Бюджетната комисия одобри премахването на законовия праг за дефицит в хазната
Парламентарната комисия по бюджет и финанси утвърди на първо четене препоръчаните от Министерския съвет промени в Закона за обществените финанси, които плануват унищожаване на законоустановения предел за бюджетен недостиг в размер на 3% от Брутният вътрешен продукт.
Както "Банкеръ " към този момент писа, промените се вършат, тъй като заложеният недостиг за 2020 година надвишава тази преграда. Според плановете на финансовия министър Кирил Ананиев държавната хазна в идващите три години неизбежно ще завършва на минус. Правителството фиксира бюджетен недостиг от 5.2 милиарда лева за 2020 година и още 4.9 милиарда лева за 2021 година, т.е. общо над 10 милиарда лева за две години. Съотношението на недостига по отношение на Брутният вътрешен продукт е надлежно 4.4% и 3.9 % и едвам през 2023 година се чака дефицитът да намалее до 1.8% от Брутният вътрешен продукт.
Чрез измененията в Закона за обществените финанси се позволява на изпълнителната власт да надвиши този размер на недостига "при изключително събитие ", каквото е да вземем за пример рецесията в резултат на ковид.
Другата основна смяна е обвързвана с преразпределителната роля на страната. В момента страната може да преразпределя до 40% от Брутният вътрешен продукт, т.е. разноските в бюджета като сума не би трябвало да са по-големи. Новата концепция е от разходната част на консолидираната фискална стратегия бъдат извадени разноските по линия на Европейския съюз, т.е. от еврофондовете - проектът за възобновяване на Европа и антикризисните схеми като инструмента SURE, по който страната ни получи заем в размер на 511 млн. евро.
В проектозакона се планува и неусвоените спомагателни разноски по бюджетите на министерствата да бъдат пренасочвани по други политики с решение на министъра на финансите. Според финансовото министерство по този метод страната ще получи по-голяма еластичност при ръководството на обществените средства и при премахването на рестриктивните мерки за асимилиране на парите.
Предстои измененията в Закона за обществените финанси да минат на първо и второ четене в пленарната зала.
Както "Банкеръ " към този момент писа, промените се вършат, тъй като заложеният недостиг за 2020 година надвишава тази преграда. Според плановете на финансовия министър Кирил Ананиев държавната хазна в идващите три години неизбежно ще завършва на минус. Правителството фиксира бюджетен недостиг от 5.2 милиарда лева за 2020 година и още 4.9 милиарда лева за 2021 година, т.е. общо над 10 милиарда лева за две години. Съотношението на недостига по отношение на Брутният вътрешен продукт е надлежно 4.4% и 3.9 % и едвам през 2023 година се чака дефицитът да намалее до 1.8% от Брутният вътрешен продукт.
Чрез измененията в Закона за обществените финанси се позволява на изпълнителната власт да надвиши този размер на недостига "при изключително събитие ", каквото е да вземем за пример рецесията в резултат на ковид.
Другата основна смяна е обвързвана с преразпределителната роля на страната. В момента страната може да преразпределя до 40% от Брутният вътрешен продукт, т.е. разноските в бюджета като сума не би трябвало да са по-големи. Новата концепция е от разходната част на консолидираната фискална стратегия бъдат извадени разноските по линия на Европейския съюз, т.е. от еврофондовете - проектът за възобновяване на Европа и антикризисните схеми като инструмента SURE, по който страната ни получи заем в размер на 511 млн. евро.
В проектозакона се планува и неусвоените спомагателни разноски по бюджетите на министерствата да бъдат пренасочвани по други политики с решение на министъра на финансите. Според финансовото министерство по този метод страната ще получи по-голяма еластичност при ръководството на обществените средства и при премахването на рестриктивните мерки за асимилиране на парите.
Предстои измененията в Закона за обществените финанси да минат на първо и второ четене в пленарната зала.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ