Митовете за пандемията от 1918 г.
Пандемия – това е страшна дума. Но светът към този момент е виждал не една и две пандемии, които са били даже по-лоши от сегашната. Например, грипната пандемия от 1918 година, постоянно неправилно наричана „ испански грип “. Грешните схващания за един подобен световен въпрос може да подхранят неоснователните страхове и по отношение на COVID-19. Винаги е подобаващ миг да ги поправяме.
По време на пандемията от 1918 година се счита, че умират сред 50 и 100 милиона души, което по това време са цели 5% от международното население. Половин милиард души пък са инфектирани.
Особено удивително, че грипът лишава живота на другояче здрави млади възрастни, за разлика от децата и остарели хора, които нормално боледуват най-вече. Някои го назовават най-голямата пандемия в историята.
Грипната пандемия от 1918 година е постоянна тематика за спекулации през последния век. Историците и учените акцентират голям брой хипотези по отношение на произхода, разпространяването и следствията. В резултат на това доста от нас таят неправилни показа за пандемията. Като поправяме тези неверни показа, може да разберем по-добре какво в действителност се е случило и да научим по какъв начин можем да предотвратим и смекчим сходни бедствия в бъдеще.
Никой не има вяра, че по този начин нареченият „ испански грип “ произлиза от Испания.
Пандемията евентуално получава този прякор поради Първата международна война, която по това време е в разгара си. Големите страни, които вземат участие във войната, се стремят да не окуражават и радват враговете си, тъй че сведенията за степента на грипа са потиснати в Германия, Австрия, Франция, Обединеното кралство и Съединени американски щати. За разлика от това, неутралната Испания няма потребност да държи грипа в тайна; по този начин се основава подправеното усещане, че испанците понася голямо количество заболели.
Всъщност географският генезис на грипа се разисква и до през днешния ден, макар че другите хипотези допускат Източна Азия, Европа и даже Канзас.
„
Грипът от 1918 година се популяризира бързо, убивайки 25 милиона души единствено за първите шест месеца. Това кара някои да се уплашат, че човечеството е към своя край и че грипът е изключително гибелен.
По-скорошно изследване обаче демонстрира, че самият вирус, въпреки и по-смъртоносен от други варианти, не се разграничава радикално от тези, които предизвикват епидемии през други години.
Голяма част от високата смъртност може да се дължи на пренаселеността във военните лагери и градската среда, както и на неприятното хранене и санитарните условия, поради военновременната конюнктура. Сега се счита, че доста от смъртните случаи се дължат на развиването на бактериални пневмонии в белите дробове, отслабени от грипа.
Всъщност през първата вълна смъртните случаи от пандемията през първата половина на 1918 година са релативно малко.
През втората вълна, от октомври до декември същата година, се следи най-високата смъртност. Трета вълна напролет на 1919 година е по-смъртоносна от първата, само че по-малко от втората.
Учените в този момент считат, че забележимото нарастване на смъртността през втората вълна е породено от условия, благоприятстващи разпространяването на гибелен вариант. Хората с леки случаи остават у дома, само че тези с тежки случаи постоянно са препълнени в лечебни заведения и лагери, увеличавайки предаването на по-смъртоносна форма на вируса.
Всъщност по-голямата част от хората, инфектирани с грип от 1918 година, оцеляват. Националните равнища на смъртност измежду инфектираните нормално не надвишават 20%.
Въпреки това смъртността варира при другите групи. В Съединени американски щати тя е изключително висока измежду индианското население, може би заради по-ниските равнища на излагане на минали варианти на грип. В някои случаи цели локални общности са унищожени.
Разбира се, даже 20 % смъртност доста надвишава типичния грип, който убива по-малко от 1% от инфектираните.
По време на грипа през 1918 година не са налични характерни антивирусни лечения. Това значително е правилно и през днешния ден, тъй като множеството медицински грижи за болните от грип имат за цел да поддържат пациентите, а не да ги излекуват.
Една догадка допуска, че доста смъртни случаи от грип в действителност могат да се дължат на отравяне с аспирин. Тогавашните медицински управляващи предлагат огромни дози аспирин до 30 грама дневно. Днес към четири грама ще се смятат за оптималната безвредна дневна доза. Големите дози аспирин могат да доведат до доста от признаците на пандемията, в това число кървене.
Въпреки това смъртността наподобява е същата, както на някои места по света, където аспиринът не е толкоз елементарно наличен, тъй че дебатът продължава.
