Първият път, когато Александър Хаврилюк се завръща във фермата си,

Първият път, когато Александър Хаврилюк се завръща във фермата си, откакто тя е щурмувана и окупирана от съветските войски, сълзите се търкалят по лицето му, след когато вижда следствията, разкрива в CNN.

Фермерските му постройки са съвсем изцяло унищожени, тежки машини на стойност милиони долари са оставени в руини, а миналогодишната му годишна продукция от пшеница е изпепелена.

Но най-неотложният проблем за Хаврилук се оказват противопехотните мини, които са заровени в неговите 12 квадратни благи ниви.

Сега 69-годишният мъж ги изкопава на ръка в обезверен опит да разчисти някои от полетата си преди сезонът на засаждане да стартира при започване на април.

„ Страхувах се “, сподели Хаврилюк. — Но би трябвало да садя.

Досега Хаврилюк споделя, че е премахнал към 20 мини от полетата си във Валика Комишуваха, покрай град Изиум, употребявайки единствено металотърсач, който самичък е закупил.

„ Отиваш, намираш го, вземаш пръчка, почукваш го, с цел да определиш размера, и по-късно го изкопаваш “, сподели той. „ И по-късно го вдигате деликатно и го изваждате. “

Работата е рискова, признава той, само че прибавя: „ Нямам различен избор. “

Фермерите в цяла Украйна са изправени пред тежък избор: да почистят полетата от експлозиви, с цел да се приготвят за сезона на засаждане, или да посрещнат още една година без доходи.

Руската инвазия към този момент задуши износа на зърно от Украйна – една от огромните житници в света – и способства за внезапното повишаване на цените на съществени артикули като самун и зърнени храни, даже със договорка с посредничеството на Организация на обединените нации, която разреши прекосяването на украински кораби през Черно море.

Украинските военни пресмятат, че към една трета от страната сега е нечиста с неексплодирали муниции, застрашавайки тазгодишната годишна продукция, оставяйки пусти големи площи плодородна земя заради смъртоносните остатъци от война, която към момента се води.

През последните месеци няколко селскостопански служащи бяха ранени или убити, работейки на нивите си, в това число 65-годишен мъж, който умря неотложно, когато стъпи върху експлозив покрай село Червоне в Южна Украйна, оповестяват локалните управляващи.

Вече се организират интервенции по разминиране на полетата, само че това е мудна и скъпа работа.

Сапьорите от украинските въоръжени сили са обезвредили 45 000 взривни устройства през годината, заяви пресцентърът на армията.

HALO Trust, най-голямата организация за разминиране в света, сега наема 700 чиновници в Украйна, брой, който те възнамеряват съвсем да удвоят до края на годината.

„ Мащабът на замърсяването е голям и се популяризира в цялата страна “, споделя пред CNN Майри Кънингам, която управлява работната група за разминиране на HALO Trust в Украйна.

„ Мащабът на казуса не е за една организация, това е национално изпитание. “

Освен че се подсигурява сигурността на хората, земеделската земя се трансформира в приоритет, с цел да се „ подсигурява, че Украйна може да си стъпи на краката “, сподели Кънингам.

„ Най-голямото предизвикателство “ е неналичието на модел, сподели Кънингам, с разнообразни видове боеприпаси, разпръснати в голямата географска област на Украйна – втората по величина страна в Европа след Русия.

„ Виждаме противотранспортни мини, железни и пластмасови. Виждаме противопехотни мини “, сподели Кънингам. „ Виждаме противопехотни завързващи и осколъчни мини на въжета, гранати на въжета и също по този начин виждаме касетъчни муниции. “

Той сподели, че няма метод „ повсеместен за всички “ към напъните по разминиране, които изискват „ профилирани способи “, тъй че става въпрос за „ дарба да обучим личния състав по подобаващ метод “.

Премахването им ще отнеме години, сподели Кънингам, защото те нормално считат, че един ден война се равнява на няколко месеца разчистваща работа.

А при деен спор, който към момента бушува, интервенциите могат да се правят единствено надалеч от фронтовите линии на войната, с цел да се отбрани сигурността на сапьорите и другия личен състав.

Експертите обаче приканват фермерите да не вземат нещата в свои ръце.

„ Вдигането на противотанкови мини е извънредно рисково “, сподели Кънингам. „ Често има устройства срещу покачване, предопределени особено да убиват и нараняват хора, които се пробват да създадат това. “

Предупрежденията за сигурност обаче няма да спрат Александър Хаврилюк от задачата му.

Той споделя, че е построил фермата си от нулата през последните 25 години и ще възвърне още веднъж, с цел да подсигурява бъдещето на фамилията си.

„ Най-важното е да изчистя полетата си “, сподели той.