Първостепенната задача на новия служебен здравен министър е да върне

Първостепенната задача на новия длъжностен здравен министър е да върне парите за опазване на здравето на равнища от 5,6% от Брутният вътрешен продукт, такива каквито бяха през 2022 година Спешно би трябвало да се одобри и здравна тактика с небосвод 2030 година, с цел да не загубим пари по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). Ако подобен проект не бъде признат, няма да има втори транш и надлежно ще пострадат значими планове. Това съобщи в изявление за БГНЕС доктор Илко Семерджиев, длъжностен вицепремиер и здравен министър през 2017 г

По думите му също по този начин би трябвало да се създадат всеобщи инспекции на хранилища и аптеки, с цел да се пресече противозаконният реекспорт на медикаменти. Липсата им е извънредно тежък проблем и оскърбление за българските жители, които са принудени да ги купуват в чужбина, означи доктор Семерджиев.

Като първа задача той уточни възобновяване на парите за опазване на здравето, като напомни, че при 205 милиарда лева Брутният вътрешен продукт за тази година имаме понижение от към 1,4 милиарда лева „ Това е извънредно огромна сума, която беше нужна на публичното опазване на здравето, с цел да може да се вдигне на крайници, тъй като от години е в долна мъртва точка “, акцентира доктор Семерджиев.

Той прикани новия длъжностен здравен министър още веднъж да придвижи тази макрорамка към 5,6% от Брутният вътрешен продукт, тъй като бюджетната процедура към този момент е почнала. „ Тя по принцип стартира през месец март на настоящата година и в случай че в този момент не се положат старания с новия финансов министър, ще имаме дефицити, продължаващи освен тази година, само че и през идната и по-следващата “, предизвести доктор Семерджиев.

Ако знаем макрорамката на бюджета за опазване на здравето, тогава ще можем да планираме и какви политики да проведем, уточни той. Д-р Семерджиев напомни крилатата поговорка, която гласи: „ Приоритети, неподплатени с бюджети, са просто фантазии или илюзии “.

Той предложи да се сложи акцент върху публичното опазване на здравето в подтекста на това, което преживяхме с пандемията от COVID-19. „ България не си извади поуките от това. В момента имаме ремисия, което не значи, че през есента и зимата няма да има нов взрив. Това също не значи, че няма да се задействат други вируси. В рамките на публичното опазване на здравето противоепидемичните ограничения би трябвало да бъдат съсредоточени в профилирана институция. Някога имахме подобен фонд, който се занимаваше с противоепидемични ограничения, належащо е да се сътвори отново. Най-малкото би трябвало да сме готови за сходен вид биологични войни “, разяснява специалистът.

Той означи, че казусът с дефицита на медикаменти в аптечната мрежа не е позволен. „ Виждаме, че месец след месец здравният министър издава забрани за реекспорт на инсулин, само че инсулинът го няма и по аптеките. Това значи, че той стои в складовете, само че той не седи там, с цел да му мине срокът на валидност, а имаме престъпен реекспорт “, съобщи той и добави, че по този начин стои и ситуацията с над 400 медикаменти, които сега липсват на пазара. Проблемът е във формулата на СЕСПА, която споделя, че, в случай че има над 65% плътност, реекспортът е позволен, уточни той и предложи всеобщи инспекции в складовете и аптеките. „ И то освен от Изпълнителната организация за медикаментите (ИАЛ), която, както знаем от години, не се оправя с тази задача. В моя минал мандат през 2017 година задействах НЗОК, ИАЛ, Национална агенция за приходите, Министерство на здравеопазването, в това число желаех помощ от Агенция „ Митници “. И тогава имаше дефицит на към 70 типа медикаменти и за един месец ги свалихме до под 20, което значи, че има оперативни ограничения, които не бяха приложени през тези 10 месеца “, уточни доктор Семерджиев.

Бившият здравен министър разяснява и Протонния център, като съобщи, че новият министър би трябвало незабавно да усили средствата за него най-малко с 50 млн. лева за идната година, с цел да стартира строителството му. „ За по-следващата година би трябвало да се обезпечат най-малко още 130 млн. лева за закупуване на апаратурата “, съобщи доктор Семерджиев.

Според него имаме кадрови капацитет в опазването на здравето, само че очевидно нямаме управнически. По думите му поради неналичието на съответно ръководство има огромна заплаха да се демотивират младите лекари. Над 70% от практикуващите медицина в България са над 50-годишна възраст и по естествени аргументи те излизат от системата, а още по-лоша е тази обстановка при медицинските сестри, уточни доктор Семерджиев и означи, че това основава невероятни опасности. Той напомни, че в България има към 31 000 медицински сестри и към 29 600 лекари, т.е. съотношението е под 1:1, а би трябвало да бъде 1:3.

„ Можем да приказваме за качествено опазване на здравето, когато това съответствие е спазено. Стратегическата ни задача е в околните години да обучим най-малко още 20 000 сестри, които да влязат в системата и тя да резервира условен капацитет за доставка на качествена услуга. Това все още не се вижда от властта, не виждаме повишени цифри в държавната поръчка нито за лекари, нито за медицински сестри. Т.е. когато приказваме за кадрови проблем, имаме го освен в управническия капацитет, само че го имаме най-много в средите на медицинските експерти. Неговото разрешаване става постепенно “, предизвести доктор Семерджиев.