Палеоантрополози откриха човешки прешлен в колекция от находки от левантийския

...
Палеоантрополози откриха човешки прешлен в колекция от находки от левантийския
Коментари Харесай

Човешки прешлен на 1,5 милиона години откриха в Израел

Палеоантрополози откриха човешки прешлен в сбирка от находки от левантийския монумент Убейдия, който е принадлежал на дете, живяло преди към 1,5 милиона години. Според учените тази вкаменелост е най-подобна на останките на по този начин нареченото Турканско момче, живяло в Източна Африка преди към 1,5-1,8 милиона години. Изглежда, че тази находка свидетелства за два изхода на хора от Африка в епохата на ранния плейстоцен. Резултатите от проучването са оповестени в списание Scientific Reports.

Проблемът за първичното излизане на античните хора от Африка в Евразия е един от значимите въпроси на палеоантропологията и археологията. Сега се счита, че първите хора – Изправеният човек (Homo erectus) или Работещият човек (H. ergaster), са мигрирали от Африка преди към два милиона години. Основание за такова изказване са находки, направени в местността Дманиси (Грузия), където археолозите са разкрили хиляди каменни оръдия на труда и остатъци на няколко хоминини, добрали се до Кавказ преди към 1,8 милиона години. Освен това на остров Ява са открити сравними по възраст човешки остатъци, а от Китай са известни вкаменелости на възраст 1,5–1,7 милиона години.



Местоположението на паметника Убейдия. Снимка: Alon Barash et al. / Scientific Reports

Обектът, получил наименованието Убейдия в Израел, е открит през 1961 година Това е един от най-старите ашелски монументи, открити отвън Африка. През годините учените са разкрили голям брой остатъци от фауна, каменни оръдия на труда, в това число брадви, стъргала и пики, както и фрагменти от слепоочна и теменна кост и зъб, евентуално принадлежащи на H. erectus или H. ergaster. Учените правят оценка възрастта на най-старите принадлежности на 1,3-1,5 милиона години, само че не било допустимо да се получи точна датировка за човешките остатъци.

Женски остатъци от Щирия са по-стари от античния Йоци

Алон Бараш от университета Бар-Илан, взаимно с учени от Австралия, Израел, Испания и Съединени американски щати, са преразгледали находките от обекта Убейдия. Докато работели с находки от епохата на ранния плейстоцен, палеоантрополозите разкрили прешлен (UB-10749), който се оказал сходен на останките на хоминина.



Човешкият прешлен, открит в Убедия. Снимка: Alon Barash et al. / Scientific Reports

Според откривателите тази вкаменелост най-вероятно съставлява низък лумбален прешлен. Учените съпоставят тази находка с проби от други бозайници, в това число тези, чиито остатъци не са открити в Убейдия. Сред тях били и примати: хора (Homo), орангутани (Pongo), горили (Gorilla), гелади (Theropithecus), бабуини (Papio), австралопитеки (Australopithecus) и шимпанзета (Pan). Сравнявайки морфологията на прешлените, учените стигнали до заключението, че находката от Леванта най-вече наподобява на останките на по този начин нареченото Турканско момче, открити в Кения през 1984 година и датирани на 1,5-1,8 милиона години.

Палеоантрополозите считат, че прешленът е принадлежал на дете, умряло на възраст сред 6 и 12 години. Според техните калкулации все още на гибелта му растежът му е бил към 155 сантиметра, т.е. то е бил много високо за възрастта си, а тежестта му е би трябвало да е било към 45–50 кг. Учените не са разкрили патологии или нарушавания, да вземем за пример породени от остеоартрит, междупрешленна херния, спондилоза или туберкулоза.



Микротомография на прешлена. Снимка: Alon Barash et al. / Scientific Reports

Изследователите стигнали до заключението, че откритият прешлен принадлежи на огромен хоминин, сходен на източноафриканските хора от ранния плейстоцен. Възрастта на тази находка е към 1,5 милиона години. По този метод фосилът съставлява най-древната човешка останка, открита в Левантийския кулоар. Според учените този субект е принадлежал на популация от хоминини, друга от тази, открита в Дманиси. За това приказва по-малкият размер на тялото на последната, както и другите каменни оръдия на труда и местообитание. Освен това хората от Дманиси са живели 200-300 хиляди години по-рано. Изглежда, това свидетелства за два разнообразни изхода на хора от Африка през ерата на ранния плейстоцен.

По-рано ви разказахме за други проучвания, отдадени на Изправения човек. Например археолозите са разкрили че H. erectus е заселил Северна Африка преди към 1,3 милиона години, а учените назоваха представителите на този тип за предшественици на " хобитите " от Лусон.

 

Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР