Защо Македония и Саксония странстват в Средновековието?
Пак се заприказва за това какво е 'Македония' и "македонски " или "тракийски " е бил Солун в предишното, по тази причина тук ще повторя късото разяснение за използването в изворите на макротопонима "Македония ".
Това разяснява в профила си във Facebook проф. доктор Лиляна Симеонова от Института по балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките.
Топонимът 'Македония' спада към категорията на така наречен МИГРИРАЩИ ТОПОНИМИ през Средновековието и Новото време. Това са топоними (и микро-, и макро-), които в една ера се отнасят за един район или място, а в друга ера - за различен, т.е. това са названия, които се "местят " из пространството с течение на времето. В Западна Европа, да вземем за пример, подобен мигриращ топоним е 'Саксония', която в хода на Средните епохи се "премества " от единия завършек на немските земи в другия, само че се резервира като име на област.
На Балканите подобен вид мигриращ топоним е 'Македония' - наименование, употребявано за разнообразни елементи на Балканите през другите столетия. Така да вземем за пример, от края на VIII в. до началото на XIII в. 'Македония' е името на военно-административен окръг - така наречен тематика Македония, която обгръща дн. Източна Тракия и стига до Константинопол. Нейният основен град е Адрианопол (дн. Одрин). Затова и византийските създатели от тази ера най-често назовават дн. Източна Тракия с името 'Македония', а бойците във виз. войска, рекрутирани от тематика Македония, са наречени "македонци ". Всъщност, едно от поделенията на императорската армия също се наричало "македонци ": например те били най-верните гвардейци на Константин Багренородни и в 949 година предотвратили опита за прелом против него.
Има обаче и други визант. създатели - нормално това са създатели от XI-XII в., - които демонстрират податливост към архаизация на етно- и топонимите. По древен фасон, т.е. правейки прилика с античното Македонско царство, което включвало и тези земи, те отбелязват като 'Македония' региона към Солун и най-общо дн. Егейска Македония. Понякога тези визант. създатели си служат и с понятието "Стара/Велика Македония " (гр. 'Палеа/Мегали Македониа'), а Солун назовават "македонски град ". Когато четат визант. текстове, византолозите доста внимават за коя от двете 'Македонии' - тематика Македония или Стара Македония - става дума в дадения текст: нормално това се схваща от подтекста.
Това разяснява в профила си във Facebook проф. доктор Лиляна Симеонова от Института по балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките.
Топонимът 'Македония' спада към категорията на така наречен МИГРИРАЩИ ТОПОНИМИ през Средновековието и Новото време. Това са топоними (и микро-, и макро-), които в една ера се отнасят за един район или място, а в друга ера - за различен, т.е. това са названия, които се "местят " из пространството с течение на времето. В Западна Европа, да вземем за пример, подобен мигриращ топоним е 'Саксония', която в хода на Средните епохи се "премества " от единия завършек на немските земи в другия, само че се резервира като име на област.
На Балканите подобен вид мигриращ топоним е 'Македония' - наименование, употребявано за разнообразни елементи на Балканите през другите столетия. Така да вземем за пример, от края на VIII в. до началото на XIII в. 'Македония' е името на военно-административен окръг - така наречен тематика Македония, която обгръща дн. Източна Тракия и стига до Константинопол. Нейният основен град е Адрианопол (дн. Одрин). Затова и византийските създатели от тази ера най-често назовават дн. Източна Тракия с името 'Македония', а бойците във виз. войска, рекрутирани от тематика Македония, са наречени "македонци ". Всъщност, едно от поделенията на императорската армия също се наричало "македонци ": например те били най-верните гвардейци на Константин Багренородни и в 949 година предотвратили опита за прелом против него.
Има обаче и други визант. създатели - нормално това са създатели от XI-XII в., - които демонстрират податливост към архаизация на етно- и топонимите. По древен фасон, т.е. правейки прилика с античното Македонско царство, което включвало и тези земи, те отбелязват като 'Македония' региона към Солун и най-общо дн. Егейска Македония. Понякога тези визант. създатели си служат и с понятието "Стара/Велика Македония " (гр. 'Палеа/Мегали Македониа'), а Солун назовават "македонски град ". Когато четат визант. текстове, византолозите доста внимават за коя от двете 'Македонии' - тематика Македония или Стара Македония - става дума в дадения текст: нормално това се схваща от подтекста.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ