Установиха причина №1 за стреса сред българите, всеки е застрашен
Парите или по-скоро неналичието им, е причина 49% от българите да се усещат уплашени. Това демонстрира социологическо изследване на IPSOS в 12 страни, по поръчка на “Хуавей”, измежду които и България, което демонстрира по какъв начин равнището на стрес и тревога са се трансформирали през последните месеци, кои са главните източници на стрес и по какъв начин хората се оправят с него,
Данните демонстрират, че с изключение на финансови проблеми, 46% от българите имат изцяло възприятие на тревога, а 44% са уплашени поради здравословното си положение. Една пета от хората у нас се тревожат да не останат без работа, до момента в който 19% не са задоволени от брака си, а 14% имат проблеми в работата.
В множеството изследвани страни картината за напрежението на хората е сходна, въпреки и персоналните здравословни проблеми и тези на роднините да са посочвани по-рядко.
В Хърватска обаче претовареността със отговорности и задания е доста по-често даван отговор, а в Австрия персоналните здравни проблеми са на едно равнище (35%) с възприятието за неустановеност, при още веднъж водещ отговор (45%), обвързван с финансовите проблеми.
Оказва се, че ние сме минимум уплашени по отношение на народите в прилежащите ни страни, взели участие в изследването. 67% от българите се усещат разтревожени, като всеки втори е станал по-стресиран в последните месеци, поради възникването на пандемията от COVID-19 и ограниченията за изолираност, които бяха в действие през април и май тази година.
Въпреки че делът на уплашените хора е много повече от половината интервюирани и един от най-високите измежду 12-те изследвани страни, това не е най-високият % в проучването. По-стресирани от нас са хората в страни като Турция, Полша и Литва, а в Сърбия делът им даже минава 80%.
В “зелената” зона - под 50% уплашени измежду популацията, попадат Унгария и Финландия, демонстрира още изследването. В Румъния 65% се дефинират като уплашени, а при 55% стресът се е нараснал през последните месеци.
Оказва се, че с изключение на високото равнище на стрес при сърбите (80%), 87% от гърците споделят, че са разтревожени, а при 65% равнището на напрежението се е повишил през последните месеци.
Цели 60% се тревожат за финансите си, една пета за брака си, а 15% споделят, че имат прекалено много задължения, което ги стресира в допълнение. Обезпокоителен подробност е, че у нас 13% се дефинират като доста мощно уплашени. Този отрицателен индикатор е още по-подчертан в Сърбия - 20%, и изключително в Гърция с цели 32%.
Интересно е, че да вземем за пример в Полша водещият отговор за аргументите за напрежението не е финансовото положение, както на Балканите, а е физическата форма (29%), до момента в който в България той попада, само че в доста по-малка степен (17%).
Интересно е и друго - настоящото финансово положение като съществена причина да се усещаме нещастни е посочено от над 40% от интервюираните единствено в две страни - България и Гърция.
Бедността ни прави нещастни
COVID-19 усили напрежението
Във всички страни се следи сензитивно повишение на напрежението през последните месеци. В България за нарастване споделят 57% от интервюираните, до момента в който при 7% то се е намалило.
По принцип щастието е въпрос на субективна преценка, само че на съответен въпрос “Какво ви кара да се чувствате нещастни”, 42% от българите показват финансовото си положение.
Следващите най-вече посочвани аргументи за злощастие у нас са цялостното качество на живот и качеството на съня (24%), следвани със напълно дребна разлика от компликации в балансирането на персоналния и служебния живот (22%).
Теодора Пампулова, психолог: Тревожността предизвиква диабет и псориазис
Поради забързаното всекидневие от ден на ден деца и младежи имат загуба на сила
Намалява възрастта за появяването на паник офанзиви
Според Теодора Пампулова, детски психолог и координатор на Дружеството на психолозите за Пловдив и района, заболявания и положения, като диабет и псориазис, се появяват вследствие на невъзможността на човек да се оправи със напрежението към себе си.
“През последните години от ден на ден българи търсят психическа помощ и поддръжка. Няма статистика какъв е точният им %, защото все още консултациите с психолог и психотерапевт не са по здравна каса, само че се вижда все по-ярко невъзможността за справяне с ежедневния стрес, обвързван с работата, финансовата неустойчивост, съхраняването на благополучието на фамилията и влошеното персонално здраве”. Това показа Теодора Пампулова, детски психолог и координатор на Дружеството на психолозите за Пловдив и района.
“Поради забързаното всекидневие от ден на ден деца и младежи също се оплакват от загуба на сила, натегнатост, нарушавания в съня и храненето. Пада фрапантно и възрастта за появяването на паник офанзивите (10-11 години), като от ден на ден младежи търсят консултация със експерти занимаващи се с психологично здраве. Все повече деца под 12 години страдат от обезпокоително разстойство”, посочи експертът.
“Често персоналните лекари насочват своите пациенти към консултация с психолог, защото за здравословните им проблеми липсва физиологична причина. В доста от случаите направените медицински проучвания демонстрират естествени параметри, само че индивидът продължава да се усеща зле. Именно в тези случаи медикаментозното лекуване, предписано от доктор, се съпровожда с психотерапия”, добави психологът.
Според нея заболявания и положения като псориазис, хашимото, диабет, главоболие и мигрена, заболявания на сърцето, болки в корема, психологични разстройства и други, се появяват вследствие на невъзможността на човек да се оправи със напрежението към себе си, с неналичието на време или опция за качествена отмора, с нездравословното хранене и неспокойния сън.
Данните демонстрират, че с изключение на финансови проблеми, 46% от българите имат изцяло възприятие на тревога, а 44% са уплашени поради здравословното си положение. Една пета от хората у нас се тревожат да не останат без работа, до момента в който 19% не са задоволени от брака си, а 14% имат проблеми в работата.
В множеството изследвани страни картината за напрежението на хората е сходна, въпреки и персоналните здравословни проблеми и тези на роднините да са посочвани по-рядко.
В Хърватска обаче претовареността със отговорности и задания е доста по-често даван отговор, а в Австрия персоналните здравни проблеми са на едно равнище (35%) с възприятието за неустановеност, при още веднъж водещ отговор (45%), обвързван с финансовите проблеми.
Оказва се, че ние сме минимум уплашени по отношение на народите в прилежащите ни страни, взели участие в изследването. 67% от българите се усещат разтревожени, като всеки втори е станал по-стресиран в последните месеци, поради възникването на пандемията от COVID-19 и ограниченията за изолираност, които бяха в действие през април и май тази година.
Въпреки че делът на уплашените хора е много повече от половината интервюирани и един от най-високите измежду 12-те изследвани страни, това не е най-високият % в проучването. По-стресирани от нас са хората в страни като Турция, Полша и Литва, а в Сърбия делът им даже минава 80%.
В “зелената” зона - под 50% уплашени измежду популацията, попадат Унгария и Финландия, демонстрира още изследването. В Румъния 65% се дефинират като уплашени, а при 55% стресът се е нараснал през последните месеци.
Оказва се, че с изключение на високото равнище на стрес при сърбите (80%), 87% от гърците споделят, че са разтревожени, а при 65% равнището на напрежението се е повишил през последните месеци.
Цели 60% се тревожат за финансите си, една пета за брака си, а 15% споделят, че имат прекалено много задължения, което ги стресира в допълнение. Обезпокоителен подробност е, че у нас 13% се дефинират като доста мощно уплашени. Този отрицателен индикатор е още по-подчертан в Сърбия - 20%, и изключително в Гърция с цели 32%.
Интересно е, че да вземем за пример в Полша водещият отговор за аргументите за напрежението не е финансовото положение, както на Балканите, а е физическата форма (29%), до момента в който в България той попада, само че в доста по-малка степен (17%).
Интересно е и друго - настоящото финансово положение като съществена причина да се усещаме нещастни е посочено от над 40% от интервюираните единствено в две страни - България и Гърция.
Бедността ни прави нещастни
COVID-19 усили напрежението
Във всички страни се следи сензитивно повишение на напрежението през последните месеци. В България за нарастване споделят 57% от интервюираните, до момента в който при 7% то се е намалило.
По принцип щастието е въпрос на субективна преценка, само че на съответен въпрос “Какво ви кара да се чувствате нещастни”, 42% от българите показват финансовото си положение.
Следващите най-вече посочвани аргументи за злощастие у нас са цялостното качество на живот и качеството на съня (24%), следвани със напълно дребна разлика от компликации в балансирането на персоналния и служебния живот (22%).
Теодора Пампулова, психолог: Тревожността предизвиква диабет и псориазис
Поради забързаното всекидневие от ден на ден деца и младежи имат загуба на сила
Намалява възрастта за появяването на паник офанзиви
Според Теодора Пампулова, детски психолог и координатор на Дружеството на психолозите за Пловдив и района, заболявания и положения, като диабет и псориазис, се появяват вследствие на невъзможността на човек да се оправи със напрежението към себе си.
“През последните години от ден на ден българи търсят психическа помощ и поддръжка. Няма статистика какъв е точният им %, защото все още консултациите с психолог и психотерапевт не са по здравна каса, само че се вижда все по-ярко невъзможността за справяне с ежедневния стрес, обвързван с работата, финансовата неустойчивост, съхраняването на благополучието на фамилията и влошеното персонално здраве”. Това показа Теодора Пампулова, детски психолог и координатор на Дружеството на психолозите за Пловдив и района.
“Поради забързаното всекидневие от ден на ден деца и младежи също се оплакват от загуба на сила, натегнатост, нарушавания в съня и храненето. Пада фрапантно и възрастта за появяването на паник офанзивите (10-11 години), като от ден на ден младежи търсят консултация със експерти занимаващи се с психологично здраве. Все повече деца под 12 години страдат от обезпокоително разстойство”, посочи експертът.
“Често персоналните лекари насочват своите пациенти към консултация с психолог, защото за здравословните им проблеми липсва физиологична причина. В доста от случаите направените медицински проучвания демонстрират естествени параметри, само че индивидът продължава да се усеща зле. Именно в тези случаи медикаментозното лекуване, предписано от доктор, се съпровожда с психотерапия”, добави психологът.
Според нея заболявания и положения като псориазис, хашимото, диабет, главоболие и мигрена, заболявания на сърцето, болки в корема, психологични разстройства и други, се появяват вследствие на невъзможността на човек да се оправи със напрежението към себе си, с неналичието на време или опция за качествена отмора, с нездравословното хранене и неспокойния сън.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ