Художникът Петър Георгиев-Рей от Канада пред Lupa.bg: Не се предадох, а тръгнах по път с неизвестности и той ми даде свободата да открия неподозирани таланти в себе си
" Отново бих избрал пътя, съпроводен с неизвестности и провокации, тъй като тъкмо този път ми даде това, което имам сега - Свобода! Да разполагаш с времето си е благосъстояние. Но свободата не прави пътя по-лесен, тя го направи по-пълноценен! " Това показа в изявление за Lupa.bg роденият в България актьор Петър Георгиев-Рей, който при започване на 90-те избира пътя на емиграцията и отпътува дружно със брачната половинка си за Канада. " Канада се трансформира в късмет да преоткрия неподозирани гении в себе си ", токсичен е създателят, който у нас приключва актьорско майсторство, а оттатък океана стартира да рисува и да написа.
В началото на емиграцията животът на Петър Георгиев и на брачната половинка му по никакъв начин не е елементарен, той се занимава с черна работа, само че съумява последователно да излезе, както той го назовава от този " Бермудски триъгълник " и да откри още веднъж своя път на човек, който се занимава с изкуство.
През последните 20 години е взел участие допълнително от 50 самостоятелни и групови изложения в Канада, Съединени американски щати, България, Франция. За пет месеца престой в родината си тази година Петър Георгиев-Рей направи изложения в няколко града – „ Анатомия на енигмата ” и „ Обединени противоположности “ в София, „ Раждането на Пеперудата “ в Пловдив, „ Невидима действителност “ в Бургас, като показа и двете си последни книги " Пътят " и " Планината ", писани в Канада по време на пандемията.
" Тръгни - илюзия е да мислиш, че няма път до върха, до който никой не е стигал " - това е веруюто на Петър Георгиев-Рей. Според него върхът е пътеводна звезда, която ни подтиква да мечтаем посредством своята недостижимост. " Изкачването към тази звезда изисква религия и рационализиране. Но изкачването към нея е потребно единствено, когато превърнем този път в обогатяване и еволюиране, а не в напразно гонене на един мираж ", показа пред Lupa.bg художникът.
Петър Георгиев-Рей е роден през 1963 година в Перник. През 1987 година приключва актьорско майсторство във ВИТИЗ, през днешния ден НАТФИЗ. Играе две години във Врачанския спектакъл. През 1989 година получава втора премия на Националния обзор за драма и спектакъл за ролята на Лило в пиесата „ Суматоха “ на Радичков под режисурата на Бина Харалампиева.
През 1991 година емигрира в Канада. Там написва стихосбирката „ Гвоздеи кръстни “ и романите „ Мислителят или уединено с един живял “, " Завоеватели " „ Пътят “ и „ Планината “, както и пиесата „ Светлината, която мами “.
Картината на Петър Георгиев-Рей - “В подножието на дълго чакана фантазия ”
Художникът открива своя изложба в Монреал и е един от най-търсените създатели абстракционисти в Америка. Абстрактната живопис е за хора с богата емоционалност и фикция, които могат да открият разнообразни сюжети зад цветовете. Изкуствоведът проф. Аксиния Джурова дефинира творчеството на Рей като екшън живопис.
Американският изкуствовед доктор Кенуърт Мофет афишира Петър Георгиев за един от най-оригиналните модерни художници. Според Мофет картините на живеещия в Канада български създател са ослепителни и хипнотизиращи. " Те сплотяват крайните противоположности сред точност и независимост, абстракция и натурализъм, перверзна страст и изумителен магизъм ", разяснява изкуствоведът.
Критикът на изкуството Ричард Фришуел прави доста забавно съпоставяне: „ Обективът на живописната визия на Рей е като този на телескопа Хъбъл, само че извърнат към земята и улавящ дълбините на човешкото положение в поредност от двойни експозиции. Неговите огромни платна пулсират с едвам следена сила. В тези картини безкрайността е визуализирана под формата на пъпна шнур, въртяща се като торнадо, зараждаща от далечни мъглявини, единствено с цел да се стесни и изчезне в небитието. “
" Космосът е моето главно ентусиазъм ", сподели Петър Георгиев пред Lupa.bg. Той откровено призна, че тъгува за актьорската специалност и че мечтае да се завърне на сцената в България. " Никога не съм се стремил към американската фантазия, която е обвързвана с пари, лъскавина и суетност, устремявам се да бъда пълностоен и обичащ ", изповяда се абстракционистът.
Художникът по време на откриването на своята изложба-живопис " Анатомия на енигмата " в Музей-галерия " Анел " в София в края на май 2023 година
- Тази година бе доста наситена за вас откъм събития в България. През пролетта и лятото прекарахте няколко месеца в родината си преди още веднъж да се върнете в Канада. Представихте двете си книги „ Планината “ и „ Пътят “. У нас направихте изложения в няколко града. През ноември ваши картини вземат участие и в сборна галерия в София. Какво ви дадоха срещите с българските ви другари и с българската аудитория, както и завръщането, въпреки и за малко, в България?
- Да, имах удоволствието за пет месеца да вземам участие в пет независими изложения в родината ми. Беше доста трогателен интервал, кондензиран със събития и срещи. Радвам се, че имах опция да покажа изкуството си освен в София, само че също в Пловдив и Бургас. В началото на ноември ще има разкриване на забавна сборна галерия в One Gallery, в София. Аз ще вземам участие с две картини, само че за жал няма да мога да участвам на откриването. Куратор ще бъде Десислава Зафирова.
Визуалните изкуства в България са в подем сега, може би тъй като множеството актьори имат опция да пътуват в чужбина и да вземат участие в изложения там. Това им дава самочувствие и прави креативната им мисъл по-космополитна. За разцвета на образните изкуства в България също играе огромна роля увеличаващият се брой на хората, които освен могат да оценят изкуството, само че и да вложат пари в него. Всички знаем, че културни революции е имало там, където има пари. Без благосъстоянията на Венеция и Рим може би нямаше да има Ренесанс. Също, по време на изложбите имах удоволствието да показва и новите ми книги “Пътят ” и “Планината ”.
" Завладяването на Рая " през очите на Петър Рей
- Последните ви две книги са метафорични, изпълнени са с всемирен послания, които вие споделяте и от личния си опит на създател и въобще на човек. Какво ви предизвика да ги напишете и да споделите доста персонални, даже интимни неща, с читателите? И за какво решихте да се посветите на едно по-философско другарство с публиката?
- Подготовката ми за написването на тези книги търпя повече от двадесет години. Такъв текст не може да се се напише единствено посредством въображение и писателски гений. Необходим е и богат житейски опит.
Позволявам си да кажа, че посредством своите послания, тези две книги ще бъдат доста потребни на читателите. Послания, които ще ги защищават от попадането в житейските клопки. Също, ще им оказват помощ по-бързо да позволяват своите алтернативи, и най-важното, да стартират по-убедително да имат вяра в себе си. Без религия в себе си не е допустимо напредване напред.
Животът по този начин е организиран, че вместо да ни подтиква, той ни лишава от тази религия посредством своите битови проблеми, неустановеност и незаслужени разочарования. Изискваше се освен труд, само че и изключителна централизация при написването на тези произведения. Щастлив съм, че ги написах, тъй като знам, че оставям нещо доста, което ще продължи да живее след мен и да оказва помощ на хората.
- Ако можехте да избирате кой път бихте избрали – равният без трудности път, по който до момента в който вървите постоянно виждате хоризонта и знаете накъде вървите, или пътят нагоре към планината, който клати през гори, сложен е, крие неизвестности и от време на време небе и небосвод не се виждат?
- Отговорът на този въпрос може да бъде друг, зависи в какво въодушевление съм сега, в който ми е заложен. Шегувам се. Разбира се, че още веднъж бих избрал пътя, който предизвика с това, че крие неизвестности. Но от време на време компликациите натежават до степен в която стартирам да си бленувам за слънчев път, извървяването на който не е нужна толкоз доста сила, опасности и себеотдаване.
Понякога изпитвам завист на хората, чиито корабни платна се задвижват не от тях, а от някой различен. Това са моменти в които съм изтощен от обстоятелството, че всяка моя стъпка напред би трябвало да бъде извървяна единствено посредством личните ми старания. Аз в никакъв случай не съм бил миропомазан с привилегии, може би тъкмо това закали характера ми, само че и нанесе много рани в душата ми. Щастлив съм, че имам прелестна брачна половинка, която ми основава уют, и прелестна щерка, която посредством своето наличие ме прави по-добър и човечен.
С две думи, с подготвеност още веднъж бих избрал пътя съпроводен с неизвестности и провокации, тъй като тъкмо този път ми даде това, което имам сега - Свобода! Да разполагаш с времето си е благосъстояние. Но свободата не прави пътя по-лесен, тя го направи по-пълноценен!
Петър Георгиев Рей пред своята картина “Есенна соната ” в Музей-галерия “Анел ”
- Смятате ли, че човек би трябвало да доближи до своя връх в живота и в кариерата или в действителност връх няма и непрестанно би трябвало да се самоусъвършенстваме? Тоест смисълът на върха не е да го изкачим, а той да бъде като пътеводна светлина за това да продължаваме да надграждаме себе си и да се учим?
- Амбициозният, надарен и проведен човек знае какво е триумф, само че не знае какво е покой. Това удостоверява вашите думи, че върхът е пътеводна звезда, която ни подтиква да мечтаем посредством своята недостижимост. Изкачването към тази звезда изисква религия и рационализиране.
Но изкачването към нея е потребно единствено, когато превърнем този път в обогатяване и еволюиране, а не напразно гонене на един мираж. Първото води до мъдрост, второто до отчаяние. Няма нищо по-жестоко от това, да завършиш живота си с отчаяние. Истинската напреднала възраст настава единствено тогава, когато човек към този момент няма защо да мечтае.
Картината е озаглавена " Ангел, закрилящ зародиша на живота "
- Какво губим и какво печелим, когато напуснем зоната си на комфорт и тръгнем по пътя на самоусъвършенстване?
- Губим “приятелствата ” на тези, които не ни мислят положителното и печелим възхищенията на тези, които същински ни обичат! Губим почвата под краката си, само че печелим опцията да се научим да летим! Губим улеснения за сметка на обич! Напускането на зоната на комфорт, изключително от хора, които са родени с задача е първата стъпка към осъществяване на фантазиите им.
Платното на Петър Георгиев " Майчинство "
- Бихте ли споделили по какъв начин се роди вашият артистичен псевдоним Рей? Прочетох, че „ рей “ има няколко смисъла и смисли и те идват от японските писмени знаци и от източните бойни изкуства. Рей значи „ галактика “, „ дух “ и „ душа “, както и признателност и привет, които се показват с реверанс в бойните изкуства. Но значи и почитание и вземане предвид с колегата? Ако се обърнем към британското значение на „ ray “ то в превод значи „ светлина “ и „ лъч “, само че и „ урва “. Когато решихте да добавите Рей към името си вложихте ли необикновен смисъл в този псевдоним и в случай че да, то какъв?
- “Рей ” пристигна самичък при мен. Знаех, че е “Лъч ”, “Светлина ”. Другите смисли ги разбрах към този момент, когато го имах. Псевдонимът прави името на човек освен по-различно, само че и го персонализира, дава му еднаквост. В доста случаи даже служи като изложение на човешкия темперамент. Ние не избираме имената си, само че можем да изберем псевдонима си. Бих споделил, че псевдонимът е право на избор.
" Бягащото слънце "
- Прави усещане, че картините ви излъчват особена светлина – даже в някои от тях да сте заложили на по-тъмни краски, те отново излъчват топлота, също така носят и забавни и метафизичен наименования. Какво ви въодушевява за подобен вид картини?
- Отразяването на светлината е изключително значимо в живописта. Чрез сполучлив светлинен акцент може да се реализира триизмерност, енимагматичност, жизнеспособност. Моментът на озаглавяване на картините е наслаждение за мен. По този метод ги “персонализирам ”. Но в множеството случаи те сами избират заглавията си.
Понякога стартирам рисуването на картина, воден от съответно заглавие, което ми е хрумнало. Понякога заглавието идва единствено, откакто картината е приключена.
Космосът е моето главно ентусиазъм. Ние сме пристигнали от там и след привършване на земния ни път отново се завръщаме там. Затова енигматичността на мястото, от което идваме и където се завръщаме, е изворът на моето ентусиазъм.
Американският изкуствовед доктор Кенуърт Мофет обяви Петър Георгиев Рей за един от най-оригиналните модерни художници и дефинира неговия жанр като сливане на американския нереален експресионизъм и европейския сюрреализъм
- В книгата си „ Планината “ споделяте, че „ Проправянето на път дружно с различен човек намалява болката от самотата, само че пък усилва отговорността. “ В този смисъл с кого споделяте вашия път и разчитате ли на близки и другари в житейски проект?
- Извървявам пътя с моята брачна половинка Милена, и след раждането на нашата щерка Софи към този момент станахме “трима извървяващи пътя ”. Извървяването на пътя с обичани хора е наслаждение, само че и отговорност. Удоволствието идва от там, че извървяваш пътя с хора, които обичаш. А пък отговорността прави по този начин, че да бъдеш по-прецизен в поемането на опасности. Тази точност прави пътя по-сигурен, само че забавя скоростта.
Художникът дружно със фамилията си в галерията си в Монреал
- И писането, и рисуването са самотни занимания. С кого обаче споделяте първо това, което сте сътворили на белия лист или върху платното?
- Да, и писането и рисуването са самотни занимания, само че те не провокират самотност. Самотата идва, когато човек е безчинен. Дори да живее с други хора, в случай че животът му е изгубил смисъл, той неизбежно стартира да се усеща уединен.
Да бъдеш самичък до бялото платно или пък до белия лист не е самотност, а опция за централизация. Присъствието на родственици или пък другари по време на креативен развой доста рядко има позитивен резултат.
Първият човек, с който споделям потребен креативен ден, съм аз самият. Това е първото и най-приятно шерване, тъй като никой различен с изключение на създателят може да оцени по-добре резултата, който е реализиран. Другите хора, колкото и да са интелигентни, не могат да бъдат в същото положение на предусещане и задоволство, в което е създателят. Никой не може да бъде по-щастлив и задоволен от майката, когато преди малко е дала нов живот. Така е и с създателя.
Картината бе част от изложбата на Петър Георгиев-Рей " Анатомия на енигмата " в Музей-галерия " Анел "
- Изпитвате ли потребност някой да ви окуражава и да ви предизвиква за това, което вършиме в даден миг?
- Когато работя нямам потребност от окуражаване. В такива моменти даже не мога да слушам какво ми се приказва. Аз нуждая се от окуражаване преди да вляза в гладиаторската сцена в “двубой ” с бялото платно или пък белия лист.
- В „ Планината “ казвате и че „ Животът постоянно дава втори късмет “. Канада ли се трансформира във вашия втори късмет в живота и за какво избрахте да емигрирате в Канада?
- Да, Канада се трансформира в късмет да преоткрия неподозирани гении в себе си. Това стана, тъй като идването ми тук ме лиши от гения, с който се осъществих в България. Безизходността постоянно е един от факторите, които подтикват към еволюция. Тъгувам за това, което изгубих, само че то е по-малко от това, което завоювах. Избрахме Канада, тъй като бяхме водени от сантименталната ни визия за тази страна.
Живописното платно бе изложено в Културен център Елизиум в Пловдив, където художникът от Канада подреди своята галерия „ Раждането на Пеперудата “
- Завършил сте ВИТИЗ, играл сте във Врачанския спектакъл, взел участие сте във кино лентата на Иван Андонов „ Индиански игри “, който се появи на екран през 1990 година – първата година на прехода. Тогава очевидно се заражда и мисълта да напуснете България. Какво се случи, което да ви подтикне да поемете към Америка?
- Огромното отчаяние, че нашата страна не ни оферираше никакъв късмет за еволюция по това време. Когато човек е в разцвета на силите си, той желае да е на пистата за надпревари, а не на аварийна пейка. В началото на 1991 година, тъкмо преди да емигрираме, аз и брачната половинка ми живеехме в София, в едно таванче, без баня, топла вода и с обща тоалетна. Топлехме си вода с едно малко бързоварче, което ни спасяваше да не изпаднем в битов примитивизъм.
Ако бяхме останали там, вместо лирика, несъмнено щях да стартира да пиша продължение на книгата “Робинзон Крузо ”.
През най-тежкия интервал на прехода, който лиши повече от десетилетие, артистите в България мислеха най-вече единствено за битовото си оцеляване. Разбира се, в този момент нещата са разнообразни. Хората на изкуството имат опция за изява освен в родината ни, само че и в чужбина.
С тази картина Петър Георгиев-Рей взе участие в обща галерия в One Gallery в София през ноември т.г.
- Споделял сте, че животът ви в Канада не е потекъл без спънки и преди още веднъж да се посветите на изкуството сте минали през доста неща – миел сте чинии, работел сте работа надалеч от актьорството и въобще от културата. Имало ли е моменти, когато сте бил обезверен и сте си мислили да хванете самолета за България и да се върнете в родината?
- Да, интервалът на акомодация не беше елементарен. За всеки бежанец този интервал имаше друга дълготрайност. Бих споделил, че аз съм един от рекордьорите.
Дълго търсих себе си, само че не тъй като бях толкоз обезсърчителен, а тъй като не желаех да върша взаимни отстъпки. Много актьори се помириха и започнаха да търсят изява отвън сферата на изкуството. Разбира се, съвсем всички ходихме първоначално да мием чинии в заведения за хранене или пък да вършим друга черна работа, само че при мен този интервал беше доста къс.
Предпочетох да съм на обществена помощ за известно време и да мисля по какъв начин да изляза от този “Бермудски триъгълник ”, в сравнение с да встъпвам от ден на ден в него. Не е унизително краткотрайно да се възползваш от нечия поддръжка, когато я оползотворяваш за своята еволюция, а не за своя крах.
Въпреки че беше мъчно по това време, не сме мислили да се завърнем в България, тъй като чувствахме, че Канада е страна, която дава опция за еволюция и разцвет. Сега обичам да се завръщам в родината си за по-дълги интервали с желанието да споделя моя опит и с удоволствието, че не се предадох, а не преставам да извървявам пътя, който ориста ми дефинира.
Картина на Петър Рей, която взе участие в общата галерия в One Gallery в София през ноември т.г.
- Беше ли мъчно решение да се откажете от актьорството и през днешния ден липсва ли ви то?
- Този въпрос незабавно просълзява очите ми. В началото, както доскоро споделих, ориста ме водеше и решенията, които взимах бяха под нейно влияние. Когато започнах да пиша и да рисувам аз не осъзнавах, че в действителност, се отхвърлям от актьорската си специалност. Моите дни, седмици и месеци бяха изпълнени с удоволствието, че откривам нови гении в себе си и това служеше като анестезия, която предотвратяваше мисълта за изменничество към моя актьорски гений.
За наслада тази анестезия ме държа задоволително дълго, с цел да напиша книгите си и да реализира забавни неща като художник. Но напоследък тази анестезия стартира да ме пуска и аз последователно чувствам възходяща болежка, която провокира гения, който си пренебрегнал. Със сигурност мога да кажа, че с всеки изминат ден тази болежка не понижава, а нараства. Предусещам, че не друго, а моята горест по актьорската специалност може да ме завърне в България, с цел да се ЗАВЪРНА на сцената!
Творецът пред живописното платно, което е озаглавил " Завладяването на Рая "
- От днешна позиция като се обърнете обратно, смятате ли себе си за човек, постигнал американската фантазия?
- Да преследваш американската фантазия е да се стремиш към привидното щастието на другите. Така привлекателни са лъскавите обвивки на толкоз доста нещастни ориси на “успели ” хора. Никога не съм се стремил към американската фантазия, която е обвързвана най-вече с пари, лъскавина и суетност. Стремя се към тази фантазия, която прави индивида пълностоен, нужен, обичащ и обичан. Мечта, която ти дава опция да разполагаш с времето си, не с цел да го пилееш, а посредством своята активност да бъдеш потребен освен на себе си, само че и на другите. Това е фантазията, която се пробвам да реализира.
- Имате лична изложба в Монреал. Това част от сбъдването на вашите фантазии ли е?
- Моята изложба ми дава опцията да създавам и демонстрирам в нея, това което одобрявам. Тя ми дава независимост. А това е най-важното нещо освен за всеки създател, само че и за всеки човек.
Българският актьор откри лична изложба в Монреал
- Вярвате ли в ориста и в шанса от свише или смятате, че всичко е въпрос на персонални достижения и мотивация? Какво смятате пък за хора, които се осъществят в живота и в специалността посредством протекцията на други?
- Ако човек е талантлив, това значи, че се е родил с този гений. Но даже и да не е роден с тази привилегия, посредством труд и неизменност той може да реализира доста положителни резултати. Късметът също играе значима роля в живота ни, само че той ще бъде по-благосклонен към нас, когато му подскажем къде се намираме, а не да чакаме той самичък да ни откри. Когато човек е стимулиран той оползотворява деня си по-пълноценно. Няма нищо неприятно, когато един надарен човек е подкрепят и от някой различен. Лошо е, когато се стартира бездарието, както постоянно става.
- Кога още веднъж ще дойдете в България?
- С най-голямо наслаждение следващата година през април месец. Ще съчетая идването ми с галерия в Италия.
Картината " Жар птица "
Откъс от книгата " Пътят " на Петър Георгиев-Рей:
" Осмели се да навлезеш в дебрите на неизвестността, с цел да опознаеш своята същинска същина. Напусни зоната си на комфорт, с цел да схванеш действителния капацитет на своите благоприятни условия. Само тогава ще можеш да направиш най-правилните избори за себе си, тъй като ще бъдат основани на действителна преценка за устойчивостта на твоите сили и на твоята воля.
Отдели краката си от сигурността, с която те подмамва дъното. Само по този начин ще се научиш да плуваш. Не разчитай постоянно на него, тъй като то е непредсказуемо. Един ден, когато най-вече ще го желаеш, то ще се окаже най-дълбоко. И с цел да го докоснеш, ще би трябвало да заплатиш с цената на живота. "
" Началото на бъдещето "
Снимки: Личен списък на
Петър Георгиев-Рей
В началото на емиграцията животът на Петър Георгиев и на брачната половинка му по никакъв начин не е елементарен, той се занимава с черна работа, само че съумява последователно да излезе, както той го назовава от този " Бермудски триъгълник " и да откри още веднъж своя път на човек, който се занимава с изкуство.
През последните 20 години е взел участие допълнително от 50 самостоятелни и групови изложения в Канада, Съединени американски щати, България, Франция. За пет месеца престой в родината си тази година Петър Георгиев-Рей направи изложения в няколко града – „ Анатомия на енигмата ” и „ Обединени противоположности “ в София, „ Раждането на Пеперудата “ в Пловдив, „ Невидима действителност “ в Бургас, като показа и двете си последни книги " Пътят " и " Планината ", писани в Канада по време на пандемията.
" Тръгни - илюзия е да мислиш, че няма път до върха, до който никой не е стигал " - това е веруюто на Петър Георгиев-Рей. Според него върхът е пътеводна звезда, която ни подтиква да мечтаем посредством своята недостижимост. " Изкачването към тази звезда изисква религия и рационализиране. Но изкачването към нея е потребно единствено, когато превърнем този път в обогатяване и еволюиране, а не в напразно гонене на един мираж ", показа пред Lupa.bg художникът.
Петър Георгиев-Рей е роден през 1963 година в Перник. През 1987 година приключва актьорско майсторство във ВИТИЗ, през днешния ден НАТФИЗ. Играе две години във Врачанския спектакъл. През 1989 година получава втора премия на Националния обзор за драма и спектакъл за ролята на Лило в пиесата „ Суматоха “ на Радичков под режисурата на Бина Харалампиева.
През 1991 година емигрира в Канада. Там написва стихосбирката „ Гвоздеи кръстни “ и романите „ Мислителят или уединено с един живял “, " Завоеватели " „ Пътят “ и „ Планината “, както и пиесата „ Светлината, която мами “.
Картината на Петър Георгиев-Рей - “В подножието на дълго чакана фантазия ”
Художникът открива своя изложба в Монреал и е един от най-търсените създатели абстракционисти в Америка. Абстрактната живопис е за хора с богата емоционалност и фикция, които могат да открият разнообразни сюжети зад цветовете. Изкуствоведът проф. Аксиния Джурова дефинира творчеството на Рей като екшън живопис.
Американският изкуствовед доктор Кенуърт Мофет афишира Петър Георгиев за един от най-оригиналните модерни художници. Според Мофет картините на живеещия в Канада български създател са ослепителни и хипнотизиращи. " Те сплотяват крайните противоположности сред точност и независимост, абстракция и натурализъм, перверзна страст и изумителен магизъм ", разяснява изкуствоведът.
Критикът на изкуството Ричард Фришуел прави доста забавно съпоставяне: „ Обективът на живописната визия на Рей е като този на телескопа Хъбъл, само че извърнат към земята и улавящ дълбините на човешкото положение в поредност от двойни експозиции. Неговите огромни платна пулсират с едвам следена сила. В тези картини безкрайността е визуализирана под формата на пъпна шнур, въртяща се като торнадо, зараждаща от далечни мъглявини, единствено с цел да се стесни и изчезне в небитието. “
" Космосът е моето главно ентусиазъм ", сподели Петър Георгиев пред Lupa.bg. Той откровено призна, че тъгува за актьорската специалност и че мечтае да се завърне на сцената в България. " Никога не съм се стремил към американската фантазия, която е обвързвана с пари, лъскавина и суетност, устремявам се да бъда пълностоен и обичащ ", изповяда се абстракционистът.
Художникът по време на откриването на своята изложба-живопис " Анатомия на енигмата " в Музей-галерия " Анел " в София в края на май 2023 година
- Тази година бе доста наситена за вас откъм събития в България. През пролетта и лятото прекарахте няколко месеца в родината си преди още веднъж да се върнете в Канада. Представихте двете си книги „ Планината “ и „ Пътят “. У нас направихте изложения в няколко града. През ноември ваши картини вземат участие и в сборна галерия в София. Какво ви дадоха срещите с българските ви другари и с българската аудитория, както и завръщането, въпреки и за малко, в България?
- Да, имах удоволствието за пет месеца да вземам участие в пет независими изложения в родината ми. Беше доста трогателен интервал, кондензиран със събития и срещи. Радвам се, че имах опция да покажа изкуството си освен в София, само че също в Пловдив и Бургас. В началото на ноември ще има разкриване на забавна сборна галерия в One Gallery, в София. Аз ще вземам участие с две картини, само че за жал няма да мога да участвам на откриването. Куратор ще бъде Десислава Зафирова.
Визуалните изкуства в България са в подем сега, може би тъй като множеството актьори имат опция да пътуват в чужбина и да вземат участие в изложения там. Това им дава самочувствие и прави креативната им мисъл по-космополитна. За разцвета на образните изкуства в България също играе огромна роля увеличаващият се брой на хората, които освен могат да оценят изкуството, само че и да вложат пари в него. Всички знаем, че културни революции е имало там, където има пари. Без благосъстоянията на Венеция и Рим може би нямаше да има Ренесанс. Също, по време на изложбите имах удоволствието да показва и новите ми книги “Пътят ” и “Планината ”.
" Завладяването на Рая " през очите на Петър Рей
- Последните ви две книги са метафорични, изпълнени са с всемирен послания, които вие споделяте и от личния си опит на създател и въобще на човек. Какво ви предизвика да ги напишете и да споделите доста персонални, даже интимни неща, с читателите? И за какво решихте да се посветите на едно по-философско другарство с публиката?
- Подготовката ми за написването на тези книги търпя повече от двадесет години. Такъв текст не може да се се напише единствено посредством въображение и писателски гений. Необходим е и богат житейски опит.
Позволявам си да кажа, че посредством своите послания, тези две книги ще бъдат доста потребни на читателите. Послания, които ще ги защищават от попадането в житейските клопки. Също, ще им оказват помощ по-бързо да позволяват своите алтернативи, и най-важното, да стартират по-убедително да имат вяра в себе си. Без религия в себе си не е допустимо напредване напред.
Животът по този начин е организиран, че вместо да ни подтиква, той ни лишава от тази религия посредством своите битови проблеми, неустановеност и незаслужени разочарования. Изискваше се освен труд, само че и изключителна централизация при написването на тези произведения. Щастлив съм, че ги написах, тъй като знам, че оставям нещо доста, което ще продължи да живее след мен и да оказва помощ на хората.
- Ако можехте да избирате кой път бихте избрали – равният без трудности път, по който до момента в който вървите постоянно виждате хоризонта и знаете накъде вървите, или пътят нагоре към планината, който клати през гори, сложен е, крие неизвестности и от време на време небе и небосвод не се виждат?
- Отговорът на този въпрос може да бъде друг, зависи в какво въодушевление съм сега, в който ми е заложен. Шегувам се. Разбира се, че още веднъж бих избрал пътя, който предизвика с това, че крие неизвестности. Но от време на време компликациите натежават до степен в която стартирам да си бленувам за слънчев път, извървяването на който не е нужна толкоз доста сила, опасности и себеотдаване.
Понякога изпитвам завист на хората, чиито корабни платна се задвижват не от тях, а от някой различен. Това са моменти в които съм изтощен от обстоятелството, че всяка моя стъпка напред би трябвало да бъде извървяна единствено посредством личните ми старания. Аз в никакъв случай не съм бил миропомазан с привилегии, може би тъкмо това закали характера ми, само че и нанесе много рани в душата ми. Щастлив съм, че имам прелестна брачна половинка, която ми основава уют, и прелестна щерка, която посредством своето наличие ме прави по-добър и човечен.
С две думи, с подготвеност още веднъж бих избрал пътя съпроводен с неизвестности и провокации, тъй като тъкмо този път ми даде това, което имам сега - Свобода! Да разполагаш с времето си е благосъстояние. Но свободата не прави пътя по-лесен, тя го направи по-пълноценен!
Петър Георгиев Рей пред своята картина “Есенна соната ” в Музей-галерия “Анел ”
- Смятате ли, че човек би трябвало да доближи до своя връх в живота и в кариерата или в действителност връх няма и непрестанно би трябвало да се самоусъвършенстваме? Тоест смисълът на върха не е да го изкачим, а той да бъде като пътеводна светлина за това да продължаваме да надграждаме себе си и да се учим?
- Амбициозният, надарен и проведен човек знае какво е триумф, само че не знае какво е покой. Това удостоверява вашите думи, че върхът е пътеводна звезда, която ни подтиква да мечтаем посредством своята недостижимост. Изкачването към тази звезда изисква религия и рационализиране.
Но изкачването към нея е потребно единствено, когато превърнем този път в обогатяване и еволюиране, а не напразно гонене на един мираж. Първото води до мъдрост, второто до отчаяние. Няма нищо по-жестоко от това, да завършиш живота си с отчаяние. Истинската напреднала възраст настава единствено тогава, когато човек към този момент няма защо да мечтае.
Картината е озаглавена " Ангел, закрилящ зародиша на живота "
- Какво губим и какво печелим, когато напуснем зоната си на комфорт и тръгнем по пътя на самоусъвършенстване?
- Губим “приятелствата ” на тези, които не ни мислят положителното и печелим възхищенията на тези, които същински ни обичат! Губим почвата под краката си, само че печелим опцията да се научим да летим! Губим улеснения за сметка на обич! Напускането на зоната на комфорт, изключително от хора, които са родени с задача е първата стъпка към осъществяване на фантазиите им.
Платното на Петър Георгиев " Майчинство "
- Бихте ли споделили по какъв начин се роди вашият артистичен псевдоним Рей? Прочетох, че „ рей “ има няколко смисъла и смисли и те идват от японските писмени знаци и от източните бойни изкуства. Рей значи „ галактика “, „ дух “ и „ душа “, както и признателност и привет, които се показват с реверанс в бойните изкуства. Но значи и почитание и вземане предвид с колегата? Ако се обърнем към британското значение на „ ray “ то в превод значи „ светлина “ и „ лъч “, само че и „ урва “. Когато решихте да добавите Рей към името си вложихте ли необикновен смисъл в този псевдоним и в случай че да, то какъв?
- “Рей ” пристигна самичък при мен. Знаех, че е “Лъч ”, “Светлина ”. Другите смисли ги разбрах към този момент, когато го имах. Псевдонимът прави името на човек освен по-различно, само че и го персонализира, дава му еднаквост. В доста случаи даже служи като изложение на човешкия темперамент. Ние не избираме имената си, само че можем да изберем псевдонима си. Бих споделил, че псевдонимът е право на избор.
" Бягащото слънце "
- Прави усещане, че картините ви излъчват особена светлина – даже в някои от тях да сте заложили на по-тъмни краски, те отново излъчват топлота, също така носят и забавни и метафизичен наименования. Какво ви въодушевява за подобен вид картини?
- Отразяването на светлината е изключително значимо в живописта. Чрез сполучлив светлинен акцент може да се реализира триизмерност, енимагматичност, жизнеспособност. Моментът на озаглавяване на картините е наслаждение за мен. По този метод ги “персонализирам ”. Но в множеството случаи те сами избират заглавията си.
Понякога стартирам рисуването на картина, воден от съответно заглавие, което ми е хрумнало. Понякога заглавието идва единствено, откакто картината е приключена.
Космосът е моето главно ентусиазъм. Ние сме пристигнали от там и след привършване на земния ни път отново се завръщаме там. Затова енигматичността на мястото, от което идваме и където се завръщаме, е изворът на моето ентусиазъм.
Американският изкуствовед доктор Кенуърт Мофет обяви Петър Георгиев Рей за един от най-оригиналните модерни художници и дефинира неговия жанр като сливане на американския нереален експресионизъм и европейския сюрреализъм
- В книгата си „ Планината “ споделяте, че „ Проправянето на път дружно с различен човек намалява болката от самотата, само че пък усилва отговорността. “ В този смисъл с кого споделяте вашия път и разчитате ли на близки и другари в житейски проект?
- Извървявам пътя с моята брачна половинка Милена, и след раждането на нашата щерка Софи към този момент станахме “трима извървяващи пътя ”. Извървяването на пътя с обичани хора е наслаждение, само че и отговорност. Удоволствието идва от там, че извървяваш пътя с хора, които обичаш. А пък отговорността прави по този начин, че да бъдеш по-прецизен в поемането на опасности. Тази точност прави пътя по-сигурен, само че забавя скоростта.
Художникът дружно със фамилията си в галерията си в Монреал
- И писането, и рисуването са самотни занимания. С кого обаче споделяте първо това, което сте сътворили на белия лист или върху платното?
- Да, и писането и рисуването са самотни занимания, само че те не провокират самотност. Самотата идва, когато човек е безчинен. Дори да живее с други хора, в случай че животът му е изгубил смисъл, той неизбежно стартира да се усеща уединен.
Да бъдеш самичък до бялото платно или пък до белия лист не е самотност, а опция за централизация. Присъствието на родственици или пък другари по време на креативен развой доста рядко има позитивен резултат.
Първият човек, с който споделям потребен креативен ден, съм аз самият. Това е първото и най-приятно шерване, тъй като никой различен с изключение на създателят може да оцени по-добре резултата, който е реализиран. Другите хора, колкото и да са интелигентни, не могат да бъдат в същото положение на предусещане и задоволство, в което е създателят. Никой не може да бъде по-щастлив и задоволен от майката, когато преди малко е дала нов живот. Така е и с създателя.
Картината бе част от изложбата на Петър Георгиев-Рей " Анатомия на енигмата " в Музей-галерия " Анел "
- Изпитвате ли потребност някой да ви окуражава и да ви предизвиква за това, което вършиме в даден миг?
- Когато работя нямам потребност от окуражаване. В такива моменти даже не мога да слушам какво ми се приказва. Аз нуждая се от окуражаване преди да вляза в гладиаторската сцена в “двубой ” с бялото платно или пък белия лист.
- В „ Планината “ казвате и че „ Животът постоянно дава втори късмет “. Канада ли се трансформира във вашия втори късмет в живота и за какво избрахте да емигрирате в Канада?
- Да, Канада се трансформира в късмет да преоткрия неподозирани гении в себе си. Това стана, тъй като идването ми тук ме лиши от гения, с който се осъществих в България. Безизходността постоянно е един от факторите, които подтикват към еволюция. Тъгувам за това, което изгубих, само че то е по-малко от това, което завоювах. Избрахме Канада, тъй като бяхме водени от сантименталната ни визия за тази страна.
Живописното платно бе изложено в Културен център Елизиум в Пловдив, където художникът от Канада подреди своята галерия „ Раждането на Пеперудата “
- Завършил сте ВИТИЗ, играл сте във Врачанския спектакъл, взел участие сте във кино лентата на Иван Андонов „ Индиански игри “, който се появи на екран през 1990 година – първата година на прехода. Тогава очевидно се заражда и мисълта да напуснете България. Какво се случи, което да ви подтикне да поемете към Америка?
- Огромното отчаяние, че нашата страна не ни оферираше никакъв късмет за еволюция по това време. Когато човек е в разцвета на силите си, той желае да е на пистата за надпревари, а не на аварийна пейка. В началото на 1991 година, тъкмо преди да емигрираме, аз и брачната половинка ми живеехме в София, в едно таванче, без баня, топла вода и с обща тоалетна. Топлехме си вода с едно малко бързоварче, което ни спасяваше да не изпаднем в битов примитивизъм.
Ако бяхме останали там, вместо лирика, несъмнено щях да стартира да пиша продължение на книгата “Робинзон Крузо ”.
През най-тежкия интервал на прехода, който лиши повече от десетилетие, артистите в България мислеха най-вече единствено за битовото си оцеляване. Разбира се, в този момент нещата са разнообразни. Хората на изкуството имат опция за изява освен в родината ни, само че и в чужбина.
С тази картина Петър Георгиев-Рей взе участие в обща галерия в One Gallery в София през ноември т.г.
- Споделял сте, че животът ви в Канада не е потекъл без спънки и преди още веднъж да се посветите на изкуството сте минали през доста неща – миел сте чинии, работел сте работа надалеч от актьорството и въобще от културата. Имало ли е моменти, когато сте бил обезверен и сте си мислили да хванете самолета за България и да се върнете в родината?
- Да, интервалът на акомодация не беше елементарен. За всеки бежанец този интервал имаше друга дълготрайност. Бих споделил, че аз съм един от рекордьорите.
Дълго търсих себе си, само че не тъй като бях толкоз обезсърчителен, а тъй като не желаех да върша взаимни отстъпки. Много актьори се помириха и започнаха да търсят изява отвън сферата на изкуството. Разбира се, съвсем всички ходихме първоначално да мием чинии в заведения за хранене или пък да вършим друга черна работа, само че при мен този интервал беше доста къс.
Предпочетох да съм на обществена помощ за известно време и да мисля по какъв начин да изляза от този “Бермудски триъгълник ”, в сравнение с да встъпвам от ден на ден в него. Не е унизително краткотрайно да се възползваш от нечия поддръжка, когато я оползотворяваш за своята еволюция, а не за своя крах.
Въпреки че беше мъчно по това време, не сме мислили да се завърнем в България, тъй като чувствахме, че Канада е страна, която дава опция за еволюция и разцвет. Сега обичам да се завръщам в родината си за по-дълги интервали с желанието да споделя моя опит и с удоволствието, че не се предадох, а не преставам да извървявам пътя, който ориста ми дефинира.
Картина на Петър Рей, която взе участие в общата галерия в One Gallery в София през ноември т.г.
- Беше ли мъчно решение да се откажете от актьорството и през днешния ден липсва ли ви то?
- Този въпрос незабавно просълзява очите ми. В началото, както доскоро споделих, ориста ме водеше и решенията, които взимах бяха под нейно влияние. Когато започнах да пиша и да рисувам аз не осъзнавах, че в действителност, се отхвърлям от актьорската си специалност. Моите дни, седмици и месеци бяха изпълнени с удоволствието, че откривам нови гении в себе си и това служеше като анестезия, която предотвратяваше мисълта за изменничество към моя актьорски гений.
За наслада тази анестезия ме държа задоволително дълго, с цел да напиша книгите си и да реализира забавни неща като художник. Но напоследък тази анестезия стартира да ме пуска и аз последователно чувствам възходяща болежка, която провокира гения, който си пренебрегнал. Със сигурност мога да кажа, че с всеки изминат ден тази болежка не понижава, а нараства. Предусещам, че не друго, а моята горест по актьорската специалност може да ме завърне в България, с цел да се ЗАВЪРНА на сцената!
Творецът пред живописното платно, което е озаглавил " Завладяването на Рая "
- От днешна позиция като се обърнете обратно, смятате ли себе си за човек, постигнал американската фантазия?
- Да преследваш американската фантазия е да се стремиш към привидното щастието на другите. Така привлекателни са лъскавите обвивки на толкоз доста нещастни ориси на “успели ” хора. Никога не съм се стремил към американската фантазия, която е обвързвана най-вече с пари, лъскавина и суетност. Стремя се към тази фантазия, която прави индивида пълностоен, нужен, обичащ и обичан. Мечта, която ти дава опция да разполагаш с времето си, не с цел да го пилееш, а посредством своята активност да бъдеш потребен освен на себе си, само че и на другите. Това е фантазията, която се пробвам да реализира.
- Имате лична изложба в Монреал. Това част от сбъдването на вашите фантазии ли е?
- Моята изложба ми дава опцията да създавам и демонстрирам в нея, това което одобрявам. Тя ми дава независимост. А това е най-важното нещо освен за всеки създател, само че и за всеки човек.
Българският актьор откри лична изложба в Монреал
- Вярвате ли в ориста и в шанса от свише или смятате, че всичко е въпрос на персонални достижения и мотивация? Какво смятате пък за хора, които се осъществят в живота и в специалността посредством протекцията на други?
- Ако човек е талантлив, това значи, че се е родил с този гений. Но даже и да не е роден с тази привилегия, посредством труд и неизменност той може да реализира доста положителни резултати. Късметът също играе значима роля в живота ни, само че той ще бъде по-благосклонен към нас, когато му подскажем къде се намираме, а не да чакаме той самичък да ни откри. Когато човек е стимулиран той оползотворява деня си по-пълноценно. Няма нищо неприятно, когато един надарен човек е подкрепят и от някой различен. Лошо е, когато се стартира бездарието, както постоянно става.
- Кога още веднъж ще дойдете в България?
- С най-голямо наслаждение следващата година през април месец. Ще съчетая идването ми с галерия в Италия.
Картината " Жар птица "
Откъс от книгата " Пътят " на Петър Георгиев-Рей:
" Осмели се да навлезеш в дебрите на неизвестността, с цел да опознаеш своята същинска същина. Напусни зоната си на комфорт, с цел да схванеш действителния капацитет на своите благоприятни условия. Само тогава ще можеш да направиш най-правилните избори за себе си, тъй като ще бъдат основани на действителна преценка за устойчивостта на твоите сили и на твоята воля.
Отдели краката си от сигурността, с която те подмамва дъното. Само по този начин ще се научиш да плуваш. Не разчитай постоянно на него, тъй като то е непредсказуемо. Един ден, когато най-вече ще го желаеш, то ще се окаже най-дълбоко. И с цел да го докоснеш, ще би трябвало да заплатиш с цената на живота. "
" Началото на бъдещето "
Снимки: Личен списък на
Петър Георгиев-Рей
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ