Отношения ни с другите определят голяма част от щастието и

Отношения ни с другите дефинират огромна част от щастието и триумфа в живота ни. Начинът, по който се разбираме с сътрудници, шефове, семейство, другари и сантиментални сътрудници постоянно зависи от обществените умения, а в основата им стои едно: емпатията. Емпатия значи способността да се схващат и споделят възприятията и опита на различен човек. С други думи, тя е способността да си представим себе си в непознатата кожа: да почувстваме това, което усеща другия и да погледнем себе си и света от неговата позиция. Както споделя героят на Атикус Финч в романа на Харпър Лий " Да убиеш присмехулник ": " Никога не разбираш индивида изцяло, до момента в който не разгледаш нещата от неговата гледна точка… до момента в който не се промъкнеш в кожата му и не се разходиш в нея ".
Емпатията придава дълбочина на любовта, която изпитваме към другите. Чрез способността за емпатия ние виждаме тези, които обичаме, такива, каквито са, а не каквито си представяме, че са или желаем да бъдат. По този метод ние ги оценяваме по отношение на техните качества, а не само съгласно това, което вършат за нас, и признаваме, че даже да споделяме едно и също прекарване, можем да имаме разнообразни мисли и усеща. Без дарба за емпатия, бихме предполагали, че непознатите потребности, граници и прекарвания са същите като нашите, което би основало проблеми в връзките ни.

Емпатията се отдава по-лесно на някои хора, само че е допустимо да я научим, даже и да не сме най-естествено съчувствената персона.

Опитайте това упражнение:

• Помислете за вашата половинка, другар, член на фамилията или сътрудник.
• Какво е настроението му през последните дни?
• Какво се случва в живота на този човек, което може да го прави благополучен или печален, обезпокоителен или сърдит?
• Как вие допринасяте в тази обстановка?
• Какво можете да извършите или кажете, с цел да подобрите ситуацията на този човек?

Например, да речем, че сте женени и сътрудникът ви е обезпокоителен и сърдит в последно време. Връща се у дома от работа раздразнителен, а напрежението сред вас е високо. Предишната вечер по време на вечерята е мислил толкоз доста за деня си на работа, че съвсем не е разговарял с вас, а когато го е правил, е било, с цел да се оплаква от работата си.

Неемпатичният отговор би бил да му се развикате, че и вие имате проблеми и да реагирате яростно, че не е попитал по какъв начин е минал денят ви. Предишното може да е " правилно ", а експлоадирането да ви накара да се почувствате добре на момента, само че дали този отговор е потребен? Ще направи ли връзката ви по-добра? Ще усъвършенства ли живота ви или този на колегата ви?

Не, няма. Вместо това ще утежни нещата.

Ето образец за упражнение по емпатия в деяние:

1. Помислете за колегата си.
2. Помислете за това какъв брой доста е под напрежение през последните няколко дни.
3. Помислете какво се случва в живота му. Какво може да е това, което го стресира. Може би работи повече часове, в сравнение с нормално? Отказали са му покачване? Може би някой сътрудник или шефът му е споделил или е направил нещо, което го е разстроило? Може да не знаете детайлностите, само че в случай че вашият сътрудник се прибира от работа си обезпокоителен и раздразнителен всеки ден, напълно разумно може да се допусна, че нещо неприятно се случва в офиса.
4. Прехвърлете мислено последните няколко дни и помислете по какъв начин може да сте съдействали за обстановката на колегата си. Може да не сте повода за паниките му, само че карате ли го да се усеща по-добре или влошавате ситуацията? Представете си себе си в същата обстановка. Ако имате проблеми на работа, по какъв начин бихте се почувствали, когато се приберете вкъщи при колегата си, а той ви нападне за това, че се оплаквате от работата си?
5. И най-после, помислете какво бихте могли да извършите или кажете, с цел да подобрите ситуацията на колегата си. Хората демонстрират и възприемат обичта по разнообразни способи. Макар че вие бихте оценили повече дребните дарове като знак за обич, допустимо е вашият сътрудник да цени дейностите повече. Бихте ли могли да му приготвите нещо, което обича, за вечеря? Да му извършите масаж? Помислете за всичко това, което знаете, че би могло да увеличи настроението му, а не за това, което бихте желали вие в същата обстановка.

Емпатията — развита посредством постоянното чуване на мислите и забелязване на възприятията на другия — оказва помощ за построяването на непосредственост и почитание. За да разберете дали практикувате емпатия, когато говорите с някого, имайте поради следното:

• Съсредоточете вниманието си върху другия, когато приказва. Не проверявайте телефона си и не зяпайте през прозореца.
• Покажете му, че слушате, като го гледате в очите, когато приказва, кимате, когато разбирате, и докосвате ръката му или употребявате различен жест за съгласуваност.
• Покажете уважението си, като го изслушате без жлъч или отменяне. Ако се чувствате ядосани или раздразнени, помолете за къса отмора от диалога. Налейте си чаша вода и я изпийте постепенно, с цел да си дадете време за съсредоточаване на вниманието.
• Повторете това, което той споделя, със личните си думи, с цел да сте сигурни, че го чувате вярно или задавайте въпроси, в случай че не сте наясно с нещо.
• Потвърдете (валидирайте) страстите му. Дори и да не сте съгласни с мнението му, въпреки всичко можете да признаете правото на индивида да усеща това, което усеща.

Когато подхождате с емпатия към другите, те нормално реагират с емпатия към вас. С упражнението за емпатия и листата от нагоре имате всичко належащо, с цел да научите и практикувате това значимо обществено умеене.  

Източник: Framar.bg