Как мъхът излекува хиляди по време на Първата световна война
Първата международна война преди малко стартира и към този момент раните гният на бойното поле. В последните месеци на 1914 година лекари като сър Уотсън Чейн от Кралския лицей на хирурзите в Англия означават с смут „ огромното разпространяване на сепсиси “ – евентуално животозастрашаваща реакция, провокирана от зараза. И до декември 1915 година английски отчет предизвестява, че хилядите ранени мъже може да изхабят материала за превръзки.
Отчаяни да открият нещо, което да защищава и стерилизира раните от зараза, лекарите се захващат за работа. Те опитваха всичко – от напояване на раните с хлорни разтвори до основаване на превръзки, инфузирани с карболова киселина, формалдехид или живачен хлорид, с друга степен на триумф. Но в последна сметка просто няма задоволително памук – материал, за който към този момент има огромно търсене за униформи и за неотдавна откритата му приложимост като взривно вещество.
Известен още като сфагнум, торфеният мъх вирее добре в леден, мокър климат като този на Британските острови и Северна Германия. Днес това дребно растение във формата на звезда е известно с приложението си в градинарството и биогоривата, да не приказваме за основната им роля при опазването на хилядолетните тресавища. Но хората също го употребяват от най-малко 1000 години за лечение на пострадвания.
Сфагнум
В ранните дни на войната изтъкнатият ботаник Исак Бейли Балфур и боен хирург Чарлс Уокър Каткарт разпознават по-специално два типа, които работят най-добре за задържане на кървенето и за подкрепяне заздравяването на раните: S. papillosum и S. palustre, и двата от които порастват в обилие в Шотландия, Ирландия и Англия. Когато мъжете пишат публикация в раздела „ Наука и природа “ на шотландеца, разказващ за лечебните качества на мъха, те означават, че той към този момент е необятно употребена в Германия.
Полевите хирурзи са съгласни. Подполковник Сиуел от Общата болница в Александрия, Египет одобрително написа, че „ той е извънредно абсорбиращ, доста повече от памучна вата и има незабравим дезодориращ резултат “. Експериментите в лаборатория почти по това време удостоверяват наблюденията му: мъхът може да всмуква до 22 пъти личното си тегло в течност, което го прави два пъти по-абсорбиращ от памука.
Мъхът също има и антисептични свойства. Клетъчните стени на растението са формирани от специфични захарни молекули, които „ основават електрохимичен ореол към всички кафези и по този начин клетъчните стени се зареждат с негативен заряд “, споделя Кимерер. „ Този заряд ще притегли позитивно заредените хранителни йони (като калий, натрий и калций). “ Докато мъхът усвоява всички негативно заредени хранителни субстанции в почвата, той отделя позитивно заредени йони, които вършат околната среда към него киселинна.
Докато войната бушува, потребността от превръзки, несъмнено, скача ужасно и мъхът обезпечава суровина за от ден на ден и повече от тях. През 1916 година канадското сдружение на Червения кръст в Онтарио дава над 1 милион превръзки, близо 2 милиона компреси и 1 милион подложки за ранени бойци в Европа, употребявайки мъх, събран от Британска Колумбия, Нова Скотия и други блатисти, крайбрежни региони. До 1918 година 1 милион превръзки на месец се изпращат от Англия в лечебни заведения в континентална Европа, в Египет и даже Месопотамия.
Всички са съгласни с едно: превръзките от мъх работят. Поглъщаемостта им е забележителна, не са бурени и от позиция на съдружниците, те са възобновим запас, който пораства без особени усложнения. Докато торфът под живия мъх не е нарушен, той ще продължи да се държи като гъба, тъй че дава опция за още един напредък на сфагнума.
Така че за какво към момента не използваме превръзки от мъх през днешния ден? Отчасти заради голямото количество труд, належащо за събирането му.
Това е хубаво, тъй като същинската стойност на това растение надвишава превръзките. Торфените зони, цялостни със спагнум и други мъхове, прекарват хиляди години натрупвайки въглерод в подземните пластове. Ако се размразят или изсъхнат има риск за струпване на въглерод в атмосферата. И до момента в който хората към този момент не ги берат за превръзки, учените се притесняват, че блатата и мочурищата могат да бъдат източени или отрицателно повлияни от селското стопанство и индустрията, или торфът ще се употребява за биогориво.
