Хождение в народ по болгарски или как Корнелия Нинова тръгна сред народа
Първият парламентарен ден донесе новината, че Българска социалистическа партия ще потегля измежду народа. Корнелия Нинова ни уведоми от парламентарната естрада, че Българска социалистическа партия оставя 20 депутати в Народното събрание, които ще бранят партийната идея ( " тезите и концепциите " съгласно госпожа Нинова) в пленарната зала, а останалите " отиват при народа да търсят единство ".
Цялата тази история извънредно припомня епизод от историята на Руската империя. Напомня дотам, че човек се чуди, дали сходството не е търсено предумишлено. Ще се опитам да описвам аналогията със ставащото - няколко годишен революционен разгар от съветската история, която е родила фраза, употребена и до ден сегашен в съветския език, за жалост най-често в подигравателен подтекст.
Става дума за следното. Някъде към средата на деветнадесетия век, в царска Русия стартира внезапно повишаване на интереса към естествените науки и обвързваното с тях висше обучение. Това несъмнено е било отлично, само че както постоянно става, изключително по съветските географски ширини, " доста положително не е на добре ". През есента на 1861 година, императорското държавно управление нараснало таксите за образование в университетите и забранило кой знае за какво... студентските взаимно-спомагателни каси.
Защо му е било на държавното управление да прави последното, не е напълно ясно. Може би и тогава е имало дейци на изпълнителната власт, които не са можели да спят, до момента в който някакви пари се събират, влагат и нарастват отвън техния надзор. В България, такова е отношението към едни 12 милиарда лв., намиращи се под ръководството на сдруженията за в допълнение пенсионно обезпечаване (иначе казано - на частните пенсионни дружества). В Русия са завидели най-вероятно на доста по-скромни предприятия, само че щом са били студентски - значи са били подозрителни.
Всеки, който си разрешава да употребява главата си по предопределение, е недоверчив в властническата страна, най-много студентите. Странното е, че тъкмо през 1861 година, в Русия е осъществен един от най-великите актове на либерализация - премахването на крепостното право. За сведение на феновете на исторически рядкости, то става навръх 3-ти март 1861 година. Очевидно, при император Александър ІІ Освободителят, значимите неща са ставали все на 3-ти март. След още три години в Русия ще бъде анулирано и смъртното наказване, само че през есента на 1861 година, със студентите се отнесли много нелиберално.
Естествено, почнали безредици, а вълненията в Русия постоянно приключват със наказания за разчувстваните. Вълнуващите се студенти просто били изхвърлени от университетите. Те се оказали в обстановка, която в шахмата се назовава " цугцванг " - да постъпят на държавна работа не можели, тъй като били " неблагонадеждни ". Да се върнат на студентската пейка също не можели - отново по предходната причина. В днешното време на това му се вика " обществено изключване ", тогава било чисто и просто изритване от парадайса, т.е. от университетските среди.
Тогава за кой ли път зародил класическият за русите въпрос " Что делать? " - " Какво да се прави? ". И до момента в който пострадавшите от грозната постъпка на властта размишлявали над този въпрос, отговор им дал самият Херцен, който написал следните редове в своя вестник " Колокол " ( " Камбана " ):
" Но къде да отидете, къде да се денете, Вие юноши, за които науката е заключена?... Да Ви кажа ли къде?... Сред народа! При народа! - ето Вашето място, изгнаници на науката... ".
Със сигурност, това е една от фразите, която е имала едни от най-сериозните миграционни последствия в историята на Руската империя. Поне що се отнася до миграцията на " човешки запаси с висока подготовка ". Отиването измежду народа, по този начин нареченото " хождение в народ " взело необятен обсег. Масово изключените и неприетите по причина на " неблагонадеждността " си студенти и младежи се устремили към безграничната съветска провинция. Те всеобщо ставали селски учители, фелдшери, тук-таме и агрономи. Ако на някой му се желае да получи не сухи исторически обстоятелства, а художествена и белетристична визия за тази всеобща миграция на просветени хора към мрачните дълбини на Русия, може да се оправи с творбата на Тургенев " Отцы и дети " ( " Бащи и деца " ).
През седемдесетте години на 19-ия век с въпроса за ходенето измежду народа се захващат много по-сериозни и по-опасни от позиция на властта хора. Към миролюбивото до този миг " служене на народа " се " прикаламисват " последователите на революционната битка, най-много народниците. Другите радикални течения не остават по-назад и скоро интервенция " хождение в народ " стартира да се обогатява идейно от народника Николай Василиевич Чайковски, от княза - анархист Пьотр Алексеевич Кропоткин, от ужким умерения теоретик на революцията Пьотр Лаврович Лавров и напълно не на последно място по значение - от радикалния анархист Михаил Александрович Бакунин.
Бележитият конкурент на Карл Маркс - Михаил Бакунин се пробва да отнеме славата на Херцен и написа: " Отивайте измежду народа, там е вашето занятие, вашият живот, вашата просвета. Изучете се от народа, по какъв начин да му служите и по какъв начин най-добре да водите неговите работи ".
Идеологическата конкуренция в лицето на Лавров почнала да развива теоретически казуса за отиването при народа на страниците на незаконното списание " Вперед! ". Кропоткин също дал научен принос, като проповядвал, че интелектуалният авангард на Русия би трябвало да живее като народа (а затова и измежду него) и да основава измежду селяните кръжоци, чиято цел в по-далечна вероятност трябвало да стане възникването на всеобщо революционно селско придвижване.
Кулминацията на отиването измежду народа била достигната някъде през 1874 година, като пропагандаторите работили интензивно в Тулска и Тверска губерния и най-много в Поволжието. В последна сметка обаче процесът на революционна агитация смълчан. От една страна, пропагандата се оказала много безплодна. Сближаването на интелигенцията и " прогресивното селячество " най-малко на този стадий не се получило.
От друга страна, държавното управление и по-точно специфичните служби в тогавашната им форма, напълно не следили нехайно ставащото. По най-демократичен метод почнало " излавянето " на пропагандаторите на истината и правдата и през 1877 - 1878 година, Русия към този момент станала свидетелка на " процеса на 193-мата " и на " процеса на 50-те ". С отиването измежду народа се завършило.
Няма от къде да знаем дали госпожа Корнелия Нинова и нейните PR-и пропагандисти и други " изобретателни персони " са желали да ни основат асоциации с съветското революционно придвижване (на мен очевидно са съумели да основат, не се знае единствено дали са го искали), само че сравнението сред двата политически подвига не е в интерес на Българска социалистическа партия.
Младата съветска интелигенция е " тръгнала измежду народа ", изпълнена с хрумвания. Колко осъществими и съответни е различен въпрос, само че абстрактен недостиг не е съществувал, най-малко при започване на интелигентската миграция към " цивилен дейното " селячество.
При Българска социалистическа партия дефицитът на хрумвания е толкоз явен, че човек стартира да се замисля, дали не би трябвало да им помогне с нещо, въпреки и мъничко. После препрочита изказванията на госпожа Корнелия Нинова и му минава меракът. Не е заслуга на Българска социалистическа партия, че се " срути " Търговският указател, а следващата калинка на ГЕРБ изрече дълбоката мисъл, че " такива неща се случват ". (Не мога да не препоръчам един превъзходен разбор , отдаден на това за какво такива неща в действителност НЕ се случват другаде, с изключение на в нашия Търговски указател. Безпрецедентното срутване на Търговския указател си беше " подарък свише " и на водачите на Българска социалистическа партия им остана единствено да се възмущават, освен това не изключително изобретателно.
Ако казусът с Търговския указател беше за Българска социалистическа партия " подарък свише ", то злополуката край Своге си беше напряко " подарък от преизподнята ". Социалистите споделиха, каквото имат да споделят и по този въпрос, след което се заеха с банкрута на злощастната застрахователна компания " Олимпик ". Фактът, че въобще този сюжет продължава да се върти, демонстрира, че на " Позитано 20 " в действителност царува изострен недостиг на каквито и да са хрумвания.
Щеше да бъде доста по-оригинално да упрекнат ръководещите гербери, че уволниха без всякакво рационално съображение заместител председателката на Комисията за финансов контрол - Ралица Агаин, в сравнение с да търсят отговорност на ръководещото болшинство, че не е могло да планува или пък да предотврати нещо, което е станало в Кипър. Г-н Валери Симеонов се оказа доста по-съобразителен с неговата защита в отбрана на тримата министри, принесени в жертва на злополуката в Своге или по-точно, в жертва на рейтинга на министър-председателя.
След това продължиха да ни занимават със " спящата клетка " - баба Дора и нейните козички и... не остана друго. Махането или намаляването на ДДС-то на медикаментите е толкоз брадато предложение, че несъмнено би било осъществено, в случай че някой дадеше ясни хрумвания по какъв начин да се реализира предварителна защита на злоупотребите, които ще избуят като паламида след възможното данъчно облекчение. Пък и не е единствено Българска социалистическа партия, която се е опитвала да смуче костен мозък от този постен агитационен кокъл.
И като нямаше с какво друго да се захване, предводителката на Българска социалистическа партия, извади калъчката и препусна като Чапаев против ордите на задграничните фрагменти, които България ще внесе, вместо да си отгледа свои. Тук ще прескочим нормалната замяна на риторични въпроси за какво ги няма нашите фрагменти в България и има ли Българска социалистическа партия някакъв принос към този факт. Знаем, че всяка политическа партия си има цяло " портфолио " от пояснения, доказващи, че всички други са отговорни, сал те (в случая -социалистите, само че важи и за всички останали) въобще не са такива.
Ще зададем елементарния въпрос - по какъв начин мисли да взема решение казуса с недостига на работна ръка и човешки запаси госпожа Корнелия Нинова в кратковременен и в средносрочен проект? За дълготрайния проект знаем решението - от " Позитано 20 " ще дадат предписание на всички българки във фертилна възраст да стартират неотложно да раждат. При това да раждат напряко 20-годишни и по опция, да са подготвени досега на появяването си на белия свят.
Всъщност, отровните стрелички на зле прикритата ксенофобия по въпроса за " непознатите " и " нашите " фрагменти не е тъкмо в двора на министър-председателя, а на вицепремиера Валери Симеонов, който би трябвало да бъде окуражителен за направените промени в нормативната уредба на трудовата миграция, само че госпожа Нинова избра да се солидаризира с господин Волен Сидеров, който наскоро от страниците на един пълен седмичник атакува съдружния си сътрудник, че не било по националистически " да се внасят пакистанци в България ".
Всъщност, пакистанци в България май въобще няма. Засега научаваме от прокуратурата единствено за неколцина арменци, които били пристигнали, с цел да се трудят в някаква незаконна цигарена фабрика. Ама и за това да не бързаме, че току виж " компютрите излезли конфитюри "... Вярно е, че България има подписана Спогодба за контролиране на трудовата миграция с Армения, само че и от там към нас не се движат тълпи от " непознати фрагменти ".
Г-жа Корнелия Нинова би могла да си спомни, че много време е била в редовете на работодателството (и във вихъра на приватизацията прочее, освен това - на едно дружество, което много се занимаваше с износа на " наши фрагменти " отвън страната) и вместо да кори Валери Симеонов, да попита държавното управление какво става със спогодбите с Украйна и Молдова за същите тези " непознати фрагменти "? Но не би...
В умозаключение, бихме могли да отбележим, че за разлика от съветската революционна интелигенция, социалистите не са преследвани от никакви жандарми, пък и не им се постанова да вървят чак в Поволжието, в Тулска и в Тамбовска губерния. Правителството има задоволително тресчици за дялане и без особени умствени старания те могат да бъдат " разпознати " и подложени на съответната дърводелска процедура.
Само че, това не става. Или може би на " Позитано 20 " тематиките не им наподобяват задоволително атрактивни. Или пък считат, че не са в звук с техния " политически профил ". Тук можем да ги успокоим - плоският налог и 10-процентовата ставка върху налог облага са гласувани от държавно управление с министър-председател социалист и министър на стопанската система - социалист. И никой не им сърди, могат да са сигурни.
Така че, концепцията за практическо започване на предизборната акция и незабавното преквалифициране на скучаещите депутати в политически пропагандатори по села и паланки е кардинално вярна. Вместо да дремат в Народното събрание - да вървят и да видят дали баба Дора е " спяща клетка " и да я успокоят, че " чума няма ". Трябва да признаем, без всякаква подигравка, че от техническа позиция решението на управлението на Българска социалистическа партия е напълно рационално и даже навреме.
Големият проблем е, какво ще разправят социалистите по време на своето " хождение в народ ". Там нещо нещата доста куцат...
Цялата тази история извънредно припомня епизод от историята на Руската империя. Напомня дотам, че човек се чуди, дали сходството не е търсено предумишлено. Ще се опитам да описвам аналогията със ставащото - няколко годишен революционен разгар от съветската история, която е родила фраза, употребена и до ден сегашен в съветския език, за жалост най-често в подигравателен подтекст.
Става дума за следното. Някъде към средата на деветнадесетия век, в царска Русия стартира внезапно повишаване на интереса към естествените науки и обвързваното с тях висше обучение. Това несъмнено е било отлично, само че както постоянно става, изключително по съветските географски ширини, " доста положително не е на добре ". През есента на 1861 година, императорското държавно управление нараснало таксите за образование в университетите и забранило кой знае за какво... студентските взаимно-спомагателни каси.
Защо му е било на държавното управление да прави последното, не е напълно ясно. Може би и тогава е имало дейци на изпълнителната власт, които не са можели да спят, до момента в който някакви пари се събират, влагат и нарастват отвън техния надзор. В България, такова е отношението към едни 12 милиарда лв., намиращи се под ръководството на сдруженията за в допълнение пенсионно обезпечаване (иначе казано - на частните пенсионни дружества). В Русия са завидели най-вероятно на доста по-скромни предприятия, само че щом са били студентски - значи са били подозрителни.
Всеки, който си разрешава да употребява главата си по предопределение, е недоверчив в властническата страна, най-много студентите. Странното е, че тъкмо през 1861 година, в Русия е осъществен един от най-великите актове на либерализация - премахването на крепостното право. За сведение на феновете на исторически рядкости, то става навръх 3-ти март 1861 година. Очевидно, при император Александър ІІ Освободителят, значимите неща са ставали все на 3-ти март. След още три години в Русия ще бъде анулирано и смъртното наказване, само че през есента на 1861 година, със студентите се отнесли много нелиберално.
Естествено, почнали безредици, а вълненията в Русия постоянно приключват със наказания за разчувстваните. Вълнуващите се студенти просто били изхвърлени от университетите. Те се оказали в обстановка, която в шахмата се назовава " цугцванг " - да постъпят на държавна работа не можели, тъй като били " неблагонадеждни ". Да се върнат на студентската пейка също не можели - отново по предходната причина. В днешното време на това му се вика " обществено изключване ", тогава било чисто и просто изритване от парадайса, т.е. от университетските среди.
Тогава за кой ли път зародил класическият за русите въпрос " Что делать? " - " Какво да се прави? ". И до момента в който пострадавшите от грозната постъпка на властта размишлявали над този въпрос, отговор им дал самият Херцен, който написал следните редове в своя вестник " Колокол " ( " Камбана " ):
" Но къде да отидете, къде да се денете, Вие юноши, за които науката е заключена?... Да Ви кажа ли къде?... Сред народа! При народа! - ето Вашето място, изгнаници на науката... ".
Със сигурност, това е една от фразите, която е имала едни от най-сериозните миграционни последствия в историята на Руската империя. Поне що се отнася до миграцията на " човешки запаси с висока подготовка ". Отиването измежду народа, по този начин нареченото " хождение в народ " взело необятен обсег. Масово изключените и неприетите по причина на " неблагонадеждността " си студенти и младежи се устремили към безграничната съветска провинция. Те всеобщо ставали селски учители, фелдшери, тук-таме и агрономи. Ако на някой му се желае да получи не сухи исторически обстоятелства, а художествена и белетристична визия за тази всеобща миграция на просветени хора към мрачните дълбини на Русия, може да се оправи с творбата на Тургенев " Отцы и дети " ( " Бащи и деца " ).
През седемдесетте години на 19-ия век с въпроса за ходенето измежду народа се захващат много по-сериозни и по-опасни от позиция на властта хора. Към миролюбивото до този миг " служене на народа " се " прикаламисват " последователите на революционната битка, най-много народниците. Другите радикални течения не остават по-назад и скоро интервенция " хождение в народ " стартира да се обогатява идейно от народника Николай Василиевич Чайковски, от княза - анархист Пьотр Алексеевич Кропоткин, от ужким умерения теоретик на революцията Пьотр Лаврович Лавров и напълно не на последно място по значение - от радикалния анархист Михаил Александрович Бакунин.
Бележитият конкурент на Карл Маркс - Михаил Бакунин се пробва да отнеме славата на Херцен и написа: " Отивайте измежду народа, там е вашето занятие, вашият живот, вашата просвета. Изучете се от народа, по какъв начин да му служите и по какъв начин най-добре да водите неговите работи ".
Идеологическата конкуренция в лицето на Лавров почнала да развива теоретически казуса за отиването при народа на страниците на незаконното списание " Вперед! ". Кропоткин също дал научен принос, като проповядвал, че интелектуалният авангард на Русия би трябвало да живее като народа (а затова и измежду него) и да основава измежду селяните кръжоци, чиято цел в по-далечна вероятност трябвало да стане възникването на всеобщо революционно селско придвижване.
Кулминацията на отиването измежду народа била достигната някъде през 1874 година, като пропагандаторите работили интензивно в Тулска и Тверска губерния и най-много в Поволжието. В последна сметка обаче процесът на революционна агитация смълчан. От една страна, пропагандата се оказала много безплодна. Сближаването на интелигенцията и " прогресивното селячество " най-малко на този стадий не се получило.
От друга страна, държавното управление и по-точно специфичните служби в тогавашната им форма, напълно не следили нехайно ставащото. По най-демократичен метод почнало " излавянето " на пропагандаторите на истината и правдата и през 1877 - 1878 година, Русия към този момент станала свидетелка на " процеса на 193-мата " и на " процеса на 50-те ". С отиването измежду народа се завършило.
Няма от къде да знаем дали госпожа Корнелия Нинова и нейните PR-и пропагандисти и други " изобретателни персони " са желали да ни основат асоциации с съветското революционно придвижване (на мен очевидно са съумели да основат, не се знае единствено дали са го искали), само че сравнението сред двата политически подвига не е в интерес на Българска социалистическа партия.
Младата съветска интелигенция е " тръгнала измежду народа ", изпълнена с хрумвания. Колко осъществими и съответни е различен въпрос, само че абстрактен недостиг не е съществувал, най-малко при започване на интелигентската миграция към " цивилен дейното " селячество.
При Българска социалистическа партия дефицитът на хрумвания е толкоз явен, че човек стартира да се замисля, дали не би трябвало да им помогне с нещо, въпреки и мъничко. После препрочита изказванията на госпожа Корнелия Нинова и му минава меракът. Не е заслуга на Българска социалистическа партия, че се " срути " Търговският указател, а следващата калинка на ГЕРБ изрече дълбоката мисъл, че " такива неща се случват ". (Не мога да не препоръчам един превъзходен разбор , отдаден на това за какво такива неща в действителност НЕ се случват другаде, с изключение на в нашия Търговски указател. Безпрецедентното срутване на Търговския указател си беше " подарък свише " и на водачите на Българска социалистическа партия им остана единствено да се възмущават, освен това не изключително изобретателно.
Ако казусът с Търговския указател беше за Българска социалистическа партия " подарък свише ", то злополуката край Своге си беше напряко " подарък от преизподнята ". Социалистите споделиха, каквото имат да споделят и по този въпрос, след което се заеха с банкрута на злощастната застрахователна компания " Олимпик ". Фактът, че въобще този сюжет продължава да се върти, демонстрира, че на " Позитано 20 " в действителност царува изострен недостиг на каквито и да са хрумвания.
Щеше да бъде доста по-оригинално да упрекнат ръководещите гербери, че уволниха без всякакво рационално съображение заместител председателката на Комисията за финансов контрол - Ралица Агаин, в сравнение с да търсят отговорност на ръководещото болшинство, че не е могло да планува или пък да предотврати нещо, което е станало в Кипър. Г-н Валери Симеонов се оказа доста по-съобразителен с неговата защита в отбрана на тримата министри, принесени в жертва на злополуката в Своге или по-точно, в жертва на рейтинга на министър-председателя.
След това продължиха да ни занимават със " спящата клетка " - баба Дора и нейните козички и... не остана друго. Махането или намаляването на ДДС-то на медикаментите е толкоз брадато предложение, че несъмнено би било осъществено, в случай че някой дадеше ясни хрумвания по какъв начин да се реализира предварителна защита на злоупотребите, които ще избуят като паламида след възможното данъчно облекчение. Пък и не е единствено Българска социалистическа партия, която се е опитвала да смуче костен мозък от този постен агитационен кокъл.
И като нямаше с какво друго да се захване, предводителката на Българска социалистическа партия, извади калъчката и препусна като Чапаев против ордите на задграничните фрагменти, които България ще внесе, вместо да си отгледа свои. Тук ще прескочим нормалната замяна на риторични въпроси за какво ги няма нашите фрагменти в България и има ли Българска социалистическа партия някакъв принос към този факт. Знаем, че всяка политическа партия си има цяло " портфолио " от пояснения, доказващи, че всички други са отговорни, сал те (в случая -социалистите, само че важи и за всички останали) въобще не са такива.
Ще зададем елементарния въпрос - по какъв начин мисли да взема решение казуса с недостига на работна ръка и човешки запаси госпожа Корнелия Нинова в кратковременен и в средносрочен проект? За дълготрайния проект знаем решението - от " Позитано 20 " ще дадат предписание на всички българки във фертилна възраст да стартират неотложно да раждат. При това да раждат напряко 20-годишни и по опция, да са подготвени досега на появяването си на белия свят.
Всъщност, отровните стрелички на зле прикритата ксенофобия по въпроса за " непознатите " и " нашите " фрагменти не е тъкмо в двора на министър-председателя, а на вицепремиера Валери Симеонов, който би трябвало да бъде окуражителен за направените промени в нормативната уредба на трудовата миграция, само че госпожа Нинова избра да се солидаризира с господин Волен Сидеров, който наскоро от страниците на един пълен седмичник атакува съдружния си сътрудник, че не било по националистически " да се внасят пакистанци в България ".
Всъщност, пакистанци в България май въобще няма. Засега научаваме от прокуратурата единствено за неколцина арменци, които били пристигнали, с цел да се трудят в някаква незаконна цигарена фабрика. Ама и за това да не бързаме, че току виж " компютрите излезли конфитюри "... Вярно е, че България има подписана Спогодба за контролиране на трудовата миграция с Армения, само че и от там към нас не се движат тълпи от " непознати фрагменти ".
Г-жа Корнелия Нинова би могла да си спомни, че много време е била в редовете на работодателството (и във вихъра на приватизацията прочее, освен това - на едно дружество, което много се занимаваше с износа на " наши фрагменти " отвън страната) и вместо да кори Валери Симеонов, да попита държавното управление какво става със спогодбите с Украйна и Молдова за същите тези " непознати фрагменти "? Но не би...
В умозаключение, бихме могли да отбележим, че за разлика от съветската революционна интелигенция, социалистите не са преследвани от никакви жандарми, пък и не им се постанова да вървят чак в Поволжието, в Тулска и в Тамбовска губерния. Правителството има задоволително тресчици за дялане и без особени умствени старания те могат да бъдат " разпознати " и подложени на съответната дърводелска процедура.
Само че, това не става. Или може би на " Позитано 20 " тематиките не им наподобяват задоволително атрактивни. Или пък считат, че не са в звук с техния " политически профил ". Тук можем да ги успокоим - плоският налог и 10-процентовата ставка върху налог облага са гласувани от държавно управление с министър-председател социалист и министър на стопанската система - социалист. И никой не им сърди, могат да са сигурни.
Така че, концепцията за практическо започване на предизборната акция и незабавното преквалифициране на скучаещите депутати в политически пропагандатори по села и паланки е кардинално вярна. Вместо да дремат в Народното събрание - да вървят и да видят дали баба Дора е " спяща клетка " и да я успокоят, че " чума няма ". Трябва да признаем, без всякаква подигравка, че от техническа позиция решението на управлението на Българска социалистическа партия е напълно рационално и даже навреме.
Големият проблем е, какво ще разправят социалистите по време на своето " хождение в народ ". Там нещо нещата доста куцат...
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ