Юлиян Мюлер-Калер: Брюксел трябва да реши какви отношения ще гради с Китай
Първата среща на високо равнище сред Китай и представители на новата американска администрация в Аляска стартира на висок звук. Съединени американски щати в лицето на държавния секретар Антъни Блинкън се показа като представител на западния свят, труженик за спазването на демократичните полезности и човешки права. Но Китай изненадващо категорично оспори тази роля и показва самочувствие на международен състезател.
Не по-малко сюрпризирани бяха тази седмица и европейците. В понеделник на обяд в формалния вестник на Европейски Съюз бяха оповестени имената на четирима китайски жители, против които Брюксел наложи наказания. Четиримата са считани за виновни за потъпкването на човешките права на мюсюлманското малцинство на уйгурите. Това са първите европейски наказания против Китай за повече от 30 години, наложени през 1989 година след смазването на студентския митинг на площад Тянанмън. Сега, единствено час и половина по-късно, Китай беше подготвен с отговора си. „ Решението на Евросъюза стъпва на неистини и дезинформация “, съобщи Пекин. И наказа 10 европейски жители и четири авторитетни организации. Сред глобените са евродепутати, цивилен деятели и научни и проучвателен институти. Не след дълго пострадаха и западни компании, главно от стилната промишленост, които създават в Китай. Още в понеделник против тях стартира масирана медийна акция.
Доскоро Европейски Съюз, най-много Германия, гледаше на Китай главно като на значим търговски сътрудник, с който се прави сполучлив бизнес. Но напрежението пораства. Китай се трансформира във вододел в връзките сред Европа и Америка. И идва времето, когато Брюксел би трябвало да реши какви връзки ще гради с Китай.
Тези тематики проучва пред БНР Юлиян Мюлер-Калер от Германското сдружение за външна политика:
" Германия, само че и целият Европейски Съюз са раздрани сред Америка и Китай. Икономическата взаимозависимост на Европа от Китай е огромна. Почти всяка втора немска кола се продава там. За Германия Китай е съвсем толкоз значим търговски сътрудник, колкото е Европейски Съюз. От другата страна е политическото партньорство със Съединените щати, които - по всичко проличава - гледат на света през призмата на спора сред две суперсили. Много ще е мъчно в такава обстановка да отстояваш някакви лични ползи ".
В края на предходната година Китай и Европейският съюз, по времето на председателството на Германия в Съвета, се поздравиха със сключването на огромно капиталово съглашение, лишило им цели седем години договаряния. Как ще се отрази ескалацията в връзките на това основно съглашение?
" Санкциите, които си размениха Европейски Съюз и Китай, са доста явен сигнал. Китайският отговор е пронизителен сигнален сигнал. Санкциите, които наложи Пекин, напълно не са реципрочни на европейските, и съгласно мен задачата им е да раздрусат европейците.
Въпреки това не мисля, че размяната на наказания ще се отрази директно на капиталовия пакт, тъй като икономическите ползи са прекомерно огромни. Прави усещане, че пактът беше подписан в навечерието на встъпването в служба на Джо Байдън. Така Европа в действителност сложи Америка пред приключен факт. Това, несъмнено, разгневи Вашингтон, само че пък би трябвало да напомним, че с капиталовия пакт Европа на процедура навакса по отношение на Америка, тъй като сходна договорка с Китай подписа предходният американски президент Тръмп ".
Някои критици на наложените от Европейски Съюз наказания против Китай ги оповестиха за недоносчета, тъй като Брюксел не е обмислил всички вероятни последствия, а по-скоро е бързал да направи жест към Вашингтон, който търси съдружници за основаването на общ антикитайски фронт.
" О, да, това беше жест. Всъщност, Пекин се оправя сносно в една от двете основни функции в този спор сред суперсилите Китай и Съединени американски щати. Ако обаче американците съумеят да привлекат на своя страна Европа в един общ антикитайски алианс, тогава за Китай ще настанат доста по-трудни времена. Затова считам, че китайският отговор със строгите наказания против Европейски Съюз е предизвестие точно против възможното обединяване сред Европа и Америка против Китай ".
Без Германия Съединените щати не биха могли да основат този общ антикитайски фронт с Европейски Съюз. Германия е съществена икономическа мощ в Европа, подържа тесни стопански връзки с Пекин и от държанието на Берлин зависи значително държанието на целия Евросъюз. Какво ще реши Берлин?
" Мисля, че Германия ще влезе в ролята на медиатор, без да изоставя ролята си на едно от главните настоящи лица. Очаквам Европа да се сплотява с Америка против Китай единствено по избрани тематики, да вземем за пример по капиталови въпроси или в настояването, китайската стопанска система да се отвори за интернационалния капитал. Но нямам доверие Европейски Съюз да се съгласи с американската позиция за нова Студена война, не на последно място, тъй като стопански не можем да си го позволим.
В този смисъл, администрацията на Байдън е може би даже по-голямото предизвикателство, в сравнение с Тръмп - при него беше пределно ясно, че Америка е преди всичко. А в този момент Белият дом явно търси сътрудници. Очакванията, отправени към Европейски Съюз, и съответно към Германия, са напълно недвусмислени - желаеме да участвате в антикитайски съюз ".
В Германия предстоят избори, чака се промяна във властта. Зелените са евентуален съдружен сътрудник в държавното управление. Освен това традицията повелява, външният министър да е представител на по-малкия сътрудник. Каква позиция заемат Зелените по тематиката?
" Добър въпрос - Зелените не приказват доста за външна политика. Но в подтекста на наложените наказания против Китай, за Зелените спазването на човешките права постоянно е бил основен въпрос. Не съм сигурен обаче, какъв брой твърди ще бъдат, когато влязат във властта. Към това се прибавят икономическите ползи на немската междинна класа и на мощната автомобилна промишленост в Китай ".
Дълго време Европа обмисляше самодейност, която да е отговор на китайския план „ Един пояс, веднъж “. Тази концепция, поради напрежението, което се сътвори, евентуално няма да види бял свят.
" Знаете ли, Европейски Съюз към момента не е преболедувал детските заболявания, изключително във външната политика. Евросъюзът няма единна политика по отношение на Китай. Източноевропейците вземат участие в самодейността „ Един пояс, веднъж “, а на запад на това се гледа сериозно. Така че такива огромни планове, като реципрочният отговор на „ новия път на коприната “, или пък софтуерна забрана по сходство на американците, към момента са немислими за Европейски Съюз.
Така че нямам доверие този план да има бъдеще. От една страна в действителност е мъчно да се реализира единогласие в Европейски Съюз, само че въпреки това не виждам, кой в Европа може да поеме водещата роля в един подобен огромен план. В съществени линии става дума за модерните технологии, на чието поле се разиграва сегашната нова Студена война.
Тук става въпрос за нещо по-общо - какво място би трябвало да отделим на Китай в света? Тази голяма страна до неотдавна не присъстваше в визиите ни за света и международните сили. Но сегашен Китай е изцяло уверен, че би трябвало да има водеща роля на международната политическа сцена. И това се отнася както за самодейността „ Един пояс, веднъж “, по този начин и за Световната банка, за Международния валутен фонд, и за доста други неща. Просто Китай не желае повече единствено да се подчинява на международните правила, Китай желае да ги основава.
В Америка - естествено - не споделят това виждане, там пазят лидерската роля на Америка в света и желаят китайците да се подчинят на тази теория. Затова Европа ще се стреми да си партнира с Вашингтон единствено по основни въпроси, като човешки права, достъп до китайския пазар и така нататък По този метод Западът ще се пробва да притиска Китай, само че в същото време ще му разреши да взе участие в основаването на нови правила в международния ред.
И двете страни - и Америка, и Китай, гледат на Европа като на медиатор. Надявам се, че европейските дипломати си дават сметка, какъв брой е значима тази роля, с цел да не допуснем ескалирането на спора сред двете суперсили. Би било тъпо, тъй като всички имат и могат да защитят ползите си в този спор ".
Коментара на Юлиян Мюлер-Калер в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.
Не по-малко сюрпризирани бяха тази седмица и европейците. В понеделник на обяд в формалния вестник на Европейски Съюз бяха оповестени имената на четирима китайски жители, против които Брюксел наложи наказания. Четиримата са считани за виновни за потъпкването на човешките права на мюсюлманското малцинство на уйгурите. Това са първите европейски наказания против Китай за повече от 30 години, наложени през 1989 година след смазването на студентския митинг на площад Тянанмън. Сега, единствено час и половина по-късно, Китай беше подготвен с отговора си. „ Решението на Евросъюза стъпва на неистини и дезинформация “, съобщи Пекин. И наказа 10 европейски жители и четири авторитетни организации. Сред глобените са евродепутати, цивилен деятели и научни и проучвателен институти. Не след дълго пострадаха и западни компании, главно от стилната промишленост, които създават в Китай. Още в понеделник против тях стартира масирана медийна акция.
Доскоро Европейски Съюз, най-много Германия, гледаше на Китай главно като на значим търговски сътрудник, с който се прави сполучлив бизнес. Но напрежението пораства. Китай се трансформира във вододел в връзките сред Европа и Америка. И идва времето, когато Брюксел би трябвало да реши какви връзки ще гради с Китай.
Тези тематики проучва пред БНР Юлиян Мюлер-Калер от Германското сдружение за външна политика:
" Германия, само че и целият Европейски Съюз са раздрани сред Америка и Китай. Икономическата взаимозависимост на Европа от Китай е огромна. Почти всяка втора немска кола се продава там. За Германия Китай е съвсем толкоз значим търговски сътрудник, колкото е Европейски Съюз. От другата страна е политическото партньорство със Съединените щати, които - по всичко проличава - гледат на света през призмата на спора сред две суперсили. Много ще е мъчно в такава обстановка да отстояваш някакви лични ползи ".
В края на предходната година Китай и Европейският съюз, по времето на председателството на Германия в Съвета, се поздравиха със сключването на огромно капиталово съглашение, лишило им цели седем години договаряния. Как ще се отрази ескалацията в връзките на това основно съглашение?
" Санкциите, които си размениха Европейски Съюз и Китай, са доста явен сигнал. Китайският отговор е пронизителен сигнален сигнал. Санкциите, които наложи Пекин, напълно не са реципрочни на европейските, и съгласно мен задачата им е да раздрусат европейците.
Въпреки това не мисля, че размяната на наказания ще се отрази директно на капиталовия пакт, тъй като икономическите ползи са прекомерно огромни. Прави усещане, че пактът беше подписан в навечерието на встъпването в служба на Джо Байдън. Така Европа в действителност сложи Америка пред приключен факт. Това, несъмнено, разгневи Вашингтон, само че пък би трябвало да напомним, че с капиталовия пакт Европа на процедура навакса по отношение на Америка, тъй като сходна договорка с Китай подписа предходният американски президент Тръмп ".
Някои критици на наложените от Европейски Съюз наказания против Китай ги оповестиха за недоносчета, тъй като Брюксел не е обмислил всички вероятни последствия, а по-скоро е бързал да направи жест към Вашингтон, който търси съдружници за основаването на общ антикитайски фронт.
" О, да, това беше жест. Всъщност, Пекин се оправя сносно в една от двете основни функции в този спор сред суперсилите Китай и Съединени американски щати. Ако обаче американците съумеят да привлекат на своя страна Европа в един общ антикитайски алианс, тогава за Китай ще настанат доста по-трудни времена. Затова считам, че китайският отговор със строгите наказания против Европейски Съюз е предизвестие точно против възможното обединяване сред Европа и Америка против Китай ".
Без Германия Съединените щати не биха могли да основат този общ антикитайски фронт с Европейски Съюз. Германия е съществена икономическа мощ в Европа, подържа тесни стопански връзки с Пекин и от държанието на Берлин зависи значително държанието на целия Евросъюз. Какво ще реши Берлин?
" Мисля, че Германия ще влезе в ролята на медиатор, без да изоставя ролята си на едно от главните настоящи лица. Очаквам Европа да се сплотява с Америка против Китай единствено по избрани тематики, да вземем за пример по капиталови въпроси или в настояването, китайската стопанска система да се отвори за интернационалния капитал. Но нямам доверие Европейски Съюз да се съгласи с американската позиция за нова Студена война, не на последно място, тъй като стопански не можем да си го позволим.
В този смисъл, администрацията на Байдън е може би даже по-голямото предизвикателство, в сравнение с Тръмп - при него беше пределно ясно, че Америка е преди всичко. А в този момент Белият дом явно търси сътрудници. Очакванията, отправени към Европейски Съюз, и съответно към Германия, са напълно недвусмислени - желаеме да участвате в антикитайски съюз ".
В Германия предстоят избори, чака се промяна във властта. Зелените са евентуален съдружен сътрудник в държавното управление. Освен това традицията повелява, външният министър да е представител на по-малкия сътрудник. Каква позиция заемат Зелените по тематиката?
" Добър въпрос - Зелените не приказват доста за външна политика. Но в подтекста на наложените наказания против Китай, за Зелените спазването на човешките права постоянно е бил основен въпрос. Не съм сигурен обаче, какъв брой твърди ще бъдат, когато влязат във властта. Към това се прибавят икономическите ползи на немската междинна класа и на мощната автомобилна промишленост в Китай ".
Дълго време Европа обмисляше самодейност, която да е отговор на китайския план „ Един пояс, веднъж “. Тази концепция, поради напрежението, което се сътвори, евентуално няма да види бял свят.
" Знаете ли, Европейски Съюз към момента не е преболедувал детските заболявания, изключително във външната политика. Евросъюзът няма единна политика по отношение на Китай. Източноевропейците вземат участие в самодейността „ Един пояс, веднъж “, а на запад на това се гледа сериозно. Така че такива огромни планове, като реципрочният отговор на „ новия път на коприната “, или пък софтуерна забрана по сходство на американците, към момента са немислими за Европейски Съюз.
Така че нямам доверие този план да има бъдеще. От една страна в действителност е мъчно да се реализира единогласие в Европейски Съюз, само че въпреки това не виждам, кой в Европа може да поеме водещата роля в един подобен огромен план. В съществени линии става дума за модерните технологии, на чието поле се разиграва сегашната нова Студена война.
Тук става въпрос за нещо по-общо - какво място би трябвало да отделим на Китай в света? Тази голяма страна до неотдавна не присъстваше в визиите ни за света и международните сили. Но сегашен Китай е изцяло уверен, че би трябвало да има водеща роля на международната политическа сцена. И това се отнася както за самодейността „ Един пояс, веднъж “, по този начин и за Световната банка, за Международния валутен фонд, и за доста други неща. Просто Китай не желае повече единствено да се подчинява на международните правила, Китай желае да ги основава.
В Америка - естествено - не споделят това виждане, там пазят лидерската роля на Америка в света и желаят китайците да се подчинят на тази теория. Затова Европа ще се стреми да си партнира с Вашингтон единствено по основни въпроси, като човешки права, достъп до китайския пазар и така нататък По този метод Западът ще се пробва да притиска Китай, само че в същото време ще му разреши да взе участие в основаването на нови правила в международния ред.
И двете страни - и Америка, и Китай, гледат на Европа като на медиатор. Надявам се, че европейските дипломати си дават сметка, какъв брой е значима тази роля, с цел да не допуснем ескалирането на спора сред двете суперсили. Би било тъпо, тъй като всички имат и могат да защитят ползите си в този спор ".
Коментара на Юлиян Мюлер-Калер в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ