Le Monde: Френски астрофизик е категоричен, че идеята на Илон Мъск за колонизация на Марс е „много далеч от научната реалност“
Париж. Напоследък медиите с възторг пишат за впечатляващия триумф на дребните суборбитални полети на милиардери, освободени от налози, които желаят да развият новата ниша на галактическия туризъм, макар че такива полети съществуват от 1960 година, написа френският астрофизик Луи Д`Ендеркурт на страниците на Le Monde . Според него ерата на галактическия туризъм стартира с ракетоплана на Военновъздушни сили на Съединени американски щати X15, който обаче е непокътнат за опитни водачи, в това число Нийл Армстронг, първият лунен „ екскурзиант “, летял преди 52 години.
Предвид това, софтуерните достижения на актуалните устройства са много скромни, а нуждата от ракетни мотори към момента е настояща: невероятно е да се напусне планетата без „ разхищаване “ на софтуерни средства, както и без пагубни разноски за околната среда на всички равнища, напомня създателят.
Докато Илон Мъск, със своята компания Space X, необятно подкрепяна от НАСА и нейните доста триумфи, наподобява е най-прогресивният състезател на галактическия пазар, неговият метод към галактическите проучвания може да се назова типичен - сходен на този, създаден от страните преди 60 години “, отбелязва Д`Ендеркурт.
Независимо от това Мъск неведнъж е повтарял, че задачата му не е нищо по-малко от планетата Марс и тук не става въпрос за пътешестване с механически или научни задания, какъвто беше казусът с програмата „ Аполо “ на Луната, а за колонизацията на Червената планета, напомня ученият. Този проект се основава на концепцията, че след изчерпването на ресурсите на Земята, Марс ще ни подаде ръка за помощ и ще се трансформира в един тип нов Див Запад с „ неограничени “ благоприятни условия, изяснява създателят на публикацията.
Марс обаче е изцяло непригодна за живот планета, твърди експертът и прибавя, че самото разбиране за обитаемост е необятно оспорено от учените и няма ясно определение. Що се отнася до Марс, проектите за неговата колонизация се основават на изказванието, че на планетата има среда, която постоянно се назовава биосфера. Въпреки това, без (или съвсем без) вода, без (или съвсем без) атмосфера, без летливи и органични съединения, без тектоника на плочите, която управлява цикъла на въглеродния диоксид на Земята, без магнитно поле, което защищава от „ свирепото “ галактическо лъчение и с температури, спрямо които Еверест може да наподобява като „ сауна в тропиците “, Марс по формулировка е необитаема планета, както за хората, по този начин и евентуално за бактериите, които към момента не са открити там, убеден е специалистът.
Разбира се, човек се приспособява към всевъзможни условия. Той изследва подводни падини, оцелява през антарктическите зими и даже прекарва няколко дни на Луната. Но би трябвало да се означи, че това краткотрайно местообитание на индивида стана допустимо с помощта на основаването на познати за него условия, учредени на новаторски и значими принадлежности и технологии, които по никакъв метод не подсигуряват трайността на тези рискови местообитания, отбелязва астрофизикът. Както напомня създателят, даже Международната галактическа станция (МКС) се доставя от кораби на Мъск, доставящи храна, вода и О2 там.
За да стане Марс населен в сходство с огромната фантазия и заричане на създателя на Space X, всичко належащо за човешкия живот явно би трябвало да участва и да се съхранява на планетата, до момента в който на Марс няма нищо, притегля вниманието ученият. По-голямата част от водата е изчезнала от планетата преди 3,3 милиарда години, на повърхността има единствено базалт и няма подобаваща за обработваема земя. Освен това неумолимата радиация е направила планетата изцяло стерилна и е предотвратила вероятното развиване на живота, на който ще му отнеме милиарди години, с цел да стане сходен на този на Земята, към която хората могат да се приспособяват, изяснява експертът.
„ С други думи, „ оземяването “ на Марс би заело милиони години с авансово прочут резултат: с ниската си гравитация Марс просто не е в положение да задържи атмосферата и никой, нито господин Мъск, нито Рисмкият папа, могат да трансформират нещо “, установи специалистът, който е безапелационен, че Червената планета е „ мъртва “.
Но в допълнение към тази научна действителност и пренебрегването на етичния проблем, обвързван с обстоятелството, че единствено няколко „ привилегировани “ поданици на Земята биха могли да бъдат избавени на Марс, поражда различен извънредно значим въпрос, на който Илон Мъск не обръща нужното внимание: допустимо ли е да се направи още веднъж годна за живот Земята, написа създателят. Възможно ли е да вземем за пример просто да се понижи равнището на въглероден диоксид в атмосферата, който е виновен за световното стопляне, и да го създадем за едно потомство, пита ученият.
От негова позиция това е невероятно, най-малко не без обилни старания, които биха надхвърлили всички бюджети, заложени от Илон Мъск за „ илюзорната “ колонизация на Марс. В този случай физиката е безмилостна, защото повторното превръщане на излъчванията на въглероден диоксид от атмосферата ще изисква енергийни разноски, които са минимум равни и евентуално по-високи от всички изкопаеми енергийни запаси, добивани от 1750 година насам. Независимо от това, това е доста по-интересна задача, от тази, препоръчан от Илон Мъск, „ Дон Кихот на планетарния нихилизъм, прелъстен от незнанието и доверчивостта на общество, изцяло откъснат от научната действителност “, заключава създателят на публикацията.
Превод и редакция: Иван Христов
Предвид това, софтуерните достижения на актуалните устройства са много скромни, а нуждата от ракетни мотори към момента е настояща: невероятно е да се напусне планетата без „ разхищаване “ на софтуерни средства, както и без пагубни разноски за околната среда на всички равнища, напомня създателят.
Докато Илон Мъск, със своята компания Space X, необятно подкрепяна от НАСА и нейните доста триумфи, наподобява е най-прогресивният състезател на галактическия пазар, неговият метод към галактическите проучвания може да се назова типичен - сходен на този, създаден от страните преди 60 години “, отбелязва Д`Ендеркурт.
Независимо от това Мъск неведнъж е повтарял, че задачата му не е нищо по-малко от планетата Марс и тук не става въпрос за пътешестване с механически или научни задания, какъвто беше казусът с програмата „ Аполо “ на Луната, а за колонизацията на Червената планета, напомня ученият. Този проект се основава на концепцията, че след изчерпването на ресурсите на Земята, Марс ще ни подаде ръка за помощ и ще се трансформира в един тип нов Див Запад с „ неограничени “ благоприятни условия, изяснява създателят на публикацията.
Марс обаче е изцяло непригодна за живот планета, твърди експертът и прибавя, че самото разбиране за обитаемост е необятно оспорено от учените и няма ясно определение. Що се отнася до Марс, проектите за неговата колонизация се основават на изказванието, че на планетата има среда, която постоянно се назовава биосфера. Въпреки това, без (или съвсем без) вода, без (или съвсем без) атмосфера, без летливи и органични съединения, без тектоника на плочите, която управлява цикъла на въглеродния диоксид на Земята, без магнитно поле, което защищава от „ свирепото “ галактическо лъчение и с температури, спрямо които Еверест може да наподобява като „ сауна в тропиците “, Марс по формулировка е необитаема планета, както за хората, по този начин и евентуално за бактериите, които към момента не са открити там, убеден е специалистът.
Разбира се, човек се приспособява към всевъзможни условия. Той изследва подводни падини, оцелява през антарктическите зими и даже прекарва няколко дни на Луната. Но би трябвало да се означи, че това краткотрайно местообитание на индивида стана допустимо с помощта на основаването на познати за него условия, учредени на новаторски и значими принадлежности и технологии, които по никакъв метод не подсигуряват трайността на тези рискови местообитания, отбелязва астрофизикът. Както напомня създателят, даже Международната галактическа станция (МКС) се доставя от кораби на Мъск, доставящи храна, вода и О2 там.
За да стане Марс населен в сходство с огромната фантазия и заричане на създателя на Space X, всичко належащо за човешкия живот явно би трябвало да участва и да се съхранява на планетата, до момента в който на Марс няма нищо, притегля вниманието ученият. По-голямата част от водата е изчезнала от планетата преди 3,3 милиарда години, на повърхността има единствено базалт и няма подобаваща за обработваема земя. Освен това неумолимата радиация е направила планетата изцяло стерилна и е предотвратила вероятното развиване на живота, на който ще му отнеме милиарди години, с цел да стане сходен на този на Земята, към която хората могат да се приспособяват, изяснява експертът.
„ С други думи, „ оземяването “ на Марс би заело милиони години с авансово прочут резултат: с ниската си гравитация Марс просто не е в положение да задържи атмосферата и никой, нито господин Мъск, нито Рисмкият папа, могат да трансформират нещо “, установи специалистът, който е безапелационен, че Червената планета е „ мъртва “.
Но в допълнение към тази научна действителност и пренебрегването на етичния проблем, обвързван с обстоятелството, че единствено няколко „ привилегировани “ поданици на Земята биха могли да бъдат избавени на Марс, поражда различен извънредно значим въпрос, на който Илон Мъск не обръща нужното внимание: допустимо ли е да се направи още веднъж годна за живот Земята, написа създателят. Възможно ли е да вземем за пример просто да се понижи равнището на въглероден диоксид в атмосферата, който е виновен за световното стопляне, и да го създадем за едно потомство, пита ученият.
От негова позиция това е невероятно, най-малко не без обилни старания, които биха надхвърлили всички бюджети, заложени от Илон Мъск за „ илюзорната “ колонизация на Марс. В този случай физиката е безмилостна, защото повторното превръщане на излъчванията на въглероден диоксид от атмосферата ще изисква енергийни разноски, които са минимум равни и евентуално по-високи от всички изкопаеми енергийни запаси, добивани от 1750 година насам. Независимо от това, това е доста по-интересна задача, от тази, препоръчан от Илон Мъск, „ Дон Кихот на планетарния нихилизъм, прелъстен от незнанието и доверчивостта на общество, изцяло откъснат от научната действителност “, заключава създателят на публикацията.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ