Доц. Спасков: Заплатите в болниците са ниски там, където обемът дейност е малък
„ Отново започваме да се връщаме обратно към „ равните заплати “, с цел да спасяваме някои неработещи структури. Заплатите са ниски най-често там, където размерът активност е дребен “. Така някогашният шеф на „ Пирогов “ доцент Спас Спасков разяснява пред BloombergTV Bulgaria условието всички лечебни заведения да доближат заложените в Колективния трудов контракт минимални равнища на възнаграждение на медиците.
„ И тук идва въпросът – ще спасяваме ли тези, които имат доста по-малка активност и има ли смисъл в това избавяне, или ще търсим нови технологии, с цел да решим здравните проблеми? “, попита доцент Спасков и посочи, че приказва най-много за общинските лечебни заведения.
„ За да може да съществува една болница, тя би трябвало да обслужва към 40 000 души население, с цел да работи добре, да има приток от пациенти. Тогава ще има и средства за поддържане на тази болница. Системата е такава – колкото повече работиш, идват повече средства. По дребните обитаеми места стартира обезлюдяване и към този момент няма задоволително население, с цел да може тези лечебни заведения да имат задоволителен поток. Това довежда от единствено себе си до деквалификация на личния състав и отвращение дори на останалите хора да се лекуват в тези лечебни заведения и те пътуват до някои други “, разяснява той и означи, че остава една дребна част от популацията, която няма благоприятни условия за такова пътешестване и въпросът е какво да вършат тези хора.
„ Много по-евтино е да се сътвори една работа, която да ги транспортира до прилежащия град, в сравнение с да поддържаш болница, която по този начин и по този начин не работи “, съобщи още доцент Спасков. Според него на такива места би трябвало да работят медицински центрове и ДКЦ-та, както и центрове за незабавна помощ. „ И когато се каже – ние ще оставим град еди-кой си без никаква помощ – това не е правилно. Истината е, че ние ще оставим обитаемото място без болница, която не действа “, съобщи той.
Доц. Спас Спасков разяснява и новостите в подписания преди дни анекс към Националния рамков контракт, като се спря на профилактиката, изведените в извънболничната помощ процедури и освобождението на някои проучвания като ядрено-магнитния резонанс. Той уточни още, че се усилват и цените на някои клинични пътеки, като обаче подчертава върху обстоятелството, че инфлацията в някои връзки е по-висока от %, с който се усилват цените на пътеките.
„ Увеличават се стойностите за възнаграждение по някои от клиничните пътеки, в границите на най-малко към 20%. Не би трябвало да забравяме, че инфлацията в някои връзки надвиши 50%. Това, което визира елементарния жител, когато приказваме за дефицит на пари в опазването на здравето, е, че огромната част от парите, избрани в бранша, отиват за медикаменти, за консумативи, за болничния престой, както и за заплати на личния състав и всичко това е належащо да се усили при тази инфлация “, разяснява той.
„ И тук идва въпросът – ще спасяваме ли тези, които имат доста по-малка активност и има ли смисъл в това избавяне, или ще търсим нови технологии, с цел да решим здравните проблеми? “, попита доцент Спасков и посочи, че приказва най-много за общинските лечебни заведения.
„ За да може да съществува една болница, тя би трябвало да обслужва към 40 000 души население, с цел да работи добре, да има приток от пациенти. Тогава ще има и средства за поддържане на тази болница. Системата е такава – колкото повече работиш, идват повече средства. По дребните обитаеми места стартира обезлюдяване и към този момент няма задоволително население, с цел да може тези лечебни заведения да имат задоволителен поток. Това довежда от единствено себе си до деквалификация на личния състав и отвращение дори на останалите хора да се лекуват в тези лечебни заведения и те пътуват до някои други “, разяснява той и означи, че остава една дребна част от популацията, която няма благоприятни условия за такова пътешестване и въпросът е какво да вършат тези хора.
„ Много по-евтино е да се сътвори една работа, която да ги транспортира до прилежащия град, в сравнение с да поддържаш болница, която по този начин и по този начин не работи “, съобщи още доцент Спасков. Според него на такива места би трябвало да работят медицински центрове и ДКЦ-та, както и центрове за незабавна помощ. „ И когато се каже – ние ще оставим град еди-кой си без никаква помощ – това не е правилно. Истината е, че ние ще оставим обитаемото място без болница, която не действа “, съобщи той.
Доц. Спас Спасков разяснява и новостите в подписания преди дни анекс към Националния рамков контракт, като се спря на профилактиката, изведените в извънболничната помощ процедури и освобождението на някои проучвания като ядрено-магнитния резонанс. Той уточни още, че се усилват и цените на някои клинични пътеки, като обаче подчертава върху обстоятелството, че инфлацията в някои връзки е по-висока от %, с който се усилват цените на пътеките.
„ Увеличават се стойностите за възнаграждение по някои от клиничните пътеки, в границите на най-малко към 20%. Не би трябвало да забравяме, че инфлацията в някои връзки надвиши 50%. Това, което визира елементарния жител, когато приказваме за дефицит на пари в опазването на здравето, е, че огромната част от парите, избрани в бранша, отиват за медикаменти, за консумативи, за болничния престой, както и за заплати на личния състав и всичко това е належащо да се усили при тази инфлация “, разяснява той.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ