Парите, изпращани у нас от българите живеещи и работещи в

Парите, изпращани у нас от българите живеещи и работещи в чужбина, понижиха с цели 8 пъти, демонстрират предварителните данни на Българската национална банка. За първите два месеца на актуалната година, емигрантските прехвърляния са едвам 24.8 млн. евро. Това е близо 8 пъти по-малко по отношение на същия интервал на предходната година, когато сумата възлизаше на 198.2 млн. евро.

Спадът е логически, защото доста българи живеещи в чужбина бяха принудени или да се приберат в родината, или да спрат да пращат средства, поради COVID-19. Пандемията се развихри през месец март предходната година. Именно от март 2020 година насам огромният паричен поток пресъхна, което изяснява и внушителното намаляване.

Преди рецесията, емигрантските прехвърляния възлизаха на към 80-100 млн. евро месечно. След настъпването на пандемията, потокът понижа фрапантно до към 15 млн. евро месечно, като изключение прави единствено месец март, когато сумата бе близо 40 млн. евро.


Българските емигранти внезапно понижиха сумите, които изпращат...

През месеците януари и февруари на актуалната година, паричните прехвърляния възлизат на надлежно 11.9 млн. евро и 12.9 млн. евро. За съпоставяне, преди година изпратените средства бяха 95.2 млн. евро за януари и 103 млн. евро за февруари.

Така поради COVID-19, общата сума на емигрантските прехвърляния за 2020 година се сви до близо 340 млн. евро. В предишни години парите от чужбина прекосяваха границата от 1 милиарда евро.

Истинският размер на парите пращани у нас от българи в чужбина остава тайнственост. Официалната статистика се базира на оценки на Българска народна банка, защото след 2016 година доставчиците на платежни услуги нямат задължението да дават данни на централната банка за този тип прехвърляния, излиза наяве от методологията на Българска народна банка.


Все по-малко пари изпращат на роднините си българите, работещи в чужбина. Спадът в паричните преводи...

Според разнообразни специалисти, същинският размер на изпращаните средства варира сред 2 и 3 милиарда евро през предишни години.
Колко са значими парите от чужбина?

У нас съществува спор дали българската стопанска система е подвластна от парите изпращани от чужбина. От една страна, тези средства фактически са значими за част от популацията, само че от друга – размерът им по отношение на Брутният вътрешен продукт на страната не е стряскащо висок.

По данни на Световната банка, през 2019 година приходите от емигрантски прехвърляния у нас възлизат на 3.5% от Брутният вътрешен продукт на страната. За съпоставяне, тези парични потоци се равняват на 6.63% от Брутният вътрешен продукт на Хърватия, 3.49% от Брутният вътрешен продукт на Латвия, 2.97% от Брутният вътрешен продукт на Румъния и близо 1% от Брутният вътрешен продукт на Франция. Ако използваме формалните данни на Българска народна банка, то сумата от чужбина би била под 2% от Брутният вътрешен продукт в най-силните си години.

България се подрежда на второ място в Европейски Съюз по това отношение, в случай че гледаме данните на Световната банка, само че е надалеч от други трети страни отвън " клуба на богатите ". По разнообразни оценки да вземем за пример, емигрантските прехвърляния се равняват на към 10% от Брутният вътрешен продукт на Сърбия.

Според някои анализатори, могат да имат и директна връзка с размера на депозитите у нас.

Така или другояче, всеобщата емиграция е обезпокоителен фактор за България, а размерът на сумата изпраща от чужбина е стеснителен знак за икономическите и демографски процеси у нас.

Автор: Мартин Леков