Първите седмици от ваксинационната кампания в ЕС преминаха под знака

...
Първите седмици от ваксинационната кампания в ЕС преминаха под знака
Коментари Харесай

Сбърка ли България в поръчката на ваксините?

Първите седмици от имунизационната акция в Европейски Съюз минаха под знака на огромното закъснение от Англия, Съединени американски щати, Израел, Китай. Бавното движение на имунизация и неритмичните доставки предстоящо породиха напрежение и кавги и на европейско равнище, и в обособени страни. Натискът за спомагателни доставки се ускорява, като това пролича и от изключителната договорка на Европейска комисия за пазаруване на спомагателни 300 млн. дози от имунизацията на Pfizer/BioNTech. България не е изключение от тези проблеми - в Европейски Съюз единствено Белгия и Чехия са по-назад по дял на имунизираното население. Достатъчно ваксини ли поръча България и уцели ли баланса между другите артикули?

 

" Смущаващо доста ваксини "

 

През ноември държавното управление сътвори усещане, че в случай че има проблем с имунизациите, той ще е, че ще ни останат в остатък. " Смущаващо е, че ще се сдобием с толкоз огромен брой ваксини ", разяснява на особено свикано заседание шефът на НОЩ ген. Венцислав Мутафчийски и беше подсилен от Ангел Кунчев и други Тогава се разбра, че поръчваме общо 12-13 млн. дози ваксини по подписаните от Европейска комисия предварителни съглашения. При множеството ваксини се слагат по 2 дози, като 13 млн. са задоволителни за имунизирането на 6,5 млн. души, или съвсем цялото българско население. От него би трябвало да се изключат децата до 16-18 година, тъй като имунизациите не са предопределени за тях. Така портфолиото на пръв взор наподобява добре. Но единствено на пръв взор.

Няма никаква бистрота от какви тъкмо съображения се е водила България при поръчването на съответните количества от всеки артикул. У нас, сходно на останалите страни в Европейски Съюз, ясни данни започнаха да се афишират едвам през януари с идването на първите доставки. До момента се знаят съответни количества за четири разработки. Страната ни първо разгласи, че чака 1 млн. дози до юли от имунизацията на Pfizer/BioNTech, само че тази седмица в отговор на въпроси на " Сега " Министерство на здравеопазването поправя количеството на 2 млн. дози. От имунизацията на Moderna се чакат до юли 500 000 дози. 4,5 млн. дози са поръчани от очакващата пазарно утвърждение на 29 януари ваксина на AstraZeneca. България е поръчала и 2 млн. дози от имунизацията на Johnson&Johnson, от която в началото нямаше желание да поръчва.

От Министерство на здравеопазването настояват в отговора си до " Сега ", че поръчаните досега количества от пет производителя - без Sanofi и Novavax, ще стигнат за имунизацията на 6 млн. души (12 млн. дози). От тези данни излиза, че в общото количество има и към 3 млн. дози от имунизацията на Curevac.

 

Защо не заложихме повече на първите две?

 

От поръчаните 12 млн. дози сега се доставят единствено имунизациите на Pfizer и Moderna, и то в доста дребни количества. Това поражда въпроса за какво не заложихме повече на двата продукта в най-напреднала фаза.

Хронологията на одобряването на договорите за авансово закупуване на ваксини на равнище Европейска комисия демонстрира, че договорите с Pfizer и Moderna са едни от най-късно подписаните. Договорът с Pfizer/BioNTech бе утвърден на 11 ноември, този с Moderna – едвам на 25 ноември. Преговорите и с двете компании са почнали много по-рано, само че съответните контракти са от ноември. С другите производители договорите бяха подписани доста по-рано – с AstraZeneca влезе в действие на 27 август, този със Sanofi-GSKЗ – на 18 септември, с Johnson&Johnson – на 21 октомври. На 17 ноември бе подписан договорът и с Curevac. Сега на Брюксел му се постанова да изяснява това забавяне и по какъв начин то въздейства на набора от налични ваксини в Европа. Възможно е точно страната ни да е решила, че си е осигурила нужните доставки поради първите подписани контракти. 

Любопитно на фона на този график е на какъв стадий са били клиничните изследвания все още на сключването на договорите и подаването на поръчките за количества. Moderna и Pfizer/BioNTech започнаха фаза 3 на клиничните изследвания още в края на юли. AstraZeneca стартира фаза три на 31 август. Johnson&Johnson влезе на този стадий на 23 септември. Sanofi-GSK оповестиха стадии I/ II на изследванията през септември с заричане за начало на фаза 3 до края на годината, т.е. все още на подписване на контракта е било ясно, че тяхната ваксина ще закъснее до втората половина на 2021 година Впоследствие създаването на Sanofi в допълнение се забави поради ниска резултатност при по-възрастни хора.

 

Уравнение с доста незнайни

 

Въпреки съществуването на обществено обявявани данни за хода на изследванията от Министерство на здравеопазването настояват, че уравнението е било с прекалено много незнайни. „ Обръщаме внимание, че към датата на взимане на решенията и подписване на договорите от страна на Европейска комисия с производителите – август 2020 година, когато е подписан първият контракт, нито една ваксина не беше получила позволение за приложимост и липсваха данни за провежданите клинични изпитвания, което значи, че нямаше съответна информация нито за датите на действителното утвърждение на всяка от имунизациите, нито за обсега на индустриалния потенциал, периодичността и периодите за производства на съответните партиди. Всяка страна членка получи опция за адаптиране на количествата съгласно настройките на популацията за имунизиране, на база опита от другите имунизационни действия и логистичните си благоприятни условия “, акцентират от Министерство на здравеопазването. 

 

А за какво на нас толкоз малко?

 

Откакто започнаха имунизациите в Европейски Съюз, те са придружени от нестихващи кавги към разликите в темпото при другите страни. У нас да вземем за пример доста хора се питат по какъв начин по този начин Дания (население 5.8 млн.) има имунизирани 117 000 поданици, а България - под 16 000. В тази връзка от Европейска комисия непрекъснато твърдят, че количествата са разпределяни въз основата на формула, отчитаща съразмерно популацията на всяка една от страните, с цел да има правдивост.

Формулата не е оповестена обществено. Страните членки обаче са имали опция да поръчат по-малко от полагаемото им се, където стартира и мистерията какво тъкмо се е случило. В този случай частта от квотата, от която дадена страна се е отказала, също е разпределяна съразмерно сред останалите страни, искащи да получат повече. От Европейска комисия обясниха и друга опция – страните да не са поръчали от всяко контрактувано количество. Така да вземем за пример първият контракт с Pfizer/BioNTech включва твърда доставка на 200 млн. дози и спомагателна алтернатива за още 100 млн. дози.

По данни за 2020 година популацията на Европейски Съюз е 447 700 000 души без Англия, България е с население към края на 2019 година от 6 951 482 души. Това прави 1,5% от популацията на Европейски Съюз. От здравното министерство потвърдиха пред „ Сега “, че делът на нашето население е точно с коефициент 1,55% при разпределението. При поръчано общо количество от Pfizer/BioNTech на първия стадий на равнище Европейски Съюз 300 млн. дози – 200 млн. сигурни и 100 млн. като спомагателна алтернатива, на България се поставят 4 650 000 дози при действително поръчани 2 млн. Малка по отношение на вероятното е и поръчката за Moderna - 500 000 дози, а тук общата поръчка на равнище Европейска комисия е за 80 млн. дози сигурни плюс 80 млн. алтернатива.

Че България е поръчала малко от Pfizer/BioNTech и Moderna, е видно и при сравнението с количествата, декларирани към AstraZeneca – 4 500 000 дози. Това е най-евтината ваксина и е доста по-лесна за предпазване от тази на Pfizer и Moderna. Много евентуално е страната ни още на равнище поръчки да е решила, че няма да се оправи логистично с огромни количества от имунизациите на Pfizer/BioNTech и Moderna. Сега плащаме цената на това решение с закъснение по отношение на равнищата в другите страни.

От Министерство на здравеопазването смятат темпото за положително. Косвено доказателство за недобра преценка обаче е фактът, че България тази седмица реши да се включи във втората доставка на 300 млн. дози от Pfizer/BioNTech за Европейска комисия, като съобщи в допълнение 2,9 млн. дози. За тези нови доставки въобще няма изясненост по кое време софтуерно ще бъдат осъществени. За да е цялостен хаосът, самият график на доставките седмица за седмица се договаря между страната членка и производителя в взаимозависимост от готовността на страната да организира самата имунизация. Така не е ясно доставките ли се бавят, или темпото е резултат от ясно осъзнати решения за разсрочване на количествата във времето, с цел да бъдат усвоени. От Министерство на здравеопазването дават обещание доникъде на годината имунизацията да е обхванала 2,3 млн. души от популацията. Това ще покрие напълно оповестените досега предпочитани групи. Възможно е количествата занапред да търпят корекции. Предстои да забележим дали страната ни ще се оправи логистично с тежката задача по имунизацията на толкоз доста хора, изключително в случай че ползата остане не изключително висок.

 

Шеста доза - към този момент публично

 

Примерът на Израел, където в името на ударното имунизиране от един флакон се извличат шест дози, а не пет, навлиза и в Европа. Преди няколко дни Европейската организация по медикаментите (EMA) заяви, че позволява да бъде извличана шеста доза от флаконите на Pfizer. С активизирането на всеки милиграм Израел пресметна, че може да имунизират в допълнение 800 000 души отвън предпочитаните групи. Всеки флакон съдържа сред 5 и 7 дози, а при мащабите на акцията в страната това значи, че след имунизирането на плануваните хора остават от 50 до 100 дози. Те се разпределят сред желаещи на възраст под 60 година Официално тази процедура може да се ползва към този момент и у нас, а в сряда Министерство на здравеопазването актуализира листовките на имунизациите в унисон с решението на EMA.

 

 

ДОСТАВКИ

Доставките се правят съгласно проект, избран в договорите с всеки производител, който е по тримесечия. Този проект демонстрира, че до края на януари в страната ще дойдат ваксини за 38 хиляди души, до края на февруари – за 54 хиляди души, до края на март – за 322 хиляди души, или за първото тримесечие планирано за над 400 хиляди лица. „ В взаимозависимост от приемането на позволение за приложимост на имунизацията на AstraZeneca количества от тази ваксина могат да бъдат доставени и в края на февруари, а не през март, както планираме на този стадий “, изясняват от Министерство на здравеопазването. Към края на първото полугодие при допускането на 5 типа ваксини ще може да се обзет 2,3 млн. души, или към 36% от популацията, без да включваме децата до 16-годишна възраст. " От имунизацията на Pfizer/BioNTech поръчаните количества доникъде на годината ще възлязат на дози, покриващи имунизирането на 1 млн. броя лица “, акцентират още от министерството.
Източник: segabg.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР