Галъп интернешънъл: 45% от българи се чувстват щастливи
Пандемията към момента въздейства върху страховете и упованията на хората в международен мащаб. Това е изводът от проучването „ В края на годината “ – най-дългогодишното световно проучване на публичното мнение, стартирало през 1979 от „ Галъп интернешънъл “.
В края на 2021 година проличава вяра за по-добро бъдеще по света, само че тя да не доближава до равнищата, премерени преди няколко години. 38% от международното население в този момент счита, че 2022 година ще бъде по-добра от 2021 година, 27% чакат по-лоша година и 27% имат вяра, че 2022 година ще бъде същата като 2021 година Картината наподобява сходна на тази в края на 2020 година Годината с най-големи равнища на скептицизъм по света през новия век към момента остава 2008 година
Хората в Индонезия наподобяват в най-голяма степен изпълнени с вяра (76% там чакат по-добра година), а също и хората в Албания (70%), Нигерия (68%), Азербайджан (62%) и Виетнам (59%). Надеждата е слаба в Афганистан (56% чакат по-лоша година), Турция (също 56%), България (48%), Полша (47%), Чехия (45%) и Пакистан (41%).
Гражданите на Южна Корея (54% там чакат идната година да бъде същата като тази), Италия (48%), Сърбия (42%) и така нататък по-скоро чакат 2022 година да бъде същата като 2021 година
Така, съгласно Индекса на вярата на Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “ (отговори „ по-добра “ минус отговори „ по-лоша “) топ 5 оптимисти са: Индонезия (+72), Албания (+65), Азербайджан (+53), Нигерия (+51), Мексико и Виетнам (и двете страни с чисти стойности +47).
Топ 5 песимисти пък са Турция (-34), България (-33), Афганистан (-32), Полша (-30) и Чехия (-25).
Що се отнася до районите и огромните стопански системи, съотношението оптимизъм/песимизъм се оказва релативно устойчиво през последните години. Европа, Русия и Близкият Изток са по-песимистични, до момента в който страните от Азия, да вземем за пример, са по-оптимистични.
Надеждата в Съединени американски щати, Германия, Англия, Австралия и Индия внезапно спада спрямо проучването през предходната година, до момента в който в Япония, Мексико и Южна Корея то пораства доста. Турция е неповторим случай с рекорден растеж на скептицизма (отчасти и поради забележителната инфлация в страната).
Очакванията по отношение на стопанската система по света са тревожни. Въпреки това няма спомагателен напредък в терзанията спрямо предходната година. Днес 26% от хората чакат стопански разцвет за страната си за идната година, 41% са подготвени за стопански компликации и 26% считат, че 2022 година ще бъде същата като 2021 година в стопански проект.
В Нигерия (61% оптимисти за икономиката), Индонезия (58%), Виетнам (55%), Азербайджан (52%) и Албания и Индия (и двете с 49%) икономическият оптимизъм очевидно доминира над скептицизма. Очакванията за икономическите компликации са най-сериозни в Турция (72% чакат стопански трудности), Босна и Херцеговина (72%), България (64%), Полша (64%), Румъния (61%), Афганистан (60%) и Германия (59%).
Европа като цяло, изключително Източна Европа, наподобява по-песимистична – модел, който се е отразявал в изследванията на международната Aсоциация „ Галъп интернешънъл “ и преди в годините. Развиващите се райони, въпреки това, постоянно са по-ведри и изпълнени с вяра. Националният оптимизъм нормално не е въпрос единствено на богатство, само че зависи също и от възрастта на популацията и усещанията за благоприятни условия за напредък в бъдеще.
Въпреки пандемията и икономическите компликации персоналното благополучие надвива – както постоянно. Имаше и по-добри времена, отразени в тези проучвания, преди към 5 години, само че въпреки всичко, и в този момент, що се отнася до персонално благополучие, хората по света остават по-скоро задоволени. 57% от международното население в този момент се приема за „ по-скоро щастливо или доста щастливо “, над една десета споделят, че са повече или по-малко нещастни, а близо една трета споделят, че не са нито щастливи, нито нещастни.
Хората в Колумбия (83% там заявяват, че са щастливи), Казахстан (81%), Малайзия (78%), Нигерия (78%) и Албания (75%) са най-щастливи съгласно тяхната самокритика. Най-нещастни са хората в Афганистан (36% там споделят, че са нещастни или доста нещастни), Гана (35%), Ирак (33%), Украйна (31%), Турция, Пакистан и Русия (с по 23%).
Според Индекса на щастието на международната асоциация „ Галъп интернешънъл “, топ 5 щастливи страни са Колумбия (отговори „ благополучен “ и „ доста благополучен “ минус отговори „ трагичен “ и „ доста трагичен “ се равняват на +79), Казахстан (+76), Албания (+74), Малайзия и Еквадор (+73) и Азербайджан (+70). Топ 5 нещастни страни са Гана (само +2), Афганистан (+9), Хонконг (+11), Ирак (+17) и Русия (+18).
Както нормално, Латинска Америка, Африка и Източна Азия са измежду най-щастливите места в света. Европа, Близкият Изток и Русия (отново очаквано) са по-посърнали. Съединени американски щати означават резултат непосредствен до междинния за света.
Обичайно, равнищата на оптимизъм в страната ни не са доста високи. Тази година 15% от българите са оптимистично настроени, че 2022 година ще е по-добра от миналата, 48% по-скоро чакат 2022 година да е по-лоша, а съгласно 21% идната година ще е същата като тази. 16% не могат да преценяват. Така чистата стойност на Индекса на вярата у нас е -33, което ни слага на второ място в топ 5 от най-песимистичните страни.
Подобна позиция не е необикновена за нашето общество. Миналата година страната ни още веднъж беше измежду 5-те най-песимистични страни в проучването „ В края на годината “ с показател на вярата от -29.
Редно е да се означи въпреки всичко, че терена на проучването в нашата страна и в двете последни години съответства с пикове на Ковид, както и с интервала на продължителна политическа рецесия. Нивата на оптимизъм в страната ни в действителност не са доста надалеч от междинните за Европейски Съюз, и най-много – на страните от източната част.
През последната година няма основна смяна и в упованията на българите за стопански разцвет. В края на 2021 година 6% чакат стопански разцвет за страната ни през 2022 година, 64% чакат стопански компликации, а 19% от запитаните считат, че в стопански проект 2022 година ще е същата като 2021 година 11% се затрудняват да дадат отговор. В края на предходната година оптимистите за стопанската система бяха 5%, песимистите още веднъж 64%, а 20% не чакаха никаква смяна в икономическото развиване на страната. Така, въпреки и упованията за стопанската система да не са доста високи, спадът в оптимизма за стопанската система, регистриран в края на предходната година, очевидно е кръстосан.
Очакванията за разцвет в икономическото развиване у нас още веднъж не са доста надалеч от междинното за Европейски Съюз. Средно в съюза 14% чакат напредък, 53% компликации, а 28% чакат 2022 година да е същата в стопански проект. Настроенията в източните страни от Съюза пък са още по-близки до тези у нас – 9% чакат стопански напредък, 62% компликации, 23% чакат годината да е същата, а 7% не могат да преценяват.
На фона на упованията за компликации в стопанската система и доминиращ скептицизъм, позитивното е, че тази година персоналното благополучие у нас, въпреки и едвам доловимо, е по-високо. Общо 45% от запитаните българи декларират, че се усещат щастливи или доста щастливи, 10% се дефинират като нещастни или доста нещастни, а 43% споделят, че не се усещат нито щастливи, нито нещастни. 2% не могат да преценяват.
Така Индексът на щастието за страната тази година ни е +35, което е по-скоро в центъра на международната „ ранглиста “. За съпоставяне в края на предходната година Индексът за България е +31.
Отново страната ни не се отличава доста от данните за Европейски Съюз като цяло, а още по-малко – от данните за източните страни от Съюза. Там, да вземем за пример, 49% от запитаните са „ доста щастливи “ или „ щастливи “, 9% - „ доста нещастни “ или „ нещастни “, а 39% дават отговор, че нито са щастливи, нито нещастни “.
В края на 2021 година проличава вяра за по-добро бъдеще по света, само че тя да не доближава до равнищата, премерени преди няколко години. 38% от международното население в този момент счита, че 2022 година ще бъде по-добра от 2021 година, 27% чакат по-лоша година и 27% имат вяра, че 2022 година ще бъде същата като 2021 година Картината наподобява сходна на тази в края на 2020 година Годината с най-големи равнища на скептицизъм по света през новия век към момента остава 2008 година
Хората в Индонезия наподобяват в най-голяма степен изпълнени с вяра (76% там чакат по-добра година), а също и хората в Албания (70%), Нигерия (68%), Азербайджан (62%) и Виетнам (59%). Надеждата е слаба в Афганистан (56% чакат по-лоша година), Турция (също 56%), България (48%), Полша (47%), Чехия (45%) и Пакистан (41%).
Гражданите на Южна Корея (54% там чакат идната година да бъде същата като тази), Италия (48%), Сърбия (42%) и така нататък по-скоро чакат 2022 година да бъде същата като 2021 година
Така, съгласно Индекса на вярата на Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “ (отговори „ по-добра “ минус отговори „ по-лоша “) топ 5 оптимисти са: Индонезия (+72), Албания (+65), Азербайджан (+53), Нигерия (+51), Мексико и Виетнам (и двете страни с чисти стойности +47).
Топ 5 песимисти пък са Турция (-34), България (-33), Афганистан (-32), Полша (-30) и Чехия (-25).
Що се отнася до районите и огромните стопански системи, съотношението оптимизъм/песимизъм се оказва релативно устойчиво през последните години. Европа, Русия и Близкият Изток са по-песимистични, до момента в който страните от Азия, да вземем за пример, са по-оптимистични.
Надеждата в Съединени американски щати, Германия, Англия, Австралия и Индия внезапно спада спрямо проучването през предходната година, до момента в който в Япония, Мексико и Южна Корея то пораства доста. Турция е неповторим случай с рекорден растеж на скептицизма (отчасти и поради забележителната инфлация в страната).
Очакванията по отношение на стопанската система по света са тревожни. Въпреки това няма спомагателен напредък в терзанията спрямо предходната година. Днес 26% от хората чакат стопански разцвет за страната си за идната година, 41% са подготвени за стопански компликации и 26% считат, че 2022 година ще бъде същата като 2021 година в стопански проект.
В Нигерия (61% оптимисти за икономиката), Индонезия (58%), Виетнам (55%), Азербайджан (52%) и Албания и Индия (и двете с 49%) икономическият оптимизъм очевидно доминира над скептицизма. Очакванията за икономическите компликации са най-сериозни в Турция (72% чакат стопански трудности), Босна и Херцеговина (72%), България (64%), Полша (64%), Румъния (61%), Афганистан (60%) и Германия (59%).
Европа като цяло, изключително Източна Европа, наподобява по-песимистична – модел, който се е отразявал в изследванията на международната Aсоциация „ Галъп интернешънъл “ и преди в годините. Развиващите се райони, въпреки това, постоянно са по-ведри и изпълнени с вяра. Националният оптимизъм нормално не е въпрос единствено на богатство, само че зависи също и от възрастта на популацията и усещанията за благоприятни условия за напредък в бъдеще.
Въпреки пандемията и икономическите компликации персоналното благополучие надвива – както постоянно. Имаше и по-добри времена, отразени в тези проучвания, преди към 5 години, само че въпреки всичко, и в този момент, що се отнася до персонално благополучие, хората по света остават по-скоро задоволени. 57% от международното население в този момент се приема за „ по-скоро щастливо или доста щастливо “, над една десета споделят, че са повече или по-малко нещастни, а близо една трета споделят, че не са нито щастливи, нито нещастни.
Хората в Колумбия (83% там заявяват, че са щастливи), Казахстан (81%), Малайзия (78%), Нигерия (78%) и Албания (75%) са най-щастливи съгласно тяхната самокритика. Най-нещастни са хората в Афганистан (36% там споделят, че са нещастни или доста нещастни), Гана (35%), Ирак (33%), Украйна (31%), Турция, Пакистан и Русия (с по 23%).
Според Индекса на щастието на международната асоциация „ Галъп интернешънъл “, топ 5 щастливи страни са Колумбия (отговори „ благополучен “ и „ доста благополучен “ минус отговори „ трагичен “ и „ доста трагичен “ се равняват на +79), Казахстан (+76), Албания (+74), Малайзия и Еквадор (+73) и Азербайджан (+70). Топ 5 нещастни страни са Гана (само +2), Афганистан (+9), Хонконг (+11), Ирак (+17) и Русия (+18).
Както нормално, Латинска Америка, Африка и Източна Азия са измежду най-щастливите места в света. Европа, Близкият Изток и Русия (отново очаквано) са по-посърнали. Съединени американски щати означават резултат непосредствен до междинния за света.
Обичайно, равнищата на оптимизъм в страната ни не са доста високи. Тази година 15% от българите са оптимистично настроени, че 2022 година ще е по-добра от миналата, 48% по-скоро чакат 2022 година да е по-лоша, а съгласно 21% идната година ще е същата като тази. 16% не могат да преценяват. Така чистата стойност на Индекса на вярата у нас е -33, което ни слага на второ място в топ 5 от най-песимистичните страни.
Подобна позиция не е необикновена за нашето общество. Миналата година страната ни още веднъж беше измежду 5-те най-песимистични страни в проучването „ В края на годината “ с показател на вярата от -29.
Редно е да се означи въпреки всичко, че терена на проучването в нашата страна и в двете последни години съответства с пикове на Ковид, както и с интервала на продължителна политическа рецесия. Нивата на оптимизъм в страната ни в действителност не са доста надалеч от междинните за Европейски Съюз, и най-много – на страните от източната част.
През последната година няма основна смяна и в упованията на българите за стопански разцвет. В края на 2021 година 6% чакат стопански разцвет за страната ни през 2022 година, 64% чакат стопански компликации, а 19% от запитаните считат, че в стопански проект 2022 година ще е същата като 2021 година 11% се затрудняват да дадат отговор. В края на предходната година оптимистите за стопанската система бяха 5%, песимистите още веднъж 64%, а 20% не чакаха никаква смяна в икономическото развиване на страната. Така, въпреки и упованията за стопанската система да не са доста високи, спадът в оптимизма за стопанската система, регистриран в края на предходната година, очевидно е кръстосан.
Очакванията за разцвет в икономическото развиване у нас още веднъж не са доста надалеч от междинното за Европейски Съюз. Средно в съюза 14% чакат напредък, 53% компликации, а 28% чакат 2022 година да е същата в стопански проект. Настроенията в източните страни от Съюза пък са още по-близки до тези у нас – 9% чакат стопански напредък, 62% компликации, 23% чакат годината да е същата, а 7% не могат да преценяват.
На фона на упованията за компликации в стопанската система и доминиращ скептицизъм, позитивното е, че тази година персоналното благополучие у нас, въпреки и едвам доловимо, е по-високо. Общо 45% от запитаните българи декларират, че се усещат щастливи или доста щастливи, 10% се дефинират като нещастни или доста нещастни, а 43% споделят, че не се усещат нито щастливи, нито нещастни. 2% не могат да преценяват.
Така Индексът на щастието за страната тази година ни е +35, което е по-скоро в центъра на международната „ ранглиста “. За съпоставяне в края на предходната година Индексът за България е +31.
Отново страната ни не се отличава доста от данните за Европейски Съюз като цяло, а още по-малко – от данните за източните страни от Съюза. Там, да вземем за пример, 49% от запитаните са „ доста щастливи “ или „ щастливи “, 9% - „ доста нещастни “ или „ нещастни “, а 39% дават отговор, че нито са щастливи, нито нещастни “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ