Палиативна в превод от латински означава покривало. Палиум е покров.

„ Палиативна " в превод от латински значи „ було ". Палиум е покров. Нещо, което прави пашкул към пациента, обгръща го и го пази. Човекът в края на своя живот се нуждае от същото, от което и първоначално бебето. Майката, когато повива детето си, му приказва: „ Сега ще измием дупенцето, в този момент ще намажем ръчичките и ще разтрием краченцата, ще ги завием... “ Човекът, който си потегля от този свят, е беззащитен – лежи, захласнат в полудрямка, съвсем в полусъзнание поради болкоуспокояващите, очите са затворени. Той не схваща от коя страна идва гласът ти и от коя страна се приближаваш към него. А защото в този момент ти си мама за него, то не спирай да му разказваш какво тъкмо правиш с него, когато хванеш ръката му, с цел да изрежеш ноктите му.
И, да, да, безусловно наложително: приспивай го с думи, успокоявай го. Създай му чувство за защитеност, че не е самичък, минимизирай страха му. 
С такава обич приказва за работата си известната в Русия Анюта Федермесер. Тази жена още като 16-годишна е работила като доброволка в Първия Московски приют, управителен от майка й – Вера Милионшчикова, умряла през 2010. Нюта, както я знаят измежду народа, основава още приюти за палиативна грижа, основава и фондация „ Вяра “, в която се набират средства за здравна, обществена, психическа, духовна, юридическа и всяка друга поддръжка на умирающите.
„ За гибелта не би трябвало да се заплаща “ е мотото на Нюта. Работният й ден е 18-часов. Никой в никакъв случай с такава пристрастеност и обич не е полагал грижи за отиващите си от тази земя като Нюта и екипът й.

„ Една от нашите пациентки изиска маникюр и педикюр, повикахме експерт. Жената си отиде щастлива с разноцветно боядисаните си нокти. Друга изиска подпис от прочут хокеист. Слава на Бога, той се съгласи и драговолно гостува на приюта, описа на пациентите ни за славното си минало в спорта. 
Имахме покъртителен случай с едно момче, болно от рак в финален етап, който не можеше да се свърже с момиче, в което твърдеше, че е влюбен. Знаехме долу-горе местоположението, тъй като той ни беше разказал доста за девойката и от кой квартал е. Издирихме я и й предложихме да се срещнат с момчето. Нямаше по-щастлив юноша от него, въпреки гибелта да го взе няколко дни по-късно. Лекарите събраха малко пари и им купиха верижки, на всяка закачено по половин сърчице. Опитваме се да изпълняваме последните стремежи на нашите пациенти. Те го заслужават “

Майката на Нюта – Вера е считала, че в приюта би трябвало да работят щастливи хора - влюбени, обичани, любящи. Хосписът не е дом на гибелта, не е подслон за лепта, не е болница, а нов вид институция за Русия, където най-важното, което се дава на пациента – това е обич. Когато човек усеща, че е обичан, болката му минава и той живее по-дълго, казвала лекар Милионшчикова.
Нюта споделя, че фантазията й е да не остане нито един приют, където отиващите си стенат и вият от болежка без да получат обезболяващо, където те не са нахвърляни по леглата, тънещи в личните си нечистотии и воня от дезинфектанти, мръсни, измъчени, страховито изглеждащи, без тълпи студенти, които се смеят и си вършат селфита на фона на агонизиращи мъже и дами (точно такава сцена заварила тя в един от държавните хосписи). 
7 са приютите от веригата до този миг. Нюта инструктира всеки начинаещ доктор или здравна сестра: да чукат преди да влязат в стаята на болните, да не споделят „ здравейте “, а „ добър ден, „ положително утро “ или добър вечер “, тъй като множеството от пациентите не знаят на кой свят са от замайването и залежаването, от спуснатите щори нямат разбиране коя част от деня е. Разчита се и на благородната помощ от доброволци. През минологодишните коледни празници и в 7-те приюта точно доброволците са се погрижили за празничната софра на пациентите. 
Източник