Гробището, което стана символ на греховното минало на Лондон
Първият квартал на алените фенери в Лондон е от южната страна на река Темза, в мочурлив и мокър регион, прочут като Саутуарк. Там, отвън Лондон сити, таверни, театри, бардаци и най-различни „ развлечения “ процъфтяват през средновековната епоха. Днес Южният бряг е прочут с блестящи офис здания и добре обзаведени питейни заведения и заведения за хранене, защото туристите идват да видят музея Tate в ремонтирана електроцентрала, да гледат Шекспир в спектакъл „ Globe “ и да се насладят на облагородяването на целия Южен бряг. Но тъмния част от историята на Саутуарк към момента е наранена – на едно малко парче земя на ъгъла на Редкрос Уей.
Макар и ръждясали, стоманените врати към гробището Крос Боунс са украсени с панделки, пера, мъниста и други в памет на заровените там. Плакет в чест на „ Мъртвите новобранци “ е комплициран през 2006 година като това е по-постоянна версия на табела, за която се твърди, че в началото е сложена на портите от група лондончани през 1998 година
Връзката на Саутуарк с проституцията е още от 1 век сл. Хр., когато нахлуващите римски бойци употребяват региона за база. А където има бойци, има и бардаци – по този начин те работят в региона от епохи, през епохата на викингите и кръстоносните походи и стават изключително известни след построяването на Лондон Бридж през на 12 век, който довежда до непрекъснат поток от хора към таверните на региона.
Бардаците в Саутуарк – на брой сред няколко и 18, според от годината – оцеляват епохи наред, макар многократните опити на кралския престол да ги затвори. Короната също се пробва и да управлява бардаците: през 1161 година Хенри II постановя 39 правила, известни като „ Наредби за ръководството на Саутварк под управлението на епископа на Уинчестър “. Тези правила подсигуряват, че проститутките могат да работят на воля, само че изискват всички нови работнички да бъдат регистрирани, лимитира активността на всички по време на религиозни празници, не разрешава на монахини и омъжени дами да работят, не разрешават ругаенето и не разрешават на дамите да одобряват любовниците си гратис. Наказанието за последното включва санкции, затвор и изпъждане от Саутвуарк.
Въпреки че епископът на Уинчестър ръководи и полза проститутките в региона, християнската теория не позволява те да бъдат заровени на светена земя. Първото споменаване на Крос Боунс като гробище за „ гъските “ на Саутуарк, за което знаем, идва от историка на Тудор Джон Стоу, който написа в „ Survey of London “ от 1598 година: „ Чувал съм за мъже от предишното с добра известност, да споделят, че на тези самотни дами са им неразрешени обредите на църквата, до момента в който продължат с греховния живот, и са лишени от християнски погребения, в случай че не се разкаят преди гибелта си. И по тази причина си имаше специфичен имот, наименуван Църквата на самотната жена, обособен за тях надалеч от енорийската черква. “
Бардаците затварят през 17 век и до зората на викторианската ера Саутуарк към този момент е един от най-лошите сиромашки квартали в Лондон, цялостен с престъпност и холера, място, на което даже полицията се опасява да стъпи. Крос Боунс е прекратен в гробище за сиромаси, което да обслужва енорията Свети Спасител. През 1833 година антикварят Уилям Тейлър написа: „ На ъгъла на улица Редкрос има гробище, известно като Крос Боунс, наричано по-рано Гробището на неженените дами, за което се твърди, че е употребявано точно за тази цел. “ Жителите на региона, които така и така водят мизерни животи, понасят злоупотреби даже след гибелта си: Крос Боунс е обичано място за крадците на трупове, които разкопаха пресните гробове и продаваха откритото за приложимост в часовете по анатомия в близката болница както и на на други места.
След като обществеността се оплаква, че пренаселеното гробище е опасност за публичното здраве и благовъзпитание, Крос Боунс е затворен през 1853 година с претекста, че е „ изцяло претъпкан с мъртви “. В писмо от 1832 година от енорийските управляващи е маркирано, че земята е „ толкоз цялостна с ковчези, че е идващите би трябвало да се заравят на метър от повърхността “ и че „ ароматите са толкоз ужасни, че се опасяваме следствията да не са доста нездравословни за околният квартал. “ (По това време хората считат неприятни миризми в града за повода за епидемията от холера в града. Истинският провинен, водоснабдяването, е открит по-късно.)
