Панорамната обиколка с автобуса минава по най-високите пътища на острова.

Панорамната обиколка с рейса минава по най-високите пътища на острова. Така съумяваме да се насладим на всяко красиво заливче, закътано плажче и свежа зелена горичка. По крайбрежията са накацали каравани и кемпери, които чакат притежателите си. Почти не виждам вили или пък хотели. Но къщите на колела, сега подпрени с тухли и камъни, са като запазена марка на Тасос.

Докосваме се до духовността на острова като посещаваме манастира „ Св. архангел Михаил ”. За да влязат, всички дами би трябвало да са с поли. Затова малко след огромната дървена врата, върху остаряла маса, са насъбрани десетки поли с всевъзможни цветове и кройки. Монахините изнасят стъкленици с локум за всяка новопристигнала група. След като запалиш свещ, можеш да си подсладиш живота с ароматните сладкишчета. Купувам си изрисуван с цветя камък от магазинчето в манастира. Знам, че е просто камък, само че е нещо достоверно – друго от кичозните предмети, които мога да намеря и по улиците в София. Манастирът е кацнал нависоко и по тази причина от китните му дворчета се открива прелестна панорама към крайбрежието. Спираме за фотопауза и обективите не стопират да щракат – нескрити опити да откраднем малко от тази хубост със себе си.

Столицата на Тасос е Лименас. Често туристите идват тук с велосипедите си. Може би по тази причина островът е толкоз чист и непокътнат. Няма по какъв начин да не пробваме от обичайния гръцки гирос – дюнер с пилешко или свинско месо, със салата дзадзики и лют сос. Името гирос произлиза от гръцката дума за въртене. Месото е меко, сочно и с леко препечени краища, добре извъртяно на шиша към електрическите реотани.

Разхождаме се из тесните и живописни улички, осеяни с дребни магазинчета с изключително общителни продавачи. Крайбрежната алея е спокойна. Тишината я нарушават повече чайките, в сравнение с хората. Пясъкът на плажа е леко влажен, само че това не ми пречи да стигна до морето и да го докосна. Температурите не разрешават да се изкъпя, само че най-малко знам, че съм си топнала ръката.

Вечерта отпътуваме на таверна в Лиминария. Помещението е голямо – с дървен под и каменни стълби. Кувертът ни включва ястия от масите с големи купи колкото желаяме, литър бяло вино на човек и безвъзмезден десерт. Веселата част идва с музиката и танците. Сервитьорите раздават гипсови чинии на всички и в един миг единственият тон, който се чува, е на счупено. Определено работи отпускащо да фраснеш нещо в земята. След дългите хора има танци на маса. Поливат със алкохол под масата и го възпламеняват. Огънят още повече разпалва пристрастеностите. Сити, развеселени и прелестно изтощени се връщаме в дребното ни хотелче за последна нощувка.

Раят на Гърция в предишното е бил за малко български. Хубаво е, че пред портите на този Рай не стои свети Петър и всеки може да отиде там. Нужни са единствено персонална карта, фотоапарат и предпочитание за пътешествия.
Продължава: Остров Тасос – врата към Рая без Свети Петър