Експерт: Енергийните помощи са второто перо в бюджета след пенсиите, това е абсурд
" Първоначално имаше логичност помощта за бизнеса да е за всички компании, тъй като повишаването на енергоизточниците пристигна като гръм от ясно небе. Оттам нататък разумно беше Министерството на финансите и Министерството на енергетиката да изработят общ механизъм за диференциране на помощта за другите небитови консуматори ". Това мнение изрази пред БНР Калоян Стайков, основен икономист в Института за енергиен мениджмънт.
Също като при рестриктивните мерки от Covid ограниченията, и при актуалната енергийна рецесия другите компании са наранени по друг метод, означи икономистът.
" Няма безусловно никакъв смисъл помощта да се дава непрекъснато, за всички, поравно, без отношение по какъв метод енергийните цени въздействат на тези компании ".
Икономистът подчертава върху неналичието на разбор по какъв начин са се отразили помощите досега.
" За разлика от България, в останалите европейски страни методът при отпущането на помощите е извърнат – там се потегли от дребни помощи за лимитирани компании и за лимитирано време. В България тръгнахме от огромно подкрепяне, по тази причина нуждата от подобен разбор е доста по-голяма. Ние изначало подкрепяме всички, доста обилно и е хубаво да се види преди разпределяне на последваща помощ или диспути по какъв начин би трябвало да се промени актуалната – да забележим какъв резултат е постигнала ".
" Само за втората половина на тази година ограниченията за поддържане на тавана на цените на тока за небитовите консуматори костват към 6 милиарда лв.. Тази стратегия се трансформира във второто най-голямо перо на бюджета след пенсиите ", акцентира Стайков.
" Ако тази стратегия се резервира и през идната година, ще се трансформира в съвсем толкоз огромен разход, колкото са пенсиите. Това е неуместно като размер и като метод ".
Относно еврорегламента за свръхпечалбите Калоян Стайков посочи, че определеният у нас метод е погрешен.
" Министерският съвет е разгласил план на разпореждане за въвеждане на тези тавани. Тези тавани на процедура съставляват данъчни правила – на процедура би трябвало да се вкарат от Народното събрание, а не от Министерския съвет. Ако се вкарат по този метод, рисковете от юридическа каша оттук насетне са доста огромни ", предизвести той.
По думите му, в случай че съдът анулира постановлението, страната ще би трябвало да връща пари, а те към този момент ще бъдат отпуснати като помощи за бизнеса.
Също като при рестриктивните мерки от Covid ограниченията, и при актуалната енергийна рецесия другите компании са наранени по друг метод, означи икономистът.
" Няма безусловно никакъв смисъл помощта да се дава непрекъснато, за всички, поравно, без отношение по какъв метод енергийните цени въздействат на тези компании ".
Икономистът подчертава върху неналичието на разбор по какъв начин са се отразили помощите досега.
" За разлика от България, в останалите европейски страни методът при отпущането на помощите е извърнат – там се потегли от дребни помощи за лимитирани компании и за лимитирано време. В България тръгнахме от огромно подкрепяне, по тази причина нуждата от подобен разбор е доста по-голяма. Ние изначало подкрепяме всички, доста обилно и е хубаво да се види преди разпределяне на последваща помощ или диспути по какъв начин би трябвало да се промени актуалната – да забележим какъв резултат е постигнала ".
" Само за втората половина на тази година ограниченията за поддържане на тавана на цените на тока за небитовите консуматори костват към 6 милиарда лв.. Тази стратегия се трансформира във второто най-голямо перо на бюджета след пенсиите ", акцентира Стайков.
" Ако тази стратегия се резервира и през идната година, ще се трансформира в съвсем толкоз огромен разход, колкото са пенсиите. Това е неуместно като размер и като метод ".
Относно еврорегламента за свръхпечалбите Калоян Стайков посочи, че определеният у нас метод е погрешен.
" Министерският съвет е разгласил план на разпореждане за въвеждане на тези тавани. Тези тавани на процедура съставляват данъчни правила – на процедура би трябвало да се вкарат от Народното събрание, а не от Министерския съвет. Ако се вкарат по този метод, рисковете от юридическа каша оттук насетне са доста огромни ", предизвести той.
По думите му, в случай че съдът анулира постановлението, страната ще би трябвало да връща пари, а те към този момент ще бъдат отпуснати като помощи за бизнеса.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ