Оценка, извършена от изследователската група ICOS (Интегрирана система за наблюдение

...
Оценка, извършена от изследователската група ICOS (Интегрирана система за наблюдение
Коментари Харесай

Течовете от тръбите на Северен поток причиняват токсичен облак в Скандинавия

Оценка, осъществена от изследователската група ICOS (Интегрирана система за наблюдаване на въглерода), демонстрира внезапното нарастване на равнищата на метан в атмосферата към четирите теча от тръбите на газопровода " Северен поток " в Балтийско море. В разнообразни измервателни станции в Швеция, Норвегия и Финландия се следят нараснали стойности на метан, причиняващи съществени вреди на околната среда, предава. 

Според последните калкулации на Германската федерална организация по околна среда (UBA) това ще докара до приключването на 300 000 тона метан, което подхожда на към 7,5 милиона тона CO2 еквивалент. CO2 еквивалентите се употребяват като пример за въздействието на парниковите газове върху околната среда. Числото демонстрира до каква степен съответният газ способства за световното стопляне спрямо въглеродния диоксид. Според UBA изчислената стойност подхожда на почти 1% от общите годишни излъчвания на Германия. Изчислението се основава на приблизителна информация за равнището на запълване и размера на двата тръбопровода в Балтийско море, прецизират от изданието. 

Поради обстоятелството, че течовете са в морето, е мъчно да се оцени степента на замърсяване с помощта на сателитни данни, защото отражението от водата или облачната завивка основава грешки.

Въпреки това, симулация от групата ICOS допуска, че актуалната посока напразно би трябвало да докара до по-нататъшно разширение на метановия облак. Няколко проучвателен групи сега работят върху по-точна оценка на евентуалните екологични вреди.

Измерванията, които остават да бъдат направени в тръбопроводите, като да вземем за пример действителното количество газ и настоящото налягане в хранилището, затрудняват изчисляването на въздействието върху околната среда, само че оценките приказват за количество метан, сходно на изразходваното от три въглищни електроцентрали за една година, към 115 тона, което подхожда на 9,6 милиона тона CO2. Това са най-големите течове на метан в историята.

С оглед на изчисленията на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC), специалистите по климата разказват цялостната загуба от тръбопроводите като " пагубна ", а следствията като " непредсказуеми ". Според IPCC метанът е над 80 пъти по-вреден за климата от въглеродния диоксид за интервал от 20 години.

" В съпоставяне с интервенции като фракинг или електроцентрали, работещи с въглища, въздействието на приключването на газ в Балтийско море е " дребен балон ", кометира Дейв Рей, шеф на Института по изменение на климата в Единбург, Шотландия.

Тъй като метанът е систематизиран като нетоксичен, флората и фауната на Балтийско море не би трябвало да демонстрират никаква смяна, само че в атмосферата те съставляват свръхизлъчващо събитие с невъобразими размери.

Екологичната организация German Environmental Aid изиска от операторите на газопроводи и немските надзорни органи незабавна интервенция за изпомпване на останалия газ от всички сектори. Неговият ръководещ шеф, Саша Мюлер-Крайнер, изиска в изказване " да бъдат вложени необходимите средства за изпразване на тръбите по следен метод и по този метод да се предотврати достигането на метан до атмосферата в такива големи количества ".

От друга страна, учените от Норвежкия институт за проучване на въздуха (NILU) първо пресметнаха, че общото приключване на метан от тръбопроводите на газопровода " Северен поток "  може да бъде минимум 40 000 тона. Вчера новите оценки усилиха това число до 80 000 тона. Това е четири пъти повече от годишните излъчвания на метан на норвежката нефтена и газова промишленост, добавя изданието.

Измерванията от норвежката обсерватория Birkenes, както и от няколко места в съседна Швеция, " откриха рискови концентрации на метан във въздуха ", прецизират от Норвежкия институт за проучване на въздуха. " Никога не сме виждали нещо сходно в никоя от нашите обсерватории ", разяснява ученият Катрин Лунд Майре.
Източник: manager.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР