Първото условие е да се откажем от евентуалното ограничаващо вярване,

Първото изискване е да се откажем от възможното ограничаващо поверие, че не сме положителни в заучаването на нова материя, да излезем от закрепеното мислене за себе си като за човек с не изключително добра памет и умеене за асимилиране на нови познания. Без да си отворим съзнанието, че можем не по-малко от другите, че имаме задоволителен капацитет да се научим, няма по какъв начин да учим бързо и ефикасно.Второто изискване е мотивацията, която ни движи към ученето. Добре е да забравим за аргументи от рода на: високи оценки на изпитите, поради родителите ни, с цел да вляза в това или това учебно заведение или университет. Дори и да имаме такива цели, до момента в който усвояваме правилата на ученето, е добре да ги оставим за малко настрани и да се задвижим от концепцията кардинално да се научим на умеенето да усвояваме нови познания бързо и дейно, тъй като това умеене ще ни е от помощ през целия ни живот.

Ето и няколко от главните ключове на кардиналното учене:

1. Да открием с какво животът е надълбоко обаятелен за нас? Кое е нещото, което най-силно ни пленява в живота? Кое от фундамента, сърцевината на живота бихме желали да разберем и заучим? Как работи историята? Как работи науката? Какви правила стоят зад човешкото държание? Какво движи стопанската система напред? Сътворението или еволюцията стоят зад обяснението на живота? Какво движи човешката еволюция напред? Дълбочината на схващане и знание ли е по-важна за нас, или покриването на оптимално доста полета от целия пейзаж?... Най-вероятно е да се вълнуваме и да желаеме да изучим няколко сфери или тематики от живота. Сега е моментът да си създадем лист с най-малко 20 такива, които бихме били надълбоко заинтригувани да разберем, да разучим, да проумеем. Ако не можем да съберем 20, добре би било да се опитаме да отворим съзнанието си и да намерим какво би било завладяващото за нас даже и зад сфери и тематики, които кардинално не считаме за изключително забавни или подобаващи за нас.

2. Повторение, процедура и дисциплинираност – нищо ново, знам, само че повторението е най-хубавият механизъм за създаване на нови връзки в мозъка, без които научаването е невероятно. Целта не е запаметяване или наизустяване, а създаване на нови асоциативни връзки в паметта. Затова ни е нужно да сме изпълнили първия ключ – да сме стимулирани, буйни, въодушевени, че ще научим нещо ново. Без това повторението води до изкуствено и кратковременно запаметяване на обстоятелства.

3. Да си създадем свое място и време за учене – стая, ъгъл, където няма да бъдем обезпокоявани, както и да посветим едно и също време от деня, в което да се отдаваме само на ученето.

4. Важен е стремежът да разберем по какъв начин работи едно или друго нещо в действителността, какви правила го движат, по какъв начин се свързва с другите, какво стои в сърцевината му... Ако с сходен блян подходим към математиката, доста по-вероятно е скоро по-късно да се оправяме отлично с аксиоми, теореми, комплицирани задания, в сравнение с в случай че се опитваме да заучаваме всяка теорема или задача самоцелно, поради домашното, което имаме.

5. Воденето на бележки – по време на лекции, до момента в който четем, до момента в който заучаваме – е доста скъпа процедура за добиване на есенцията на нещата, за предпазване на “инсайти ” и систематизирания, както и за задържането на информация в дълготрайната памет.

6. Да извикаме назад в паметта си прочетеното – под формата на отговори на въпроси, роман пред някого, документално съкращаване на главното наличие или нещо друго. Но в случай че единствено получим или прочетем една информация, без да си я напомним по някакъв метод в акценти, до два-три дни я губим в безкрайното море от данни, с които ни залива животът.