на която игуменът на манастира Партений разгорещено оповести, че за първи път от хиляда години насам в светата обител идва български общественик. Извън протокола, рано сутринта още преди закуска на втория ден от визитата, Радев с някои свои сътрудници отиде на кея на Вардар в Скопие и постави цветя на паметната плоча на мястото, където Мара Бунева наказа сръбския магистрат Велимир Прелич.
Със Стево Пендаровски на Радев се наложи да работи в изискванията на пандемията и на острото оттегляне на Скопие след декларацията на българския парламент, която бе наречена край Вардар „ несъгласие “ за европейската интеграция на Северна Македония – един термин, който излишно и неопределено използват отвъд и до през днешния ден. През май 2021 година самолетът на Радев мина през Скопие, взе Пендаровски, делегацията му и група локални публицисти за взаимно пътешестване до Рим и Ватикана. И ги върна, несъмнено, откакто и двете групи поставиха цветя на гроба на свети Константин-Кирил Философ и бяха признати от папата. Пендаровски по този начин и не пристигна на публично посещаване у нас, въпреки че въпреки всичко се появи в София на интернационален конгрес, отдаден на енергетиката. Когато се върна в Скопие, съобщи, че е подготвен да отиде в българската столица постоянно, когато става дума за общи проблеми и в границите на интернационалните конгреси, само че не и с цел да „ беседва за история “.
А за нещата с Гордана Силяновска са ясни, тъй като са и най-пресни. Нейният опит за доближаване и възстановяване на връзките сред двете страни благодарение на културната дипломация като мека мощ бе провален от личните ѝ сътрудници, които сътвориха и направиха обществен скандал поради неналичието на знамето на Северна Македония при диалога ѝ с Радев в София. Постепенно самата Силяновска малко по малко бе измествана от начинания и работа в региона на външната политика, а и у нас от единия дебелоглав и чиста лошотия изпълнителната власт в лицето на премиера Росен Желязков ограничаваше предумишлено президента да пътува, изключително в тези случаи, в които имаше опция някъде по света да се види със своята колежка от Скопие.
Но в случай че има нещо, с което Радев ще остане запомнен в деветте години като президент, това е коренната смяна на акцента в връзките ни със Северна Македония, извеждайки на напред във времето правата на българите край Вардар и обвързването им с европейската интеграция на прилежащата ни страна. И по тази причина българите отвъд са му признателни. Радев бе първият, който одобри техни представители в Президентството в София, освен това нееднократно. Един от участниците в тези срещи, публицистът Владимир Перев, написа по този мотив: „ Просто е необикновено по какъв начин един човек без корени в Македония, офицер-пилот по обучение, за който множеството от нас мислеха, че е със скромни знания по история и без воля да се ангажира на терена на правата на македонските българи, съумя да преодолее половинвековната заспалост на българското общество “. А Илия Стояновски, наследник на коравия българин от Скопие, към този момент мъртвец Йове Стояновски-Рибарот, написа в обществените мрежи: „ Г-н Румен Радев остава първият български общественик от десетилетия насам, който обществено и институционално чу гласа на македонските българи. В този подтекст не може да бъде подценена и неговата роля в процеса, довел до така наречен френско предложение. Макар господин Радев да не е негов създател, нито директен основател на текста, факт е, че …той обществено поддържа рамката, посредством която българските условия към Македония бяха пренесени от двустранно на европейско равнище и вградени в преговорната рамка на Европейския съюз “.
Сега на „ Дондуков “ 2 като президент на България към този момент е Илияна Йотова. По-добър вид за последователност в отношението към казуса с българите в Северна Македония просто не можеше да бъде фиктивен. Като вицепрезидент Йотова отговаряше за българските общности по света и за отбраната на културно-историческото ни завещание зад граница. Тя познава казуса на македонските българи от вътрешната страна, на „ ти “ е с много от хората с българско съзнание към Вардар, била е няколко пъти там, има ясна позиция по въпроса. Заслужава си да поговорим по-подробно за това, само че в този момент ще опиша една блага история с нейно присъединяване. В последните дни на огромния българин от Македония Панде Евтимов, в които той гаснеше в една от клиниките на Военна болница в София, Йотова отиде да го посети. Замаян от медикаментите, с понижено зрение Панде по този начин и не схванал с кого беседва. Когато Йотова си тръгнала, той попитал: „ Тая госпожа знае доста за Македония, коя е? “ И когато му споделили, че това е вицепрезидентът на България, Панде извикал: „ Бързо, върнете я, желая още да си приказвам с нея “. Станал превъзходен диалог сред хора, на които ориста на връзките сред България и Северна Македония е скъпа.
Радев извади на напред във времето правата на българите край Вардар и обвързването им с европейската интеграция на прилежащата ни страна
Цяла седмица мина от оставката на президента на България Румен Радев и терзанията към Вардар за това, каква ще бъде оттук насетне позицията на България към Северна Македония, стават все по-видими. Най-общо казано, от политическия хайлайф на прилежащата страна не крият задоволството си, че Радев към този момент няма да е държавен глава, само че в това време, в границите на хипотезата, че при избрани условия би могъл да стане министър председател на страната ни, се притесняват, че тази нова възможна битност би му дала повече на практика благоприятни условия, динамичност и еластичност да продължи още по-настойчиво в отбраната на правата на локалните българи там. Разбира се, таман представителите на българската общественост в Северна Македония са тези, които с признателност правят оценка ролята на Радев в тяхна поддръжка и се надяват, макар неговата оставка, това да продължи и при новата политическа и институционална настройка на властта в България.
Ако инцидентно ви е направило впечатление, много постоянно съм заявявал, че правя оценка цената на ръководещите у нас по това какво отношение имат към казуса, наименуван най-общо „ Македония “. Независимо дали става дума за министър председател, президент или какъвто и да е различен фактор. Това разбиране може да наподобява едностранчиво и ненапълно, само че до момента не ме е подвеждало. Сигурен съм, че и в този момент ще стане по този начин, когато Румен Радев към този момент не населява „ Дондуков “ 2, а явно има желание да се впусне в политическата борба в България, или както преобладаващото болшинство от анализатори и коментатори определяха това като „ скачане отнякъде в нещо “.
В своите девет години като държавен глава на Република България Румен Радев работи с трима президенти на Република Северна Македония. Така се стекоха нещата. Най-напред „ хвана “ последните месеци от втория мандат на посочения от премиера Никола Груевски и определен на първо място с гласовете на последователите на ВМРО-ДПМНЕ проф. Георге Иванов. После му се наложи да търси съдействието с едномандатния Стево Пендаровски, повдигнат от левоцентристкия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ). Даже бе един от държавните глави на прилежащите на Северна Македония страни, който участва на инагурацията му в Скопие на 12 май 2019 година Така до 8 май 2024 година, когато в повторна борба Пендаровски загуби от преподавателката по конституционно право в Скопския университет проф. Гордана Силяновска-Давкова, издигната от ВМРО-ДПМНЕ, само че към този момент с различен ръководител на партията – Християн Мицкоски. Както се вижда, колелото на властта при съседите за тези девет години, в които Радев бе президент на България, се завъртя, без това да е основало условия за някаква осезателна смяна на мнението на Скопие към страната ни. Не толкоз от дълго време заради честата промяна на служебни кабинети у нас Буяр Османи, началник на дипломацията в държавните управления на Зоран Заев и Димитър Ковачевски, се оплакваше, че към този момент не може да хване края на своите български сътрудници, тъй като доста постоянно се сменяли. Налагало се да работи с шест или седем министри на външните работи. Е, и Радев в този момент би могъл да каже, че и при него казусът е почти подобен. Но с всеки от президентите на Северна Македония той откри метод да поддържа връзка все с вярата, че персоналните и институционални контакти на най-високо държавно ниво биха могли да играят значима роля за нормализиране и развиване на целия комплекс двустранни връзки.
Да си напомним. По покана на Георге Иванов през февруари 2018 година Радев направи публично посещаване в прилежащата ни страна. Видя се с домакина Иванов, беседва с него и в следствие професорът съобщи, че е предложил двете страни да сключат контракт за стратегическо партньорство. Не се случи, най-много поради българската позиция, че единствено няколко месеца преди този момент е подписан Договора за добросъседство и другарство, който към момента не е дал своите плодове. Тогава Радев се видя и с премиера Зоран Заев, като и пред двамата показа мнението си в поддръжка на българите в Северна Македония. А какви са техните усеща, имам поради локалните българи, стана ясно при визитата на българския президент в манастира „ Йоан Бигорски “. Придружен от двама митрополити- Старозагорския Киприян и Пловдивския Николай, той участва на взаимната литургия, на която игуменът на манастира Партений разгорещено оповести, че за първи път от хиляда години насам в светата обител идва български общественик. Извън протокола, рано сутринта още преди закуска на втория ден от визитата, Радев с някои свои сътрудници отиде на кея на Вардар в Скопие и постави цветя на паметната плоча на мястото, където Мара Бунева наказа сръбския магистрат Велимир Прелич.
Със Стево Пендаровски на Радев се наложи да работи в изискванията на пандемията и на острото оттегляне на Скопие след декларацията на българския парламент, която бе наречена край Вардар „ несъгласие “ за европейската интеграция на Северна Македония – един термин, който излишно и неопределено използват отвъд и до през днешния ден. През май 2021 година самолетът на Радев мина през Скопие, взе Пендаровски, делегацията му и група локални публицисти за взаимно пътешестване до Рим и Ватикана. И ги върна, несъмнено, откакто и двете групи поставиха цветя на гроба на свети Константин-Кирил Философ и бяха признати от папата. Пендаровски по този начин и не пристигна на публично посещаване у нас, въпреки че въпреки всичко се появи в София на интернационален конгрес, отдаден на енергетиката. Когато се върна в Скопие, съобщи, че е подготвен да отиде в българската столица постоянно, когато става дума за общи проблеми и в границите на интернационалните конгреси, само че не и с цел да „ беседва за история “.
А за нещата с Гордана Силяновска са ясни, тъй като са и най-пресни. Нейният опит за доближаване и възстановяване на връзките сред двете страни благодарение на културната дипломация като мека мощ бе провален от личните ѝ сътрудници, които сътвориха и направиха обществен скандал поради неналичието на знамето на Северна Македония при диалога ѝ с Радев в София. Постепенно самата Силяновска малко по малко бе измествана от начинания и работа в региона на външната политика, а и у нас от единия дебелоглав и чиста лошотия изпълнителната власт в лицето на премиера Росен Желязков ограничаваше предумишлено президента да пътува, изключително в тези случаи, в които имаше опция някъде по света да се види със своята колежка от Скопие.
Но в случай че има нещо, с което Радев ще остане запомнен в деветте години като президент, това е коренната смяна на акцента в връзките ни със Северна Македония, извеждайки на напред във времето правата на българите край Вардар и обвързването им с европейската интеграция на прилежащата ни страна. И по тази причина българите отвъд са му признателни. Радев бе първият, който одобри техни представители в Президентството в София, освен това нееднократно. Един от участниците в тези срещи, публицистът Владимир Перев, написа по този мотив: „ Просто е необикновено по какъв начин един човек без корени в Македония, офицер-пилот по обучение, за който множеството от нас мислеха, че е със скромни знания по история и без воля да се ангажира на терена на правата на македонските българи, съумя да преодолее половинвековната заспалост на българското общество “. А Илия Стояновски, наследник на коравия българин от Скопие, към този момент мъртвец Йове Стояновски-Рибарот, написа в обществените мрежи: „ Г-н Румен Радев остава първият български общественик от десетилетия насам, който обществено и институционално чу гласа на македонските българи. В този подтекст не може да бъде подценена и неговата роля в процеса, довел до така наречен френско предложение. Макар господин Радев да не е негов създател, нито директен основател на текста, факт е, че …той обществено поддържа рамката, посредством която българските условия към Македония бяха пренесени от двустранно на европейско равнище и вградени в преговорната рамка на Европейския съюз “.
Сега на „ Дондуков “ 2 като президент на България към този момент е Илияна Йотова. По-добър вид за последователност в отношението към казуса с българите в Северна Македония просто не можеше да бъде фиктивен. Като вицепрезидент Йотова отговаряше за българските общности по света и за отбраната на културно-историческото ни завещание зад граница. Тя познава казуса на македонските българи от вътрешната страна, на „ ти “ е с много от хората с българско съзнание към Вардар, била е няколко пъти там, има ясна позиция по въпроса. Заслужава си да поговорим по-подробно за това, само че в този момент ще опиша една блага история с нейно присъединяване. В последните дни на огромния българин от Македония Панде Евтимов, в които той гаснеше в една от клиниките на Военна болница в София, Йотова отиде да го посети. Замаян от медикаментите, с понижено зрение Панде по този начин и не схванал с кого беседва. Когато Йотова си тръгнала, той попитал: „ Тая госпожа знае доста за Македония, коя е? “ И когато му споделили, че това е вицепрезидентът на България, Панде извикал: „ Бързо, върнете я, желая още да си приказвам с нея “. Станал превъзходен диалог сред хора, на които ориста на връзките сред България и Северна Македония е скъпа.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ