В Берлин е прожектиран първият озвучен филм
Първите опити за озвучаване на филми са правени още през 1889 година от Томас Едисън, само че не дават приемлив резултат, защото звукът и изображението не са синхронизирани. През 1894 година Емил Рено съумява да синхронизира шумове със своите прожекции на „ светлинни пантомими “. През 1900 година е направена първата обществена прожекция на озвучен филм, без да окаже въздействие върху комерсиалното киноразпространение, само че разработките в тази област не престават, като изключително дейна е компанията „ Гомон “. Междувременно се търсят разнообразни решения за заобикаляне на казуса с неналичието на тон – прожекциите постоянно се вършат с съпровод на музика, свирена онлайн в салона, в някои случаи артисти зад сцената четат разговорите или разясняват сцените, а от време на време и основават разнообразни звукови резултати.
По този метод навлизането на звука в киното се трансформира в еволюционен развой на рационализиране на звуковата техника и средствата за синхронизиране на тон и изображение. През първите години на този преход звукът се възпроизвежда от поредност дискове, всеки от които има дължина по няколко минути и които се пускат поредно, следвайки развиването на действието във кино лентата. Едва през 1923 година в Ню Йорк е направена първата комерсиална прожекция, при която се употребява система със звукозапис върху самия филм.За първи озвучен пълнометражен филм нормално се приема „ Дон Жуан “ („ Don Juan “), режисиран през 1926 година от Алан Кросланд с присъединяване на Джон Баримор, а за първи филм с диалект – „ Джаз артистът “ („ The Jazz Singer “), режисиран също от Кросланд през идната година.
Първите озвучени филми са относително примитивни и зле направени и отношението на публиката към тях постоянно е негативно. Озвученото кино се трансформира в независимо направление едвам през 1932 година, когато техниката разрешава независимото записване на тон и изображение, които се синхронизират след това посредством постсинхронизация. През 1930-те години говорещите филми се трансформират в нормалния формат на киното.
Опасения от навлизането на звука в киното имат и хора свързани с производството на филми. Някои режисьори считат, че разговорите може да отклонят вниманието на феновете от естетиката на самите облици или че киното ще се трансформира в елементарен „ филмиран спектакъл “, вместо да продължи да развива своя лична хармония. В допълнение към това, тогавашните камери са доста шумни и би трябвало да бъдат затваряни, дружно с оператора, в звукоизолирани обвивки, с цел да не бъде записан шумът от тях, а това мощно затруднява придвижването на камерата. По същите аргументи студийните фотоси получават огромно преимущество пред снимането навън. Някои одобрени кинорежисьори отхвърлят, най-малко в началото, да снимат озвучени филми, като по този метод удължават времето на взаимно битие на неми и озвучени филми, само че все пак относително бързо немите филми на практика изчезват.
Друг значителен проблем при въвеждането на звука е сложната акомодация на актьорите, изключително на тези, които до тогава са играли единствено в киното и в никакъв случай не са употребявали гласа си. Налагането на озвучените филми поставя завършек на кариерата на артисти, като Джон Гилбърт, чиито гласове са считани за неприятни. В същото време други звезди на нямото кино се приспособяват сполучливо. Например Рамон Новаро остава известен, с помощта на приятния си тембър и гения си като артист.
През преходния интервал доста филми са по едно и също време неми и озвучени. Например през 1931 година Рене Клер снима „ Под покривите на Париж “ („ Sous les toits de Paris “) и заобикаля проблемите със звукозаписа, като някои подиуми остават неми, защото актьорите се намират прекомерно надалеч или зад стъкло, а други са озвучени, само че се развиват на мрачно, като за действието се схваща единствено по звука.
Появата на озвученото кино слага и казуса с другите езици. В Съединените щати, които са огромен експортьор на кинопродукция, се притесняват, че озвучаването ще затрудни износа на филми в страните, където не се приказва всеобщо британски език. В първите години се търсят интензивно решения на този проблем, в това число снимане на еднакъв филм неколкократно, с едни и същи декори, само че с разнообразни артисти, които приказват на съответния език. Някои актьри, като Лоръл и Харди, даже снимат сами версии на няколко езика.
По този метод навлизането на звука в киното се трансформира в еволюционен развой на рационализиране на звуковата техника и средствата за синхронизиране на тон и изображение. През първите години на този преход звукът се възпроизвежда от поредност дискове, всеки от които има дължина по няколко минути и които се пускат поредно, следвайки развиването на действието във кино лентата. Едва през 1923 година в Ню Йорк е направена първата комерсиална прожекция, при която се употребява система със звукозапис върху самия филм.За първи озвучен пълнометражен филм нормално се приема „ Дон Жуан “ („ Don Juan “), режисиран през 1926 година от Алан Кросланд с присъединяване на Джон Баримор, а за първи филм с диалект – „ Джаз артистът “ („ The Jazz Singer “), режисиран също от Кросланд през идната година.
Първите озвучени филми са относително примитивни и зле направени и отношението на публиката към тях постоянно е негативно. Озвученото кино се трансформира в независимо направление едвам през 1932 година, когато техниката разрешава независимото записване на тон и изображение, които се синхронизират след това посредством постсинхронизация. През 1930-те години говорещите филми се трансформират в нормалния формат на киното.
Опасения от навлизането на звука в киното имат и хора свързани с производството на филми. Някои режисьори считат, че разговорите може да отклонят вниманието на феновете от естетиката на самите облици или че киното ще се трансформира в елементарен „ филмиран спектакъл “, вместо да продължи да развива своя лична хармония. В допълнение към това, тогавашните камери са доста шумни и би трябвало да бъдат затваряни, дружно с оператора, в звукоизолирани обвивки, с цел да не бъде записан шумът от тях, а това мощно затруднява придвижването на камерата. По същите аргументи студийните фотоси получават огромно преимущество пред снимането навън. Някои одобрени кинорежисьори отхвърлят, най-малко в началото, да снимат озвучени филми, като по този метод удължават времето на взаимно битие на неми и озвучени филми, само че все пак относително бързо немите филми на практика изчезват.
Друг значителен проблем при въвеждането на звука е сложната акомодация на актьорите, изключително на тези, които до тогава са играли единствено в киното и в никакъв случай не са употребявали гласа си. Налагането на озвучените филми поставя завършек на кариерата на артисти, като Джон Гилбърт, чиито гласове са считани за неприятни. В същото време други звезди на нямото кино се приспособяват сполучливо. Например Рамон Новаро остава известен, с помощта на приятния си тембър и гения си като артист.
През преходния интервал доста филми са по едно и също време неми и озвучени. Например през 1931 година Рене Клер снима „ Под покривите на Париж “ („ Sous les toits de Paris “) и заобикаля проблемите със звукозаписа, като някои подиуми остават неми, защото актьорите се намират прекомерно надалеч или зад стъкло, а други са озвучени, само че се развиват на мрачно, като за действието се схваща единствено по звука.
Появата на озвученото кино слага и казуса с другите езици. В Съединените щати, които са огромен експортьор на кинопродукция, се притесняват, че озвучаването ще затрудни износа на филми в страните, където не се приказва всеобщо британски език. В първите години се търсят интензивно решения на този проблем, в това число снимане на еднакъв филм неколкократно, с едни и същи декори, само че с разнообразни артисти, които приказват на съответния език. Някои актьри, като Лоръл и Харди, даже снимат сами версии на няколко езика.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ