Първото издание на Тур Дьо Франс се състои през далечната

Тур Дьо Франс – вестникарското състезание, което трябваше да спаси тиража

Първото издание на Тур Дьо Франс се състои през далечната 1903 година и през днешния ден към този момент е на повече от 100 години. Създаването на това съревнование обаче се ражда около борбата на два спортни журнала. Единият носи името Le Velo, а другият е прочут като L`Auto. Вторият е основан от Юлс Алберт де Дион, Адолфо Клемент и Едуардо Мичлен през далечната 1899 година С появяването на конкуренцията и най-много тематики като Алфред Драйфус, няма вестник, който да не помества някаква история на страниците си.

Интересът тук е толкоз огромен, че от ден на ден хора желаят да изразят мнението си. Някои го трансформират в изверг, други го трансформират в воин, само че тъкмо тогава появяването на Анри Дегранж като редактор ще се счита за основно в историята на Франция. Заедно с перото си е и един от най-популярните и запалени колоездачи в Париж. Освен това е сътрудник с Виктор Годет и двамата имат колодрума на Парк де Пренс. Интересна е историята на срещата, единият написа с изключително внимание за колоездене, до момента в който другият търси сътрудник, с който да ръководят колодрума.

По това време се приказва и за основаването на една нова компания за гуми – Клемент. По това време L`Auto не съумява да завоюва вниманието на публиката, макар големият брой спонсори, множеството фенове са се насочили към съперника Le Velo и дневно продадените издания в цяла Франция възлизат на 80 000 копия. Очакваното се случва, на 20 ноември се случва първата рецесия и всеки показва опасения, че въпросното издание няма да успее да се наложи, като също така няма и никакви шансове да се оправи с толкоз сериозен колос за времето си. Последният, който може да приказва е Жео Лефевр. Само на 26 години, той е един от водещите създатели по колоездене в Париж.

Провалът не е алтернатива, само че на този стадий никой не може да разпознае списанието за неговите изявления. Единственото, което остава е основаването на нещо ново, отвън рамките на познатите спортни дисциплини. Идеята на Жео е да се направи 6-дневно съревнование по някои от известните направления на страната. По това време колоезденето е забавен спорт и печели публика, само че казусът е, че никой не знае какъв брой тъкмо ще помогне. Ако има триумф, новото съревнование в действителност ще изравни силите и ще подсигурява оцеляването на изданието, в случай че не се случи това, най-вероятно последният брой на L’Auto ще бъде изпълнен със сбогувания към правилните читатели. Анри е изключително песимистичен по тази линия, само че пък счетоводителят на компанията Виктор Годет е на мнение, че всичко може да се случи.

Той оставя ключовете на касата и декларира да на редакторите да вземат тъкмо колкото им е належащо. На 19 януари 1903 година едно ново съревнование е оповестено точно в тази медия. Организаторите имат концепцията да създадат 5-степенно съревнование от 31 май до 5 юли. Маршрутът ще бъде от Париж до Лион, по-късно Марсилия, Бордо и Нант, следвайки противоположния маршрут към Париж. Толуза е добавена по-късно, с цел да се редуцира дългия маршрут през Южна Франция. Самите стадии стартират през нощта и завършват рано сутринта, добавени са почивни дни и по-късно състезателите се впускат още веднъж. По това време тестването е изкушаващо, само че разноските също не са дребни.

В първото съревнование се записват едвам 15 души. Липсата на каквато и да е упоритост от френското общество кара уредниците да се замислят дали въобще има смисъл да работят или не. За да не изпаднат още хора, Дегранж взема решение да направи цялото събитие единствено 19 дни – от 1 до 19 юли. Хората, които съумеят да преминат дистанцията от 20 километра дневно ще получат и джобни пари. Дневната стипендия е еквивалента на тази, която един служащ ще изкара от работа във фабрика. Таксата за влизане в надпреварата също е понижена – от 20 франка на 10 франка. Наградният фонд е 12 000 франка, спечелилият във всеки един ден ще взима спомагателни 3000 франка.

Списанието дава 6 пъти от заплатата на един служащ, която може да бъде извоювана за година и тъкмо това кара редица други мераклии да се включат. Броят записани е сред 60 и 80 души и уредниците са удовлетворени от тази цифра, като отхвърлят да прибавят повече хора – при по-голямо присъединяване не е обезпечено дали няма да се стигне до по-тежки и жестоки произшествия.

Преди старта на надпреварата, Дегранж публично чете писмото на Емил Зола по отношение на обвиняванията към Драйфус. В 3 часа и 16 минути следобяд на 1 юли 1903 година списание L’Auto трансформира историята и несъмнено, слага надпреварата на първа страница. Интересното е, че освен французи вземат участие, Германия изпраща своя любим Йозеф Фишър. Тур Дьо Франс или най-малко първото издание, се оказва много безогледно.

Много от колоездачите се отхвърлят по време на вътрешните преходи и на финала единствено 24-ма от участниците. Самото съревнование завършва покрай Париж и преди да се създадат няколко почетни обиколки до Парк де Пренс – хората просто нямат сили да изпълнят това. Морис Гарин е победител в първото издание, като съумява да господства от самото начало, достигайки скорост от 25.68 км/ч. Последният участник Милошу съумява да приключи цялото съревнование за 64 часа 47 минути и 22 секунди. Интересът и необикновеното съревнование се ускорява и скоро продадените издания стават двойно повече.

Именно това решение избавя медията, само че самото съревнование е обречено да израства от ден на ден. Състезанията сред 1904 и 1939 година стават изключително цветни. Вторият Тур Дьо Франс е съвсем пред неуспех. На първо място всички участници, в това число и миналогодишният победител, стартират да мамят, освен това, само че и всички колоездачи са изключително изобретателни в откриването на директни пътища.

В един миг самото издание ще пусне и публикация с името „ КРАЯТ “ Деранж е сигурен, че няма да има повече надпревари. Малко по-късно вижда какъв брой тъкмо хора се записват и взема решение да се включи незабавно в новото съревнование, като този път ще направи цели 11 равнища и всички те ще се организират денем, с цел да не е толкоз елементарно да се вършат измами.

На идната пролет всяко едно съревнование се организира от 3 часа сутринта до 7 и 30 сутринта. L’Auto продава сред 25 и 65 хиляди издания и до 1908 година слага връх – четвърт милион. Следва къса пауза по време на Първата Световна война, изданието доближава към 500 000 копия през 1923 година Пикът е 1933 година, когато се отбелязва рекорден тираж – 854 000 издания.

Самото съревнование стартира да напуща границите на Франция и в следствие стартират да се прибавят планински направления, да вземем за пример през Перинеите, като по-късно и броят равнища на надпреварата се усилва до 15. През 1936 година се организират по няколко стадия дневно. През 1944 година идват новите беди, влиятелното издание L’Auto затваря вечно и приключва активност, с него и интелектуалната благосъстоятелност – Тур Дьо Франс съъщо остава забравена вечно.

След като самото съревнование остава френско, то се наследява от държавното управление, само че идната огромна задача е да се откри уредник, няколко издания аплайват в търсенето на верни направления и нови направления. Изданието L’Equipe получава правата през 1947 година През 80-те години стадиите са към този момент 25, някои се организират в един ден, други в доста по-малко. Допингът също се появява като проблем, откакто още през 1967 година Том Симпсън умира. Мнозина считат, че спонсорите са принудили спортиста да взима допинг и най-сетне организма му не е издържал. Друг огромен проблем е, че никой не организира надзор над състезателите.

За други спортисти като Ланс Армстронг се оказва, че работи цяла промишленост, която да го приготвя с допустимо най-хубавите медикаменти. Крайният резултат от всичко това е изключително занимателен. Откриваме, че за основаването на едно вековно съревнование е задоволително да се намерят няколко амбициозни души, които бързо и елементарно да влагат средства в основаването на съревнование.

Не би трябвало да забравяме, че правилникът се трансформира неведнъж, изключително откакто видим, че самите условия са доста по-малко. Макар и самото списание да оцелява единствено до края на Втората Световна война, концепцията за огромен състезателен план остава и до ден сегашен изненадва аудиторията. Във времето се появяват нови колела, откриват се нови направления и през днешния ден е един от най-гледаните формати, които не могат директно да се конкурират с футбола.

И дано не забравяме, че всичко стартира с повишение на рейтинга на едно спортно списание. Само това е било належащо за огромния триумф.

Снимки: Wikipedia