Началникът на Генщаба на Франция: Вървим към реорганизация на световния ред
Париж. Началникът на Генералния щаб на френската войска Франсоа Лxoкуантр приказва за нарастването на риска от спорове до 2030 година в изявление пред френското издание Le Figaro , предадено от Агенция „ Фокус “ без редакторска интервенция.
Le Figaro: Ще стане ли светът по-опасен до 2030 година?
Франсоа Льолуантр: Напрежението ще се усили спрямо актуалното и ще се усили рискът от неконтролируемо развиване на събитията. След края на Студената война някои наивно имаха вяра в „ края на историята “, че няма да има по-големи спорове. По това време обаче в някои разрастващи се страни, по-специално в арабско-мюсюлманския свят, към този момент има зародиши на вътрешно неодобрение. То е ориентирано против западния свят, който се възприема като преобладаващ хегемон. Недоволството породи желанието за реванш. Станахме очевидци на последствията при започване на 2000-те, а по-късно на терористичните офанзиви във Франция. Това ще продължи дълго време. Тази заплаха се усеща директно от нашите общества, защото тя намира израз под формата на тероризъм. В допълнение, някои от настояванията на районните играчи се базират на изострения шовинизъм. Тези закани се наслагват върху други африкански явления: демографски дисбаланс, изменение на климата и хроничните компликации на демократичните режими в множеството от тези страни. Слабостта на страните води до увеличение на броя на тези рецесии. Няма причина да имаме вяра, че тази неустойчивост ще изчезне след 10 или даже 20 години.
- Това не е единственото предизвикателство през идващото десетилетие...
„ В композиция с тези закани виждаме напредък на страните, които насочат провокации към интернационалния ред и непоклатимост. На първо място, това, несъмнено, се отнася до Русия и Китай, само че си коства да се отбележат и районни сили, като Иран. Ние вървим към метаморфоза на международния ред, който ще се гради към съперничеството сред Съединени американски щати и Китай. Като част от тази метаморфоза всички страни по света ще би трябвало да изберат лагер. Това ще бъде доста мъчно, защото нито Франция, нито Европа са заинтригувани от подобен избор. Въпреки че не може да става дума за подозрение в връзките ни със Съединени американски щати, не би трябвало да разрешаваме да бъдем въвлечени в една нетърпяща нюанси борба, която може да възникне сред Китай и Америка. Франция и Европа би трябвало да станат олицетворение на уравновесения път на равновесието, с опора на стратегическите ни сътрудници.
- Европейците не съумяват да се придвижат по пътя към личната си стратегическа автономност...
„ Точно по този начин, доста е мъчно. Европа е построена върху общ пазар и единна валута. Те се трансфораха, нагледно казано, в нещо от вида на най-малкия общ знаменател. Оформянето на обща политическа еднаквост безспорно ще се трансформира в още по-труден развой в близко бъдеще. Намираме се на кръстопът. Или Европа остава там, където е в този момент, и в последна сметка изчезва от интернационалната сцена. Или намира сили да отговори на упованията на жителите за сигурност. Следващата стъпка на Европа ще бъде в региона на защитата.
- Каква опасност съставлява Русия за Европа?
„ На първо място, има съответен образец в Украйна. Трябва да вземем поради страховете на страните от Източна Европа по отношение на огромното превъоръжаване на Русия. Русия, сходно на Китай, се трансформира в доста нападателен противник в подводното и галактическото пространство. Трябва да намерим средства за реализиране на съглашение, само че през днешния ден сме във етапа на неприемане на съществуването на тази обстановка. Подобна борба е рискова. Както и да е, Москва продължава да се пробва да отслаби нашия либерален модел, като работи в цифрова среда и сферата си на въздействие. Тази заплаха се демонстрира и на наша територия. Вижда се и там, където имаме ползи. Днес наличието на Русия, Турция и Китай в Африка е обезпокоително дестабилизиращо. Китай цели да завоюва запаси и да промени континенталното равновесие “.
- По значима ли ще е осведомителната битка?
„ Това е основният въпрос. Нашите врагове ще създадат всичко допустимо, с цел да подкопаят демократичните основи на нашата национална и интернационална работа. Последните събития демонстрираха, че те не се двоумят да се намесят в изборния развой и обкръжават с дезинформация военните ни интервенции в медиите и обществените мрежи. При такива условия армиите би трябвало да могат да откриват тези офанзиви и да работят, когато те засягат работа отвън страната. Можем да отговорим, като разобличим операцията, възстановим истината и се противопоставим на вражеската агитация, изключително в киберпространството “.
- Какви са дилемите на войските в „ хибридните ” сфери?
„ При всяка поява на нова сфера на човешката активност, тя доста бързо се трансформира в конфликтно пространство. Прилагането на хибридни тактики от страна на нашите съперници безспорно ще образува интервал на спомагателни опасности през идващото десетилетие. В тези нови области е мъчно да се характеризира агресорът и да се открият червени линии. Ето за какво би трябвало да можем независимо да следим, проучваме и разбираме какво се случва. Нашите военни действия не могат без галактическото пространство във връзка с връзките, наблюдението и позиционирането. Много е значимо да запазим свободата си на маневриране в космоса на фона на дейностите на някои сили, по-специално Китай и Русия, както и опцията за заглушаване или даже заличаване на галактически кораби. Ние също би трябвало да защитим свободата на деяние на морското дъно. В киберпространството би трябвало да запазим способността да реагираме, в това число превантивно, и да направляваме оръжията си, чието цифрово измерение ще продължи да се уголемява. Хибридността не се лимитира до тези области. Използва се и законът като инструмент за въздействие, икономическа и обществена сфера... Турция да вземем за пример употребява миграционен лост в същата степен като класическите военни принадлежности. Нашите съперници не виждат разликата сред спокойно и военно време. Според тях съществува един тип континуум, непрекъсната борба. Една от дилемите на военната стратегия за подсилване на нашата войска, поддържана от президента на Франция, е да одобри директната борба с приложимост на принуждение и, в случай че е належащо, да се бори във всички сфери.
- Полемиките към публикациите на военните (във вестник Veleurs Actuelles) демонстрира ли, че рецесията на престижа на властта, която към този момент е налице в обществото, е обхванала армията?
„ Не мисля по този начин. Младите хора, присъединяващи се към армията през днешния ден, се стремят към този престиж. Този фактор за легитимност се основава освен на добитата в избран миг техническа подготвеност, той не разчита на облици и пагони. Споделеният опит е в основата на всичко. Именно върху това се градят връзките сред командването. Разбира се, върху армията има влияние и индивидуализмът, само че когато е изправена пред заплаха, груповите усеща се развиват ествествено “.
- Продължителна ли ще е намесата на Франция в Сахел?
„ Европа ще би трябвало да се намеси. Тя към този момент реализира задача по подготовката на малийската войска. Необходимо е да се разширят дилемите й и да се премине от просто образование към възобновяване на армията. Трябва да се откажем от това, което ни наподобява като „ точечни “ задачи към задачи на структурно съдействие във военната сфера. Ще ни обвинят ли в неоколониализъм? Това ще бъде по-малко евентуално, в случай че с такова предложение излезе единна Европа, без значение че единствено Франция ще откликне на молбата на тези страни.
- Операция „ Бархан “ лаборатория за европейска защита ли е?
„ Без подозрение, дейностите в Сахел са най-интересната лаборатория към този миг. Те показват последователно прекосяване от чисто национална визия към европейски ангажимент. Европа от ден на ден взе участие в задачата в Мали, а сътрудници се причисляват към нас в интервенция „ Такуба “, където по-специално към този момент участват европейски специфични сили. Заедно с Дания работим по взаимни координирани дейности против пиратството в Гвинейския залив като част от Европейската самодейност за интервенция. Това се трансформира в доказателство, че самодейността фактически работи, макар че в началото малко на брой са вярвали в нея. За образуването на идентичността на нациите може да са нужни тествания. Не желаеме да дефинираме зложелател с сходна цел. Независимо от това, Европа прави оценка заканите, пред които е изправена, и се сплотява по безусловно натурален метод.
- Европа към момента ли ще е в Сахел след 10 години?
„ Да. Не се колебая в това. След 10 години Европа към момента ще бъде дейна в Сахел, даже по-активна от в този момент. Европа има недостатъци, само че в това време има козове. Тя съставлява световен състезател за разлика от НАТО, което е боен съюз. Европа има опция да работи във всички области, в които се е развила рецесията в района Сахел: ръководство, развиване, образование и образуване на войска. Военните дейности са единствено част от световното съглашение. Бавността при взимане на решения от време на време ме отчайва. Както и да е, Европа върви напред с прагматизъм. Партньорите надграждат това, което Брюксел споделя и стартират физически интервенции на земята. Формирането на европейски мироопазващ механизъм ще даде опция на Европа да работи. Сега той има единствено 5 милиарда евро. По-малко, в сравнение с чакахме, само че това е най-малко насочна точка. Опитваме се да подсигуряваме, че тези средства отиват за съоръжение на армиите, които би трябвало да възстановим. Само преди няколко години сходно нещо би било немислимо.
- Каква е задачата на френската интервенция в Сахел?
„ Държавите от Сахел да могат да вземат ориста в личните си ръце. През идващите 30 години в района ще има същински демографски гърмеж. Това предизвикателство се изправя пред страни, които не са в положение да изпълнят главните задания и не са съумели да изградят същински демократични системи. В Мали броят на държавните чиновници е комичен. Държавата няма принадлежности за деяние и страда от корупционни практики. Ако не успеем да подкрепим тези страни, районът ще се трансформира в зона на безпорядък, а да живееш в безпорядък постоянно е неприятно. Последствията няма да закъсняват: това ще се прояви, по-специално в неконтролирана незаконна миграция, която дестабилизира застаряващите ни европейски страни.
След случая в Бунти, задачата на Организация на обединените нации упрекна Франция в убийството на мирни поданици. Мислите ли, че тя е станала жертва на операция с информацията?
„ Имаме въпроси. Очевидно приказваме за удар по френската войска, интервенция „ Бархан “ и легитимността на нашите отговорности. Мисля, че занапред нататък ще би трябвало редовно да се оправяме с сходни опити да слагат кол в спиците ни, да ни дискредитират, да изтрият легитимността на нашите дейности и да настроят популацията против нас. От това вършим нужните изводи във връзка с стратегическата връзка. Трябва непрекъснато да сме подготвени за сходни операции. Вече приказвах за неточностите и пристрастията на Дирекцията по правата на индивида на задачата на Организация на обединените нации в Мали. Мисля, че те бяха частично резултат от операция. Във всеки случай не би трябвало да забравяме, че терористичните групи правят същински зверства против цивилни в Сахел всеки ден “.
Превод и редакция: Иван Христов
Le Figaro: Ще стане ли светът по-опасен до 2030 година?
Франсоа Льолуантр: Напрежението ще се усили спрямо актуалното и ще се усили рискът от неконтролируемо развиване на събитията. След края на Студената война някои наивно имаха вяра в „ края на историята “, че няма да има по-големи спорове. По това време обаче в някои разрастващи се страни, по-специално в арабско-мюсюлманския свят, към този момент има зародиши на вътрешно неодобрение. То е ориентирано против западния свят, който се възприема като преобладаващ хегемон. Недоволството породи желанието за реванш. Станахме очевидци на последствията при започване на 2000-те, а по-късно на терористичните офанзиви във Франция. Това ще продължи дълго време. Тази заплаха се усеща директно от нашите общества, защото тя намира израз под формата на тероризъм. В допълнение, някои от настояванията на районните играчи се базират на изострения шовинизъм. Тези закани се наслагват върху други африкански явления: демографски дисбаланс, изменение на климата и хроничните компликации на демократичните режими в множеството от тези страни. Слабостта на страните води до увеличение на броя на тези рецесии. Няма причина да имаме вяра, че тази неустойчивост ще изчезне след 10 или даже 20 години.
- Това не е единственото предизвикателство през идващото десетилетие...
„ В композиция с тези закани виждаме напредък на страните, които насочат провокации към интернационалния ред и непоклатимост. На първо място, това, несъмнено, се отнася до Русия и Китай, само че си коства да се отбележат и районни сили, като Иран. Ние вървим към метаморфоза на международния ред, който ще се гради към съперничеството сред Съединени американски щати и Китай. Като част от тази метаморфоза всички страни по света ще би трябвало да изберат лагер. Това ще бъде доста мъчно, защото нито Франция, нито Европа са заинтригувани от подобен избор. Въпреки че не може да става дума за подозрение в връзките ни със Съединени американски щати, не би трябвало да разрешаваме да бъдем въвлечени в една нетърпяща нюанси борба, която може да възникне сред Китай и Америка. Франция и Европа би трябвало да станат олицетворение на уравновесения път на равновесието, с опора на стратегическите ни сътрудници.
- Европейците не съумяват да се придвижат по пътя към личната си стратегическа автономност...
„ Точно по този начин, доста е мъчно. Европа е построена върху общ пазар и единна валута. Те се трансфораха, нагледно казано, в нещо от вида на най-малкия общ знаменател. Оформянето на обща политическа еднаквост безспорно ще се трансформира в още по-труден развой в близко бъдеще. Намираме се на кръстопът. Или Европа остава там, където е в този момент, и в последна сметка изчезва от интернационалната сцена. Или намира сили да отговори на упованията на жителите за сигурност. Следващата стъпка на Европа ще бъде в региона на защитата.
- Каква опасност съставлява Русия за Европа?
„ На първо място, има съответен образец в Украйна. Трябва да вземем поради страховете на страните от Източна Европа по отношение на огромното превъоръжаване на Русия. Русия, сходно на Китай, се трансформира в доста нападателен противник в подводното и галактическото пространство. Трябва да намерим средства за реализиране на съглашение, само че през днешния ден сме във етапа на неприемане на съществуването на тази обстановка. Подобна борба е рискова. Както и да е, Москва продължава да се пробва да отслаби нашия либерален модел, като работи в цифрова среда и сферата си на въздействие. Тази заплаха се демонстрира и на наша територия. Вижда се и там, където имаме ползи. Днес наличието на Русия, Турция и Китай в Африка е обезпокоително дестабилизиращо. Китай цели да завоюва запаси и да промени континенталното равновесие “.
- По значима ли ще е осведомителната битка?
„ Това е основният въпрос. Нашите врагове ще създадат всичко допустимо, с цел да подкопаят демократичните основи на нашата национална и интернационална работа. Последните събития демонстрираха, че те не се двоумят да се намесят в изборния развой и обкръжават с дезинформация военните ни интервенции в медиите и обществените мрежи. При такива условия армиите би трябвало да могат да откриват тези офанзиви и да работят, когато те засягат работа отвън страната. Можем да отговорим, като разобличим операцията, възстановим истината и се противопоставим на вражеската агитация, изключително в киберпространството “.
- Какви са дилемите на войските в „ хибридните ” сфери?
„ При всяка поява на нова сфера на човешката активност, тя доста бързо се трансформира в конфликтно пространство. Прилагането на хибридни тактики от страна на нашите съперници безспорно ще образува интервал на спомагателни опасности през идващото десетилетие. В тези нови области е мъчно да се характеризира агресорът и да се открият червени линии. Ето за какво би трябвало да можем независимо да следим, проучваме и разбираме какво се случва. Нашите военни действия не могат без галактическото пространство във връзка с връзките, наблюдението и позиционирането. Много е значимо да запазим свободата си на маневриране в космоса на фона на дейностите на някои сили, по-специално Китай и Русия, както и опцията за заглушаване или даже заличаване на галактически кораби. Ние също би трябвало да защитим свободата на деяние на морското дъно. В киберпространството би трябвало да запазим способността да реагираме, в това число превантивно, и да направляваме оръжията си, чието цифрово измерение ще продължи да се уголемява. Хибридността не се лимитира до тези области. Използва се и законът като инструмент за въздействие, икономическа и обществена сфера... Турция да вземем за пример употребява миграционен лост в същата степен като класическите военни принадлежности. Нашите съперници не виждат разликата сред спокойно и военно време. Според тях съществува един тип континуум, непрекъсната борба. Една от дилемите на военната стратегия за подсилване на нашата войска, поддържана от президента на Франция, е да одобри директната борба с приложимост на принуждение и, в случай че е належащо, да се бори във всички сфери.
- Полемиките към публикациите на военните (във вестник Veleurs Actuelles) демонстрира ли, че рецесията на престижа на властта, която към този момент е налице в обществото, е обхванала армията?
„ Не мисля по този начин. Младите хора, присъединяващи се към армията през днешния ден, се стремят към този престиж. Този фактор за легитимност се основава освен на добитата в избран миг техническа подготвеност, той не разчита на облици и пагони. Споделеният опит е в основата на всичко. Именно върху това се градят връзките сред командването. Разбира се, върху армията има влияние и индивидуализмът, само че когато е изправена пред заплаха, груповите усеща се развиват ествествено “.
- Продължителна ли ще е намесата на Франция в Сахел?
„ Европа ще би трябвало да се намеси. Тя към този момент реализира задача по подготовката на малийската войска. Необходимо е да се разширят дилемите й и да се премине от просто образование към възобновяване на армията. Трябва да се откажем от това, което ни наподобява като „ точечни “ задачи към задачи на структурно съдействие във военната сфера. Ще ни обвинят ли в неоколониализъм? Това ще бъде по-малко евентуално, в случай че с такова предложение излезе единна Европа, без значение че единствено Франция ще откликне на молбата на тези страни.
- Операция „ Бархан “ лаборатория за европейска защита ли е?
„ Без подозрение, дейностите в Сахел са най-интересната лаборатория към този миг. Те показват последователно прекосяване от чисто национална визия към европейски ангажимент. Европа от ден на ден взе участие в задачата в Мали, а сътрудници се причисляват към нас в интервенция „ Такуба “, където по-специално към този момент участват европейски специфични сили. Заедно с Дания работим по взаимни координирани дейности против пиратството в Гвинейския залив като част от Европейската самодейност за интервенция. Това се трансформира в доказателство, че самодейността фактически работи, макар че в началото малко на брой са вярвали в нея. За образуването на идентичността на нациите може да са нужни тествания. Не желаеме да дефинираме зложелател с сходна цел. Независимо от това, Европа прави оценка заканите, пред които е изправена, и се сплотява по безусловно натурален метод.
- Европа към момента ли ще е в Сахел след 10 години?
„ Да. Не се колебая в това. След 10 години Европа към момента ще бъде дейна в Сахел, даже по-активна от в този момент. Европа има недостатъци, само че в това време има козове. Тя съставлява световен състезател за разлика от НАТО, което е боен съюз. Европа има опция да работи във всички области, в които се е развила рецесията в района Сахел: ръководство, развиване, образование и образуване на войска. Военните дейности са единствено част от световното съглашение. Бавността при взимане на решения от време на време ме отчайва. Както и да е, Европа върви напред с прагматизъм. Партньорите надграждат това, което Брюксел споделя и стартират физически интервенции на земята. Формирането на европейски мироопазващ механизъм ще даде опция на Европа да работи. Сега той има единствено 5 милиарда евро. По-малко, в сравнение с чакахме, само че това е най-малко насочна точка. Опитваме се да подсигуряваме, че тези средства отиват за съоръжение на армиите, които би трябвало да възстановим. Само преди няколко години сходно нещо би било немислимо.
- Каква е задачата на френската интервенция в Сахел?
„ Държавите от Сахел да могат да вземат ориста в личните си ръце. През идващите 30 години в района ще има същински демографски гърмеж. Това предизвикателство се изправя пред страни, които не са в положение да изпълнят главните задания и не са съумели да изградят същински демократични системи. В Мали броят на държавните чиновници е комичен. Държавата няма принадлежности за деяние и страда от корупционни практики. Ако не успеем да подкрепим тези страни, районът ще се трансформира в зона на безпорядък, а да живееш в безпорядък постоянно е неприятно. Последствията няма да закъсняват: това ще се прояви, по-специално в неконтролирана незаконна миграция, която дестабилизира застаряващите ни европейски страни.
След случая в Бунти, задачата на Организация на обединените нации упрекна Франция в убийството на мирни поданици. Мислите ли, че тя е станала жертва на операция с информацията?
„ Имаме въпроси. Очевидно приказваме за удар по френската войска, интервенция „ Бархан “ и легитимността на нашите отговорности. Мисля, че занапред нататък ще би трябвало редовно да се оправяме с сходни опити да слагат кол в спиците ни, да ни дискредитират, да изтрият легитимността на нашите дейности и да настроят популацията против нас. От това вършим нужните изводи във връзка с стратегическата връзка. Трябва непрекъснато да сме подготвени за сходни операции. Вече приказвах за неточностите и пристрастията на Дирекцията по правата на индивида на задачата на Организация на обединените нации в Мали. Мисля, че те бяха частично резултат от операция. Във всеки случай не би трябвало да забравяме, че терористичните групи правят същински зверства против цивилни в Сахел всеки ден “.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ