Краят на „здравния национализъм“ бе обявен прибързано
Пандемията е в оттегляне в съвсем целия свят - удостоверява го статистиката на организация Франс прес за дневните случаи на Covid-19 от последните четири седмици.
Заразата забавя ход най-вече в Европа. От континентите само изключение прави Африка, където броят на случаите към момента нараства.
Пак статистиката на Франс прес сподели, че от целия свят седемте страни с най-голяма смъртност от Covid по отношение на размера на популацията им са в Централна и Източна Европа. България е измежду тях.
Тези данни демонстрират, първо, че Европа към този момент е в позиция да разшири всеобщата имунизация надалеч отвън границите си, и, второ, че е извънредно време да стартира да се готви за идната пандемия - с цел да не се повтаря черната статистика.
В тези две насоки към този момент работят и Съединените щати и то с искания за световно водачество.
На видеоконференцията на Г-20 на 21 май бяха сложени първи проблясъци на съгласуваност сред най-развитите страни за материализирането на нещо, за което се приказва от дълго време: по-равномерно систематизиране на имунизациите в световен проект.
„ Декларацията от Рим е разтърсваща и историческа, тъй като за първи път Г-20 - това са Съединените щати и Китай, Европейският съюз и Русия, Индия и Латинска Америка, Южна Африка и доста други страни - за първи път всички те се задължават да съблюдават правилото, че снабдителните вериги би трябвало да останат отворени, че възбрана върху износа не трябва да се позволява. Декларацията на страните, които изредих, съставлява едно доста ясно " Не " на здравния шовинизъм “, заключи за медиите ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Декларациите имат политически, само че не и правно-обвързващ темперамент.
Римската декларация от 21 май е надалеч от интернационален контракт за контролиране на вложенията и търговия с ваксини против Covid-19.
Идеи за подобен контракт оферират икономистът Чад Баун от Института Питърсън за интернационална стопанска система и юристът Томас Болики от Съвета за външни връзки в Ню Йорк. Най-общо казано, те са за основаване на интернационален капиталов фонд за стимулиране на производството и договорно обвързване да не се mрибягва до ограничавания в експорта на имунизациите и съставките им.
„ Питате ме дали е допустимо съглашение, в което всяка страна ще се съгласи да не избира своето население. Всеки политик е определен, с цел да брани своите гласоподаватели. За него е доста мъчно да каже - вижте в този момент, драги съграждани, няма да получите ваксини, тъй като на някой различен някъде по света те са му нужни повече, “ отбелязва икономистът Даниел Грос, помощник на брюкселския Център за проучване на европейската политика (CEPS).
Грос е песимистичен и във връзка с самодейността на Европейския съюз да гради производства на ваксини в Африка.
На същата конференция в Рим на 21 май Урсула фон дер Лайен разгласи, че до края на годината Европейският съюз ще подари 100 милиона дози ваксини на най-нуждаещите се страни - 1/10 част от тези, които чака да му бъдат доставени от производителите. Трима от производителите на ваксини ще продадат на индустриални цени или с отстъпки 3,5 милиарда дози до края на 2022 година.
Според признанието на самата фон дер Лайен, отварянето за износ и даренията са нужните стъпки в кратковременен проект, само че в дълготраен са нужни по-различни начинания:
„ Трябва да поставим старания и да увеличим индустриалния потенциал в други райони по света, които не се характеризират с развито произвеждане на ваксини. Трябва да поставим систематични старания в Африка. Комисията и държавите-членки ще влагат 1 милиард евро за създаване на районни хъбове. Ще изградим инфраструктура, ще подсигуряваме, че производителите ще споделят знания и лицензи, ще осигурим снабдителните вериги и ще квалифицираме личен състав. Вече започнахме планове в тази тенденция, да вземем за пример в Република Южна Африка и Сенегал, “ сподели ръководителят на Европейска комисия.
За Даниел Грос парите на Европейския съюз могат да бъдат изхарчени по-разумно с други цели:
„ Добре, да им дадем парите. Въпросът е по какъв начин е по-добре да бъдат изхарчени. В построяването на скъпи заводи или в хигиена и лечебни заведения? На този стадий е по-добре да се влага в основите (на здравната система), а производството на високотехнологични артикули да оставим на страните с развити технологии. Къде африканските страни биха желали да вложат парите си? В производството на някакви високотехнологични артикули, за които нямат нито фабриките, нито съставките, които са нужни? Или в хигиена и обучение? “
Спецификата на ваксинното произвеждане прави концепцията за развиването му в страни без нужната база излишно скъпа и неприложима за сегашната рецесия, сочи Даниел Грос.
„ Да произвеждаш ваксини е доста мъчно, даже в случай че разполагаш с патентите и всички механически умения и теоретични знания. Една компания, която стартира от нулата, прекомерно постоянно не съумява да пробие. Затова няма логичност да започваш огромно произвеждане на ваксини в Африка. Там просто няма подобаващи условия. Трябва да влагаме в създаване на спомагателен потенциал във всички страни, които имат благоприятни условия за произвеждане на ваксини. В един дълъг интервал този спомагателен потенциал няма да бъде употребен, само че когато идната пандемия настъпи, ще разполагаме с задоволителен потенциал за всички. Според мен ще бъде доста по-бързо в случай че западноевропейски и американски производители усилят производството си. В Съединените щати към този момент натрупат остатък. В Европа това ще се случи след няколко седмици или няколко месеца. Тогава милиарди дози ще са налични. "
Но тогава милиарди хора по света ще не престават да са подвластни от решенията на водачите на шепа държави-производителки и фармакомпании.
Какво ще стане, в случай че, също както Индия, друга страна-производител изпадне в здравна рецесия и държавното управление й бъде заставено да избира сред своите жители и света? Какво ще стане, в случай че фирмите продължат да избират по-платежоспособните купувачи или в случай че се появят проблеми в индустриалната верига в някоя страна?
Едва преди няколко седмици, с напредването на имунизацията в Съединените щати, президентът Джо Байдън склони да разхлаби рестриктивните мерки върху експорта на основни материали и ваксини. А по-рано този месец, когато разгласи, че до края на юни Америка ще изнесе 80 милиона дози, Байдън даде обещание, че тези 80 милиона няма да са последните, само че даде да се разбере, че темпът на износа ще зависи от темпа на производството в Съединените щати. Производствената база, по думите му, би трябвало да остане съсредоточена в Америка:
„ Това, което би трябвало да създадем, е да поведем изцяло ново изпитание - изпитание, което включва съдействие с фармацевтичните компании и с партньорски страни, с цел да увеличим в голяма степен доставките, да създадем - множеството тук, в Съединените щати - потенциал, с който да можем да победим тази пандемия на всички места по света по метод, по който ще създадем работни места в нашата страна и ще спасим живота на доста хора в чужбина, “ сподели американският президент.
Според Даниел Грос лидерските упоритости на Вашингтон в производството на ваксини са пресилени:
„ Това даже не е реалистично. Защото Съединените щати са водачи в доста области, само че в този случай Европа е най-малко толкоз значима, колкото Америка. Китай също. Допълнителният индустриален потенциал за ваксини и медикаменти би трябвало да бъде основан световно, с цел да се разпределя продукцията по-равномерно по света. "
Заразата забавя ход най-вече в Европа. От континентите само изключение прави Африка, където броят на случаите към момента нараства.
Пак статистиката на Франс прес сподели, че от целия свят седемте страни с най-голяма смъртност от Covid по отношение на размера на популацията им са в Централна и Източна Европа. България е измежду тях.
Тези данни демонстрират, първо, че Европа към този момент е в позиция да разшири всеобщата имунизация надалеч отвън границите си, и, второ, че е извънредно време да стартира да се готви за идната пандемия - с цел да не се повтаря черната статистика.
В тези две насоки към този момент работят и Съединените щати и то с искания за световно водачество.
На видеоконференцията на Г-20 на 21 май бяха сложени първи проблясъци на съгласуваност сред най-развитите страни за материализирането на нещо, за което се приказва от дълго време: по-равномерно систематизиране на имунизациите в световен проект.
„ Декларацията от Рим е разтърсваща и историческа, тъй като за първи път Г-20 - това са Съединените щати и Китай, Европейският съюз и Русия, Индия и Латинска Америка, Южна Африка и доста други страни - за първи път всички те се задължават да съблюдават правилото, че снабдителните вериги би трябвало да останат отворени, че възбрана върху износа не трябва да се позволява. Декларацията на страните, които изредих, съставлява едно доста ясно " Не " на здравния шовинизъм “, заключи за медиите ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Декларациите имат политически, само че не и правно-обвързващ темперамент.
Римската декларация от 21 май е надалеч от интернационален контракт за контролиране на вложенията и търговия с ваксини против Covid-19.
Идеи за подобен контракт оферират икономистът Чад Баун от Института Питърсън за интернационална стопанска система и юристът Томас Болики от Съвета за външни връзки в Ню Йорк. Най-общо казано, те са за основаване на интернационален капиталов фонд за стимулиране на производството и договорно обвързване да не се mрибягва до ограничавания в експорта на имунизациите и съставките им.
„ Питате ме дали е допустимо съглашение, в което всяка страна ще се съгласи да не избира своето население. Всеки политик е определен, с цел да брани своите гласоподаватели. За него е доста мъчно да каже - вижте в този момент, драги съграждани, няма да получите ваксини, тъй като на някой различен някъде по света те са му нужни повече, “ отбелязва икономистът Даниел Грос, помощник на брюкселския Център за проучване на европейската политика (CEPS).
Грос е песимистичен и във връзка с самодейността на Европейския съюз да гради производства на ваксини в Африка.
На същата конференция в Рим на 21 май Урсула фон дер Лайен разгласи, че до края на годината Европейският съюз ще подари 100 милиона дози ваксини на най-нуждаещите се страни - 1/10 част от тези, които чака да му бъдат доставени от производителите. Трима от производителите на ваксини ще продадат на индустриални цени или с отстъпки 3,5 милиарда дози до края на 2022 година.
Според признанието на самата фон дер Лайен, отварянето за износ и даренията са нужните стъпки в кратковременен проект, само че в дълготраен са нужни по-различни начинания:
„ Трябва да поставим старания и да увеличим индустриалния потенциал в други райони по света, които не се характеризират с развито произвеждане на ваксини. Трябва да поставим систематични старания в Африка. Комисията и държавите-членки ще влагат 1 милиард евро за създаване на районни хъбове. Ще изградим инфраструктура, ще подсигуряваме, че производителите ще споделят знания и лицензи, ще осигурим снабдителните вериги и ще квалифицираме личен състав. Вече започнахме планове в тази тенденция, да вземем за пример в Република Южна Африка и Сенегал, “ сподели ръководителят на Европейска комисия.
За Даниел Грос парите на Европейския съюз могат да бъдат изхарчени по-разумно с други цели:
„ Добре, да им дадем парите. Въпросът е по какъв начин е по-добре да бъдат изхарчени. В построяването на скъпи заводи или в хигиена и лечебни заведения? На този стадий е по-добре да се влага в основите (на здравната система), а производството на високотехнологични артикули да оставим на страните с развити технологии. Къде африканските страни биха желали да вложат парите си? В производството на някакви високотехнологични артикули, за които нямат нито фабриките, нито съставките, които са нужни? Или в хигиена и обучение? “
Спецификата на ваксинното произвеждане прави концепцията за развиването му в страни без нужната база излишно скъпа и неприложима за сегашната рецесия, сочи Даниел Грос.
„ Да произвеждаш ваксини е доста мъчно, даже в случай че разполагаш с патентите и всички механически умения и теоретични знания. Една компания, която стартира от нулата, прекомерно постоянно не съумява да пробие. Затова няма логичност да започваш огромно произвеждане на ваксини в Африка. Там просто няма подобаващи условия. Трябва да влагаме в създаване на спомагателен потенциал във всички страни, които имат благоприятни условия за произвеждане на ваксини. В един дълъг интервал този спомагателен потенциал няма да бъде употребен, само че когато идната пандемия настъпи, ще разполагаме с задоволителен потенциал за всички. Според мен ще бъде доста по-бързо в случай че западноевропейски и американски производители усилят производството си. В Съединените щати към този момент натрупат остатък. В Европа това ще се случи след няколко седмици или няколко месеца. Тогава милиарди дози ще са налични. "
Но тогава милиарди хора по света ще не престават да са подвластни от решенията на водачите на шепа държави-производителки и фармакомпании.
Какво ще стане, в случай че, също както Индия, друга страна-производител изпадне в здравна рецесия и държавното управление й бъде заставено да избира сред своите жители и света? Какво ще стане, в случай че фирмите продължат да избират по-платежоспособните купувачи или в случай че се появят проблеми в индустриалната верига в някоя страна?
Едва преди няколко седмици, с напредването на имунизацията в Съединените щати, президентът Джо Байдън склони да разхлаби рестриктивните мерки върху експорта на основни материали и ваксини. А по-рано този месец, когато разгласи, че до края на юни Америка ще изнесе 80 милиона дози, Байдън даде обещание, че тези 80 милиона няма да са последните, само че даде да се разбере, че темпът на износа ще зависи от темпа на производството в Съединените щати. Производствената база, по думите му, би трябвало да остане съсредоточена в Америка:
„ Това, което би трябвало да създадем, е да поведем изцяло ново изпитание - изпитание, което включва съдействие с фармацевтичните компании и с партньорски страни, с цел да увеличим в голяма степен доставките, да създадем - множеството тук, в Съединените щати - потенциал, с който да можем да победим тази пандемия на всички места по света по метод, по който ще създадем работни места в нашата страна и ще спасим живота на доста хора в чужбина, “ сподели американският президент.
Според Даниел Грос лидерските упоритости на Вашингтон в производството на ваксини са пресилени:
„ Това даже не е реалистично. Защото Съединените щати са водачи в доста области, само че в този случай Европа е най-малко толкоз значима, колкото Америка. Китай също. Допълнителният индустриален потенциал за ваксини и медикаменти би трябвало да бъде основан световно, с цел да се разпределя продукцията по-равномерно по света. "
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ