Локдаун за промените в застраховането
Пандемията и парламентарните избори блокират излизането на значими нормативни промени в застраховането от Комисията за финансов контрол. Това сподели инспекция на „ БАНКЕРЪ” за настроенията на депутатите по тематиката. Те неглижират поправките, направени от Надзора, на правилото: "Всичката Мара втасала, та единствено до обезпечаване ни е сега”.
Депутатите под паника бягат от тематиката „ Бонус-малус”
при „ Гражданската отговорност”, тъй като тя от години провокира яростни разногласия, а и евентуално въвеждането на тази система ще докара огромни главоболия на недисциплинираните водачи.
„ Толкова години я обсъждаме и не сме стигнали до единно мнение, за какво в този момент да претупваме нещата”, разяснява народен представител, поискал анонимност.
Комисията за финансов контрол имаше упоритостта до края на изтеклата година да одобри
Наредба за оценяване и погашение на неимуществените вреди при произшествия.
Това е условие на Кодекса за застраховането. Става дума за това какъв брой да заплаща застрахователят по "Гражданска отговорност " при трайна загуба на продуктивност или летален край в резултат на случай на пътя.
Тази тематика също се отсрочва за неопределен срок заради депутатската бездейност. А КФН направи значително по нея.
Страните членки на Евросъюза работят по две „ матрици”, с цел да вършат изчисленията. В едни от тях, като Германия да вземем за пример, всичко е строго метрифицирано като главните индикатори са „ години в брак ", „ брой деца”, „ възраст на децата” и главното – приход на умрелия. При тази скица посредством формула се стига до размер на компенсацията, да го кажем автоматизирано, даже и без да се стига до съд.
В други страни се работи с по-широки и разтегливи параметри и там решението на съда е съдбоносно.
Според консултанти, които създават българската уредба на тези проблеми,
ние вършим нещо приблизително.
Защото, макар че немската система е най-чиста и ясна, ниските приходи и още повече възнагражденията под масата, я вършат нереалистична за България.
Към момента правосъдната процедура демонстрира, че при гибел на пътя най-близките на жертвата могат да получат до 100 хиляди лв.. Всичко е оставено само в ръцете на съда. Затова хищни юристи обикалят гробищата и оферират на опечалените отбрана. Според създателите на проектонаредбата огромният проблем не е, че от време на време се стига до съвкупни компенсации от над половин милион лв., а в това, че в действителност се заплаща за „ сълзи”, а не съгласно някаква, въпреки и обикновена, икономическа логичност.
Съболезнования на околните, само че „ претърпените страдания и страдания”, както е терминът в този момент, няма по какъв начин да оценят обективно загубата на обичания им човек. Тази порочна процедура ще бъде спряна и парите поради тъга ще бъдат орязани, с цел да може фамилията на починалия да има действителна финансова поддръжка за живота си без него.
При правенето на проектонаредбата КФН работи в тясно съдействие със застрахователния отрасъл, само че се очакваше да се включат и представители на общественото и здравното министерства, както и на правосъдната система. Тези институции обаче са показали нулев интерес по тематиката все още.
Друг огромен проблем е
въвеждането на отдалеченото обезпечаване
и в то при най-оборотната застраховка „ Гражданска отговорност”. Вече шеста година това не може да стане заради недодялан лобистки напън, който продължава да лепи зеления стикер на предното стъкло на колите.
През предходната година наблюдавахме "брауновите придвижвания " на застрахователите, които обещаваха да анулират стикера и все пак не гласоподаваха единомислещо, тъй че наблюдавайки ги, заинтригуваната аудитория избухна в неотслабващ смях. Но това не смути съвсем никого от ангажираните с тематиката лица - те просто са "над нещата ".
„ Въз основа на извършени диалози с печатница „ Демакс” АД Ви уведомяваме, че на 22.07.2020 година е подписан анекс към Договора за направа на стикери и контролни талони.” Уведомлението идва от Гаранционния фонд, който играе основна роля в този проблем.
Това изненадващо известие получиха българските застрахователи. От него стана ясно, че от първи септември стикерът, който демонстрира съществуването на наложителната застраховка „ Гражданска отговорност” ще поевтинее от 1.39 лева на 1.19 лв. - голям спад - с цели 20 стотинки. „ Грандиозната” крачка към облекчение на водачите с 20 ст. мощно изненада сектора, който от години чака стикерът да бъде отстранен. В известието се споделя още, че печатницата е поела уговорката да предложи нова визия на стикера и талона.
„ Това е цялостна насмешка с нашите настоятелни претенции, това е подигравка със здравия разум”, разясниха някои застрахователи.
Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) изпрати още през 2018 година писмо до Комисията за финансов контрол (КФН ) с предложение лепенката да отпадне. И Министерство на вътрешните работи има същата позиция. Но някой в страната пречи да се вземе вярното решение и водачите не престават да заплащат всяка година за ненужните лепенки, а сумата се мери в милиони левове.
От години полиците по "Гражданска отговорност " се издават посредством ЕИСОУКР
- Единната осведомителна система за оценка, ръководство и надзор на риска, до която КАТ, КФН и всички застрахователи имат достъп в действително време. Там се записва всеки нов контракт за застраховка на МПС сега на сключването му. Всеки елементарен жител може да ревизира онлайн съществуването или неналичието на застраховка, като попълни регистрационния номер на автомобила. Така, че лепенките по стъклата въобще не са нужни и все пак те към момента са наложителни.
Системата ЕИСОУКР обаче се ръководи от Гаранционния фонд (ГФ), а упраляващите го - в лицета на някогашния му началник Борислав Михайлов не подкрепяха премахването на стикерите. Да се надяваме, че новият - Стефан Стоилков, ще го стори.
Защо България не прави това, което се прави във всички развити страни -
отвод от хартиена администрация
и даване на застрахователните услуги напълно по електронен път, пита Христо Христов, първият началник на застрахователния контрол у нас. В случая ползите на застрахователите и потребителите съответстват - застрахователите желаят лепенките да отпаднат като непотребна условност, а потребителите желаят да не заплащат по 1.19 лв. за стикер (сумата става 4.76 лева, в случай че годишната застраховка се заплаща на 4 вноски). Всяка година за тази отживялост автомобилистите дават едни непотребни 10-12 млн. лв..
Но тъкмо тези милиони не са непотребни за печатащите стикерите - за тях това си е един добър бизнес.
Депутатите под паника бягат от тематиката „ Бонус-малус”
при „ Гражданската отговорност”, тъй като тя от години провокира яростни разногласия, а и евентуално въвеждането на тази система ще докара огромни главоболия на недисциплинираните водачи.
„ Толкова години я обсъждаме и не сме стигнали до единно мнение, за какво в този момент да претупваме нещата”, разяснява народен представител, поискал анонимност.
Комисията за финансов контрол имаше упоритостта до края на изтеклата година да одобри
Наредба за оценяване и погашение на неимуществените вреди при произшествия.
Това е условие на Кодекса за застраховането. Става дума за това какъв брой да заплаща застрахователят по "Гражданска отговорност " при трайна загуба на продуктивност или летален край в резултат на случай на пътя.
Тази тематика също се отсрочва за неопределен срок заради депутатската бездейност. А КФН направи значително по нея.
Страните членки на Евросъюза работят по две „ матрици”, с цел да вършат изчисленията. В едни от тях, като Германия да вземем за пример, всичко е строго метрифицирано като главните индикатори са „ години в брак ", „ брой деца”, „ възраст на децата” и главното – приход на умрелия. При тази скица посредством формула се стига до размер на компенсацията, да го кажем автоматизирано, даже и без да се стига до съд.
В други страни се работи с по-широки и разтегливи параметри и там решението на съда е съдбоносно.
Според консултанти, които създават българската уредба на тези проблеми,
ние вършим нещо приблизително.
Защото, макар че немската система е най-чиста и ясна, ниските приходи и още повече възнагражденията под масата, я вършат нереалистична за България.
Към момента правосъдната процедура демонстрира, че при гибел на пътя най-близките на жертвата могат да получат до 100 хиляди лв.. Всичко е оставено само в ръцете на съда. Затова хищни юристи обикалят гробищата и оферират на опечалените отбрана. Според създателите на проектонаредбата огромният проблем не е, че от време на време се стига до съвкупни компенсации от над половин милион лв., а в това, че в действителност се заплаща за „ сълзи”, а не съгласно някаква, въпреки и обикновена, икономическа логичност.
Съболезнования на околните, само че „ претърпените страдания и страдания”, както е терминът в този момент, няма по какъв начин да оценят обективно загубата на обичания им човек. Тази порочна процедура ще бъде спряна и парите поради тъга ще бъдат орязани, с цел да може фамилията на починалия да има действителна финансова поддръжка за живота си без него.
При правенето на проектонаредбата КФН работи в тясно съдействие със застрахователния отрасъл, само че се очакваше да се включат и представители на общественото и здравното министерства, както и на правосъдната система. Тези институции обаче са показали нулев интерес по тематиката все още.
Друг огромен проблем е
въвеждането на отдалеченото обезпечаване
и в то при най-оборотната застраховка „ Гражданска отговорност”. Вече шеста година това не може да стане заради недодялан лобистки напън, който продължава да лепи зеления стикер на предното стъкло на колите.
През предходната година наблюдавахме "брауновите придвижвания " на застрахователите, които обещаваха да анулират стикера и все пак не гласоподаваха единомислещо, тъй че наблюдавайки ги, заинтригуваната аудитория избухна в неотслабващ смях. Но това не смути съвсем никого от ангажираните с тематиката лица - те просто са "над нещата ".
„ Въз основа на извършени диалози с печатница „ Демакс” АД Ви уведомяваме, че на 22.07.2020 година е подписан анекс към Договора за направа на стикери и контролни талони.” Уведомлението идва от Гаранционния фонд, който играе основна роля в този проблем.
Това изненадващо известие получиха българските застрахователи. От него стана ясно, че от първи септември стикерът, който демонстрира съществуването на наложителната застраховка „ Гражданска отговорност” ще поевтинее от 1.39 лева на 1.19 лв. - голям спад - с цели 20 стотинки. „ Грандиозната” крачка към облекчение на водачите с 20 ст. мощно изненада сектора, който от години чака стикерът да бъде отстранен. В известието се споделя още, че печатницата е поела уговорката да предложи нова визия на стикера и талона.
„ Това е цялостна насмешка с нашите настоятелни претенции, това е подигравка със здравия разум”, разясниха някои застрахователи.
Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) изпрати още през 2018 година писмо до Комисията за финансов контрол (КФН ) с предложение лепенката да отпадне. И Министерство на вътрешните работи има същата позиция. Но някой в страната пречи да се вземе вярното решение и водачите не престават да заплащат всяка година за ненужните лепенки, а сумата се мери в милиони левове.
От години полиците по "Гражданска отговорност " се издават посредством ЕИСОУКР
- Единната осведомителна система за оценка, ръководство и надзор на риска, до която КАТ, КФН и всички застрахователи имат достъп в действително време. Там се записва всеки нов контракт за застраховка на МПС сега на сключването му. Всеки елементарен жител може да ревизира онлайн съществуването или неналичието на застраховка, като попълни регистрационния номер на автомобила. Така, че лепенките по стъклата въобще не са нужни и все пак те към момента са наложителни.
Системата ЕИСОУКР обаче се ръководи от Гаранционния фонд (ГФ), а упраляващите го - в лицета на някогашния му началник Борислав Михайлов не подкрепяха премахването на стикерите. Да се надяваме, че новият - Стефан Стоилков, ще го стори.
Защо България не прави това, което се прави във всички развити страни -
отвод от хартиена администрация
и даване на застрахователните услуги напълно по електронен път, пита Христо Христов, първият началник на застрахователния контрол у нас. В случая ползите на застрахователите и потребителите съответстват - застрахователите желаят лепенките да отпаднат като непотребна условност, а потребителите желаят да не заплащат по 1.19 лв. за стикер (сумата става 4.76 лева, в случай че годишната застраховка се заплаща на 4 вноски). Всяка година за тази отживялост автомобилистите дават едни непотребни 10-12 млн. лв..
Но тъкмо тези милиони не са непотребни за печатащите стикерите - за тях това си е един добър бизнес.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ