НАСА: Озоновата дупка продължава да се свива
Озоновата дупка над Антарктида понижава, настояват учени на НАСА. Техните измервания сочат, че сред 7 септември и 13 октомври междинната ѝ повърхност е 23,2 млн. кв. км – по-малка от предходната година и като цяло продължава да се свива, наклонност, присъща за последните години.
„ С течение на времето се реализира постоянен прогрес и дупката става все по-малка. Виждаме някои съмнения, защото времето се трансформира, а и в резултат на други фактори. Но като наклонността е към понижаване през последните две десетилетия “, означи Пол Нюман, основен академик в Центъра за галактически полети Годард на НАСА в Грийнбелт, Мериленд.
Озоновият пласт, частта от стратосферата, която защищава планета от ултравиолетовите лъчи на Слънцето, изтънява, образувайки „ озонова дупка “ над Южния полюс всеки септември. Химически дейни форми на хлор и бром в атмосферата, получени от съединения, създадени от индивида, се прикрепят към полярните облаци на огромна надморска височина всяка южна зима. След това реактивният хлор и бром предизвикват реакции, разрушаващи озона, когато слънцето изгрява в края на зимата на Антарктика.
Изследователи от НАСА и Националната организация за океански и атмосферни проучвания (NOAA) откриват и мерят растежа и разпадането на озоновата дупка от борда на спътниците Aura, Suomi NPP и NOAA- 20.
„ С течение на времето се реализира постоянен прогрес и дупката става все по-малка. Виждаме някои съмнения, защото времето се трансформира, а и в резултат на други фактори. Но като наклонността е към понижаване през последните две десетилетия “, означи Пол Нюман, основен академик в Центъра за галактически полети Годард на НАСА в Грийнбелт, Мериленд.
Озоновият пласт, частта от стратосферата, която защищава планета от ултравиолетовите лъчи на Слънцето, изтънява, образувайки „ озонова дупка “ над Южния полюс всеки септември. Химически дейни форми на хлор и бром в атмосферата, получени от съединения, създадени от индивида, се прикрепят към полярните облаци на огромна надморска височина всяка южна зима. След това реактивният хлор и бром предизвикват реакции, разрушаващи озона, когато слънцето изгрява в края на зимата на Антарктика.
Изследователи от НАСА и Националната организация за океански и атмосферни проучвания (NOAA) откриват и мерят растежа и разпадането на озоновата дупка от борда на спътниците Aura, Suomi NPP и NOAA- 20.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ