Партиите в последните 48 часа се залутаха сред " Титаник “, Ноевия ковчег и обединението " Вежди “, изключително след връщането на неосъществения втори мандат. Тревогата, която ги обхвана, е основателна, само че още по-видно е объркването им. В мат обаче се оказа президентът, на който някак всички с надцакване се пробват да трансферират, и на процедура даже трансферираха горещия картоф на виновността за предварителните избори. В мат ли е президентът? Отговори на настоящи въпроси дава социологът Кънчо Стойчев в изявление за Радио " Фокус “ ( " Това е България “ ).
- Не, президентът въобще не е в мат, и бъркат тези, които го слагат на една и съща шахматна дъска по този начин, както са политическите партии в страната. Президентът не е страна, той не е политическа партия и по никакъв метод не може да бъде третиран с идентичен критерий. Неговата роля е напълно друга, тя е регламентирана в Конституцията, и той я извършва тъкмо по този начин, както тя е написана. Да, ще сме очевидци на опити той да бъде упрекнат за протичащото се в страната, само че също по този начин ще сме очевидци и на неуспеха на тези опити, защото те са надълбоко безсмислени и лъжовни.
- Адекватно ли е държанието на политическите партии? Изведнъж се оказа, че последните, които не са минали през парламентарната
рулетка, до една желаеха третия мандат.
- Поведението им е изцяло съответно. Предполагам ще ви изненадам с сходен отговор и по тази причина незабавно ще поясня. Дали едно нещо е съответно или не е съответно, зависи от гледната точка – съответно за кого? Ако вземем на първи проект ползите на България, на нашата татковина, държанието несъмнено е изцяло несъответстващо, тъй като персонално аз не виждам партии, които въобще да се интересуват от ориста на България в тази обстановка.
Но в случай че погледнем протичащото се от позиция на техните тесни партийни ползи, те се държат изцяло съответно, т.е. те следват онази крива, която си показват, че е в техен интерес. За страдание в главите им, в груповите органи и самостоятелните глави, тематиката за локалните избори е доста по-важна от тематиката за ориста на България. А тематиката за локалните избори фактически е значима от партийна позиция, защото знаем, че това са най-важните избори, и те в действителност раздават действителната власт в България, защото локалната власт е действителната власт в България.
- При това състояние вие какъв % възможност давате за съставяне на държавно управление с третия мандат?
- Процентът е най-малък. Излишно е да посочвам съответна стойност, в действителност е най-малък. Оставам по този начин напълно леко отворена врата, защото не смятам, че въпреки всичко живеем в изцяло съдбоносен свят и че всичко е авансово решено. Минимален късмет има. Даже в случай че погледнем и чисто случайността – живеем в доста динамичен, извънредно спешен свят, и трагични събития могат да станат във всяка секунда и миг, и това да промени картината и в България. Да, ние сме съставка от този свят, от дейната част на този свят, и подвластен по принцип ужасно доста от този свят, а в тази рецесия, имам поради и войната, която се води, ние напълно подвластен.
- Очевидно е, че в случай че се стигне до осъществяване на проучвателния трети мандат, без взаимни отстъпки няма да мине. Кой ще ги направи и какви могат да бъдат те?
- Труден въпрос, защото изисква гадателство, изисква знания от отвъдното. Аз нямам достъп до отвъдното. Но все по-очевидно става, че без присъединяване на първите две политически сили, а това са ГЕРБ и " Продължаваме промяната “, без някакъв тип консенсус, не, не можем да приказваме за консенсус, само че за компромис във всички случаи, устойчиво ръководство не може да се реализира. Всяка друга структура би била прекомерно уязвима. Така че пътят напред значително, напред имам поради към опция за сформиране на държавно управление, фактически минава през връзките сред ГЕРБ и " Продължаваме промяната “. Ако там нещо се промени, в случай че там се откри компромис, най-вероятно би могло да имаме държавно управление. Но мъчно ми е да допускам, че ще се случи.
- А дали пътят за компромиса не минава и през основния прокурор Иван Гешев, т.е. през неговото премахване, или както на всекидневен език се споделя, простете на израза, през главата и с цената на главата на Иван Гешев?
- Чисто незадълбочено видяно наподобява разумно това, което казвате, само че всеки по-сериозен взор върху обстановката демонстрира, че не от това зависи сега сформирането на държавно управление в България. Някак си прекомерно обикновено е да се мисли, че в действителност целият голям, тежък, комплициран, спешен и сериозен политически развой се крепи на раменете на една персона, пък която и да е била тя, и някак си като я махнем тази персона, ще стане доста хубаво, или пък примерно като вземем друга персона, сложим някоя – историята не е построена тъкмо по този метод, без значение че много филми и литература я показват в тази светлина. Не, не е издигнато всичко върху една персона.
- Зададох ви този въпрос, стъпвайки върху думите на Асен Василев – един от съпредседателите на " Продължаваме промяната “, съгласно които в случай че Христо Иванов като предстоящ мандатоносител предложи цели като конституционна промяна с следствието на основния прокурор, ГЕРБ няма да го поддържат, в случай че не създадат това, " Продължаваме промяната “ няма да го поддържат. Зададох ви въпроса поради тези думи, които въобще не звучат софистично.
- Ако се стигне до мандат на " Демократична България “, аз не бих се учудил в зала ГЕРБ да поддържа подобен мандат. След това обаче е мъчно да си фантазираме. Но това изцяло го смятам за реалистично, да, Борисов да поддържа Христо Иванов, и да каже: " Ето, ние вършим всичко в името на България, даже и това го вършим “. Но в случай че подобен мандат бъде осъществен и подсилен, то напълно ясно е, че ние сме на първо място парламентарна република, и че всяко едно решение ще се взима в Народното събрание, т.е. компликацията ще бъде не пред Борисов, а пред господин Христо Иванов или надлежно екипа, посочен от него или тази партия, защото да се ръководи не просто в малцинство, а да се ръководи в доста мощно, доста тежко малцинство, е извънредно тънка работа, която не виждам кой може да го направи в България в този миг.
- Понеже казвате, че нямате да бъдете сюрпризиран в случай че ГЕРБ поддържа в зала този мандат…
- Изобщо няма да се изненадам.
- Да, обаче Десислава Атанасов, която е ръководител на парламентарната им група, пуска студения душ: " ГЕРБ поддръжка няма да даде безплатно на никого “.
- Знаете ли, към този момент сме се нагледали на изявления, които безусловно през 4 часа могат да сменят посоката. Отново като контрааргумент на това, което вие цитирахте, да изтъквам примерно, какво споделя през вчерашния ден ли беше, оня ден ли, господин Бойко Борисов, който сподели, че Христо Иванов е един прелестен човек, работил е с него, има вяра му и той е почтен човек.
- Да, предложи го за министър председател.
- И го предложи за министър председател. Така че вижте, несъмнено човек в случай че е деликатен, може единствено за последните 24 часа да извади още 2-3 цитата, които също да са разнобойни, да са си противоречащи. Политиката и това съдържа – една такава позиционна война на думи. Много пъти сходни изявления и тестови изявления, нямат нищо общо с действителни планове, само че пък това е единственият метод да се тества политическата конюнктура, политическият конкурент или политическият другар, по този начин да се каже. Не бива да се учудваме, никой няма да обидя уповавам се, и никой няма да стресна с изказванието, че някак си да търсим истината в думите на политиците е наивно и неуместно. Там е друга играта.
- Да, само че хората съдят по техните думи. Те са гласоподаватели, те са слушатели, те съдят по това, което им приказват, и се объркват.
- Не бих определил българите като чак толкоз жертви и наивни. Българинът е доста крепко стъпило на земята създание. Българинът не се лъже чак толкоз елементарно и българинът не има вяра чак толкоз на думи. В последна сметка българинът гледа и дейностите и делата. Проблемът с българския гласоподавател, с нас, с всички българи и с нашите тези непрекъснати избори, които към този момент има напоследък, е, сякаш не си даваме задоволително сметка за личните си ползи и че не гласуваме съгласно действителните си житейски и витални ползи, а доста постоянно робуваме на някакви други фантасмагории, такъми или постоянно и просто житейски зависимости, които не всеки път съответстват с интереса на страната като подобен.
- Който и водач да получи досието с третия мандат, ще получи и съответните негативи с нея. Допускам, че вие ще се съгласите, тъй като той и партията му ще бъдат тези, които ще провокират следващите пети избори за 2 години. Тогава по какъв начин по-късно ще се разчете ходът на президента?
- Напълно съм склонен с това изказване, и дори бих оприличил този трети мандат като граната, на която й е махнат предпазителя – който я вземе, тя ще избухне в неговите ръце. Това прави обстановката и доста забавна, и доста рискована. Но в случай че съм прав, в случай че вие сте прави в тези разсъждения, то всичко това води към извода, че държавно управление няма да бъде формирано.
- А каква е обстановката сега, толкоз ли е необикновена за страната ни?
- България е относително млада народна власт. Не сме имали време, само че сме се нагледали на премного неща. Аз не бих се наел да настоявам, че това е някаква чрезвичайна, ненормална обстановка. Това е обстановка, която се развива, популярност Богу, напълно в границите на конституционните разпореждания, и в последна сметка и в духа на едно демократично развиване. Тази карта да се случат поредност от изключителни избори е част от колодата на демократичния развой. Значи, в тестето от карти тази карта я има, и ние сме я виждали не в една и две страни. Класическият случай е примерно Италия – знаем, че италианците направиха, не си припомням тъкмо фактически, примерно за 40 години 50 избори, нещо от сорта. Във всички случаи доста чести избори. В подобен случай би трябвало да си дадем сметка, че нещо има да се пречиства – нашето общество има какво да пречиства, то водата се пречиства посредством минаване през доста камъни, споделят старите хора. Така че ние сме в развой най-вероятно на пречистване на водата, на минаване през голям брой камъни. Това по никакъв метод не трябва да тълкуваме като съдбовно или като единствено по себе си спешно. Слава Богу, имаме мъдра, рационална Конституция, и както виждаме, страната не остава без ръководство, дори бих споделил, че сега страната се ръководи по-добре, в сравнение с преди.
- А изправени ли сме пред преформулиране или поправяне на партийната система, на политическата система?
- Това е малко дървено желязо, защото кой да я ремонтира тази политическа система? Все имаме същите политици. Т.е. барон Мюнхаузен да се хване за косите и да се повдигне във въздуха, някак си не се получава. Всяка политическа система в действителност си минава през естествени процеси на еволюция, и доста постоянно тази еволюция минава и през неправилни ходове, проби-грешки, краткотрайно утежняване. Но по този начин или другояче политическият развой в демократическата система има своя път, има своята логичност, има своята еволюция, въпросът е час по-скоро да я извървим тази еволюция. И тя не е задача на един политик или на една или друга партия, тя ненапълно е обвързвана с еволюция на цялото ни общество, на гражданското ни схващане на нас като гласоподаватели. Някак си по-конструктивно постоянно ми се е коствало, когато има тежък проблем човек първо да огледа себе си и да търси казуса в себе си, а не просто и постоянно за всеки проблем да сочи някои или някой.
- При това състояние какъв 49-и парламент ни чака? Казахте преди няколко месеца за " Фокус “, че партиите построиха освен червени линии, а стени между тях, тъй че мъчно ще вземат завоя, мъчно ще прескочат тези зидове. При това състояние в 49-ия парламент при същата картина или аналогична такава какво да чакаме?
- Да чакаме радикално друга картина значи да чакаме, че за 60 дни ние, гласоподавателите в България, тези 5 милиона души, сме се радикално трансформирали. Да, в случай че за 60 дни радикално се променим, най-вероятно ще добием някаква радикално друга картина в Народното събрание. Това ми се вижда малко евентуално и дори измислица ми се вижда. Така че в дребна или в по-голяма степен ние ще получим сходна конструкция, сходна настройка. Не желая да кажа, че една партия да има 5-10 депутата повече или по-малко не е без значение, въобще не е без значение. Но най-важното, което би следвало да се случи и нека да се надяваме да се случи, е, че тази поредност от предварителни избори, която ни застигна, може да докара до едно узряване в политическата класа, политическите водачи, които да станат доста по-внимателни в преценките си, изключително в говора си, които да престанат непрестанно да стоят в страни, да копаят изкопи. Да, когато има избори, когато има съревнование, битка и конкуренция са нужни, само че за момент не би трябвало да се не помни, че изборите са моментно положение, краткотрайно, по-късно идва моментът да се ръководи, и че би трябвало някак си да се ръководи, че би трябвало тези политици, които са се конкурирали, да могат да се погледнат в очите и според от националния избор да намерят онази композиция, която да удовлетвори главната функционалност, главната задача на демокрацията – да излъчва читаво ръководство. Дано се научат нашите политици от тези няколко опита, че елементарно се приказва, само че най-добре преди да се приказва доста, доста повече да се мисли, т.е. 10 пъти мери, по-късно режи. А нашите 10 пъти режат, май че и пропущат въобще да мерят.
- И да мислят. А кои са дребните камъчета, които обръщат колите на партиите?
- Никой не е предпазен от неверно изявление, от яд, от пресоляване на манджата. Но огромните, сериозните неща в историята не стават от такива дребни камъчета. Проблемите, с които се сблъсква българският политически живот и ние, като гласоподаватели, отново споделям, с проблеми на зрялост на нашето общество, и за жалост с проблеми и в гънките на нашия народен темперамент, на нашето национално самоизживяване, като най-кратко бих посочил този проблем по този начин: ние сме прекомерно доста разединени, ние нямаме същинска общественост тук между тях. Да, популярност Богу, имаме някаква крайна общественост, която ни крепи, това е фамилията, най-близките, България това я крепи, само че нас ни липсва онази гражданска заедност, която да ни разреши колкото и разнообразни възгледи да имаме, да движим кораба, който се назовава " България “, в вярна посока, и то с по-голяма скорост. Това са мудни процеси, това няма да стане от през днешния ден за изборния ден или идващия избирателен ден, или за по-следващия избирателен ден. Това са процеси на узряване на нацията. За страдание би трябвало да кажа, че историята познава и обстановки, и случаи, при които съответната нация не узрява, а умира и изчезва. Дано това не се случи с България.
Автор: Цоня Събчева
Агенция " Фокус " 
