Могат ли да бъдат отложени парламентарните избори
Парламентарните избори са планувани за 4 април с декрет на президента Румен Радев. В момента тече тяхната подготовка и формалният месец за предизборна акция, само че могат ли изборите да бъдат отсрочени. Този въпрос зачести през последните два дни, поради внезапното нарастване на инфектираните с ковид, прогнозите на здравните управляващи, че то ще продължи още две-три седмици (тоест до и след датата на вота) и предстоящото.
Да, изборите за идващия парламент могат да бъдат отсрочени , дадоха отговор адвокати пред " Дневник ". И рецесията с ковид може да бъде мотив за това, само че с цел да бъде взето такова решение първо Народното събрание би трябвало да разгласи изключително състояние (такова имаше през предходната година от 13 март до 13 май за първите ограничаващи ограничения, само че оттогава те се вкарват посредством оповестяване на " изключителна епидемиологична конюнктура " от правителството).
Засега обаче политическите сили и институциите не са коментирали тази опция . Евентуално отсрочване на изборите получава и спорни оценки - едната е, че това е неприемливо " служебно " удължение на мандата на сегашната власт, а другата е противоположната, че в случай че епидемията смъкна изборната интензивност -.
Технология и настройки
Според Конституцията, в случай че има изключително състояние, избори не се организират, а срокът на пълномощията на Народното събрание се удължава до отпадането му. То обаче може да бъде оповестено до 25 март - деня, в който 44-ият парламент ще бъде закрит, по искане на Министерския съвет. За задачата би трябвало да бъде свикано изключително съвещание (депутатите сега са в предизборна ваканция) - от ръководителя на Народното събрание, от държавното управление, от президента или от 48 депутати.
По Конституция (чл. 100) има и още една догадка, в която е планувана роля на президента: " Президентът афишира състояние на война при въоръжено нахлуване против страната или при нужда от наложително осъществяване на интернационалните отговорности, военно или друго изключително състояние, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се привиква неотложно, с цел да се произнесе по решението ".
Според доцент Наталия Киселова, учител по конституционно право в Софийския университет " Св. Климент Охридски ", някогашен секретар по правните въпроси на президента Росен Плевнелиев, тази догадка обаче важи единствено при война, защото като президентът е главнокомандващ армията. Затова той не може да разгласи изключително състояние по медицински аргументи и това е прерогатив само на държавното управление.
Така остава единствена опция - министър председателят Бойко Борисов да изиска, Народното събрание да утвърди изключително състояние и изборите да бъдат анулирани. По неофициална информация депутати не знаят да се обмисля подобен вид.
На питане на " Дневник " от държавната осведомителна работа дадоха отговор, че държавното управление не е обсъждало тематиката за въвеждане на изключително състояние в страната , нито отсрочване на изборите .
От президентството не разясниха публично тематиката. По неофициална информация на " Дневник " и в екипа на Румен Радев - тя не е обсъждана.
Какви са разновидностите
" Обявяването на изключително състояние може да е със период - да вземем за пример за 10-20 или повече дни, или несигурно. Във втория случай Народното събрание би трябвало още веднъж да се събере и да анулира изключителното състояние. Едва след отпадането му президентът може да насрочи нови избори ", изясни доцент Наталия Киселова.
Тя напомни, че на консултациите при президента Румен Радев преди изборите съвсем всички партии са били единомислещи, че изборите би трябвало да са на първата допустима дата. Затова президентът (той също оферираше най-ранна дата - 28 март - б.а.) се е съобразил с тях. От ГЕРБ тогава твърдяха, че им би трябвало единствено една седмица, с цел да поправят Изборния кодекс. Докато адвокати призоваваха да се избере по-късна дата - в края на април или при започване на май - точно с цел да се избегне третата вълна на пандемията, която беше предвидима.
Според доцент Киселова сред 26 март и вечерта на 3 април Народното събрание може да се самосвика единствено по своя самодейност - една пета от тях или ръководителят им. Тогава той също може да гласоподава предложение, импортирано от държавното управление, за оповестяване на изключително състояние.
Според доцент Данаил Смилов, който е учител по политология в Софийския университет, разновидността с оповестяване на изключително състояние не е реален. Той напомни, че преди година се е забелязала консолидация в поддръжка на крайната мярка - изключително състояние, само че в този момент няма учредения да се чака такава поддръжка.
Проблемът с карантинираните
Увеличаването на броя на болните от COVID-19 води и до увеличение на броя на карантинираните, които ще би трябвало да гласоподават с мобилна урна, само че могат да подават заявки за това единствено до 31 март. Това също провокира въпроси за ограничението на повече хора на правото им на глас или за невъзможността други да го създадат, поради организацията на вота за тях.
На въпрос на " Дневник " какво ще предприеме държавното управление, с цел да не се допусне ограничение на изборните права на жителите и че ниска изборна интензивност съгласно социологическите изследвания работи за ГЕРБ като " служебна победа ", от държавната осведомителна работа дадоха отговор: " Условията, в които се организират изборите, са идентични за всички участници в тях и всевъзможни спекулации за служебна победа на който и да било, са безпочвени ".
На въпрос дали има време Конституционният съд (КС) да бъде сезиран и да се произнесе във връзка с периода 31 март за заявяване на мобилна изборна урна, с цел да не бъдат лимитирани изборните права на жителите, които бъдат карантинирани по-късно, доцент Наталия Киселова уточни, че към този момент има казус. През 2009 година Конституционен съд се е произнесъл в границите на 5 дни. Проблемът е обаче дали има кой да го сезира, дали в случай че е сезиран, би отменил въпросния период и дали изборната администрация би съумяла да обезпечи мобилни урни на всички карантинирани.
Адвокат Силвия Петкова, която прикани да бъде сезиран Конституционния съд, с цел да отстрани рестриктивните мерки за гласоподаване на карантинираните след 31 март, сподели за " Дневник ", че съгласно нея оповестяването на ново изключително състояние за продължение пълномощията на актуалното 44-то Народно заседание би довело до пораждане на подозрение за тъпчене на демократичните правила и опит за определяне на властническо ръководство.
" Не считам, че отсрочване на изборите е належащо и считам, че те могат да бъдат извършени безвредно и при спазване на всеобщото изборно право. България имаше задоволително време да черпи опит от други европейски страни като Холандия, Чехия и Хърватия, където беше основана организация за отбягване скупчването на хора и реализирането на физически контакт сред гласоподавателите и изборните комисии (напр. въвеждане на тридневни избори, машинно гласоподаване, без да се постанова излизане от автомобила на гласоподавателя, гласоподаване посредством прокурист или по поща, както и електронно гласуване).
При съществуване на задоволителна политическа воля и при оставащи съвсем три седмици до изборния ден, Народното събрание и Централната изборна комисия разполагат с задоволително време за основаване на сходна организация ", сподели юрист Петкова.
Всичко най-важно за идните избори -
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Да, изборите за идващия парламент могат да бъдат отсрочени , дадоха отговор адвокати пред " Дневник ". И рецесията с ковид може да бъде мотив за това, само че с цел да бъде взето такова решение първо Народното събрание би трябвало да разгласи изключително състояние (такова имаше през предходната година от 13 март до 13 май за първите ограничаващи ограничения, само че оттогава те се вкарват посредством оповестяване на " изключителна епидемиологична конюнктура " от правителството).
Засега обаче политическите сили и институциите не са коментирали тази опция . Евентуално отсрочване на изборите получава и спорни оценки - едната е, че това е неприемливо " служебно " удължение на мандата на сегашната власт, а другата е противоположната, че в случай че епидемията смъкна изборната интензивност -.
Технология и настройки
Според Конституцията, в случай че има изключително състояние, избори не се организират, а срокът на пълномощията на Народното събрание се удължава до отпадането му. То обаче може да бъде оповестено до 25 март - деня, в който 44-ият парламент ще бъде закрит, по искане на Министерския съвет. За задачата би трябвало да бъде свикано изключително съвещание (депутатите сега са в предизборна ваканция) - от ръководителя на Народното събрание, от държавното управление, от президента или от 48 депутати.
По Конституция (чл. 100) има и още една догадка, в която е планувана роля на президента: " Президентът афишира състояние на война при въоръжено нахлуване против страната или при нужда от наложително осъществяване на интернационалните отговорности, военно или друго изключително състояние, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се привиква неотложно, с цел да се произнесе по решението ".
Според доцент Наталия Киселова, учител по конституционно право в Софийския университет " Св. Климент Охридски ", някогашен секретар по правните въпроси на президента Росен Плевнелиев, тази догадка обаче важи единствено при война, защото като президентът е главнокомандващ армията. Затова той не може да разгласи изключително състояние по медицински аргументи и това е прерогатив само на държавното управление.
Така остава единствена опция - министър председателят Бойко Борисов да изиска, Народното събрание да утвърди изключително състояние и изборите да бъдат анулирани. По неофициална информация депутати не знаят да се обмисля подобен вид.
На питане на " Дневник " от държавната осведомителна работа дадоха отговор, че държавното управление не е обсъждало тематиката за въвеждане на изключително състояние в страната , нито отсрочване на изборите .
От президентството не разясниха публично тематиката. По неофициална информация на " Дневник " и в екипа на Румен Радев - тя не е обсъждана.
Какви са разновидностите
" Обявяването на изключително състояние може да е със период - да вземем за пример за 10-20 или повече дни, или несигурно. Във втория случай Народното събрание би трябвало още веднъж да се събере и да анулира изключителното състояние. Едва след отпадането му президентът може да насрочи нови избори ", изясни доцент Наталия Киселова.
Тя напомни, че на консултациите при президента Румен Радев преди изборите съвсем всички партии са били единомислещи, че изборите би трябвало да са на първата допустима дата. Затова президентът (той също оферираше най-ранна дата - 28 март - б.а.) се е съобразил с тях. От ГЕРБ тогава твърдяха, че им би трябвало единствено една седмица, с цел да поправят Изборния кодекс. Докато адвокати призоваваха да се избере по-късна дата - в края на април или при започване на май - точно с цел да се избегне третата вълна на пандемията, която беше предвидима.
Според доцент Киселова сред 26 март и вечерта на 3 април Народното събрание може да се самосвика единствено по своя самодейност - една пета от тях или ръководителят им. Тогава той също може да гласоподава предложение, импортирано от държавното управление, за оповестяване на изключително състояние.
Според доцент Данаил Смилов, който е учител по политология в Софийския университет, разновидността с оповестяване на изключително състояние не е реален. Той напомни, че преди година се е забелязала консолидация в поддръжка на крайната мярка - изключително състояние, само че в този момент няма учредения да се чака такава поддръжка.
Проблемът с карантинираните
Увеличаването на броя на болните от COVID-19 води и до увеличение на броя на карантинираните, които ще би трябвало да гласоподават с мобилна урна, само че могат да подават заявки за това единствено до 31 март. Това също провокира въпроси за ограничението на повече хора на правото им на глас или за невъзможността други да го създадат, поради организацията на вота за тях.
На въпрос на " Дневник " какво ще предприеме държавното управление, с цел да не се допусне ограничение на изборните права на жителите и че ниска изборна интензивност съгласно социологическите изследвания работи за ГЕРБ като " служебна победа ", от държавната осведомителна работа дадоха отговор: " Условията, в които се организират изборите, са идентични за всички участници в тях и всевъзможни спекулации за служебна победа на който и да било, са безпочвени ".
На въпрос дали има време Конституционният съд (КС) да бъде сезиран и да се произнесе във връзка с периода 31 март за заявяване на мобилна изборна урна, с цел да не бъдат лимитирани изборните права на жителите, които бъдат карантинирани по-късно, доцент Наталия Киселова уточни, че към този момент има казус. През 2009 година Конституционен съд се е произнесъл в границите на 5 дни. Проблемът е обаче дали има кой да го сезира, дали в случай че е сезиран, би отменил въпросния период и дали изборната администрация би съумяла да обезпечи мобилни урни на всички карантинирани.
Адвокат Силвия Петкова, която прикани да бъде сезиран Конституционния съд, с цел да отстрани рестриктивните мерки за гласоподаване на карантинираните след 31 март, сподели за " Дневник ", че съгласно нея оповестяването на ново изключително състояние за продължение пълномощията на актуалното 44-то Народно заседание би довело до пораждане на подозрение за тъпчене на демократичните правила и опит за определяне на властническо ръководство.
" Не считам, че отсрочване на изборите е належащо и считам, че те могат да бъдат извършени безвредно и при спазване на всеобщото изборно право. България имаше задоволително време да черпи опит от други европейски страни като Холандия, Чехия и Хърватия, където беше основана организация за отбягване скупчването на хора и реализирането на физически контакт сред гласоподавателите и изборните комисии (напр. въвеждане на тридневни избори, машинно гласоподаване, без да се постанова излизане от автомобила на гласоподавателя, гласоподаване посредством прокурист или по поща, както и електронно гласуване).
При съществуване на задоволителна политическа воля и при оставащи съвсем три седмици до изборния ден, Народното събрание и Централната изборна комисия разполагат с задоволително време за основаване на сходна организация ", сподели юрист Петкова.
Всичко най-важно за идните избори -
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ