Президентът Радев свиква до месец новото Народно събрание
Парламентарните избори към този момент са минало, откакто България даде своя глас за състава на новия 45-и парламент. Сега Конституцията „ трансферира топката “ в полето на президента Румен Радев, който е задължен в едномесечен период да насрочи първото съвещание на новото Народно заседание. Според член 75 от главния закон на страната, в случай че това не се случи, съвещанието може да се свика и от една пета от народните представители. Досега обаче историята не познава случай, в който президентът да е забавил решението си цялостен месец. Вероятно Радев също няма да чака до 4 май, още повече след вчерашното му изявление, че изборите трябвало да бъдат още през предходната година. Дори в случай че някоя от партиите оспори резултатите от вота, това не пречи на президента да свика съвещанието.
За да насрочи първата колекция на Народното събрание обаче, президентът би трябвало да изчака ЦИК да разгласи окончателните резултати от вота. Според специалисти напълно разумно е Радев да „ свири общ брой “ на новите депутати в средата на април. Народното събрание се нуждае от най-малко 1 работен ден, с цел да си гласоподава управление, след което би трябвало да бъде избран съставът на парламентарните комисии и да се създаде устав за работата на Народното събрание.
В същото време президентът стартира подготовка за връчване на мандат за сформиране на държавно управление. Той организира съвещания с парламентарните групи. Най-многочислената от тях първа би трябвало да излъчи претендент за министър-председател, който да получи мандата за сформиране на държавно управление.
Интересен факт е, че в закона няма посочен период, в който президентът би трябвало да връчи първия мандат. Той обаче надали ще се бави доста, защото през това време ще продължи да ръководи сегашният кабинет. Първата политическа мощ, съгласно резултата от изборите, пък разполага с една седмица, с цел да предложи посредством министър-председателя си състав на държавното управление.
Ако това не се случи, правото да сформира кабинет получава втората по бройка парламентарна група, която също има 7-дневен период, с цел да го стори. Ако и тя не успее, президентът има правото по свое убеждение да връчи мандат за сформиране на държавно управление на някоя от другите парламентарни сили, а срокът отново е едноседмичен.
Ако един от трите опита за сформиране на кабинет е минал сполучливо, тогава президентът предлага на Народното събрание да избере оферти претендент за министър-председател, който пък показва структурата и състава на своя кабинет.
При състояние че не се реализира единодушие за сформиране на държавно управление, президентът е длъжен да назначи служебно държавно управление, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори най-късно до два месеца.
За да насрочи първата колекция на Народното събрание обаче, президентът би трябвало да изчака ЦИК да разгласи окончателните резултати от вота. Според специалисти напълно разумно е Радев да „ свири общ брой “ на новите депутати в средата на април. Народното събрание се нуждае от най-малко 1 работен ден, с цел да си гласоподава управление, след което би трябвало да бъде избран съставът на парламентарните комисии и да се създаде устав за работата на Народното събрание.
В същото време президентът стартира подготовка за връчване на мандат за сформиране на държавно управление. Той организира съвещания с парламентарните групи. Най-многочислената от тях първа би трябвало да излъчи претендент за министър-председател, който да получи мандата за сформиране на държавно управление.
Интересен факт е, че в закона няма посочен период, в който президентът би трябвало да връчи първия мандат. Той обаче надали ще се бави доста, защото през това време ще продължи да ръководи сегашният кабинет. Първата политическа мощ, съгласно резултата от изборите, пък разполага с една седмица, с цел да предложи посредством министър-председателя си състав на държавното управление.
Ако това не се случи, правото да сформира кабинет получава втората по бройка парламентарна група, която също има 7-дневен период, с цел да го стори. Ако и тя не успее, президентът има правото по свое убеждение да връчи мандат за сформиране на държавно управление на някоя от другите парламентарни сили, а срокът отново е едноседмичен.
Ако един от трите опита за сформиране на кабинет е минал сполучливо, тогава президентът предлага на Народното събрание да избере оферти претендент за министър-председател, който пък показва структурата и състава на своя кабинет.
При състояние че не се реализира единодушие за сформиране на държавно управление, президентът е длъжен да назначи служебно държавно управление, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори най-късно до два месеца.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ