Убеждението, че ракът е смъртна присъда, влошава състоянието на болния
Първото нещо, което 64-годишната Леонора изпитала, щом за първи път напипва бучка в гърдата си, е боязън. Затова и не желала да посети болница, тъй като проучванията биха могли да потвърдят диагнозата, в която към този момент се съмнявала.
" Страхувах се от резултатите, по тази причина не желаех да потърся лекуване ", споделя тя пред Би Би Си.
Така минал месец, преди тя да се съгласи да отиде на обзор. А откакто лекарите удостоверяват подозренията ѝ, като ѝ слагат диагноза „ рак на гърдата “, Леонора отказала да се съветва с хирург. Отново от боязън. Все отново братовчедка ѝ изгубила борбата с заболяването, макар че се подложила на интервенция.
За благополучие на Леонора нейна съседка, която също се сблъскала с тежката диагноза, ѝ предлага да се обърне към по този начин наречените „ здравни навигатори “.
Здравният навигатор е индивидът, който насочва пациента, поддържа го и му оказва помощ през другите стадии на справяне с заболяването. Помощта може да включва освен морална, само че даже и финансова поддръжка.
Снимка: iStock
Скептична и водена от тревогата, че ще загуби живота си, Леонора въпреки всичко взема решение да се свърже със здравен навигатор. След месеци работа ракът на 64-годишната жена минава през няколко стадия, само че след интервенция, химиотерапия и лекарства през днешния ден тя към този момент е в ремисия.
Как лекарите съумяват да овладеят развиването на злокачественото обучение?
Всичко се състои в смяната на метода, по който Леонора приемала рака. Когато схванала, че е тежко болна, тя чувствала безнадеждността, която усещат 90% от диагностицираните.
С години психолози и експерти изследват този боязън, с цел да схванат какво го поражда, с цел да оказват помощ на хората да се преборят с него и да подхващат дейности по-рано. Защото ракът не е безусловно смъртна присъда. Просто е признато да се счита, че е по този начин.
Снимка: iStock
Страхът води до предразсъдък, а той – до утежняване на здравето
Убеждението, че ракът няма по какъв начин да бъде преборен води до възприятие за тревога и беззащитност, които най-силно въздействат върху здравословното положение на пациента.
Съществува потвърдена мощна връзка сред чувството за изтощение и утежняването на онкологичните болести. Когато се отнася до заболяването фатализмът най-често има две измерения:
Неизбежност – концепцията, че ракът се предизвиква от външни фактори и не може да бъде предотвратенНеизлечимост – убеждението, че в случай че си болен от рак, наложително ще умреш от него Снимка: iStock
Много проучвания основават усещането, че съвсем всичко, което ни заобикаля, може да аргументи онкологично заболяване. Така хората стартират да имат вяра, че е невероятно да избегнат причинителите на заболяването. Това чувство за наложителност кара огромна част от обществото да се запита „ за какво да спирам алкохола и цигарите, щом всичко към мен ми вреди? “
По-сериозният аспект, който би трябвало да бъде преодолян обаче, е убеждението, че от рака „ няма изплъзване “. За множеството хора думата рак най-често значи гибел.
Веднъж чули диагнозата, огромен % от пациентите отхвърлят да се подложат даже на лекуване, тъй като изпитват боязън от развиването на заболяването макар здравната интервенция.
Снимка: iStock
Притеснението, страхът и фатализмът утежняват положението на онкоболния. Така се оказва, че методът, по който възприемаме и реагираме на диагнозата, са значими също толкоз, колкото и самото лекуване на заболяването.
Разбирайки това, Леонора съумява да овладее рака и споделя, че ще продължи да споделя историята си с вярата да избави колкото може повече човешки животи.
„ Ще им кажа да не се опасяват. Ще ги съветвам да потърсят лекуване, тъй като има кой да помогне “, споделя 64-годишната жена.
