Сит революция не прави! Бивш управленец също...
Първата част от заглавието я приписват на вожда и учителя на някогашния международен пролетариат Владимир Илич Ленин. Дали това е правилно или не е - няма никакво значение. По-важното е, че сентенцията е същинска - от първата до последната писмен знак.
Да, ситият може да даде някой и различен лев (долар, марка, франк, шилинг и т.н.) на бунтарите, само че най-много дава ум - непрекъснато и по всевъзможни въпроси. Ама да хване сърпа, чука, косата, брадвата, пушката или калашника и да хукне да се бие, да троши противников глави или да стреля от упор в класовия зложелател - не го търси. Мръсната работа е на пешките. Царете и офицерите си имат друга задача.
Втората част от заглавието си е чисто наше заключение. Хрумна ни внезапно, до момента в който в четвъртък (29 юли) гледахме безумния парламентарен театър, в който на равна нога и с забележима горделивост участваха депутатите от всички партии и обединения. Хайде, финансовият министър Асен Василев и министър председателят Стефан Янев минаха по тънката лайсна. Ама икономическият министър Кирил Петков го въртяха на парламентарната естрада като пиле на грил. В четвъртък, когато по принцип е ден за законодателна активност,
без да е импортиран законопроект за ремонт на Закона за ББР,
до момента в който в постройката на Министерския съвет върви... изключително съвещание на държавното управление.
Тотално изтрещяване, в случай че би трябвало да обобщим с едно изречение. Едните се изживяват като властелини на страната, които разполагат с цялото време на вселената, а другите - като министър председател и министри, които ще ръководят, до момента в който могат да дишат и да мърдат. За страдание обаче нашата истина за техните отговорности няма нищо общо с тяхната си истина за нещата от живота.
Според нас те би трябвало да одобряват правилника си на второ четене, да конституират комисиите и да трансфорат Народното събрание от място за високоемоционални седенки в настоящ и ефикасен законодателен орган. С други думи - да стартират изчегъртването на зловредните герберасти, корумпетата и печалбарите от властта по едно и също време с разграждането на " Дълбоката страна ". И то по конституция и закон, а не посредством мерене на мускули, езици и всякакви други анатомични органи.
В тази връзка и колажът! Той също си е наше дело. Направен е тъкмо преди 16 година и три седмици - за броя ни от 9 юли 2005 година. По това време Бойко Борисов към този момент не беше основен секретар на Министерство на вътрешните работи, преди малко беше отказал да става народен представител в 40-ото Народно заседание от листата на Национална движение „Симеон Втори" и към момента никой не знаеше, че наесен ще стане градоначалник на София
и ще свика кръстоносен поход за завладяване на страната.
И още - по това време съперниците и враговете му приказваха същите " неща ": бил елементарен пожарникар, тъп селяндур от Банкя, не ставал за нищо друго, с изключение на за мутра и персонална прислуга и така нататък
Още тогава - неизвестно за кой ли път, откогато Борисов стана обществен факт през лятото на 2001 г. - предупредихме драгия четец да не го подценява, да прави разлика сред " елементарен " и " тъпанар ", да следи феноменалните му качества да минава сред шамарите даже при най-брутални нарушавания нормативната уредба, да следи деликатно по какъв начин и на кого се подмазва и така нататък
Колкото до посланието на колажа, то си беше очевадно още тогава: до момента в който другите си мислят, че се забавляват за негова сметка, той си ги подмята по този начин, както на него си му харесва. Изхвърляйки и връщайки в игра топките, когато и за каквото му е комфортно и преференциално.
Поне две - трети от българския народ към този момент е обезпокоен, че междуличностните спорове и егото на партийните трибуни в Народното събрание още веднъж няма да родят постоянно и устойчиво държавно управление. Нашето непретенциозно мнение е, че по-добре държавното управление да е постоянно, в сравнение с устойчиво. Едно, тъй като всеки министър ще внимава какви ги прави, и второ - тъй като от дълго време знаем, че
срастването на законодателната и изпълнителната власт е надалеч по-вредно,
в сравнение с срастването на изпълнителната и правосъдната власт.
Освен това, нали всички желаеха реабилитиране на Народното събрание като само представителната извадка на суверена - Негово величество Народа?
Ей в този момент е моментът това да се случи.
Слави Трифонов не желае да прави обединения с който и да било, тъй като е вълк единак и от всичко на света най-мрази непознатото мнение и някой да му дава ум. Едновременно с това обаче също толкоз еднопосочно ненавижда и някой да го изнудва по най-елементарния метод: през днешния ден каже едно, а на следващия ден стартира да прави тъкмо противоположното, тъй като без него пъзелът не може да бъде подреден.
Корнелия Нинова е забъркана от същото тесто. Когато си науми нещо - ни приема, ни предава. Публично го раздава диалогична, само че инак думата й на две рядко става. Поне досега единствената загадка към нея е за какво продължава да пази в загадка аргументите, заради които две трети от армията, наследена от Сергей Станишев, бе пратена в запаса и опълчението.
Простичко е - този е обвързван с Делян Пеевски през компаниите Хикс и Игрек, оня е обвързван с Бойко Борисов посредством консорциумите Алфа и Омега, за този европроект са разграничени едни пари, за оня европроект - други. С изгонването на " този приятел " прекратяваме практиката за преливане на гласове от " тази партия ", с изгонването на " оня приятел " - пазаруването на гласове от " онази партия "...
Христо Иванов и Мая Манолова, колкото и да се вършат на разнообразни, ами... не са. И те, като останалите, - едно си знаят, едно си баят. Същото беше и преди седем години, когато Враг № 1 беше Сотир Цацаров. Войната против него стартира още с избирането му и завърши безславно - с естествения завършек на мандата му. Защото оръжията и методът бяха сбъркани. Също като при войната против тандемите Борисов-ГЕРБ и Доган-ДПС. Фронталните офанзиви с нищо не оказват помощ, дори са мъчително безполезни. Все едно
вадиш усойница от пазва с внезапно придвижване - неподвижен си на секундата.
Колкото до Движение за права и свободи, водачът Карадайъ и първите депутатски " пушки " просто би трябвало да млъкнат, да се откажат от всевъзможни искания и да гласоподават единствено, в случай че им позволи мандатоносителя. Защото, в случай че някой е взел участие във всички ръководства, компрометирали даже концепцията за правосъдна промяна, това е Движение за права и свободи. От 2001 година насам 10 години и половина публично - като съдружен сътрудник на Национална движение „Симеон Втори" и Българска социалистическа партия, и 8-9 години импровизирано - като комфортна съпротива на ГЕРБ.
Самият факт, че през 2009 година Борисов започва похода си към безспорната власт, установявайки злоупотреби за 700 млн. лева в подопечното на Движение за права и свободи " Предприятие за ръководство на дейностите по запазване на околната среда " (ПУДООС), а през днешния ден никой не помни да се е случило нещо, е повече от индикативен за интимното им съешане по-нататък.
Същата работа е и през днешния ден. Всички ще чегъртат последните пет години на ГЕРБ, вместо да стартират от началото - от лятото на 2009 година. Съвсем съответен джокер.
Великите реформатори, демократи и гладиатори на закона, познати като Тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС (или " Българската тройка - новото знамение на Европа " ), завещаха на Борисов неизплатени, само че завършени публични поръчки за 1.3 милиарда лв.. И какво направи тогавашния Вестител на новия морал?
Само не казвайте, че е погнал Икономическа полиция, ГДБОП, Сметната палата, АДФИ и прокуратурата по следите на " белите якички ", прибрали предплатено комисионните, уредили поръчките и оставили и възложителя, и изпълнителите с пръст в устата! Защото такова погване нямаше. Даже не беше дадено.
Развръзката е покъртителна и поради нея още тогава
Борисов и ГЕРБ трябваше да бъдат изгонени с камъни.
Обясняваме накратко: премиерът-слънце, в сговор със Симеон Дянков - вицепремиер, министър на финансите и принципал на " Българската банка за развиване ", се изтъпаниха и обществено оповестиха схемата, по която страната ще си уреди сметките с бизнеса.
Елементарна скица, овладяна до съвършенство от Бойко в битието му на инкасатор-силовак през 90-те години на предишния век: споразумяване на задължения против комисионна. Хич не се смейте, тъкмо това се се случи. Всяка компания, която имаше да получава пари от страната за изпълнена социална поръчка, трябваше да подпише контракт, с който се съгласяваше 7% от цената на поръчката да бъдат " дарени " на ББР.
Някои компании, които изрично отхвърлиха да вземат участие в сходен вид рекет, още се надяват, че ще осъдят " възложителите " и ще си приберат парите с лихвите.
Останалите - към 95% от ощавените - се разделиха в два потока. Едните заплатиха и не помниха всичко - Закон за обществените поръчки, МОП, БОП и Боц, а другите продължиха да си заплащат до оня ден. И да си припяват песничката " Кой не директория е дръвник! "
Да, ситият може да даде някой и различен лев (долар, марка, франк, шилинг и т.н.) на бунтарите, само че най-много дава ум - непрекъснато и по всевъзможни въпроси. Ама да хване сърпа, чука, косата, брадвата, пушката или калашника и да хукне да се бие, да троши противников глави или да стреля от упор в класовия зложелател - не го търси. Мръсната работа е на пешките. Царете и офицерите си имат друга задача.
Втората част от заглавието си е чисто наше заключение. Хрумна ни внезапно, до момента в който в четвъртък (29 юли) гледахме безумния парламентарен театър, в който на равна нога и с забележима горделивост участваха депутатите от всички партии и обединения. Хайде, финансовият министър Асен Василев и министър председателят Стефан Янев минаха по тънката лайсна. Ама икономическият министър Кирил Петков го въртяха на парламентарната естрада като пиле на грил. В четвъртък, когато по принцип е ден за законодателна активност,
без да е импортиран законопроект за ремонт на Закона за ББР,
до момента в който в постройката на Министерския съвет върви... изключително съвещание на държавното управление.
Тотално изтрещяване, в случай че би трябвало да обобщим с едно изречение. Едните се изживяват като властелини на страната, които разполагат с цялото време на вселената, а другите - като министър председател и министри, които ще ръководят, до момента в който могат да дишат и да мърдат. За страдание обаче нашата истина за техните отговорности няма нищо общо с тяхната си истина за нещата от живота.
Според нас те би трябвало да одобряват правилника си на второ четене, да конституират комисиите и да трансфорат Народното събрание от място за високоемоционални седенки в настоящ и ефикасен законодателен орган. С други думи - да стартират изчегъртването на зловредните герберасти, корумпетата и печалбарите от властта по едно и също време с разграждането на " Дълбоката страна ". И то по конституция и закон, а не посредством мерене на мускули, езици и всякакви други анатомични органи.
В тази връзка и колажът! Той също си е наше дело. Направен е тъкмо преди 16 година и три седмици - за броя ни от 9 юли 2005 година. По това време Бойко Борисов към този момент не беше основен секретар на Министерство на вътрешните работи, преди малко беше отказал да става народен представител в 40-ото Народно заседание от листата на Национална движение „Симеон Втори" и към момента никой не знаеше, че наесен ще стане градоначалник на София
и ще свика кръстоносен поход за завладяване на страната.
И още - по това време съперниците и враговете му приказваха същите " неща ": бил елементарен пожарникар, тъп селяндур от Банкя, не ставал за нищо друго, с изключение на за мутра и персонална прислуга и така нататък
Още тогава - неизвестно за кой ли път, откогато Борисов стана обществен факт през лятото на 2001 г. - предупредихме драгия четец да не го подценява, да прави разлика сред " елементарен " и " тъпанар ", да следи феноменалните му качества да минава сред шамарите даже при най-брутални нарушавания нормативната уредба, да следи деликатно по какъв начин и на кого се подмазва и така нататък
Колкото до посланието на колажа, то си беше очевадно още тогава: до момента в който другите си мислят, че се забавляват за негова сметка, той си ги подмята по този начин, както на него си му харесва. Изхвърляйки и връщайки в игра топките, когато и за каквото му е комфортно и преференциално.
Поне две - трети от българския народ към този момент е обезпокоен, че междуличностните спорове и егото на партийните трибуни в Народното събрание още веднъж няма да родят постоянно и устойчиво държавно управление. Нашето непретенциозно мнение е, че по-добре държавното управление да е постоянно, в сравнение с устойчиво. Едно, тъй като всеки министър ще внимава какви ги прави, и второ - тъй като от дълго време знаем, че
срастването на законодателната и изпълнителната власт е надалеч по-вредно,
в сравнение с срастването на изпълнителната и правосъдната власт.
Освен това, нали всички желаеха реабилитиране на Народното събрание като само представителната извадка на суверена - Негово величество Народа?
Ей в този момент е моментът това да се случи.
Слави Трифонов не желае да прави обединения с който и да било, тъй като е вълк единак и от всичко на света най-мрази непознатото мнение и някой да му дава ум. Едновременно с това обаче също толкоз еднопосочно ненавижда и някой да го изнудва по най-елементарния метод: през днешния ден каже едно, а на следващия ден стартира да прави тъкмо противоположното, тъй като без него пъзелът не може да бъде подреден.
Корнелия Нинова е забъркана от същото тесто. Когато си науми нещо - ни приема, ни предава. Публично го раздава диалогична, само че инак думата й на две рядко става. Поне досега единствената загадка към нея е за какво продължава да пази в загадка аргументите, заради които две трети от армията, наследена от Сергей Станишев, бе пратена в запаса и опълчението.
Простичко е - този е обвързван с Делян Пеевски през компаниите Хикс и Игрек, оня е обвързван с Бойко Борисов посредством консорциумите Алфа и Омега, за този европроект са разграничени едни пари, за оня европроект - други. С изгонването на " този приятел " прекратяваме практиката за преливане на гласове от " тази партия ", с изгонването на " оня приятел " - пазаруването на гласове от " онази партия "...
Христо Иванов и Мая Манолова, колкото и да се вършат на разнообразни, ами... не са. И те, като останалите, - едно си знаят, едно си баят. Същото беше и преди седем години, когато Враг № 1 беше Сотир Цацаров. Войната против него стартира още с избирането му и завърши безславно - с естествения завършек на мандата му. Защото оръжията и методът бяха сбъркани. Също като при войната против тандемите Борисов-ГЕРБ и Доган-ДПС. Фронталните офанзиви с нищо не оказват помощ, дори са мъчително безполезни. Все едно
вадиш усойница от пазва с внезапно придвижване - неподвижен си на секундата.
Колкото до Движение за права и свободи, водачът Карадайъ и първите депутатски " пушки " просто би трябвало да млъкнат, да се откажат от всевъзможни искания и да гласоподават единствено, в случай че им позволи мандатоносителя. Защото, в случай че някой е взел участие във всички ръководства, компрометирали даже концепцията за правосъдна промяна, това е Движение за права и свободи. От 2001 година насам 10 години и половина публично - като съдружен сътрудник на Национална движение „Симеон Втори" и Българска социалистическа партия, и 8-9 години импровизирано - като комфортна съпротива на ГЕРБ.
Самият факт, че през 2009 година Борисов започва похода си към безспорната власт, установявайки злоупотреби за 700 млн. лева в подопечното на Движение за права и свободи " Предприятие за ръководство на дейностите по запазване на околната среда " (ПУДООС), а през днешния ден никой не помни да се е случило нещо, е повече от индикативен за интимното им съешане по-нататък.
Същата работа е и през днешния ден. Всички ще чегъртат последните пет години на ГЕРБ, вместо да стартират от началото - от лятото на 2009 година. Съвсем съответен джокер.
Великите реформатори, демократи и гладиатори на закона, познати като Тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС (или " Българската тройка - новото знамение на Европа " ), завещаха на Борисов неизплатени, само че завършени публични поръчки за 1.3 милиарда лв.. И какво направи тогавашния Вестител на новия морал?
Само не казвайте, че е погнал Икономическа полиция, ГДБОП, Сметната палата, АДФИ и прокуратурата по следите на " белите якички ", прибрали предплатено комисионните, уредили поръчките и оставили и възложителя, и изпълнителите с пръст в устата! Защото такова погване нямаше. Даже не беше дадено.
Развръзката е покъртителна и поради нея още тогава
Борисов и ГЕРБ трябваше да бъдат изгонени с камъни.
Обясняваме накратко: премиерът-слънце, в сговор със Симеон Дянков - вицепремиер, министър на финансите и принципал на " Българската банка за развиване ", се изтъпаниха и обществено оповестиха схемата, по която страната ще си уреди сметките с бизнеса.
Елементарна скица, овладяна до съвършенство от Бойко в битието му на инкасатор-силовак през 90-те години на предишния век: споразумяване на задължения против комисионна. Хич не се смейте, тъкмо това се се случи. Всяка компания, която имаше да получава пари от страната за изпълнена социална поръчка, трябваше да подпише контракт, с който се съгласяваше 7% от цената на поръчката да бъдат " дарени " на ББР.
Някои компании, които изрично отхвърлиха да вземат участие в сходен вид рекет, още се надяват, че ще осъдят " възложителите " и ще си приберат парите с лихвите.
Останалите - към 95% от ощавените - се разделиха в два потока. Едните заплатиха и не помниха всичко - Закон за обществените поръчки, МОП, БОП и Боц, а другите продължиха да си заплащат до оня ден. И да си припяват песничката " Кой не директория е дръвник! "
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ