Кога е възникнала астрономията?
Първо, дано отговорим на въпроса за какво астрономията се нуждае от предшественици? Без нея вие не бихте могли:
- Да се концентрирайте върху терена и по нужда да кажете къде е адреса ви.
- Да определите дните от седмицата и по този метод да не пропуснете събота и неделя.
- Да знаете какъв брой е часа.
Представете си какъв ужасяващ живот би имало безадресното, непрекъснато движещо се човечество, лишено от часове и календар! Опитайте се да си насрочите среща, без да знаете кой ден от седмицата е и да нямате часовник. Астрономията е извънредно нужна. И я измислиха. Кога?
Пътувайки във времето, стопираме в Бронзовата ера – почти 2700 година прочие Хр. Плавателните съдове се плъзгат по водата. Те не са толкоз елегантни, колкото модерните яхти, само че са първите. И ето първият път, изработен от хората. Пътят води до първия град. Този град е с първите високи здания, издигнати от камък и тухла.
В градовете-държави главните здания са храмовете. Царете извършват и ролята на свещеници – единение на светската и духовната власт. През 2700 година прочие Хр. египетските свещеници с огромна точност съумяват да предскажат годишния разлив на Нил. И за това е трябвало да знаят продължителността на годината. Невъзможно е да се откри времето сред два пасажа на Слънцето през пролетното равноденствие (в актуалната астрономия, това е тропическата година).
Но още 4000 години преди нашата епоха, египетските свещеници вземат решение, че този интервал е 360 дни, а по-късно, наблюдавайки Сириус след 2000 години, календарът е изменен: едногодишният интервал бил избран на 365 дни. Между другото, маите свещеници, които не са имали нито телескопи, нито други точни астрономически принадлежности, смятат, че същият интервал е 365,242129 денонощия.
Според актуалните данни тропическата година е 365.242198 дни. Така че египтяните не са първите, които са употребявали наблюдението на небето за личните си цели. Търсенето на началото на астрономия ни води във времето преди Бронзовата ера, в Неолита.
В Западна Франция и Англия има невероятни структури от големи каменни плочи и колони. Учените ги назовават кромлехи и менхири. Една от тези структури – Стоунхендж – се намира в Англия. Когато компютърът бил запитан: „ Какви цели може да са преследвали строителите на Стоунхендж? “ отговорът бил, че най-вероятната цел на това оборудване е астрономическа. И че единствено тези биха могли да го изградят, за които определянето на позицията на Слънцето и Луната с акуратност до един градус не е представлявало непреодолима задача. Има оферти, че тези уреди могат да се употребяват за запазване на време. Нещо като античен календар с каменни листове от десетки тонове.
Неолитната ера се характеризира с появяването на първите селища. Обработената земя е под формата на полета. През интервала на обработка на почвата, прогнозите за естествените явления стават изключително значими. Появяват се първите празници на плодородието. През този интервал мъжете не обичали да се местят, тогава процъфтява матриархатът. Празниците трябвало да се означават в едни и същи дни. Така че някой трябвало да се занимава с пресмятане на времето. И защото ролята на календара изпълнявали Луната и Слънцето трябвало да съществуват техните наблюдаващи. Така че астрономията е съществувала и в Неолита.
И дано да се върнем още по-назад – в ерата на Палеолита. Това е най-старият интервал на развиване на първобитно-общинния строй. Хората преди малко са „ измислили “ огъня. Затоплени от него, те седят на прага на пещерите си, подготвяйки се за следващия лов. Луната! Дори човек, който в никакъв случай не е стрелял с прашка схваща какъв брой е значима тя за лова. Сега е елементарно: просто проверявате в календара – 10 ноември – Новолуние. След шест страници – седем дни, шестнадесети, Първа четвърт. Още една седмица – Пълнолуние. Изгрев в 5:31, залез в 19:28 часа. Всичко е ясно. Но преди дванадесет до петнадесет хиляди години това е трябвало да се запомни. По принцип, за обезпечаване на ежедневната храна от ловуването, трябвало да се следи Луната. Не е ли това астрономия?
Затова наблюденията на небето ни съпътстват през цялото развиване на човечеството. И какво, в случай че се огледа още по-дълбоко, до епохата на появяването на самия живот. Известно е, че кучетата вият на Луна. Вярно е, че не е напълно ясно какво значи това. Но птиците, отлитащи надалеко, се ориентират тъкмо по звездите. А пчелите и мравките без Слънцето несъмнено ще се изгубят и няма да намерят пътя към кошера и мравуняка. Възможно е да продължим образците до безконечност. Гледката на звездното небе, потреблението на астрономически наблюдения се вписва освен в съзнанието, само че и в инстинкта на целия живот. Кога е зародила астрономията? Тя постоянно е била!
