Пляс, пляс, руснаците
Първан П. Първанов (Juris Doctor, LL.M., Mag. Iur.) е ръководещият юрист на Нюйоркската адвокатска фирма за интернационален арбитраж и учител по интернационален арбитраж в Ню Йорк. Николай А. Узунов (Juris Doctor, LL.M.) е член на Нюйоркската адвокатска фирма за интернационален арбитраж и неин резидент в София. Адв. Узунов е член и на адвокатските колегии в щатите Ню Йорк и Илинойс. Д-рАнастас Пунев е основен помощник по цивилен развой в СУ " Св. Климент Охридски " и юрист профилиран в процесуално посланичество по цивилен и търговски каузи в Софийска адвокатска гилдия.
Дали поради потребността от основаването на единен фронт в границите на Европейския съюз, търсенето на спомагателни принадлежности за откъсването на България от съветското въздействие в енергийния бранш, или просто поради политически инстинкт за самозапазване, българското държавно управление насочи две съществени поръчки за възможни арбитражни производства против съветски компании. Едната директна, а другата - по дифолт.
Първо, министър председателят и вицепремиерът показаха подготвеност, че " Булгаргаз " ЕАД ще посрещне отхвърли на " Газпром Експорт " да доставя уговорените количества природен газ посредством завеждане на интернационално арбитражно дело. Веднага по-късно, вицепремиерът и членове на ръководещата коалиция заговориха за реквизиция на бизнеса на " Лукойл " в България. Макар държавното управление да не загатва нищо за арбитражно дело, ако реквизиция бъде подхваната, с висока степен на сигурност може да се чака, че " Лукойл " (чрез швейцарското сдружение Литаско С. А. - задграничен вложител в България по смисъла на Енергийната харта) ще заведе капиталов арбитражен иск против България - най-малкото по въпроса с изчислението на цената на експроприираните активи. В тази част разногласието ще е за милиарди и ще сложи без заобикалки въпроса с дългогодишната политика на " Лукойл " да образува нулеви облаги в " Нефтохим Бургас " АД посредством агресивното използване на трансферно ценообразуване.
Реклама
Макар изказът на представителите на държавното управление и по двата проблема да приказва по-скоро за политическа мотивация, в сравнение с за предначертана правна тактика, обществено декларираното желание на финландския оператор " Газум " да насочи арбитражен иск против " Газпром Експорт " ; както и оповестените планове на Европейска комисия да поддържа " конфискация " в другите държави-членки на Европейски Съюз, на пръв взор посочват, че зад политическото говорене може би седи и по-плътен юридически хастар. Дали това е по този начин изследваме по-долу, като доближаваме до следните заключения:
Първо, от правна позиция, възможен (търговски) арбитражен иск от страна на " Булгаргаз " против " Газпром Експорт " има невисок късмет за триумф.
Второ , даже и да бъде сполучлив, подобен иск (по изтичащ след 8 месеца договор) би бил стопански неуместен.
На трето място , развиваме (вероятно звучащата авангардно за България, само че не и за развитите правни пазари) теза, че даже държавното управление да търси политическите резултати (т.е. изгодите и рисковете да не се преглеждат единствено от позиция на финансовите измерения на желае против " Газпром Експорт " ), съществува освен по-евтин прийом за постигането на същите, само че и на още по-широки стратегически цели - посредством отправяне на директен иск за непозволено увреждане от " Булгаргаз " към Руската федерация ( " РФ " ) пред българския съд.
Реклама
Четвърто , по отношение на бъдеща реквизиция на бизнеса на " Лукойл " в България заключаваме, че при деликатно обмисляне България има стратегическа и финансова полза да предприеме реквизиция даже и да загуби последващия арбитражен спор с " Лукойл ". В най-лошия случай на фиска ще се наложи да изплати отплата на пазарни равнища (но не повече) и без да се регистрира данъчната оптимизация, само че това от позиция на чист резултат отново ще е повече от добра цена за откъсването от съветската хватка и приобщаването на България към новата геостратегическа и пазарна политика на Европейски Съюз по отношение на Русия.
Арбитражен иск против " Газпром Експорт "
Арбитражен иск на " Булгаргаз " против " Газпром Експорт " има ниски шансове за триумф. Дори и да бъде извоюван искът би бил стопански неуместен. Аргументът, бележит от държавното управление в поддръжка на позицията, че " Булгаргаз " " елементарно " би спечелил евентуално арбитражно дело против " Газпром Експорт ", е, че настояването за заплащане в рубли съставлява " едностранна смяна " на контракта за доставка на газ сред двете страни. Облечено в юридически език, " Булгаргаз " ще твърди, че " Газпром Експорт " е изпаднал във отговорно несъблюдение по контракта за доставка с " Булгаргаз ", защото не е приел осъщественото заплащане в долари, както е уговорено сред страните, заради което дължи на българския снабдител вреди в размер на уговорените по контракта неустойки.
Арбитражен иск на "Булгаргаз " против "Газпром Експорт " има ниски шансове за триумф. Дори и да бъде извоюван искът би бил стопански неуместен
Този мотив е на пръв взор привлекателен. При вземане предвид на аргументите за отхвърли на " Газпром Експорт " обаче, същият се оказва заграден от най-малко четири мощни защитни аргумента. Нашият разбор демонстрира, че те са плод на деликатно обмисляне от страна на Русия, с цел да бъде защитен " Газпром Експорт " от възможни искове на засегнатите снабдители в Европейски Съюз. Планът е развъртян в три указа на Владимир Путин - първият от 8 март 2022 година ( " Указ 1 " ), вторият от 1 април 2022 година ( " Указ 2 " ), а третият - от 4 май 2022 година ( " Указ 3 " ).
С Указ 1 президентът на РФ вкарва обща възбрана за експорт на естествени запаси, както и опция за въвеждането на всевъзможен тип ограничаващи ограничения (чл. 1 - член 3). Конкретните естествени запаси, които ще попаднат под възбраната за експорт или ще станат обект на ограничаващи ограничения, както и описът с страни, които ще се смятат за неразрешени според Указ 1, са въпроси, делегирани за решение от Правителството на РФ.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Компании 3 Коментари и разбори 1 Икономика 2 Свят 3 Компании 1 Икономика 2 Коментари и разбори 3 Политика Реклама
Указ 2 открива развой за възнаграждение на доставки на газ в рубли (чл. 2, член 3, член 6 и член 7). Допълнително, в член 15 от Указ 2, се разпорежда на митническите органи на РФ (в съгласуваност с Централната банка на РФ и " Газпромбанк " ) обвързване да изготви правила за надзор на приложението на императивните правила за заплащане признати с Указ 2 и да реализира съпътстващ надзор за съблюдаване на изгответните правила при изискванията на настояща обмяна на информация при реализираните експортни покупко-продажби за доставка на газ от " Газпром Експорт ". Това са значими нюанси, които ще бъдат определящи при повдигането на защитните причини на " Газпром Експорт ".
Указ 3 урежда връзките във връзка реда за осъществяване на отговорности към избрани задгранични кредитори. По силата на Указ 3 (чл. 2-4, член 6) РФ може да забрани всевъзможен експорт, ориентиран към физически и юридически лица, избрани като " вражески " от Русия. С указа се не разрешава търговията с сходни лица, в това число по към този момент подписани и настоящи контракти. Правителството на РФ разполага със независимост да дефинира кои страни и лица ще бъдат избрани като вражески. Общото и в трите указа, е че във всеки един миг съветската администрация, настояща посредством разнообразни свои органи, има свободата да сътвори правна възбрана за " Газпром Експорт " да извърши доставка на газ за " Булгаргаз ". Както ще посочим по-долу, и трите благоприятни условия са нарочни клопки, основани за да защитят " Газпром Експорт " при възможни искове против доставчика. Преди да бъдат задействани заложените клопки обаче, " Газпром Експорт " ще развие първата си отбрана по клаузата за " правда " и/или законова " дерогация " на клаузата за заплащане в долари, която произтича от Указ 2 и императивно наложената там процедура за заплащане в рубли.
Тази отбрана се корени в общото предписание, че страна по контракт не изпада във отговорно несъблюдение по несъмнено обвързване, в случай че осъществяването би влезнало в прорез с експлицитна императивна норма използвана към страната. Макар създателите да нямаме достъп до контракта сред " Газпром Експорт " и " Булгаргаз ", е значимо да посочим, че това предписание нормално е обект на категорично споразумяване сред страните в общоприетата за такива контракти " уговорка за правда ". Но даже договорът сред българската и съветската страна да няма такава уговорка (което е малко вероятно), общото предписание за дерогиране на противоречащи на закона ангажименти ще откри автоматизирано приложение към клаузата за възнаграждение в долари. Така " Газпром Експорт " просто ще пледира, че е задължен да приема заплащане по договорите за доставка на газ единствено по метода разказан в императивните правила на Указ 2, без значение какво са уговорили страните преди приемането на Указ 2, както и че с неговото влизане в действие от 1 април 2022 същата уговорка се смята за дерогирана.
Когато приказва за " едностранна смяна ", държавното управление също по този начин би трябвало да съобрази обстоятелството, че РФ и " Газпром Експром " са разнообразни субекти, и че страни по контракта за доставка на газ са единствено " Газпром Експорт " и " Булгаргаз ", а не РФ. Това значи, че не може да се пришиват дейностите на суверена към тези на комерсиалното сдружение, защото за потребностите на комерсиалното право това са разнообразни правни субекти. Разбира се, постоянно може да се изложи мотив, че в тази ситуация (поради особеностите на режима на Владимир Путин и печалното положение на правовата страна в РФ) корпоративният воал би трябвало да бъде подценен, само че нашият опит демонстрира, че подобен мотив (при действието на използваните процесуални правила за " откриване " на документи в интернационалния търговски арбитраж) би бил жертван.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Дали поради потребността от основаването на единен фронт в границите на Европейския съюз, търсенето на спомагателни принадлежности за откъсването на България от съветското въздействие в енергийния бранш, или просто поради политически инстинкт за самозапазване, българското държавно управление насочи две съществени поръчки за възможни арбитражни производства против съветски компании. Едната директна, а другата - по дифолт.
Първо, министър председателят и вицепремиерът показаха подготвеност, че " Булгаргаз " ЕАД ще посрещне отхвърли на " Газпром Експорт " да доставя уговорените количества природен газ посредством завеждане на интернационално арбитражно дело. Веднага по-късно, вицепремиерът и членове на ръководещата коалиция заговориха за реквизиция на бизнеса на " Лукойл " в България. Макар държавното управление да не загатва нищо за арбитражно дело, ако реквизиция бъде подхваната, с висока степен на сигурност може да се чака, че " Лукойл " (чрез швейцарското сдружение Литаско С. А. - задграничен вложител в България по смисъла на Енергийната харта) ще заведе капиталов арбитражен иск против България - най-малкото по въпроса с изчислението на цената на експроприираните активи. В тази част разногласието ще е за милиарди и ще сложи без заобикалки въпроса с дългогодишната политика на " Лукойл " да образува нулеви облаги в " Нефтохим Бургас " АД посредством агресивното използване на трансферно ценообразуване.
Реклама
Макар изказът на представителите на държавното управление и по двата проблема да приказва по-скоро за политическа мотивация, в сравнение с за предначертана правна тактика, обществено декларираното желание на финландския оператор " Газум " да насочи арбитражен иск против " Газпром Експорт " ; както и оповестените планове на Европейска комисия да поддържа " конфискация " в другите държави-членки на Европейски Съюз, на пръв взор посочват, че зад политическото говорене може би седи и по-плътен юридически хастар. Дали това е по този начин изследваме по-долу, като доближаваме до следните заключения:
Първо, от правна позиция, възможен (търговски) арбитражен иск от страна на " Булгаргаз " против " Газпром Експорт " има невисок късмет за триумф.
Второ , даже и да бъде сполучлив, подобен иск (по изтичащ след 8 месеца договор) би бил стопански неуместен.
На трето място , развиваме (вероятно звучащата авангардно за България, само че не и за развитите правни пазари) теза, че даже държавното управление да търси политическите резултати (т.е. изгодите и рисковете да не се преглеждат единствено от позиция на финансовите измерения на желае против " Газпром Експорт " ), съществува освен по-евтин прийом за постигането на същите, само че и на още по-широки стратегически цели - посредством отправяне на директен иск за непозволено увреждане от " Булгаргаз " към Руската федерация ( " РФ " ) пред българския съд.
Реклама
Четвърто , по отношение на бъдеща реквизиция на бизнеса на " Лукойл " в България заключаваме, че при деликатно обмисляне България има стратегическа и финансова полза да предприеме реквизиция даже и да загуби последващия арбитражен спор с " Лукойл ". В най-лошия случай на фиска ще се наложи да изплати отплата на пазарни равнища (но не повече) и без да се регистрира данъчната оптимизация, само че това от позиция на чист резултат отново ще е повече от добра цена за откъсването от съветската хватка и приобщаването на България към новата геостратегическа и пазарна политика на Европейски Съюз по отношение на Русия.
Арбитражен иск против " Газпром Експорт "
Арбитражен иск на " Булгаргаз " против " Газпром Експорт " има ниски шансове за триумф. Дори и да бъде извоюван искът би бил стопански неуместен. Аргументът, бележит от държавното управление в поддръжка на позицията, че " Булгаргаз " " елементарно " би спечелил евентуално арбитражно дело против " Газпром Експорт ", е, че настояването за заплащане в рубли съставлява " едностранна смяна " на контракта за доставка на газ сред двете страни. Облечено в юридически език, " Булгаргаз " ще твърди, че " Газпром Експорт " е изпаднал във отговорно несъблюдение по контракта за доставка с " Булгаргаз ", защото не е приел осъщественото заплащане в долари, както е уговорено сред страните, заради което дължи на българския снабдител вреди в размер на уговорените по контракта неустойки.
Арбитражен иск на "Булгаргаз " против "Газпром Експорт " има ниски шансове за триумф. Дори и да бъде извоюван искът би бил стопански неуместен
Този мотив е на пръв взор привлекателен. При вземане предвид на аргументите за отхвърли на " Газпром Експорт " обаче, същият се оказва заграден от най-малко четири мощни защитни аргумента. Нашият разбор демонстрира, че те са плод на деликатно обмисляне от страна на Русия, с цел да бъде защитен " Газпром Експорт " от възможни искове на засегнатите снабдители в Европейски Съюз. Планът е развъртян в три указа на Владимир Путин - първият от 8 март 2022 година ( " Указ 1 " ), вторият от 1 април 2022 година ( " Указ 2 " ), а третият - от 4 май 2022 година ( " Указ 3 " ).
С Указ 1 президентът на РФ вкарва обща възбрана за експорт на естествени запаси, както и опция за въвеждането на всевъзможен тип ограничаващи ограничения (чл. 1 - член 3). Конкретните естествени запаси, които ще попаднат под възбраната за експорт или ще станат обект на ограничаващи ограничения, както и описът с страни, които ще се смятат за неразрешени според Указ 1, са въпроси, делегирани за решение от Правителството на РФ.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Компании 3 Коментари и разбори 1 Икономика 2 Свят 3 Компании 1 Икономика 2 Коментари и разбори 3 Политика Реклама
Указ 2 открива развой за възнаграждение на доставки на газ в рубли (чл. 2, член 3, член 6 и член 7). Допълнително, в член 15 от Указ 2, се разпорежда на митническите органи на РФ (в съгласуваност с Централната банка на РФ и " Газпромбанк " ) обвързване да изготви правила за надзор на приложението на императивните правила за заплащане признати с Указ 2 и да реализира съпътстващ надзор за съблюдаване на изгответните правила при изискванията на настояща обмяна на информация при реализираните експортни покупко-продажби за доставка на газ от " Газпром Експорт ". Това са значими нюанси, които ще бъдат определящи при повдигането на защитните причини на " Газпром Експорт ".
Указ 3 урежда връзките във връзка реда за осъществяване на отговорности към избрани задгранични кредитори. По силата на Указ 3 (чл. 2-4, член 6) РФ може да забрани всевъзможен експорт, ориентиран към физически и юридически лица, избрани като " вражески " от Русия. С указа се не разрешава търговията с сходни лица, в това число по към този момент подписани и настоящи контракти. Правителството на РФ разполага със независимост да дефинира кои страни и лица ще бъдат избрани като вражески. Общото и в трите указа, е че във всеки един миг съветската администрация, настояща посредством разнообразни свои органи, има свободата да сътвори правна възбрана за " Газпром Експорт " да извърши доставка на газ за " Булгаргаз ". Както ще посочим по-долу, и трите благоприятни условия са нарочни клопки, основани за да защитят " Газпром Експорт " при възможни искове против доставчика. Преди да бъдат задействани заложените клопки обаче, " Газпром Експорт " ще развие първата си отбрана по клаузата за " правда " и/или законова " дерогация " на клаузата за заплащане в долари, която произтича от Указ 2 и императивно наложената там процедура за заплащане в рубли.
Тази отбрана се корени в общото предписание, че страна по контракт не изпада във отговорно несъблюдение по несъмнено обвързване, в случай че осъществяването би влезнало в прорез с експлицитна императивна норма използвана към страната. Макар създателите да нямаме достъп до контракта сред " Газпром Експорт " и " Булгаргаз ", е значимо да посочим, че това предписание нормално е обект на категорично споразумяване сред страните в общоприетата за такива контракти " уговорка за правда ". Но даже договорът сред българската и съветската страна да няма такава уговорка (което е малко вероятно), общото предписание за дерогиране на противоречащи на закона ангажименти ще откри автоматизирано приложение към клаузата за възнаграждение в долари. Така " Газпром Експорт " просто ще пледира, че е задължен да приема заплащане по договорите за доставка на газ единствено по метода разказан в императивните правила на Указ 2, без значение какво са уговорили страните преди приемането на Указ 2, както и че с неговото влизане в действие от 1 април 2022 същата уговорка се смята за дерогирана.
Когато приказва за " едностранна смяна ", държавното управление също по този начин би трябвало да съобрази обстоятелството, че РФ и " Газпром Експром " са разнообразни субекти, и че страни по контракта за доставка на газ са единствено " Газпром Експорт " и " Булгаргаз ", а не РФ. Това значи, че не може да се пришиват дейностите на суверена към тези на комерсиалното сдружение, защото за потребностите на комерсиалното право това са разнообразни правни субекти. Разбира се, постоянно може да се изложи мотив, че в тази ситуация (поради особеностите на режима на Владимир Путин и печалното положение на правовата страна в РФ) корпоративният воал би трябвало да бъде подценен, само че нашият опит демонстрира, че подобен мотив (при действието на използваните процесуални правила за " откриване " на документи в интернационалния търговски арбитраж) би бил жертван.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ